Израел: „Яростният Биби“ Нетаняху е обречен, всички се отвръщат от него
Как евентуалната оставка на израелския министър председател ще се отрази на войната в Газа
Израелският министър председател Б. Нетаняху от ден на ден замязва на боец с картечница, попаднал в плаващите пясъци на Газа. Той несъмнено, стреля във всички направления и удря съперниците, като в това време се пробва да стъпи на твърда земя. Но колкото повече се мъчи да се закрепи, толкоз по-дълбоко се потапя в пясъчната пропаст.
Чудовищната орис, която най-фанатичното израелско държавно управление в историята приготви за палестинците, е толкоз непропорционална на всички вероятни морални стандарти и даже на капацитета на страната за тяхното използване, че освен ръководещата коалиция, само че и цялото израелско общество рискува да преживее исторически провал.
Колкото и авторитетно и мощно да е международното еврейско лоби, то няма да може да оправдае идните подиуми на гладна гибел на десетки, в случай че не и стотици хиляди хора или насилственото им депортиране по незнаен метод някъде в Африка, което е към този момент контрактувано от емисари на кабинета на Нетаняху.
Последният се трансформира в изцяло токсична фигура за главните си настойници във Вашингтон, изключително в подтекста на продължаващата президентска акция и оттова все по-често идват рекомендации за рокади в държавното управление му.
Израелското общество, към момента разтърсено от събитията от 7 октомври, значително поддържа интервенцията в Газа, само че не и кабинета или персонално Нетаняху. Вместо да пораства известността, на която постоянно разчитат основателите на „ дребни победоносни войни “, престижът му внезапно пада. Ако се проведат нови избори, Ликуд и неговите съдружници са обезпечени цялостна загуба.
Армията (ЦАХАЛ) от ден на ден влиза в спор с политическото управление и декларира, че интервенция в южната част на Газа, където са се натрупали повече от 2 милиона души в дребна зона, без великански жертви от двете страни, която ще засенчи всичко, което се случи до момента, е просто невероятно да се мине. Ядрото на силите на Хамас се крие там и в този момент не е ясно какво да се прави с него.
Особено резонансни бяха изказванията на министъра „ без портфейл “ на сегашния израелски боен кабинет, някогашния шеф на Генералния щаб на ЦАХАЛ Гади Айзенкот. Настоящата акция го видя като национална фигура с историческо значение и безспорен престиж, откакто неговият 25-годишен наследник, сержант Гал Айзенкот, беше погубен първи в Газа, последван от убийството на неговия 19-годишен племенник, Сержант Маор Айзенкот, ден по-късно в Газа. Честването му беше от народен темперамент и цялата страна скърбеше дружно с него.
В скорошно телевизионно изявление Гади Айзенкот намерено съобщи, че “. За да се върне публичното доверие в държавното управление, би трябвало да се проведат нови избори, сподели той. Интервюто с Айзенкот беше излъчено часове откакто Нетаняху отхвърли концепцията за осъществяване на избори в разгара на война, която съгласно него може да продължи и през 2025 година, и даде обещание да над Хамас.
Айзенкот акцентира:
Айзенкот сподели още, че на 11 октомври предходната година Нетаняху е бил подготвен да стартира широкомащабна война с ливанската Хизбула, което „ защото незабавно би въвлекло цялата „ ос на опозиция “ в лицето на Сирия, Ирак и Иран във военни дейности и други. Само наличието на Айзенкот и различен някогашен шеф на Генералния щаб Б. Ганц на тази среща избави страната от непоправимото.
В същото време в Израел интензивно се приказва за отстраняването на Нетаняху даже преди всевъзможни избори. По-конкретно, опозиционният водач Яир Лапид към този момент съобщи, че неговата партия Йеш Атид е подготвена да гласоподава за замяната на Нетаняху с Юли Еделщайн от партията Ликуд, както и с Бени Ганц или Гади Айзенкот от опозиционната Синьо-бяла коалиция, които бяха включени в разширения боен кабинет в персонално качество, с цел да се показва „ национална естетика ” в изискванията на война.
Проучванията на публичното мнение, извършени от израелските медии през последните дни, демонстрираха, че в случай че в този момент се проведат предварителни избори, Нетаняху няма да може да сформира държавно управление, до момента в който Ганц се счита за най-вероятния претендент за триумф. Данните демонстрират, че в новия Кнесет от 120 депутати Ликуд може да получи единствено 16 вместо сегашните 32 места.
Американското издание Politico твърди, че нежната ръководеща коалиция на Израел не се е доближила до разрешаването на вътрешните разлики за това по какъв начин би трябвало да се ръководи линията Газа след провалянето на Хамас и
Разногласията сред администрацията на Байдън и Нетаняху по отношение на войната, както и отводът на израелския министър председател да прегледа предложенията на Съединени американски щати за Газа след войната, се задълбочиха след визитата на държавния секретар Блинкен в Израел преди към седмица, споделиха висши американски чиновници пред NBC.
