Защо щастливите хора не празнуват рождени дни
Желанието да чествам нещо отмина за мен като дете.
Мен, детето, ме завлякоха на фамилен празник при един мой родственик. Масата беше отрупана от вкусотии, а зад нея се събра компания от 15-20 души. Жените се суетяха дали има задоволително принадлежности за всички и дали чашите лъщят, а мъжете с лукаво примижаване се протягаха към бутилките и започваха да описват вицове и да спорят за политика.
Но ние приказваме за 90-те. Тогава хората можеха да се поглезят единствено с вкусни, комплицирани ястия.
И наподобява, че това бурно време към този момент е отминало и към този момент няма потребност да впечатлявате никого с размаха на персоналния си празник.
Но в този момент виждам друга картина.
Например млади майки се състезават коя ще чества по-добре рождените дни на децата си. Освен това всеки се пробва да надмине другия. Аниматори, заведения за хранене, посетител звезди, скъпи дарове. Детето няма потребност от тази приказност, само че родителите я провеждат. А Как другояче? Имаме пари!
Една моя другарка храни фамилията си извънредно с тестени произведения, а по празниците отиват в изящен ресторант, с цел да се насладят на обслужването и кухнята. Когато попитам за какво е невероятно да живеем по-равномерно, да ядем пресни зеленчуци и плодове, риба и месо всеки ден, вместо да ядем карпачо от сьомга един път месечно, тя прави кръгли очи и споделя, че делничните дни са делнични дни. А празникът си е празник.
Забелязах такова разслоение в нашето общество. Има хора, които не са изключително привлечени да честват до дъно. Или е тъпо за пари за еднократна приказност, или живеят в естетика, без възприятие за дефицит (на страсти, храна, без жадност за шоу).
А има и такива, които не съжаляват да похарчат впечатляваща сума пари, с цел да провеждат отмора за себе си. Изненадайте другите с вашата автентичност и благоприятни условия.
За мъдрите и същински щастливи хора всеки ден е празник. И този ден не се отличава с вкусна храна, мощна музика и независимост от омразната работа. Тя се крие във обстоятелството, че всеки час е наслада. Той е в сърцето, в душата, в мозъка. И тогава няма потребност от външен контрастност, от радикална смяна на средата към вас.
Ето по какъв начин го е споделил Далай Лама:
„ Не чествам рождени дни. Струва ми се, че това е загуба на време. За мен този ден не е по-различен. В прочут смисъл всеки ден е рожден ден. Събуждаш се заран, всичко е свежо и ново и най-важното е, че този нов ден ти носи нещо значимо. “
Автор И.Х. (от интернет)
