Жан-Пиер Халет – чистокръвният африкански син от Белгия
Жан-Пиер Халет е една забавна персона в историята на Африка, само че също по този начин е композиция сред един от най-интелигентните хора на света, както и един от най-суровите, които бихте могли да срещнете по тази земя. Халет се ражда през 1927 година в Белгия, а татко му е известния художник Андре Халет, човек с история в импресионизма. За Халет старши може да се каже, че е съумял да улови неопитомената африканска пустота и през днешния ден множеството му картини се продават за доста съществени и впечатляващи суми, само че има един проблем, за тези триумфи е належащо доста време. Със сигурност не се срещат доста постоянно хора, които ще угодят на вдъхновението на своя сътрудник и ще заминат за Африка, освен това с малко дете, само че до момента в който бащата рисува, неговият наследник израства в Конго.
По това време Жан-Пиер освен опознава културата, само че и живее в една дива територия, пробвайки се да опознае локалните езици на африканската просвета, като това по-късно ще се отрази на самия него. На 6-годишна възраст, момчето приказва съвършен Банту, облича се като локалните поданици, отхвърля да приказва френски, даже и с родителите си. За да не стане ситуацията още по-лошо и Жан-Пиер да се обезличи, незабавно е изпратен в Белгия, където да получи вярното обучение. За страдание в идващите 7 години, нацистите съумяват да преминат границата на Белгия и да стартират да леят реки от кръв. След като бомбардировките зачестяват, а локалното население стартира да усеща една нова експанзия, страната прави някакви опити да води партизанска война, като всеки човек, кадърен да държи пушка, има правото да се причисли към другите придвижвания.
През 1942 година Жан-Пиер е едвам на 15 години, само че е задоволително жарък от концепцията да се бори против неканените посетители. Правилното обучение е събудило оня национализъм и стартира доста съществено да търси метод да се включи в сраженията, въпреки и да му отхвърлят. След като съумява да показва качествата си, най-сетне е признат и благодарение на бащината ловна пушка, стартира един забавен метод на живот. В идната година ще вземе присъединяване в разнообразни набези над бази, немски лагери и даже разбиването на железопътни линии, с цел да може да помогне на партизаните да набират нужните запаси. Когато през 1944 година идват съдружниците, той е измежду доброволците и до края на войната продължава да се бори, печелейки няколко медала за смелост. Осъзнавайки, че войната е лишила правото му да се образова, бърза да се запише в Сорбоната, с цел да учи социология.
След като се дипломира и към този момент е пълновръстен, никой не може да го спре да се върне назад в Африка. Събира багажа си и отпътува за Конго, което към момента е под контрола на Белгия. С идването си в Заир, кандидатства като дипломат и връзка с всички племена в Западна Африка, като до края на кариерата си съумява да научи 17 африкански езика, като прибавяме и добре познатите френски и британски. Скоро става кръвния брат на Тутси в Роуанда. Може да се счита и за първия бял човек, който съумява да влезе в тайното общество на Бвама – какви тъкмо са били желанията там, никой не може да показа с огромна акуратност. Успява да завоюва доверието на племето Балего, което в най-силните си моменти е известно с опцията да убива чужденци и да яде труповете им.
Снимка: Wikipedia
Как Жан-Пиер е съумял да реализира някакъв мир, никой не може да удостовери в действителност, само че на 23 години се счита за формален член на племето. По същото време е разгласен и за фиктивен член на кенийските Масаи – военно племе, което също може да се похвали с някои особени кръвожадни практики. Всеки човек има правото да влезе в племето на масаите, само че за задачата би трябвало да премине един пречистващ обред. Всеки нов претендент би трябвало да влезе в кръг и да се изправи против лъв, като получава като оръжие единствено копие. Кандидатът няма право да напуща кръга, тъй като ще бъде погубен от публиката, само че в случай че победи, излиза като победител и член на племето. Жан-Пиер минава през това тестване, като съгласно някои от феновете, дуелът завършил доста бързо и масаите имали потребност от нов лъв, с който да се изправят. На 30-годишна възраст, Халет почнал да обикаля горите и дивата природа на Африка.
