Защо са важни извънкласните занимания за децата?
Живеем в такова време, че графиците на децата ни са много запълнени, а постоянно - даже по-пълни от нашите лични. Търчим с коли и рейсове сред футболната подготовка, урока по пиано или танци, в събота е школата по британски. Към тези час-два седмично вървят такси, разноски, тържества, образуване на времето...И по този начин от началото до края на образователната година, в която битката е не по-малко напрегната. Защо го вършим?
“Очевидната причина е, тъй като децата желаят и това дава отговор на ползите им - обичат футбола, да рисуват, танцуват. Другата причина е, че това ги обогатява и оказва помощ за едно сполучливо бъдеще - непознатите езици, да вземем за пример. Но има и друго... ”
Една майка, моя другарка, ми подсети неотдавна една по-скрита причина, която преоткривам неумишлено към този момент 10 години с двете си момчета. Причина, която ми припомня за какво си предизвикваме всичко това.
Моята другарка има наследник, който не върви на нищо, тъй като нямаше изявени ползи, а и тя не беше задоволително настойчива да пробват разнообразни неща, преди да се насочат към някоя извънкласна активност. Разбира се, върви на британски, само че групата е дребна, децата са от разнообразни учебни заведения и по нейни думи, не се основава общественост - децата и родителите не се срещат официално или не и връзката е посредством Facebook. Момчето стана на 13 години и се появиха проблеми в учебно заведение с другите момчета. Когато той е със собствен другар всичко е наред, само че когато приятелите се съберат двама или повече, стартират да го изключват и да го потискат, че е смотан, че не е добър геймър, че се тормози, като го изпитват, че се потиска, в случай че изкара по-лоша оценка, вместо да не му пука. Такива неща, тийнейджърски. Детето няма друга среда и други другари, с изключение на тези, и това доста му въздейства.
Приятелките ми са в течение с нашата дребна лудница с двете момчета и техните извънкласни занимания - футбол, шампионати, мачове, летни лагери на огромния. Курс по керамика и роботика за дребния със съответните изложения, открити уроци, дребни наши си мероприятия. Който родител има дете-спортист, знае какво е - по какъв начин се сплотяват родителите в агитки, по какъв начин возят децата на групички по всякакви игрища и бази, атмосферата на спортна грубиянщина, несръчна и блага по момчешки. Сплотени сме, от време на време повече от децата, за които екипното чувство занапред се развива. Малкият е друга натура, само че и там - имам доста положителни другарства с родителите, атмосферата сред децата е креативна, другарска.
Та тази моя другарка сподели в диалога, в който ми се оплака: " Няма други деца, измежду които да се усеща значим, с качества и умения, че да се почувства убеден, когато стартират да го потискат. "
И до момента в който децата са дребни и нещата с извънкласните занимания са повече на смешка и игра, повече даже за наша суетност, когато порастват, излизат ето такива неща:
Извънкласните действия дават нова обществена среда на децата. Да, не е казано, че тя ще е идеална, че там няма да има проблеми, спорове, само че там има доста другарства. На тези занятия се срещат деца от разнообразни учебни заведения, което дава в действителност по-широк контакт и отваря още повече света на детето. Че той не се изчерпва единствено с неговото учебно заведение и квартал. Това е доста значимо в годините, в които детето основава чувството за своята значителност. С мярка, несъмнено, само че детето може да добие чувство, че е надарено, способно, с възприятие за комизъм, умело и така нататък. Тази убеденост се отплаща неимоверно в моменти на подтиснатост и отчаяние.
В взаимозависимост от заниманията, детето развива нови, разнообразни от учебните, компетентности. Знаем, че в учебно заведение всичко е строго открито и липсват отклонения от рутинното превозване тутакси, организация на образованието и така нататък В школите има, в случай че щете, друго разположение на чиновете и масите, постоянно - по-напредничави способи, обзавеждане, технологии. Общуването е по-свободно и необременено. Това несъмнено разчупва едно дете.
