Геостратегическа оценка на икономиките на РФ и КНР в сравнение с тези на колективния Запад
Жак Сапир е професор и шеф на образованието в École des Hautes Études en Sciences Sociales.
Тази публикация в началото е оповестена в сп. American Affairs, том VI, номер 4
(зима 2022): с. 81–86.
Предварителен коментар на публикацията на френския специалист Жак Сапир „ Геостратегическа оценка на стопанските системи на Руската федерация и на Китайската национална република “
Проф. дфн доктор ист. Нако Стефанов
Драги читатели,
Пред Вас е публикацията на френския професор Жак Сапир, който доста мъчно може да бъде упрекнат, че е „ путинист “ или последовател на Си Дзинпин. Точно противоположното –авторът на тази публикация утвърждава нуждата западните анализатори да реализират „ систематично търсене на знаци, които са най-близки до действителността – /това/ би трябвало да бъде приоритет, в случай че желаеме съществено да оценим салдото на икономическата мощност и да вземем решения в сходство с него “.
На нас българските жители, които сме „ захранвани “ с пропагандистки клишета от нашите съществени средства за всеобща връзка, сходна трезва оценка е също по този начин нужна.
За тези които желаят да се срещнат със публикацията в оригинал Ви даваме адреса, където публикацията може да бъде открита:
.
Също по този начин поради ролята и мястото на КНР в добива и износа на сериозни артикули е направено допълнение, което също се базира на западни източници. Става дума за така наречен „ редки детайли “.
Предвид нововъведенията в РФ също е изработен спомагателен коментар.
От началото на войната в Украйна въпросът за размера на съветската и китайската стопански системи в съпоставяне със западните стопански системи стана доста значим. В началото политиците сравняваха, да вземем за пример, съветския Брутният вътрешен продукт с този на Испания или Италия, като метод да минимизират световното му значение. Сега, откакто геополитическите несъгласия съживиха блоковото опълчване от Студената война, стана извънредно значимо да изясним разбирането си за действителния размер и значение на тези стопански системи.
Простата статистика за Брутният вътрешен продукт евентуално е приспивала Запада във подправено възприятие за сигурност. По Брутният вътрешен продукт западните стопански системи наподобяват преобладаващи и способността им да постановат наказания е решаваща. Но зависимостта на Запада от секторите на услугите – и относителната уязвимост на индустриалните браншове като индустриално произвеждане, минно дело и селско стопанство – демонстрира сериозни уязвимости в производството на артикули и веригите за доставки.
Във времена на мир и безпрепятствена търговия сходни уязвимости може да наподобяват незначителни. В интервали, обаче, на деглобализация, на геополитическа конкуренция и спорове сред страните тези недостатъци могат да имат дълбоки въздействия, защото главните индустриални браншове получават огромно значение. По-ясният взор върху тези действителности допуска преоценка на стратегическата позиция на Запада.
Клопките при измерването на брутния вътрешен продукт/БВП/
След Втората международна война Брутният вътрешен продукт е знакът, който нормално се употребява за установяване на размера и силата на една икономика/(1) Simon Kuznets, “Modern Economic Growth: Findings and Reflections, ” American Economic Review, 63, №3 (June 1973):р. 247–58/. Брутният вътрешен продукт мери благосъстоянието, основано за даден интервал, съгласно оценката на пазара. Въпреки че е значим индикатор, той също по този начин неопределено прави оценка действителното богатство/(2)J. E. Stiglitz, A. Sen, and J. P. Fitoussi, eds., Rapport de la Commission sur la mesure des performances économiques et du progrès social, Vie Publique, September 15, 2009/ и не мери изцяло индустриалния потенциал на дадена страна. Срещу този индикатор се насочат доста рецензии. Други количествени ограничения – да вземем за пример, произвеждане или експорт - постоянно се употребяват като допълнение. За да могат да съпоставят стопанските системи, обаче, индикаторите би трябвало да употребяват обща мерна единица, най-често $. Очевидното решение е да се употребяват обменните курсове за даден интервал. И въпреки всичко това на пръв взор просто решение е незадоволително, защото обменните курсове не отразяват безусловно икономическата действителност. Обменните курсове са обект на спекулативни колебания/(3)Heiner Flassbeck, H. Massimiliano La Marca, eds., Coping with Globalized Finance: Recent Challenges and Long-Term Perspectives (Geneva: unctad, 2007); Lucio Sarno and Mark P. Taylor, The Microstructure of the Foreign Exchange Market: A Selective Survey of the Literature, Princeton Studies in International Economics no. 89 (Princeton: Princeton University, May 2001)/, както нагоре, по този начин и надолу, на паричните пазари./(4)Jacob A. Frankel and Harry G. Johnson, eds., The Economics of Exchange Rates: Selected Studies (London: Routledge, 1978)/.