Някъде по това време е уцелен от отровна стрела, която по-късно се оказва едно от обичаните оръжия на войните Пъгми – те нормално не обичали неканени посетители на своята територия. Отровата стартира да работи доста бързо, само че въпреки всичко гостът съумява да стигне до племето и да накара вещерът да изреже огромна част от крайници му, освен това без анестезия и да източи кръвта му. Успява да оцелее, а съгласно статистиката, въпросният невротоксин нормално убива жертвата си с към 90% триумф. Обикновено се употребява от племето за унищожаването на хищници. След този случай, Жан-Пиер продължава да живее към 18 месеца с племето. Преди да си тръгне, получава още едно участие в племе, тъй като можел да приказва техния език, употребявал лъка и стрелата извънредно добре, с цел да получи прякора „ Стрелецът “.
Със завръщането си в Белгия, той подава по този начин наречената „ Декларация за Еманципация “, която би трябвало да даде цялостна автономност и свободата на племето Пъгми и да не се счита за част от територията на Белгия – това е един необикновен триумф. За този интервал, Халет освен съумява да оцелее към 19 пъти при среща с диви племена. Към тях прибавяме и една неподходяща среща с бунтовниците в Конго, по време на гражданската война. След като прекарва задоволително време и с тях, Жан-Пиер още веднъж е пуснат да си върви. 21-та среща със гибелта е напълно дело на Жан-Пиер. Човекът решил да употребява динамит за лов на риба в езерото Танганийка, взривява се и за малко да не стане жертва на крокодилите.
Twitter @annielouiserose
Защо го прави? Неговата цел е да набави задоволително храна на гладуващото племе и затова употребява динамит, като не преценя по кое време тъкмо да го хвърли. Резултатът е откъсната ръка до лакътя. Лодката му се разпада, а той самия се озовава в езеро с крокодили. Халет съумява да стигне до брега – никой не знае по какъв начин, по-късно върви няколко благи до Конго, качва се на камиона си и кара единствено с една ръка, до момента в който стигне до болница – това е разстояние от още близо 320 километра, които се спускат по тесни и разклонени пътеки. Дори и това не може да пречупи суровия белгиец, който в следствие получава протеза. Така и не се съгласява да я употребява, тъй като трябвало да свикне да живее и по този начин, затова доста бързо решил да се раздели с нея. Това не му пречи след няколко седмици да се бори с леопард-човекоядец и да го победи с една ръка и ловния си нож.
След успеха си, неговите другари очевидно виждат, че съжалява за стореното, тъй като това е човек, който несъмнено обича животните и природата, само че когато обстановката е живот за живот, борбата е повече от ясна. Понеже името му се свързва с най-различни подвизи, Белгия най-сетне го мести в друга точка на света, с цел да спре цялата сага. В идващите си 45 години, Жан-Пиер ще пътува от Калифорния до Африка, с цел да се среща с разнообразни племена, като ще се старае да резервира културата, да увеличи вниманието към тях и даже чете лекции, написа книги, събира дарения и вследствие на това оказва помощ за строенето на ферми, построяването на домове и още доста други. Закупува големи територии и им разрешава да живеят там, употребявайки малко по-модерни принадлежности за оцелява.
Снимка: Wikipedia
Пише и първите речници, които включват към 18 000 думи, а до момента в който е в Африка, оказва помощ за раждането на към 500 бебета. Понеже средствата не са задоволително и не постоянно стигат, стартира да продава своята сбирка и още веднъж дава събраните средства за щедрост. Жан-Пиер умерено може да се счита за един от достойните синове на Африка в това отношение, даже и без една ръка, съумява да реализира доста повече, в сравнение с желаеме. Имайки поради каква е другата страна на Белгия и оня осъществяван геноцид, тъкмо този човек се стреми да направи всичко, което е належащо.
Получава медал от краля на Белгия, счита се за хуманист на десетилетието през 70-те години на предишния век и даже е номиниран за Нобеловата премия за мир. Жан-Пиер умира през 2004 година на възраст от 74 години, като дълго време се бори с левкемията. Когато синовете му разчистват кабинета, най-сетне откриват и стотици писма от локалните племена, в които му благодарят за всичкото положително, което в миналото е сторил.
