Кой и как блокира азерския газ у нас? Дела и документи
Както показах във втората част на материала „ Кой и по какъв начин блокира азерския газ у нас? Дела и документи “, съзнавайки че стъпва върху гореща жарава, и че няма по какъв начин да скрие на корпоративно ниво нежеланието си да вземе азерския газ, шефът на „ Булгаргаз “ Николай Павлов прибягва до глоба на държавното управление.
Защитавайки „ националния интерес “ – това фразеология е най-често срещаната вербална щампа, която дружно с безсистемно слагания гриф „ комерсиалната загадка “, за задоволително дълъг интервал му дава сигурност против гонене. Съгласете, че даже при обикновено функционираща прокуратура, все някой би трябвало да подаде сигнал. Материята е задоволително комплицирана, с цел да провокира интерес у проверяващите, без вниманието им да бъде ориентирано от някой, който знае.
Без глобата на държавното управление и повдигане на топката на „ политическо “ равнище, Николай Павлов рискува да бъде погнат в бъдеще от прокуратура и съд. Не прокуратурата на Иван Гешев, несъмнено, а на хора след него. Както можехте да се убедите, сега в който държавното управление на Кирил Петков разполагаше с данните за закононарушение на Павлов, то незабавно приготви неговото задържане и в случай че не беше намесата на основния прокурор, въпросното лице вместо в залата на Народното събрание, можеше да намира естрада за изява в правосъдната зала.
След като доказахме, че в постоянните си връзки с енергийния си министър, Павлов въобще отхвърля да е негово обвързване да потърси различен маршрут и да извърши със наличие опцията по контракта да получи в „ най-близката “ друга изходна точка на ТАП азерския газ, той се пробва да трансферира отговорността за доставките, обвързана с ангажирането на входни потенциали в гръцката мрежа, напълно на азерската компания ASGC. Като не съумява, идващият адрес за прекачване на отговорността е държавното управление.
Павлов продължава да се държи с комерсиалната компания, която осъществя природния газ от находището „ Шах Дениз 2 “, все едно, че те имат интерес, а „ Булгаргаз “ вероятно може да им окаже милостта да получи техния газ. Той желае от азерската компания да поеме спомагателните разноски поради по-дългото трасе от Комотини до Неа Месемврия (!?). Съгласете, че в случай че знаете, че имате опция да внесете най-евтиния газ в Европа, едни 1,5 евро/МВтч в допълнение няма да ви спрат, още повече, че даже и с тях, съветският газ остава доста по-скъп. Да не приказваме, че като се държи като примадона и умишлено предявява неприемливи условия, губи скъпо време за достигането на уравновесен и компромисен вид, което както ще видите в края на сагата, в края на декември 2020 година, ще се окаже дефицитно. AGSC отхвърля да прегледа последните оферти на „ Булгаргаз “ с аргумента, че му трябват най-малко две седмици за координиране с акционерите, а това пред тип на крайния период за старт на доставките 1 януари 2021 година, не е допустимо.
Цялата „ мъдрост “ и „ професионализъм “ на шефа на „ Булгаргаз “, който до този миг няма секунда опит в борсова търговия отвън счетоводното обслужване на единствения контракт с „ Газпром “ по единствения маршрут, блясват неудържимо в следното изречение извадено от писмо до Съвета на шефовете на БЕХ, министерството и държавното управление:
„ Пазарните разбори на „ Булгаргаз “ демонстрират, че комерсиалните условия за доставка по контракта с AGSC са стопански неизгодни в дълготраен проект. “ (!?)
Признавам, че когато за първи път ми споделиха за този бисер, не можах да допускам. Не единствено тъй като всеки анализатор на пазара на петрол и газ ще ви каже, че съмненията в нефтения пазар са доста по-малки от съмненията на газовия пазар, освен тъй като нефтеният пазар е доста по-ликвиден и огромен, само че и тъй като газовият пазар в Европа е вързан към репери без котва в забележителен локален рандеман на природен газ.
Сравнете съмненията сред най-високата цена на недопечен петрол – 147 $ за барел, и ниската цена за последните години от към 40 $ на барел – няма и четири пъти. А в този момент сравнете ниската цена на природния газ в този интервал – от към 4 евро за МВтч с най-високата - 300 евро за МВтч. Защо в Съединени американски щати борсата „ Хенри Хъб “ има най-малки съмнения – за целия интервал на последните земетресения в Европа, цената там се движеше сред 6 и 10 $ за милион кубически фута – или сред 22 и 34 евро за МВтч?
