БНТ зад кадър: Петър Георгиев: Никога не знаеш къде можеш да откриеш впечатляващи герои
Качественото телевизионно наличие в Българската национална телевизия изисква професионализъм, безрезервен труд, отговорност към феновете при съблюдаване на правилата на журналистическата нравственос, непрекъснато рационализиране и надграждане на самостоятелните умения, само че и несъмнено – работа в екип.
В поредност от диалози с публицисти от Българска национална телевизия – кореспонденти, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на публичната телевизия – тези, които не са привикнали да дават " изявленията ", само че несъмнено имат какво да кажат.
Петър Георгиев е редактор на предаването " Панорама " по Българска национална телевизия 1. Професионалната си кариера стартира като кореспондент на " По света и у нас ". Отразява тематики и събития в сферите на политиката, дезинформацията, технологиите, науката и спорта. По време на българското европредседателство през 2018 година води предаването " #Европа " на публичната телевизия. Георгиев е и създател на документалния футболен подкаст " Виктория ". Завършва висшето си обучение в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и Университета на Мисури в град Колумбия.
" Панорама ", една от емблемите на Българска национална телевизия, постоянно е била и е в крайник с времето. Вашите изявленията и репортажи са доказателство за това. Как се присъединихте към екипа на Бойко Василев?
Благодаря за положителните думи. Не съм си представял, че в миналото ще работя за " Панорама ". Като дете това беше предаване, което гледах с дядо си. Все му се чудех за какво обръща толкоз огромно внимание на политиката. Моята огромна пристрастеност беше спортът. Но животът ти сервира изненади. И по този начин се причислих към екипа на предаването преди две години.
По това време бях натрупал прочут опит като кореспондент в " По света и у нас ". В редакцията на новините знаят, че обичам по-дългите форми на отразяване, в това число документална публицистика или разширени репортажи. Когато се появи опция да създавам сходни материали за " Панорама ", бях извънредно поласкан и вдъхновен.
Разбирам отговорността, която носим пред обществото, и давам всичко от себе си да давам отговор на репутацията на тази медийна естрада. Ценя всеки миг от работата си с персони като Бойко Василев, Катя Тодорова, Миглена Атанасова и другите прелестни хора зад предаването. Уча се от тях непрекъснато.
Има ли среща от професионалния ви опит досега, която да е предопределила журналистическия ви път? Разговор, който ви е въодушевил, изречение, което няма да забравите?
През есента на 2019 година имах опция да се срещна с тогавашния изпълнителен редактор на " Ню Йорк Таймс " Дийн Баке. Онази вечер той получи орден на гала в Университета на Мисури в град Колумбия.
Срещата ни след церемонията беше къса, само че остава в съзнанието ми и до момента. Попитах Баке по какъв начин в сложни моменти човек може да възроди любознанието си към света и желанието си да открива човешки истории. А той ми сподели: " Просто излез на открито ".
Оттогава насам всякога, когато се усещам в креативна рецесия или изолиран от околната среда, просто излизам на открито и се разтварям към инцидентни срещи с хората в обществото ни. Това ми връща въодушевлението от живота. Никога не знаеш къде можеш да откриеш впечатляващи герои.
През 2018 година в поредицата " #Европа " по Българска национална телевизия изследвахте тематиките за подправените вести и дезинформацията, езика на омразата в обществените мрежи, цифровата среда и публичния аспект на модерните технологии. Какво се промени от този момент до момента?
Ако приказваме за позитивни промени, според мен те не са доста. Наблюдаваме същите трендове, които се зародиха с разрастването на обществените мрежи – крайни отзиви, талази от грозни и обидни думи по адрес на напълно елементарни хора и непрекъснат боязън в обществото от настъпваща заплаха. Този боязън е употребен от разнообразни източници на дезинформация, в това число политици, и основава усещане за един безконечен и изобилен спор.
Впечатлението ми е, че към момента не можем да се ориентираме в осведомителния океан на актуалния свят. В всекидневието си сме затрупани от изображения, изказвания, клюки и обвинявания, които не осмисляме. А те като че ли ни вършат по-гневни хора.
Вярно е, че има надалеч по-сериозна битка с дезинформацията, в сравнение с преди пет години. Но и самите дезинформационни интервенции са надалеч по-агресивни. Всеки ден се запитвам кое е най-здравословното решение за нас като хора. Може би е да се оттеглим от обществените мрежи, да поемем въздух и да оценим хубостта към себе си. Този апел несъмнено изцяло опонира на работата ми в медия, само че имам вяра, че е добър съвет.
