(Житийна руска икона на Светите мъченици Кирик и Юлита, ок.

(Житийна съветска икона на Светите мъченици Кирик и Юлита, ок. 1600 г.)

Традициите и вярванията, свързани с Горещниците на 15, 16 и 17 юли

Обичайно в националния календар Горещниците дефинират най-топлото време в годината. В астрономическите показа на хората, живели по нашите земи, най-горещите дни през лятото са в последните дни на месец юли. По остарял жанр Горещниците би трябвало да са в края на месеца, само че след въвеждането в България на Григорианския календар датите стават 15-ти, 16-ти и 17-ти юли. От своя страна православната ни черква е облякла обичайните вярвания на хората в съответната религиозна багра. В тия три следващи дни имаме съхранена паметта за делата на няколко светци с огромна роля в християнския мавзолей. На 15-ти юли честваме светите мъченици Кирик и Юлита, на 16-ти – мъченица Юлия, а на 17-ти – великомъченица Марина.

Обичаите по време на Горещниците

В тези дни олицетворението на силата на слънцето се придвижва в човешките връзки. В някои обитаеми места на 15-ти юли дамите зариват в пепелта на огнищата каменна сол, тъй като имат вяра, че тя поема силата на огъня и може да се употребява като омайно биле – да се постави във водата на ерген, с цел да се разгори в сърцето му обич към определената госпожица. Момите наложително изплитат обща нишка, с която обикалят седянката – ергените да се сучат по този начин, както се суче тази нишка. В предишното Горещниците са се чествали най-вече в югозападната част на България. В Северна България всеки един от тези дни носи настрана име – Чурлига, Парлига, Марина огнена. Колкото и да е дребна нашата територия, тя се е характеризирала със своето климатично многообразие, отразено и в националните вярвания. В региона на Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места света Марина е позната под названието Висия. Тя се уважава като стопанка на змиите и лечителка от тяхното захапване. Този детайл в националния фетиш към светицата и празненството в нейна чест се съчетава с присъщи нощни къпания за здраве и е удостоверение за доста антични традиции и вярвания, които вършат връзка сред света Марина и тракийската Артемида-Бендида.

По времето на Горещниците в Софийско гадаели какво ще бъде времето през януари и февруари. Вярва се, че който се изкъпе през Горещниците в топли и лековити извори няма да боледува. Горещите дни се почитат най-вече от тези, които работят с огън – ковачи, калайджии, хлебари.

Забраните по време на Горещниците

В речника на Найден Геров, тези юлски дни носят името Горешлици, Горешляк, Горещници. Във фолклорната просвета се среща един претекст, който постоянно се повтаря и в който се споделя: „ Йован галуне приказва: / – Вите са, вите, галуне, доде ми душа излезе, / па са тогава спуснете, / бело са месо наяжте, / черни са кръви напите, / десна ми рака отяжте, /.., / та мойта майкя да види, / по кое време ни риза кроила, / кроила риза и шила на връли празник на прокоб / и пръвния горешляк! (Нар. псе., СбНУ ХLIV, 325.) Това е песента, която отразява националното поверие, че в тези дни не би трябвало да подхваща никаква работа. От една страна да не се разсърдят светците, а въпреки това, тъй като Горещниците ще сбъхтят индивида, който нарушава това табу за трудови действия. Жената не може да шие и да крои риза, тъй като първият Горешляк е един от най-страшните дни и в случай че човек носи ушита риза в този ден може да се разболее. Много сходни вярвания са свързани и с третия Горещник – този, който е отдаден на света Марина. Всичките тези вярвания са свързани с отношението на българина към слънцето и към естествената буря. На първият Горещник строго се не разрешава да се работи.

Огънят в българския митология

От българските традиции личи националното разбиране за огъня като очистителна мощ, която пропъжда злите сили. В тях са оставили следи едни от най-примитивните вярвания за огъня и за метода за приемането му, тъй като съгласно античните вярвания на българите, огънят пада самичък от небето. В различен бит, към Бъдни вечер и изключително към Сирница, огънят е обвързван със слънцето – огънят е тип слънчева магия. Хората към огъня, запаленото колело са облик на слънцето и символизират слънчевия кръг. Оратниците, тези, които на Сирница пускат стрелите, символизират лъчите на слънцето. Огънят и слънцето – това са естествените стихии и небесни тела, които българинът постоянно се е опитвал някак да отъждестви с човешкия сюжет. И двете стихии би трябвало да бъдат почитани и уважавани. Последният юлски празник е отдаден на свети Панталеймон и светите Седмочисленици – 27 юли. Този ден също се уважава против суша и градушка, тъй като е обвързван с яркото слънце, с Горещниците, с визията за засушаването и страха от огромните летни стихии, съпроводени от градушки.

* По материал на етнолога доцент Петя Банкова
* Житийна съветска икона на Светите мъченици Кирик и Юлита, ок. 1600 година,  ru.wikipedia.org