Обяснението е просто – тъй като зад тази борса има локален рандеман от близо един трилион кубически метра, и съвсем нулев импорт, до момента в който зад борсата в Холандия има рандеман от 30 милиарда кубически метра и близо 300 милиарда кубически метра импорт. Ако в „ Булгаргаз “ си изкарваха парите с разбори, вероятността да умрат от апетит щеше да бъде висока. Именно по тази причина има голяма логичност в запазването на нефтеноиндексираните цени, тъй като те дават по-голяма прогнозируемост на купувача, само че и на продавача.
Но и това не е „ дъното “
Николай Павлов бие паника, че в случай че инцидентно му се наложи да продаде остатъците от газ, които както посочихме могат да се получат при импорт на задачите наложителни количества по контракта с „ Газпром износ “ и с AGSC - 3,32 милиарда куб. метра, няма да може да го направи тъй като „ опциите за експорт и реализация на количества газ “ на пазарите в Гърция, Турция и Северна Македония били „ блокирани “, заради 100 % дълготрайно резервираните потенциали от „ Газпром " износ на изходните гранични точки на мрежата на „ Булгартрансгаз “. (Странно че пропуща Сърбия и Румъния – там където сега се продава на процедура всичко „ ненужно “, което е на българския пазар). Това не е единствено измама, само че и незаконна дезинформация, тъй като самият Николай Павлов прелестно знае, че газът, който той продава по програмата за наложително освобождение на природен газ през негови медиатори, в множеството случаи „ изчезва “ към Румъния.
Но в случай че не сте разбрали, още един път да посоча, Николай Павлов твърди, че „ Газпром износ “ управлява директната ни система към Гърция, Турция и Северна Македония. Това несъмнено е фиктивен претекст, изключително в подтекста на последвалите продажби на „ невзетия “ от България азерски газ в Италия, до момента в който „ Булгаргаз “ купува доста по-големи количества от по-скъпия съветски газ.
Стряскащо е изказванието на Павлов, че „ Газпром износ “ управлява изходните потенциали от българската мрежа, както следва от Турция, Гърция, Северна Македония, Сърбия и главните линии към Румъния (Кардам Негру Вода – 2 и 3).
Прехвърляне на отговорността
Следващото деяние на Павлов е да трансферира горещия картоф на държавното управление и за това е значимо енергийният министър Теменужка Петкова да схване неговите „ опорни “ точки за невъзможността от импорт на цялото количество азерски газ. Подобен отчет е изпратен до Министерския съвет от името на Петкова. Той предхожда решението от 21 декември 2020 година, с което Министерски съвет утвърждава подхванатите дейности и стъпки на „ Булгаргаз “ и дава единодушие за подписване на първото Оперативното съглашение. В този отчет министър Петкова повтаря изказванията на Павлов, като „ рапортува “ че „ Булгаргаз “ е съумял да ангажира (без въобще да оспори изказванията за справедлива неспособност за наемане на цялото предлагано количество от 28 000 МВтч/ден), корав потенциал от 6000 МВтч/ден от 1 април до 1 октомври 2021 година и корав групиран потенциал от 1 януари до 1 април 2021 година В отчета на Петкова не се показва каква част съставлява ангажираният от „ Булгаргаз “ потенциал от общия предлаган от ДЕСФА и вероятен за ангажиране, с цел да се разбере, че Павлов съзнателно не взема потенциал, с цел да оправдае и невземането на азерския газ. В писмото на Петкова до Министерски съвет няма акцент и върху наличния и невзет корав конвенционален потенциал, които в цялост с твърдия, вършат изцяло вероятен вноса на цялото количество азерски газ. Министър Петкова напряко оповестява версията на Павлов на Министерския съвет, като главното обръщение е, че би трябвало да се вземе някакво минимално количество, с цел да не се задейства обезпечението по контракта от 104,3 милиона $. Тук „ тънкият миг “ е че договорът би трябвало да стартира да се извършва от 1 януари 2021 година, а гаранцията изтича на 10 януари. В този смисъл неизменима част от писмото до Министерски съвет е настояването за преучредяване на нужната гаранция. Министър Петкова препредава на сътрудниците си министри желанието на „ Булгаргаз “ да убеди AGSC да понижи размера на гаранцията до размера на минималните количества, които следват „ естествено “ от минималните потенциали, обезпечени на Неа Месемврия.