Днес на дневен ред е и изкуственият разсъдък. Застрашени ли са медиите и обичайна публицистика от ChatGPT?
При тази скорост на новите технологии публицистиката се оказа непрекъснато изменящо се разбиране. Дори самите публицисти постоянно не могат да се съгласят кое е публицистика и кое не е. Така че за мен заплахата не е толкоз за специалността, що се касае за публичната осведоменост.
Хората в този момент са въодушевени от магията на ChatGPT. Тя им разрешава за пет секунди да произведат поредност от думи, която може да мине за изчерпателен текст, есе, даже лирика от време на време. Но не би трябвало да забравяме, че със същите тези експедитивност и успеваемост други хора употребяват изкуствен интелект да бълват дезинформация и безапелационни тайни теории. Ето това е огромната опасност за мен. Готови ли сме за невижданото количество погрешни изказвания и подправени фотоси, видеа и звуци, с които ще се сблъскаме напълно скоро? Едва ли. Но ще се веселя някой да ме опровергае.
През последните години Българска национална телевизия насочва взор към по-младата публика, дава опция за изява на от ден на ден прохождащи публицисти, които да обогатяват ефира със своята креативност и гений. Каква е вашата персонална и професионална задача като част от публичната телевизия?
Във всяка специалност промяната на поколенията е натурален и, имам вяра, позитивен развой. В публицистиката това е изключително значимо, тъй като редакциите в най-хубавия случай са демократични структури, където би трябвало да има вътрешен конфликт на отзиви. Така всеки кореспондент или редактор, според от опита и ползите си, може да предложи разнообразни хрумвания и гледни точки за това кои са същински значимите проблеми на деня.
Според мен подмладяването не би трябвало да става непременно. Само тъй като някой има пресен взор, не значи, че схваща отговорността на публичните медии. Но през годините Българска национална телевизия е показвала неведнъж, че умее да образова и построява качествени публицисти. Самият аз съм признателен за поредната политика на малкия екран да застава зад млади кореспонденти, постоянно преди малко приключили студенти. Вярвам, че феновете също ценят този метод.
Моята професионална задача е да дам дребния си принос към общото ни познание за България и света към нас. Всеки журналистически материал би следвало да обогатява това познание. А персоналната ми задача е да покажа, че хората не сме чак толкоз разнообразни. Повечето от нас споделят едни и същи страхове, пристрастености, паники и фантазии. Но е по-лесно да го разберем онлайн, в сравнение с в интернет.
В поредност от диалози с публицисти от Българска национална телевизия – кореспонденти, редактори, продуценти, режисьори – ще представим лицата на публичната телевизия – тези, които не са привикнали да дават " изявленията ", само че несъмнено имат какво да кажат.
Петър Георгиев е редактор на предаването " Панорама " по Българска национална телевизия 1. Професионалната си кариера стартира като кореспондент на " По света и у нас ". Отразява тематики и събития в сферите на политиката, дезинформацията, технологиите, науката и спорта. По време на българското европредседателство през 2018 година води предаването " #Европа " на публичната телевизия. Георгиев е и създател на документалния футболен подкаст " Виктория ". Завършва висшето си обучение в Софийския университет " Св. Климент Охридски " и Университета на Мисури в град Колумбия.
" Панорама ", една от емблемите на Българска национална телевизия, постоянно е била и е в крайник с времето. Вашите изявленията и репортажи са доказателство за това. Как се присъединихте към екипа на Бойко Василев?
Благодаря за положителните думи. Не съм си представял, че в миналото ще работя за " Панорама ". Като дете това беше предаване, което гледах с дядо си. Все му се чудех за какво обръща толкоз огромно внимание на политиката. Моята огромна пристрастеност беше спортът. Но животът ти сервира изненади. И по този начин се причислих към екипа на предаването преди две години.
По това време бях натрупал прочут опит като кореспондент в " По света и у нас ". В редакцията на новините знаят, че обичам по-дългите форми на отразяване, в това число документална публицистика или разширени репортажи. Когато се появи опция да създавам сходни материали за " Панорама ", бях извънредно поласкан и вдъхновен.
Разбирам отговорността, която носим пред обществото, и давам всичко от себе си да давам отговор на репутацията на тази медийна естрада. Ценя всеки миг от работата си с персони като Бойко Василев, Катя Тодорова, Миглена Атанасова и другите прелестни хора зад предаването. Уча се от тях непрекъснато.
Има ли среща от професионалния ви опит досега, която да е предопределила журналистическия ви път? Разговор, който ви е въодушевил, изречение, което няма да забравите?