Таблица 1. Дял на обособените страни в световния артикул, изчислен според обменния курс на личната валута по отношение на щатския долар
Поради тези аргументи постоянно се употребява методът за пресмятане на Брутният вътрешен продукт по паритета на покупателната дарба (ППС) /(5)P. Schreyer and F. Koechlin, Parités de pouvoir d’achat: Mesure et utilisations, Cahiers statistiques no. 3 (Paris: OCDE, 2002); Bela Balassa, “The Purchasing-Power Parity Doctrine: A Reappraisal, ” Journal of Political Economy 72, no. 6 (December 1964): 584–96/. Измерването по ППС улавя относителните цени. С други думи, ППС улавя относителните ценови съотношения, в национална валута, на една и съща стока или услуга в разнообразни страни/(6)R. Dornbush, “Purchasing Power Parity, ” NBER working paper no. 1591, 1985/. Разбира се, хипотезата, че потребителите в разнообразни страни биха употребявали еднакъв артикул е нежна поради културните особености на потребителите. Следователно методът на ППС също има своите проблеми и евентуални отклонения. Независимо от това, той явно е по-стабилен от метода на обменния курс при сравняване на стопански системи. ППС нормално се пресмятат на три стъпки: първо на продуктово равнище посредством осредняване на относителни цени, по-късно посредством приемане на непретеглени ППС и най-после на агрегирано равнище, със приблизително претеглената стойност на ППС на продуктови групи. Теглото, употребявано в последната стъпка, се основава на разноските, свързани с всяка продуктова група. Този способ се употребява, когато е належащо устойчиво съпоставяне сред две стопански системи.
Таблица 2.Дял на обособените страни в световния артикул, изчислен според метода на паритет на покупателната способност/ППС/
Ако погледнем Брутният вътрешен продукт на Съединените щати, Германия, Китай и Русия въз основата на съпоставения на обменния курс (таблица 1) и ППС (таблица 2), могат да се създадат няколко изводи. Първо, ясно е, че методът на обменния курс доста подценява размера на китайската и съветската стопански системи. Използвайки метода на обменния курс, размерът на Руската стопанска система е на половина по-малък от този на Германия и към 130 % от този на Испания. Китай, макар че пораства по-бързо, е към две трети от стопанската система на Съединени американски щати през 2019 година С метода на ППС, обаче, профилът на Руската и Китайската стопански системи се трансформира фрапантно. Руската стопанска система съвсем се изравнява с стопанската система на Германия, до момента в който китайската стопанска система доближава паритет с стопанската система на Съединени американски щати през 2016 година и от този момент има лека преднина.
Несъответствието сред метода на обменния курс и метода на паритета на покупателната дарба рядко се взема поради в литературата за необятната аудитория, когато става дума за Китай и Русия. Това може да докара до несъразмерен оптимизъм по отношение на успеваемостта на глобите. Но даже изчислението на Брутният вътрешен продукт на основата на метода на ППС може към момента да не отразява същинското значение на Руската и Китайската стопански системи, когато са наранени стратегически геополитически и геоикономически въпроси.
Значението на индустриалния бранш
Когато се пресмята от позиция на производството, Брутният вътрешен продукт нормално се разделя на разнообразни браншове: селско стопанство (включително горско стопанство и риболов), индустрия, строителство и услуги. Силният напредък на стопанската система на услугите е наклонността през последните петдесет години в западните страни; секторите на услугите са нарастнали по-бързо от производството на артикули и образуват все по-голям дял в западните стопански системи. „ Производственият “ темперамент на някои услуги сигурно е противоречив. Например, някои изследвания се пробват да включат в „ услугите “ трафика на опиати и проституцията в изчисляването на Брутният вътрешен продукт./(7)Sarah O’Connor, “Drugs and Prostitution Add £10bn to UK Economy, ” Financial Times, May 29, 2014/.
Въпросът за действителния принос на някои услуги поражда даже в случай че развиването на стопанската система на услугите в спокойно време е изцяло законно. Но разсъжденията се трансформират във време на война или съвсем на война. По време на война услугите губят смисъла си по отношение на селското стопанство, промишлеността и строителството. За това става належащо да се пресметна каузи на секторите, произвеждащи артикули в другите стопански системи, с цел да се разбере тъкмо по какъв начин те в действителност да се сравнят.