Номерата на Павлов не минават, тъй като размерът на гаранцията е избран в главния контракт, т.е. дали взема една пета или цялото количество, размерът на гаранцията остава еднакъв. Накрая Петкова вкарва в Министерския съвет за утвърждение главните параметри на Оперативното съглашение за първите девет месеца на 2021 година, измежду които са залегнали и главните претенции на „ Булгаргаз “ дневното договорно количество за интервала да „ подхожда на резервирания от „ Булгаргаз “ входен капаците на Неа Месемврия. Тоест колкото по-малко е ангажираният потенциал, толкоз по-малки са количествата на импортирания азерски газ. „ Булгаргаз “ наема 14 000 МВтч/ден (6000 корав и 8000 МВтч/ден твърд-условен капацитет) за първите три месеца, откакто количествата падат до 6000 МВтч/ден.
В отчета на министър Петкова, който отразява всички съществени точки от писмото на Николай Павлов до Томислав Дончев, до нея и до Съвета на шефовете на БЕХ от 21 декември 2020 година, се хвърля спомагателна светлина върху игрите с твърдия и твърдия-условен потенциал, за който Павлов твърди че не му прави работа и по тази причина отхвърля да го вземе. На всички търгове, които ДЕСФА прави за входния потенциал на Неа Месемврия от самото начало остава неангажиран потенциал, до момента в който „ Булгаргаз “ се оправда че няма подобен. Но към датата на взимане на решението на Министерски съвет от 21 декември 2020 година, Бойко Борисов и Теменужка Петкова са приели тезата на „ Булгаргаз “ и Павлов, че е по-добре да се вземе някакво количество азерски газ и да се реши казусът с „ дамоклевия меч “ на асимилиране на гаранцията и заплащания по „ вземи или заплати “, в сравнение с да упорстват да бъде взето цялото количество. Така Борисов получава идеална опция да разиграе пиар към началото на диверсификацията с азерски газ, която му е нужна, с цел да пробута геополитически „ Турски поток “, без да влиза в детайлности за количествата на импортирания азерски газ и схемите на Павлов.
Монополът не е застрашен
Доколкото може да се съди от държанието на Борисов и Петкова, посредством решението на Министерския съвет, те фиксират интереса на лобистите на „ Газпром износ “. Печелят борбата, в която БЕХ поема отговорността, която в следствие се поема от Министерския съвет – политическото равнище. Минималните количества азерски газ, които най-сетне влизат в България, по никакъв метод не заплашват монопола на „ Газпром “. Напротив, „ Булгаргаз “ стартира да купува повече съветски газ?!
Ако за дейностите си през 2020 година, чиято кулминационна точка е индулгенцията на Министерския съвет за сключване на първото Оперативно съглашение, Павлов съумява да трансферира отговорността към държавно управление, то за второто Оперативно съглашение, от 1 октомври 2021 година, когато той понижава още повече размерите на закупувания азерски газ и това продължава до 1 юли 2022 година, шефът на „ Булгаргаз “ няма категорично позволение на тогавашния министър на енергетиката от служебното държавно управление – Андрей Живков, и работи без да пита с безмълвното утвърждение на БЕХ.
Истината е, че доказателствата против него „ преливат “ и единствено мощната поддръжка на лобистите на „ Газпром “ през политиците и прокуратурата му икономисват арести и обвинявания. Има още доста документи, които потвърждават неговите провинения, изключително игрите с предлагания природен газ от „ Булгаргаз “, при които авансово избрани от него търговци оферират и продават по-скъпо газ, който нямат на утринна сесия на една борса, в сравнение с го купуват на друга борса по-късно през същия ден от „ Булгаргаз “. И защото има разлика във времето на заплащане и затваряне на покупко-продажбите, номерът минава. И това не е никаква загадка, знаят се имената на фирмите, схемите, „ печелившите “, само че за всичко има чадър, който по-мощни сили задействат през прокуратурата. Същите тези „ сили “ се пробваха да го изперат, даже му предоставиха трибуната на Народното събрание, като го предложиха за министър на енергетиката в кабинета на Николай Габровски.
