Животът, уви, не винаги е справедлив и честен, понякога става

Животът, уви, не постоянно е обективен и почтен, от време на време става по този начин, че неприятните изненади просто се случват и няма по какъв начин да бъдат избегнати. Можете да се подготвяте колкото желаете за най-лошото и отново да сте неподготвени за него. Препятствията по пътя, както и други фактори, могат да ни пречупят и да ни слагат на колене. За страдание.

А някои от тях в действителност ни карат да се усещаме по този начин, като че ли са ни изтръгнали сърцето от гърдите и са го захвърлили на пътя.

Например, когато в един напълно елементарен и на пръв взор отегчителен ден се сбогувате с обичан човек, с цялостна убеденост, че скоро ще се видите и че всичко ще бъде както преди. И даже не подозирате, че в действителност се виждате за последно или, да речем, че вашата „ безконечна “ обич няма да оцелее на идната заран.

И се чудите за какво всичко се е случило по този начин, както се е случило.

Той просто е спрял да ви обича. Тя просто се е оказала на неверното място в несъответствуващото време. Той изпи доста алкохол и по някаква причина реши да седне зад кормилото. Тя се изкуши да изневери с сътрудника си и реши, че не обича вас, а него. Изброяването може да продължи безспир.

Но каквото и да ви се е случило, резултатът е еднакъв – животът, с който сте привикнали, към този момент го няма. И би трябвало да помислите по какъв начин да живеете при новите условия.

Хората, чийто живот преди малко се е разпаднал, би трябвало да намерят един или различен метод, с цел да поддържат най-малко условен оптимизъм. Защо, толкоз ли е значимо? Да, тъй като без оптимизъм ние, изправени пред покруса, участваме в борба, която е авансово изгубена.

Когато животът лишава околните ни от нас, сигурно това е извънредно. И въпреки всичко, в тази обстановка съществува и един позитивен резултат – припомня ни, че би трябвало да отделяме повече време на тези, които към момента са с нас и най-сетне да стартираме да ги оценяваме.

Дори да не се е случило нищо с вас или с хората, които обичате до момента, от време на време е задоволително да разгледате тези кошмарни обстановки, с които другите би трябвало да се оправят, с цел да ви припомнят какъв брой скъпи са ви вашите близки.

Понякога губим тези, които обичаме повече от всичко друго, по лична воля. Самите ние решаваме да прекратим връзката, убеждавайки се, че тревата от другата страна на оградата е доста по-зелена. Решаваме, че не сме подготвени, че към момента не сме тръгнали нагоре или че не сме сигурни в действителността на възприятията.

И по този начин унищожаваме щастието си със личните си ръце, разделяйки се с в действителност обичащи и обичани хора.

3 значими извода за тези, които в миналото са губили любовта си

Изборът не постоянно е наш. Но даже в случай че не сте решили да продължите връзката и сте избрали да я оставите в предишното, резултатът е все същият –  трябва да се справите сами с следствията.

Любовта, която в миналото ви е подкрепяла във всяка обстановка и ви е изпълвала със мощ, към този момент я няма.

Разбира се, болката от спирането на връзката и болката от загубата на обичан човек са несравними. Но житейските уроци, които научавате от прекарването и на двете, имат доста общо.

Кои са тези уроци – по този начин мъчителни, само че и в същото време толкоз значими?

С наслаждение бихте изпитали всички неприятни неща във връзката, с които преди не сте се помирявали

Сега, когато обичаният човек не до вас, вие чувствате, че на драго сърце бихте изпитали всички неприятни неща във връзката, единствено и единствено с цел да почувствате още веднъж положителното.

Умът ни прави брилянтна работа, като губи от взор неприятните мемоари и вместо това си спомня единствено приятното и положителното.

След известно време неприятните мемоари стартират да се усещат като че ли не са чак толкоз неприятни. Започваме да мислим, че след раздялата с обичания човек сме постъпили преждевременно и неразумно и в действителност недоволствата и заяжданията, които е трябвало да изслушаме, не са били толкоз ужасни. Можело е да има и по-лоши неща.

