Св. преподобни Йоан Вехтопещерник
Житие на св. преподобни Йоан Вехтопещерник
Преподобни Йоан Вехтопещерник е живял през VІІІ век. Той се подвизавал в манастира, учреден в Палестина покрай Йерусалим от св. Харитон Изповедник. За храм на манастира служела една пещера. По-късно св. Харитон живял и в друга пещера покрай гр. Йерихон, където също построил манастир. Затова първата пещера била наречена Вехта (стара), откъдето и преподобни Йоан бил наименуван Вехтопещерник. Обикнал Христа от цялото си сърце, той още от млади години почнал да пътува по светите места и да слуша препоръки от святи люде и отшелници. Най-после се настанил в Харитоновата пещер, където се отдал на строги подвизи. Много години прекарал в пост, молитва и бдение, като постоянно мислел за гибелта и се учел на примирение. Достигнал святост и безшумно приключил живота си.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
В памет на преподобния наш отец Йоан Ветхопещерник
С името " Ветха Лавра " се наричала обителта на преподобния Харитон, която се намирала в палестинската пустиня покрай Йерусалим. Тя се наричала по този начин, тъй като била основана от преподобния преди другите лаври, както това в детайли е разказано в житието му. В тази Харитонова лавра се подвизавал в постничество преподобният Йоан. От ранни години горящ от обич към Господа, свети Йоан се прилепил към Бога с цялата си душа, според с написаното в Свещеното Писание: " А мене е добре да се приближавам към Бога! " Като презрял суетния всемирски живот, Йоан се отделил от отечеството си и като приел кръста на монашеското житие, странствал по всякакви места в името на Господа, Който от деня на Своето рождение и до самата гибел, нямал " де глава да подслони ". Като дошъл в светите Иерусалимски места, Йоан се поклонил на живоносния Господен гроб, след това дошъл в упоменатата лавра на блажения Харитон, където поради добродетелния си живот бил почетен със свещения ранг иерей. Като обуздавал плътските пристрастености с велико самоограничение, Йоан и тук станал имитатор на великите антични постници: с всенощни бдения и непрекъснато помнене на гибелта светият достигнал цялостно умъртвяване на плътта си и бил като че ли ангел в плът.
Като претърпял задоволително години и от самото начало благоугаждал на Бога, той се преставил пред Господа. Неговата душа била отнесена от светите безплътни ангели във безконечните небесни обители.
Свети Йоан се назовава " ветхопещерник ", вместо " ветхолаврит " заради това, че Ветхата Лавра на преподобни Харитон в началото се намирала в една разбойническа пещера. В тази пещера бил затворен от разбойници преподобният Харитон. Но откакто разбойниците изпили виното, отровено от змия, умрели, и Харитон се освободил от тях. Като намерил в пещерата доста злато, заграбено от разбойниците, преподобният съградил край пещерата църква; А когато при него се събрали братя, построил над пещерата и обител. Тъй като преподобният Йоан живял в тази антична пещера и правил богослужението в пещерната черква, той бил наименуван " ветхопещерник ".
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Преподобни Йоан Вехтопещерник е живял през VІІІ век. Той се подвизавал в манастира, учреден в Палестина покрай Йерусалим от св. Харитон Изповедник. За храм на манастира служела една пещера. По-късно св. Харитон живял и в друга пещера покрай гр. Йерихон, където също построил манастир. Затова първата пещера била наречена Вехта (стара), откъдето и преподобни Йоан бил наименуван Вехтопещерник. Обикнал Христа от цялото си сърце, той още от млади години почнал да пътува по светите места и да слуша препоръки от святи люде и отшелници. Най-после се настанил в Харитоновата пещер, където се отдал на строги подвизи. Много години прекарал в пост, молитва и бдение, като постоянно мислел за гибелта и се учел на примирение. Достигнал святост и безшумно приключил живота си.
© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991 година.
В памет на преподобния наш отец Йоан Ветхопещерник
С името " Ветха Лавра " се наричала обителта на преподобния Харитон, която се намирала в палестинската пустиня покрай Йерусалим. Тя се наричала по този начин, тъй като била основана от преподобния преди другите лаври, както това в детайли е разказано в житието му. В тази Харитонова лавра се подвизавал в постничество преподобният Йоан. От ранни години горящ от обич към Господа, свети Йоан се прилепил към Бога с цялата си душа, според с написаното в Свещеното Писание: " А мене е добре да се приближавам към Бога! " Като презрял суетния всемирски живот, Йоан се отделил от отечеството си и като приел кръста на монашеското житие, странствал по всякакви места в името на Господа, Който от деня на Своето рождение и до самата гибел, нямал " де глава да подслони ". Като дошъл в светите Иерусалимски места, Йоан се поклонил на живоносния Господен гроб, след това дошъл в упоменатата лавра на блажения Харитон, където поради добродетелния си живот бил почетен със свещения ранг иерей. Като обуздавал плътските пристрастености с велико самоограничение, Йоан и тук станал имитатор на великите антични постници: с всенощни бдения и непрекъснато помнене на гибелта светият достигнал цялостно умъртвяване на плътта си и бил като че ли ангел в плът.
Като претърпял задоволително години и от самото начало благоугаждал на Бога, той се преставил пред Господа. Неговата душа била отнесена от светите безплътни ангели във безконечните небесни обители.
Свети Йоан се назовава " ветхопещерник ", вместо " ветхолаврит " заради това, че Ветхата Лавра на преподобни Харитон в началото се намирала в една разбойническа пещера. В тази пещера бил затворен от разбойници преподобният Харитон. Но откакто разбойниците изпили виното, отровено от змия, умрели, и Харитон се освободил от тях. Като намерил в пещерата доста злато, заграбено от разбойниците, преподобният съградил край пещерата църква; А когато при него се събрали братя, построил над пещерата и обител. Тъй като преподобният Йоан живял в тази антична пещера и правил богослужението в пещерната черква, той бил наименуван " ветхопещерник ".
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