Проблемът е, че документите остават и в случай че за момент чадърът на Румен Радев и Бойко Борисов престане да работи, директният път към правораздаването за Николай Павлов може стане необратим факт.
Още по темата
Защитавайки „ националния интерес “ – това фразеология е най-често срещаната вербална щампа, която дружно с безсистемно слагания гриф „ комерсиалната загадка “, за задоволително дълъг интервал му дава сигурност против гонене. Съгласете, че даже при обикновено функционираща прокуратура, все някой би трябвало да подаде сигнал. Материята е задоволително комплицирана, с цел да провокира интерес у проверяващите, без вниманието им да бъде ориентирано от някой, който знае.
Без глобата на държавното управление и повдигане на топката на „ политическо “ равнище, Николай Павлов рискува да бъде погнат в бъдеще от прокуратура и съд. Не прокуратурата на Иван Гешев, несъмнено, а на хора след него. Както можехте да се убедите, сега в който държавното управление на Кирил Петков разполагаше с данните за закононарушение на Павлов, то незабавно приготви неговото задържане и в случай че не беше намесата на основния прокурор, въпросното лице вместо в залата на Народното събрание, можеше да намира естрада за изява в правосъдната зала.
След като доказахме, че в постоянните си връзки с енергийния си министър, Павлов въобще отхвърля да е негово обвързване да потърси различен маршрут и да извърши със наличие опцията по контракта да получи в „ най-близката “ друга изходна точка на ТАП азерския газ, той се пробва да трансферира отговорността за доставките, обвързана с ангажирането на входни потенциали в гръцката мрежа, напълно на азерската компания ASGC. Като не съумява, идващият адрес за прекачване на отговорността е държавното управление.
Павлов продължава да се държи с комерсиалната компания, която осъществя природния газ от находището „ Шах Дениз 2 “, все едно, че те имат интерес, а „ Булгаргаз “ вероятно може да им окаже милостта да получи техния газ. Той желае от азерската компания да поеме спомагателните разноски поради по-дългото трасе от Комотини до Неа Месемврия (!?). Съгласете, че в случай че знаете, че имате опция да внесете най-евтиния газ в Европа, едни 1,5 евро/МВтч в допълнение няма да ви спрат, още повече, че даже и с тях, съветският газ остава доста по-скъп. Да не приказваме, че като се държи като примадона и умишлено предявява неприемливи условия, губи скъпо време за достигането на уравновесен и компромисен вид, което както ще видите в края на сагата, в края на декември 2020 година, ще се окаже дефицитно. AGSC отхвърля да прегледа последните оферти на „ Булгаргаз “ с аргумента, че му трябват най-малко две седмици за координиране с акционерите, а това пред тип на крайния период за старт на доставките 1 януари 2021 година, не е допустимо.
Цялата „ мъдрост “ и „ професионализъм “ на шефа на „ Булгаргаз “, който до този миг няма секунда опит в борсова търговия отвън счетоводното обслужване на единствения контракт с „ Газпром “ по единствения маршрут, блясват неудържимо в следното изречение извадено от писмо до Съвета на шефовете на БЕХ, министерството и държавното управление:
„ Пазарните разбори на „ Булгаргаз “ демонстрират, че комерсиалните условия за доставка по контракта с AGSC са стопански неизгодни в дълготраен проект. “ (!?)
Признавам, че когато за първи път ми споделиха за този бисер, не можах да допускам. Не единствено тъй като всеки анализатор на пазара на петрол и газ ще ви каже, че съмненията в нефтения пазар са доста по-малки от съмненията на газовия пазар, освен тъй като нефтеният пазар е доста по-ликвиден и огромен, само че и тъй като газовият пазар в Европа е вързан към репери без котва в забележителен локален рандеман на природен газ.
Сравнете съмненията сред най-високата цена на недопечен петрол – 147 $ за барел, и ниската цена за последните години от към 40 $ на барел – няма и четири пъти. А в този момент сравнете ниската цена на природния газ в този интервал – от към 4 евро за МВтч с най-високата - 300 евро за МВтч. Защо в Съединени американски щати борсата „ Хенри Хъб “ има най-малки съмнения – за целия интервал на последните земетресения в Европа, цената там се движеше сред 6 и 10 $ за милион кубически фута – или сред 22 и 34 евро за МВтч?