Започва да ни наподобява, че доста добре бихме могли да се примирим с грешките, позволени от нашите някогашни сътрудници – какъв брой малко той или тя ни е оценявал. Все отново сме можели да се примирим с всичко, което не ни харесва чак толкоз в тях и сме съгласни да върнем времето обратно, единствено и единствено да ги прегърнем още един път.

Да, мозъците ни изцяло схващат и осъзнават, че връзката с този човек не е била напълно светла, само че въпреки всичко сме сигурни, всичко би било по-добро от тъмнината, която ни заобикаля тук и в този момент.

Боли ви да мислите за този човек, само че в това време не желаете да спирате

Напълно разбирате, че би трябвало да продължите напред. Знаете, че не трябва да унищожавате живота си, като се спирате на изгубеното, тъй като по този начин живеете в предишното. Особено, в случай че това минало е изпълнено с болежка и тъга, това не е живот.

Да, откакто загубим обичан човек по един или различен метод, в действителност се нуждаем от време, с цел да скърбим. Да се ​​примирим с новата действителност, даже и да не ни харесва.

Но това не може да продължи постоянно – и не би трябвало. Трябва да съберете силата на волята си в пестник и да насочите вниманието си от предишното към бъдещето. Защото, в случай че не го извършите, ще спрете да живеете същински. Ще спрете да растете и да се развивате.

Ще спрете да се движите напред, тъй като ще се опитате да живеете живот, който към този момент не съществува.

И колкото и да ви боли, когато мислите и премисляте какво се е случило и какво не може да се върне, въпреки всичко го вършиме. И в случай че сте се разделили по ваша самодейност с колегата си, една голяма доза яд се смесва с непостижимата болежка, породена от мислите по него.

И в случай че сте инициирали края на връзката, всичко е още по-лошо. Започвате да ненавиждате себе си за това, че сте унищожили личното си благополучие, което в предишното ви се е коства доста по-спокойно и радостно, в сравнение с е било в реалност. Но това към този момент няма значение.

Каквото и да се случи, животът продължава

Съществуват две благоприятни условия – можете или умишлено да решите да продължите да сте част от него, или да се откажете от това.

Рано или късно ще осъзнаете, че сте изтощени до краен лимит – както физически, по този начин и прочувствено.

Положили сте толкоз доста старания, пробвайки се да се разсеете от случилото се с вас и по всякакъв начин сте се опитвали да се принудите да получите най-малко малко наслаждение от живота.

И непрестанно си повтаряте, че всичко е наред. Преживявате доста сложен интервал от живота и това е на практика единственият метод, по който към момента можете да функционирате.

Но рано или късно идва миг, в който към този момент не можете да се преструвате, че се справяте чудесно във всичко.

Когато към този момент не можете да лъжете себе си и би трябвало в действителност да обърнете внимание на всичко, което се случва в главата ви. И когато пристигна този миг, да вземете може би най-трудното решение в живота си – би трябвало да се принудите да осъзнаете най-накрая, че животът в действителност продължава.

Ще би трябвало да го изживеете без този човек, тъй като времената, когато сте били щастливи дружно, не могат да бъдат върнати.

Може да ви се коства, че като вършиме това, вие предавате загатна за връзката си, само че в реалност не е по този начин. Правейки това, вие преставате да се предавате. Трябва съществено да помислите дали сте подготвени да продължите да държите загатна за този човек в конвулсна хватка, изоставяйки себе си поради това.

Разбира се, това въобще не значи, че би трябвало да изтриете от паметта си всичко, обвързвано с него. Защото, всички знаем поговорката, че хората, които обичаме, в никакъв случай не ни напущат. Те остават да живеят в дълбините на сърцата ни до края на дните ни.

Освен това, когато загубим хора, които в действителност обичаме, това от време на време ни насочва тъкмо по пътя, който в началото е бил предопределен за нас от самата Съдба.

И въпреки всичко, да – някои хора идват в живота ни единствено краткотрайно, само че съумяват да оставят в него дълбока диря. Ще я запазим. И ще продължим напред.