Табл.3. Разпределение на Брутният вътрешен продукт на обособени страни съгласно съществени браншове
На пръв взор виждаме, че Русия е ситуирана сред Китай, където услугите съставляват единствено 49 % от Брутният вътрешен продукт, и страни като Съединените щати, Франция или Италия, където услугите съставляват най-малко 75 % от Брутният вътрешен продукт. Германия е в междинна позиция, като 69 % от нейния Брутният вътрешен продукт идва от услуги. Позицията на Русия може да се изясни с размера на нейния индустриален и селскостопански браншове – конструкция, която въздейства на нейното действително тегло, както е показано в таблица 4.
Таблица 4 и таблица 5. Сравнение на индустриалния бранш на Русия/съответно в таб.5 на Китай/ по:
Дял на съответния Брутният вътрешен продукт, изчислен по ППС, като % в международната стопанска система усреднено за интервала 2010-2019 г.;
Дял на индустриалния бранш от съответния Брутният вътрешен продукт, изчислен по ППС, като % в международната икономика;
Дял на индустриалния бранш на съответните западни страни спрямо този на Русия в таблица 4 и на Китай в таблица 5.
Таблици 4 и 5 демонстрират, че Брутният вътрешен продукт на Русия и Китай са доста по-големи, когато вземем поради единствено директно индустриалните действия. Икономиката на Китай става девет пъти по-силна от тази на Германия и три пъти по-силна от тази на Съединените щати. Руската стопанска система в последна сметка изпреварва немската стопанска система и е повече от два пъти по-силна от френската. Това изцяло трансформира нашата визия за тези стопански системи - надалеч от изказванията, че Русия е на същото равнище като Испания или че Китай към момента изостава доста от Съединените щати.
Индикатори за нововъведения
Но сравнението на Запада и Изтока по индикаторите за промишлена произвеждане също има своите дефекти. То не взема под внимание нововъведенията, които могат да бъдат измерени, въпреки и несъвършено, посредством броя на патентите, подадени всяка година, или посредством наличието на авангардна технология на създадените артикули. Ако се съсредоточим върху патентите – знак, който може да бъде преднамерен от обстоятелството, че създаването на патент и неговото потребление не се прави безусловно в страната на подаване. Както и това, че патентите може да отразяват финансово потребление на интелектуална благосъстоятелност, а не същинска иновация – получаваме следния лист за водещите страни./(8) “Classement des États du monde par nombre de dépôts de brevets, ” Atlasocio.com, June 23, 2020/.
Таблица 6. Заявки за патенти по страни
По този индикатор Китай излиза отпред с огромна разлика, само че Русия заема едвам шеста позиция. Въпреки това общият брой патенти от Китай и Русия е съвсем двойно по-голям от този на Съединени американски щати, Япония, Южна Корея, Германия, Франция и Обединеното кралство взети дружно. Това ни дава визия за салдото на силите и на този фронт.
Забележка моя- Н.С. Този индикатор не регистрира така наречен „ военни нововъведения “, въпреки че доста нововъведения са с така наречен „ двойно предопределение “. Като предписание „ военните нововъведения “ се засекретяват и постоянно не се вършат поръчки за патенти. В този смисъл РФ, която през днешния ден е водеща иновационна мощ във военното дело с цялостен клас нови оръжия, нямащи аналози на Запад, не може да бъде съответно оценена по индикатора „ Заявки за патенти “.
Глобален експорт на сериозни артикули
Последният способ за оценка на мащаба на съветската стопанска система е да се мери мястото на Русия в международния експорт на основни артикули. През 2019 година Русия беше вторият по величина производител в света на платина, кобалт и ванадий, третият по величина производител на злато и никел, четвъртият по величина производител на сребро и фосфати, петият по величина производител на желязна руда и шестият по величина производител на уран и олово./(9) “Platinum-Group Metals, ” U.S. Geological Survey, accessed October 19, 2022/. Основният артикул на съветското селско стопанство са зърнените култури; Русия е най-големият експортьор на пшеница/(10)Anatoly Medetski and Megan Durisin, “Russia’s Dominance of the Wheat World Keeps Growing, ” Bloomberg, September 23, 2020/ в света и най-големият производител на ечемик, елда, овес и ръж, както и вторият по величина производител на слънчогледови семена. Разбира се, Русия е най-големият експортьор на газ в света (и има най-големите международни запаси на газ) и вторият по величина експортьор на недопечен нефт. Това дава на Русия, оттатък индустриалния ѝ потенциал, централна позиция в търговията със първични материали, позиция, която изяснява нейния съюз с Китай. Всяко спиране или внезапно понижаване на търговията с Русия евентуално ще докара до огромни разтърсвания на стоковите пазари.