Среща с престижи. В живота на децата престижите сме ние, някой по-близък родственик, техните учители. Истинско благополучие е да имат учители, които ги въодушевяват, възпламеняват за смислени неща, за развиване. Които им оказват помощ да порастват и като хора. Вероятно има доста такива учители, само че действителността и Системата са такива, че те рядко получават късмет да го демонстрират. Преподаватели в школите, треньори, създатели, спортисти, потвърдили се експерти и педагози могат да бъдат още един позитивен престиж за едно дете. С колкото повече престижи свикне, толкоз по-лесно и умерено едно дете поддържа връзка с възрастните.
Децата, които посещават извънкласни занимания, само че в по-широк смисъл - които постоянно вървят на културни мероприятия, спортни надпревари, се учат също на правила, маниери и етикет. Те са по-адаптивни, ориентират се по-добре и знаят към кого, защо и по какъв начин да се извърнат за помощ. В един различен смисъл, такива деца одобряват света за едно позитивно място, в което възрастните са на тяхна страна, в което могат да развиват гениите си и да показват себе си.
“Няма какво да се залъгваме с красиви приказки - всичко това коства пари. ”
Струва нерви, време, отдаденост. Познавам такива родители, майки, които не работят, а са се посветили напълно на децата си, татковци, които работят пък повече, с цел да се заплащат всички такси и съпътстващи разноски. Дали това си е коствало, дали жертвата е прекомерно огромна, не дръзвам да осъждам. Но знам, че има и безвъзмездни първи уроци, даром събития за деца, работилнички, доброволци също развиват действия в помощ на деца, чиито фамилии не разполагат със средства.
За мен най-важният аспект на извънкласните занимания на момчетата е общественият. Другото са неизбежни жертви и добре пристигнали изгоди. Колкото до моята другарка, тя записа детето си на спортна гимнастика и въпреки треньорът да я е понахокал, че детето има данни, а е трябвало по-рано да го докара в залата, споделил след 3-4 тренировки, че " може и да излезе нещо от него ". Тя се постресна от тези думи, само че аз й обясних, че на езика на спортните треньори всичко е наред.
“Очевидната причина е, тъй като децата желаят и това дава отговор на ползите им - обичат футбола, да рисуват, танцуват. Другата причина е, че това ги обогатява и оказва помощ за едно сполучливо бъдеще - непознатите езици, да вземем за пример. Но има и друго... ”
Една майка, моя другарка, ми подсети неотдавна една по-скрита причина, която преоткривам неумишлено към този момент 10 години с двете си момчета. Причина, която ми припомня за какво си предизвикваме всичко това.
Моята другарка има наследник, който не върви на нищо, тъй като нямаше изявени ползи, а и тя не беше задоволително настойчива да пробват разнообразни неща, преди да се насочат към някоя извънкласна активност. Разбира се, върви на британски, само че групата е дребна, децата са от разнообразни учебни заведения и по нейни думи, не се основава общественост - децата и родителите не се срещат официално или не и връзката е посредством Facebook. Момчето стана на 13 години и се появиха проблеми в учебно заведение с другите момчета. Когато той е със собствен другар всичко е наред, само че когато приятелите се съберат двама или повече, стартират да го изключват и да го потискат, че е смотан, че не е добър геймър, че се тормози, като го изпитват, че се потиска, в случай че изкара по-лоша оценка, вместо да не му пука. Такива неща, тийнейджърски. Детето няма друга среда и други другари, с изключение на тези, и това доста му въздейства.
Приятелките ми са в течение с нашата дребна лудница с двете момчета и техните извънкласни занимания - футбол, шампионати, мачове, летни лагери на огромния. Курс по керамика и роботика за дребния със съответните изложения, открити уроци, дребни наши си мероприятия. Който родител има дете-спортист, знае какво е - по какъв начин се сплотяват родителите в агитки, по какъв начин возят децата на групички по всякакви игрища и бази, атмосферата на спортна грубиянщина, несръчна и блага по момчешки. Сплотени сме, от време на време повече от децата, за които екипното чувство занапред се развива. Малкият е друга натура, само че и там - имам доста положителни другарства с родителите, атмосферата сред децата е креативна, другарска.