През есента на 2019 година имах опция да се срещна с тогавашния изпълнителен редактор на " Ню Йорк Таймс " Дийн Баке. Онази вечер той получи орден на гала в Университета на Мисури в град Колумбия.
Срещата ни след церемонията беше къса, само че остава в съзнанието ми и до момента. Попитах Баке по какъв начин в сложни моменти човек може да възроди любознанието си към света и желанието си да открива човешки истории. А той ми сподели: " Просто излез на открито ".
Оттогава насам всякога, когато се усещам в креативна рецесия или изолиран от околната среда, просто излизам на открито и се разтварям към инцидентни срещи с хората в обществото ни. Това ми връща въодушевлението от живота. Никога не знаеш къде можеш да откриеш впечатляващи герои.
През 2018 година в поредицата " #Европа " по Българска национална телевизия изследвахте тематиките за подправените вести и дезинформацията, езика на омразата в обществените мрежи, цифровата среда и публичния аспект на модерните технологии. Какво се промени от този момент до момента?
Ако приказваме за позитивни промени, според мен те не са доста. Наблюдаваме същите трендове, които се зародиха с разрастването на обществените мрежи – крайни отзиви, талази от грозни и обидни думи по адрес на напълно елементарни хора и непрекъснат боязън в обществото от настъпваща заплаха. Този боязън е употребен от разнообразни източници на дезинформация, в това число политици, и основава усещане за един безконечен и изобилен спор.
Впечатлението ми е, че към момента не можем да се ориентираме в осведомителния океан на актуалния свят. В всекидневието си сме затрупани от изображения, изказвания, клюки и обвинявания, които не осмисляме. А те като че ли ни вършат по-гневни хора.
Вярно е, че има надалеч по-сериозна битка с дезинформацията, в сравнение с преди пет години. Но и самите дезинформационни интервенции са надалеч по-агресивни. Всеки ден се запитвам кое е най-здравословното решение за нас като хора. Може би е да се оттеглим от обществените мрежи, да поемем въздух и да оценим хубостта към себе си. Този апел несъмнено изцяло опонира на работата ми в медия, само че имам вяра, че е добър съвет.
Днес на дневен ред е и изкуственият разсъдък. Застрашени ли са медиите и обичайна публицистика от ChatGPT?
При тази скорост на новите технологии публицистиката се оказа непрекъснато изменящо се разбиране. Дори самите публицисти постоянно не могат да се съгласят кое е публицистика и кое не е. Така че за мен заплахата не е толкоз за специалността, що се касае за публичната осведоменост.
Хората в този момент са въодушевени от магията на ChatGPT. Тя им разрешава за пет секунди да произведат поредност от думи, която може да мине за изчерпателен текст, есе, даже лирика от време на време. Но не би трябвало да забравяме, че със същите тези експедитивност и успеваемост други хора употребяват изкуствен интелект да бълват дезинформация и безапелационни тайни теории. Ето това е огромната опасност за мен. Готови ли сме за невижданото количество погрешни изказвания и подправени фотоси, видеа и звуци, с които ще се сблъскаме напълно скоро? Едва ли. Но ще се веселя някой да ме опровергае.
През последните години Българска национална телевизия насочва взор към по-младата публика, дава опция за изява на от ден на ден прохождащи публицисти, които да обогатяват ефира със своята креативност и гений. Каква е вашата персонална и професионална задача като част от публичната телевизия?
Във всяка специалност промяната на поколенията е натурален и, имам вяра, позитивен развой. В публицистиката това е изключително значимо, тъй като редакциите в най-хубавия случай са демократични структури, където би трябвало да има вътрешен конфликт на отзиви. Така всеки кореспондент или редактор, според от опита и ползите си, може да предложи разнообразни хрумвания и гледни точки за това кои са същински значимите проблеми на деня.
Според мен подмладяването не би трябвало да става непременно. Само тъй като някой има пресен взор, не значи, че схваща отговорността на публичните медии. Но през годините Българска национална телевизия е показвала неведнъж, че умее да образова и построява качествени публицисти. Самият аз съм признателен за поредната политика на малкия екран да застава зад млади кореспонденти, постоянно преди малко приключили студенти. Вярвам, че феновете също ценят този метод.
Моята професионална задача е да дам дребния си принос към общото ни познание за България и света към нас. Всеки журналистически материал би следвало да обогатява това познание. А персоналната ми задача е да покажа, че хората не сме чак толкоз разнообразни. Повечето от нас споделят едни и същи страхове, пристрастености, паники и фантазии. Но е по-лесно да го разберем онлайн, в сравнение с в интернет.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