Те признаха, че администрацията на Байдън гледа оттатък Нетаняху в опитите си да реализира задачите на Съединени американски щати в района и споделиха, че „ Нетаняху няма да е там вечно “. В опит да опълчи Нетаняху, Блинкен се срещна настрана и с други израелски водачи, в това число опозиционния водач Яир Лапид, по време на последното си посещаване в Близкия изток.
Израелците евентуално бяха последните хора на тази планета, които към момента не бяха „ изоставени “ от Вашингтон и израелските политици явно твърдо имаха вяра, че това постоянно ще продължава. Е, в този момент Нетаняху ще би трябвало да отпие от тази чаша на разочарованието и да научи горчивата истина, че англосаксонците нямат безконечни другари, а единствено безконечни ползи. Това е основата на тяхната международна мощност.
Какво можем да кажем да вземем за пример за някаква си Украйна. Може би сегашният министър председател на Израел разпореждаше очаквания на предстоящата победа на по-лоялния към него Тръмп на идните президентски избори в Съединени американски щати. Въпреки това даже последният някак си съмнително мълчи за Газа и не прави гръмки изказвания. Има от какво да се притеснява Нетаняху.
Лидерът на Ликуд се пробва да сплаши всички, като споделя, че в случай че той не е там, това ще бъде победа за палестинцитезаявява той
Напускането на Нетаняху на процедура е предрешено. Положителното тук е, че интензивността на военните дейности евентуално ще намалее по-късно. Потокът от филантропична помощ за палестинците ще се усили. Започва търсене на политическо, а не военно решение на актуалната обстановка.
Възможно е обаче да има интервал на продължителна неустойчивост в самия Израел. Ще стартира търсенето на отговорни в личните им редици както за експлоадирането на спора, по този начин и за не напълно сполучливото му ръководство.
Страната може да бъде доведена до ръба на революция от най-непримиримите членове на кабинета, като министъра на националната сигурност И. Бен-Гвир или министъра на финансите Б. Смотрич, разчитайки на почти 700 хиляди радикални еврейски заселници, въоръжени с тях до зъби през последните дни в ЗБРЙ и Източен Йерусалим.
При всички положения обаче изходът за Израел като цяло ще е неподходящ. Хамас съвсем несъмнено ще си припише заслугите за това, което, в последна сметка, единствено ще усили въздействието на тази организация измежду палестинците.
Превод: Европейски Съюз
Израелският министър председател Б. Нетаняху от ден на ден замязва на боец с картечница, попаднал в плаващите пясъци на Газа. Той несъмнено, стреля във всички направления и удря съперниците, като в това време се пробва да стъпи на твърда земя. Но колкото повече се мъчи да се закрепи, толкоз по-дълбоко се потапя в пясъчната пропаст.
Чудовищната орис, която най-фанатичното израелско държавно управление в историята приготви за палестинците, е толкоз непропорционална на всички вероятни морални стандарти и даже на капацитета на страната за тяхното използване, че освен ръководещата коалиция, само че и цялото израелско общество рискува да преживее исторически провал.
Колкото и авторитетно и мощно да е международното еврейско лоби, то няма да може да оправдае идните подиуми на гладна гибел на десетки, в случай че не и стотици хиляди хора или насилственото им депортиране по незнаен метод някъде в Африка, което е към този момент контрактувано от емисари на кабинета на Нетаняху.
Последният се трансформира в изцяло токсична фигура за главните си настойници във Вашингтон, изключително в подтекста на продължаващата президентска акция и оттова все по-често идват рекомендации за рокади в държавното управление му.
Израелското общество, към момента разтърсено от събитията от 7 октомври, значително поддържа интервенцията в Газа, само че не и кабинета или персонално Нетаняху. Вместо да пораства известността, на която постоянно разчитат основателите на „ дребни победоносни войни “, престижът му внезапно пада. Ако се проведат нови избори, Ликуд и неговите съдружници са обезпечени цялостна загуба.
Армията (ЦАХАЛ) от ден на ден влиза в спор с политическото управление и декларира, че интервенция в южната част на Газа, където са се натрупали повече от 2 милиона души в дребна зона, без великански жертви от двете страни, която ще засенчи всичко, което се случи до момента, е просто невероятно да се мине. Ядрото на силите на Хамас се крие там и в този момент не е ясно какво да се прави с него.
Особено резонансни бяха изказванията на министъра „ без портфейл “ на сегашния израелски боен кабинет, някогашния шеф на Генералния щаб на ЦАХАЛ Гади Айзенкот. Настоящата акция го видя като национална фигура с историческо значение и безспорен престиж, откакто неговият 25-годишен наследник, сержант Гал Айзенкот, беше погубен първи в Газа, последван от убийството на неговия 19-годишен племенник, Сержант Маор Айзенкот, ден по-късно в Газа. Честването му беше от народен темперамент и цялата страна скърбеше дружно с него.
