Проф. Александър Кьосев: Живеем в свят, в който разобличението е загубило силата си
Живеем в свят, в който разобличението е изгубило силата си. Това съобщи в ефира на предаването професорът по културна история на съвременността, XIX и XX век, . Той разяснява обществено-политическите процеси у нас в подтекста на отчета на Европейската комисия за България и за върховенството на правото у нас.
" Изкушенията на властта са съществени и като влезеш в нея и като ти предложат, да кажем, 20 000 евро, с цел да гласуваш по еди-какъв си метод, може и да се изкушиш. Тоест хората се корумпират ходом. И това се случва освен в България. В този смисъл процесите на корупция във властта са известни от дълго време - те не са характерни страна ни ", означи проф. Кьосев.
По думите му същината на хибридната война може да бъде избрана по следния метод: " има всякакви гледни точки, има всякакви отзиви, има разнообразни вероятности. " Какво желаете? " Каквото и да се каже, прави му се контрапротест, измисля му се контраразказ, контраперспектива. В обстановка, в която хората са залети от потоци от информация, всеки се изолира, всеки живее в своя роман и няма потребност от външни вероятности. Получава се по този начин, че разказите и вероятностите се умножават, хората се изолират и истината не се намира ", проучва професорът. Според него е належащо връщане към казуса за истината. " Докато не се разбере, че до момента в който има обвиняване против някого, най-сетне то би трябвало да приключи с следствие, доказателства, съд, присъда и обществено изясняване на това, което се е случило... до момента в който разнообразни обвинявания остават висящи в общественото пространство без от това да последва нищо - нито един роман няма да бъде годен. Той няма да направи усещане на никого, защото хората са в дълбока резигнация от тази заливаща ги мръсотия от разнородни тайни и всевъзможни други теории ", сподели проф. Кьосев.
" Ние живеем в един централен проблем: живеем в свят, в който разобличението е изгубило силата си. Когато и да разобличиш, за каквото и да го разобличиш, това няма никакво значение. Счита се, че това си е твое мнение, на твоята партия, на твоята класа, на жълтопаветниците, на умните, на красивите, на еди-кой си; това мнение няма статут на справедлива истина и затова това, което остава годно, е разделянето " ние-вие ", акцентира.
" Процесите, които се случват у нас, са доста по-дългосрочни, доста по-дълбоки и малко на брой се вглеждат в тази дълбочина. Дневният ред на българските медии е толкоз забързан, че той не може да види по-далеч от носа си. Този дневен ред не може да види освен това от това, което с днешна дата е станало като скандал ", смята професорът и прецизира: " Причините за това са доста, само че една сигурно е обвързвана с цифровия поврат и новия темп на медиите, новите технологии. " Дигиталното време също така е скъпо и затова, когато те заливат с разнородни вести от всяка точка на света, да гледаш обратно, ти се коства огромен разкош. Освен че няма време, няма подготвеност и памет за това, което е било преди ", означи проф. Кьосев.
" Моето отношение към митингите е биографично. Едва ли е имало митинг в София, на който аз да не съм бил ", акцентира Александър Кьосев.
Кои са характерните процеси, които довеждат до корупционни модели у нас и какъв би могъл да бъде позитивният роман за развиването на българското общество - целия диалог с професор Александър Кьосев гледайте във видеото.
" Изкушенията на властта са съществени и като влезеш в нея и като ти предложат, да кажем, 20 000 евро, с цел да гласуваш по еди-какъв си метод, може и да се изкушиш. Тоест хората се корумпират ходом. И това се случва освен в България. В този смисъл процесите на корупция във властта са известни от дълго време - те не са характерни страна ни ", означи проф. Кьосев.
По думите му същината на хибридната война може да бъде избрана по следния метод: " има всякакви гледни точки, има всякакви отзиви, има разнообразни вероятности. " Какво желаете? " Каквото и да се каже, прави му се контрапротест, измисля му се контраразказ, контраперспектива. В обстановка, в която хората са залети от потоци от информация, всеки се изолира, всеки живее в своя роман и няма потребност от външни вероятности. Получава се по този начин, че разказите и вероятностите се умножават, хората се изолират и истината не се намира ", проучва професорът. Според него е належащо връщане към казуса за истината. " Докато не се разбере, че до момента в който има обвиняване против някого, най-сетне то би трябвало да приключи с следствие, доказателства, съд, присъда и обществено изясняване на това, което се е случило... до момента в който разнообразни обвинявания остават висящи в общественото пространство без от това да последва нищо - нито един роман няма да бъде годен. Той няма да направи усещане на никого, защото хората са в дълбока резигнация от тази заливаща ги мръсотия от разнородни тайни и всевъзможни други теории ", сподели проф. Кьосев.
" Ние живеем в един централен проблем: живеем в свят, в който разобличението е изгубило силата си. Когато и да разобличиш, за каквото и да го разобличиш, това няма никакво значение. Счита се, че това си е твое мнение, на твоята партия, на твоята класа, на жълтопаветниците, на умните, на красивите, на еди-кой си; това мнение няма статут на справедлива истина и затова това, което остава годно, е разделянето " ние-вие ", акцентира.
" Процесите, които се случват у нас, са доста по-дългосрочни, доста по-дълбоки и малко на брой се вглеждат в тази дълбочина. Дневният ред на българските медии е толкоз забързан, че той не може да види по-далеч от носа си. Този дневен ред не може да види освен това от това, което с днешна дата е станало като скандал ", смята професорът и прецизира: " Причините за това са доста, само че една сигурно е обвързвана с цифровия поврат и новия темп на медиите, новите технологии. " Дигиталното време също така е скъпо и затова, когато те заливат с разнородни вести от всяка точка на света, да гледаш обратно, ти се коства огромен разкош. Освен че няма време, няма подготвеност и памет за това, което е било преди ", означи проф. Кьосев.
" Моето отношение към митингите е биографично. Едва ли е имало митинг в София, на който аз да не съм бил ", акцентира Александър Кьосев.
Кои са характерните процеси, които довеждат до корупционни модели у нас и какъв би могъл да бъде позитивният роман за развиването на българското общество - целия диалог с професор Александър Кьосев гледайте във видеото.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