Та тази моя другарка сподели в диалога, в който ми се оплака: " Няма други деца, измежду които да се усеща значим, с качества и умения, че да се почувства убеден, когато стартират да го потискат. "
И до момента в който децата са дребни и нещата с извънкласните занимания са повече на смешка и игра, повече даже за наша суетност, когато порастват, излизат ето такива неща:
Извънкласните действия дават нова обществена среда на децата. Да, не е казано, че тя ще е идеална, че там няма да има проблеми, спорове, само че там има доста другарства. На тези занятия се срещат деца от разнообразни учебни заведения, което дава в действителност по-широк контакт и отваря още повече света на детето. Че той не се изчерпва единствено с неговото учебно заведение и квартал. Това е доста значимо в годините, в които детето основава чувството за своята значителност. С мярка, несъмнено, само че детето може да добие чувство, че е надарено, способно, с възприятие за комизъм, умело и така нататък. Тази убеденост се отплаща неимоверно в моменти на подтиснатост и отчаяние.
В взаимозависимост от заниманията, детето развива нови, разнообразни от учебните, компетентности. Знаем, че в учебно заведение всичко е строго открито и липсват отклонения от рутинното превозване тутакси, организация на образованието и така нататък В школите има, в случай че щете, друго разположение на чиновете и масите, постоянно - по-напредничави способи, обзавеждане, технологии. Общуването е по-свободно и необременено. Това несъмнено разчупва едно дете.
Среща с престижи. В живота на децата престижите сме ние, някой по-близък родственик, техните учители. Истинско благополучие е да имат учители, които ги въодушевяват, възпламеняват за смислени неща, за развиване. Които им оказват помощ да порастват и като хора. Вероятно има доста такива учители, само че действителността и Системата са такива, че те рядко получават късмет да го демонстрират. Преподаватели в школите, треньори, създатели, спортисти, потвърдили се експерти и педагози могат да бъдат още един позитивен престиж за едно дете. С колкото повече престижи свикне, толкоз по-лесно и умерено едно дете поддържа връзка с възрастните.
Децата, които посещават извънкласни занимания, само че в по-широк смисъл - които постоянно вървят на културни мероприятия, спортни надпревари, се учат също на правила, маниери и етикет. Те са по-адаптивни, ориентират се по-добре и знаят към кого, защо и по какъв начин да се извърнат за помощ. В един различен смисъл, такива деца одобряват света за едно позитивно място, в което възрастните са на тяхна страна, в което могат да развиват гениите си и да показват себе си.
“Няма какво да се залъгваме с красиви приказки - всичко това коства пари. ”
Струва нерви, време, отдаденост. Познавам такива родители, майки, които не работят, а са се посветили напълно на децата си, татковци, които работят пък повече, с цел да се заплащат всички такси и съпътстващи разноски. Дали това си е коствало, дали жертвата е прекомерно огромна, не дръзвам да осъждам. Но знам, че има и безвъзмездни първи уроци, даром събития за деца, работилнички, доброволци също развиват действия в помощ на деца, чиито фамилии не разполагат със средства.
За мен най-важният аспект на извънкласните занимания на момчетата е общественият. Другото са неизбежни жертви и добре пристигнали изгоди. Колкото до моята другарка, тя записа детето си на спортна гимнастика и въпреки треньорът да я е понахокал, че детето има данни, а е трябвало по-рано да го докара в залата, споделил след 3-4 тренировки, че " може и да излезе нещо от него ". Тя се постресна от тези думи, само че аз й обясних, че на езика на спортните треньори всичко е наред.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