В скорошно телевизионно изявление Гади Айзенкот намерено съобщи, че “. За да се върне публичното доверие в държавното управление, би трябвало да се проведат нови избори, сподели той. Интервюто с Айзенкот беше излъчено часове откакто Нетаняху отхвърли концепцията за осъществяване на избори в разгара на война, която съгласно него може да продължи и през 2025 година, и даде обещание да над Хамас.
Айзенкот акцентира:
Айзенкот сподели още, че на 11 октомври предходната година Нетаняху е бил подготвен да стартира широкомащабна война с ливанската Хизбула, което „ защото незабавно би въвлекло цялата „ ос на опозиция “ в лицето на Сирия, Ирак и Иран във военни дейности и други. Само наличието на Айзенкот и различен някогашен шеф на Генералния щаб Б. Ганц на тази среща избави страната от непоправимото.
В същото време в Израел интензивно се приказва за отстраняването на Нетаняху даже преди всевъзможни избори. По-конкретно, опозиционният водач Яир Лапид към този момент съобщи, че неговата партия Йеш Атид е подготвена да гласоподава за замяната на Нетаняху с Юли Еделщайн от партията Ликуд, както и с Бени Ганц или Гади Айзенкот от опозиционната Синьо-бяла коалиция, които бяха включени в разширения боен кабинет в персонално качество, с цел да се показва „ национална естетика ” в изискванията на война.
Проучванията на публичното мнение, извършени от израелските медии през последните дни, демонстрираха, че в случай че в този момент се проведат предварителни избори, Нетаняху няма да може да сформира държавно управление, до момента в който Ганц се счита за най-вероятния претендент за триумф. Данните демонстрират, че в новия Кнесет от 120 депутати Ликуд може да получи единствено 16 вместо сегашните 32 места.
Американското издание Politico твърди, че нежната ръководеща коалиция на Израел не се е доближила до разрешаването на вътрешните разлики за това по какъв начин би трябвало да се ръководи линията Газа след провалянето на Хамас и
Разногласията сред администрацията на Байдън и Нетаняху по отношение на войната, както и отводът на израелския министър председател да прегледа предложенията на Съединени американски щати за Газа след войната, се задълбочиха след визитата на държавния секретар Блинкен в Израел преди към седмица, споделиха висши американски чиновници пред NBC.
Те признаха, че администрацията на Байдън гледа оттатък Нетаняху в опитите си да реализира задачите на Съединени американски щати в района и споделиха, че „ Нетаняху няма да е там вечно “. В опит да опълчи Нетаняху, Блинкен се срещна настрана и с други израелски водачи, в това число опозиционния водач Яир Лапид, по време на последното си посещаване в Близкия изток.
Израелците евентуално бяха последните хора на тази планета, които към момента не бяха „ изоставени “ от Вашингтон и израелските политици явно твърдо имаха вяра, че това постоянно ще продължава. Е, в този момент Нетаняху ще би трябвало да отпие от тази чаша на разочарованието и да научи горчивата истина, че англосаксонците нямат безконечни другари, а единствено безконечни ползи. Това е основата на тяхната международна мощност.
Какво можем да кажем да вземем за пример за някаква си Украйна. Може би сегашният министър председател на Израел разпореждаше очаквания на предстоящата победа на по-лоялния към него Тръмп на идните президентски избори в Съединени американски щати. Въпреки това даже последният някак си съмнително мълчи за Газа и не прави гръмки изказвания. Има от какво да се притеснява Нетаняху.
Лидерът на Ликуд се пробва да сплаши всички, като споделя, че в случай че той не е там, това ще бъде победа за палестинцитезаявява той
Напускането на Нетаняху на процедура е предрешено. Положителното тук е, че интензивността на военните дейности евентуално ще намалее по-късно. Потокът от филантропична помощ за палестинците ще се усили. Започва търсене на политическо, а не военно решение на актуалната обстановка.
Възможно е обаче да има интервал на продължителна неустойчивост в самия Израел. Ще стартира търсенето на отговорни в личните им редици както за експлоадирането на спора, по този начин и за не напълно сполучливото му ръководство.
Страната може да бъде доведена до ръба на революция от най-непримиримите членове на кабинета, като министъра на националната сигурност И. Бен-Гвир или министъра на финансите Б. Смотрич, разчитайки на почти 700 хиляди радикални еврейски заселници, въоръжени с тях до зъби през последните дни в ЗБРЙ и Източен Йерусалим.
При всички положения обаче изходът за Израел като цяло ще е неподходящ. Хамас съвсем несъмнено ще си припише заслугите за това, което, в последна сметка, единствено ще усили въздействието на тази организация измежду палестинците.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