Обяснението е просто – тъй като зад тази борса има локален рандеман от близо един трилион кубически метра, и съвсем нулев импорт, до момента в който зад борсата в Холандия има рандеман от 30 милиарда кубически метра и близо 300 милиарда кубически метра импорт. Ако в „ Булгаргаз “ си изкарваха парите с разбори, вероятността да умрат от апетит щеше да бъде висока. Именно по тази причина има голяма логичност в запазването на нефтеноиндексираните цени, тъй като те дават по-голяма прогнозируемост на купувача, само че и на продавача.
Но и това не е „ дъното “
Николай Павлов бие паника, че в случай че инцидентно му се наложи да продаде остатъците от газ, които както посочихме могат да се получат при импорт на задачите наложителни количества по контракта с „ Газпром износ “ и с AGSC - 3,32 милиарда куб. метра, няма да може да го направи тъй като „ опциите за експорт и реализация на количества газ “ на пазарите в Гърция, Турция и Северна Македония били „ блокирани “, заради 100 % дълготрайно резервираните потенциали от „ Газпром " износ на изходните гранични точки на мрежата на „ Булгартрансгаз “. (Странно че пропуща Сърбия и Румъния – там където сега се продава на процедура всичко „ ненужно “, което е на българския пазар). Това не е единствено измама, само че и незаконна дезинформация, тъй като самият Николай Павлов прелестно знае, че газът, който той продава по програмата за наложително освобождение на природен газ през негови медиатори, в множеството случаи „ изчезва “ към Румъния.
Но в случай че не сте разбрали, още един път да посоча, Николай Павлов твърди, че „ Газпром износ “ управлява директната ни система към Гърция, Турция и Северна Македония. Това несъмнено е фиктивен претекст, изключително в подтекста на последвалите продажби на „ невзетия “ от България азерски газ в Италия, до момента в който „ Булгаргаз “ купува доста по-големи количества от по-скъпия съветски газ.
Стряскащо е изказванието на Павлов, че „ Газпром износ “ управлява изходните потенциали от българската мрежа, както следва от Турция, Гърция, Северна Македония, Сърбия и главните линии към Румъния (Кардам Негру Вода – 2 и 3).
Прехвърляне на отговорността
Следващото деяние на Павлов е да трансферира горещия картоф на държавното управление и за това е значимо енергийният министър Теменужка Петкова да схване неговите „ опорни “ точки за невъзможността от импорт на цялото количество азерски газ. Подобен отчет е изпратен до Министерския съвет от името на Петкова. Той предхожда решението от 21 декември 2020 година, с което Министерски съвет утвърждава подхванатите дейности и стъпки на „ Булгаргаз “ и дава единодушие за подписване на първото Оперативното съглашение. В този отчет министър Петкова повтаря изказванията на Павлов, като „ рапортува “ че „ Булгаргаз “ е съумял да ангажира (без въобще да оспори изказванията за справедлива неспособност за наемане на цялото предлагано количество от 28 000 МВтч/ден), корав потенциал от 6000 МВтч/ден от 1 април до 1 октомври 2021 година и корав групиран потенциал от 1 януари до 1 април 2021 година В отчета на Петкова не се показва каква част съставлява ангажираният от „ Булгаргаз “ потенциал от общия предлаган от ДЕСФА и вероятен за ангажиране, с цел да се разбере, че Павлов съзнателно не взема потенциал, с цел да оправдае и невземането на азерския газ. В писмото на Петкова до Министерски съвет няма акцент и върху наличния и невзет корав конвенционален потенциал, които в цялост с твърдия, вършат изцяло вероятен вноса на цялото количество азерски газ. Министър Петкова напряко оповестява версията на Павлов на Министерския съвет, като главното обръщение е, че би трябвало да се вземе някакво минимално количество, с цел да не се задейства обезпечението по контракта от 104,3 милиона $. Тук „ тънкият миг “ е че договорът би трябвало да стартира да се извършва от 1 януари 2021 година, а гаранцията изтича на 10 януари. В този смисъл неизменима част от писмото до Министерски съвет е настояването за преучредяване на нужната гаранция. Министър Петкова препредава на сътрудниците си министри желанието на „ Булгаргаз “ да убеди AGSC да понижи размера на гаранцията до размера на минималните количества, които следват „ естествено “ от минималните потенциали, обезпечени на Неа Месемврия.
Номерата на Павлов не минават, тъй като размерът на гаранцията е избран в главния контракт, т.е. дали взема една пета или цялото количество, размерът на гаранцията остава еднакъв. Накрая Петкова вкарва в Министерския съвет за утвърждение главните параметри на Оперативното съглашение за първите девет месеца на 2021 година, измежду които са залегнали и главните претенции на „ Булгаргаз “ дневното договорно количество за интервала да „ подхожда на резервирания от „ Булгаргаз “ входен капаците на Неа Месемврия. Тоест колкото по-малко е ангажираният потенциал, толкоз по-малки са количествата на импортирания азерски газ. „ Булгаргаз “ наема 14 000 МВтч/ден (6000 корав и 8000 МВтч/ден твърд-условен капацитет) за първите три месеца, откакто количествата падат до 6000 МВтч/ден.
В отчета на министър Петкова, който отразява всички съществени точки от писмото на Николай Павлов до Томислав Дончев, до нея и до Съвета на шефовете на БЕХ от 21 декември 2020 година, се хвърля спомагателна светлина върху игрите с твърдия и твърдия-условен потенциал, за който Павлов твърди че не му прави работа и по тази причина отхвърля да го вземе. На всички търгове, които ДЕСФА прави за входния потенциал на Неа Месемврия от самото начало остава неангажиран потенциал, до момента в който „ Булгаргаз “ се оправда че няма подобен. Но към датата на взимане на решението на Министерски съвет от 21 декември 2020 година, Бойко Борисов и Теменужка Петкова са приели тезата на „ Булгаргаз “ и Павлов, че е по-добре да се вземе някакво количество азерски газ и да се реши казусът с „ дамоклевия меч “ на асимилиране на гаранцията и заплащания по „ вземи или заплати “, в сравнение с да упорстват да бъде взето цялото количество. Така Борисов получава идеална опция да разиграе пиар към началото на диверсификацията с азерски газ, която му е нужна, с цел да пробута геополитически „ Турски поток “, без да влиза в детайлности за количествата на импортирания азерски газ и схемите на Павлов.
Монополът не е застрашен
Доколкото може да се съди от държанието на Борисов и Петкова, посредством решението на Министерския съвет, те фиксират интереса на лобистите на „ Газпром износ “. Печелят борбата, в която БЕХ поема отговорността, която в следствие се поема от Министерския съвет – политическото равнище. Минималните количества азерски газ, които най-сетне влизат в България, по никакъв метод не заплашват монопола на „ Газпром “. Напротив, „ Булгаргаз “ стартира да купува повече съветски газ?!
Ако за дейностите си през 2020 година, чиято кулминационна точка е индулгенцията на Министерския съвет за сключване на първото Оперативно съглашение, Павлов съумява да трансферира отговорността към държавно управление, то за второто Оперативно съглашение, от 1 октомври 2021 година, когато той понижава още повече размерите на закупувания азерски газ и това продължава до 1 юли 2022 година, шефът на „ Булгаргаз “ няма категорично позволение на тогавашния министър на енергетиката от служебното държавно управление – Андрей Живков, и работи без да пита с безмълвното утвърждение на БЕХ.
Истината е, че доказателствата против него „ преливат “ и единствено мощната поддръжка на лобистите на „ Газпром “ през политиците и прокуратурата му икономисват арести и обвинявания. Има още доста документи, които потвърждават неговите провинения, изключително игрите с предлагания природен газ от „ Булгаргаз “, при които авансово избрани от него търговци оферират и продават по-скъпо газ, който нямат на утринна сесия на една борса, в сравнение с го купуват на друга борса по-късно през същия ден от „ Булгаргаз “. И защото има разлика във времето на заплащане и затваряне на покупко-продажбите, номерът минава. И това не е никаква загадка, знаят се имената на фирмите, схемите, „ печелившите “, само че за всичко има чадър, който по-мощни сили задействат през прокуратурата. Същите тези „ сили “ се пробваха да го изперат, даже му предоставиха трибуната на Народното събрание, като го предложиха за министър на енергетиката в кабинета на Николай Габровски.
Проблемът е, че документите остават и в случай че за момент чадърът на Румен Радев и Бойко Борисов престане да работи, директният път към правораздаването за Николай Павлов може стане необратим факт.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