Сега е явно за какво опитът да се показват стопанските системи на Китай и Русия само посредством Брутният вътрешен продукт, употребявайки метода на обменния курс, води до подвеждаща визия за икономическата мощност на тези две страни - и картина, която може да навреди на вземането на решения. Елементите на индустриалното произвеждане, които подчертахме, са още по-важни в актуалната обстановка. Въпреки че не сме навлезли във военновременна стопанска система сама по себе си, отвън тази на Украйна, стопанските системи по света в този момент са мощно повлияни от геостратегически действителности. Използването на няколко стопански знака – и систематичното търсене на знаци, които са най-близки до действителността – би трябвало да бъде приоритет, в случай че желаеме съществено да оценим салдото на икономическата мощност и да вземем решения в сходство с него.
Край
Тук ще прибавим още една забележка, засягаща Китай. Става дума за това, че КНР господства както в добива и продажбата на така наречен „ редки детайли “ /редкоземни метали/, по този начин и в запасите на същите. Според данни на “U.S. GeologicalSurvey ” Китай има 44% от разузнатите ресурси на редки метали, както и нему принадлежи над 60% от добива на същите.Това са група от 17 химични детайла: церий (Ce), диспросий (Dy), ербий (Er), европий (Eu), гадолиний (Gd), холмий (Ho), лантан (La), лутеций (Lu), неодим (Nd), празеодим (Pr), прометий (Pm), самарий (Sm), скандий (Sc), тербий (Tb), тулий (Tm), итербий (Yb) и итрий (Y). Те постоянно съпътстват минералите на тория (Th), а от време на време и тези на урана (U).
Редкоземните детайли се употребяват в разнообразни браншове на техниката: в радиоелектрониката, приборостроенето, нуклеарната техника, машиностроенето, химическата индустрия, металургията и други La, Ce, Nd, Pr се употребяват необятно в стъкларската индустрия под формата на оксиди и други съединения.Редкоземните детайли и техните съединения получиха огромно значение в химическата индустрия, да вземем за пример при производството на пигменти, лакове и бои, и в нефтената индустрия като катализатори. Редкоземните детайли се употребяват в производството на някои експлозиви, специфични стомани и сплави, като газови абсорбери. Монокристални съединения на редкоземни детайли (както и стъкла) се употребяват за основаване на лазерни и други оптически дейни и нелинейни детайли в оптоелектрониката. На базата на Nd, Y, Sm, Er, Eu с Fe-B се получават сплави с рекордни магнитни свойства за основаване на непрекъснати магнити с голяма мощ спрямо простите феросплави.
Като цяло единствено към една четвърт от редкоземните метали се употребяват за производството на цивилен артикули, а останалите - за производството на военно-технически артикули.
Фигура 1. КНР господства в добива и запасите на редки метали
Вж. https://www.statista.com/chart/29114/rare-earth-reo-reserves-and-production/
Тази публикация в началото е оповестена в сп. American Affairs, том VI, номер 4
(зима 2022): с. 81–86.
Предварителен коментар на публикацията на френския специалист Жак Сапир „ Геостратегическа оценка на стопанските системи на Руската федерация и на Китайската национална република “
Проф. дфн доктор ист. Нако Стефанов
Драги читатели,
Пред Вас е публикацията на френския професор Жак Сапир, който доста мъчно може да бъде упрекнат, че е „ путинист “ или последовател на Си Дзинпин. Точно противоположното –авторът на тази публикация утвърждава нуждата западните анализатори да реализират „ систематично търсене на знаци, които са най-близки до действителността – /това/ би трябвало да бъде приоритет, в случай че желаеме съществено да оценим салдото на икономическата мощност и да вземем решения в сходство с него “.
На нас българските жители, които сме „ захранвани “ с пропагандистки клишета от нашите съществени средства за всеобща връзка, сходна трезва оценка е също по този начин нужна.
За тези които желаят да се срещнат със публикацията в оригинал Ви даваме адреса, където публикацията може да бъде открита:
.
Също по този начин поради ролята и мястото на КНР в добива и износа на сериозни артикули е направено допълнение, което също се базира на западни източници. Става дума за така наречен „ редки детайли “.
Предвид нововъведенията в РФ също е изработен спомагателен коментар.
От началото на войната в Украйна въпросът за размера на съветската и китайската стопански системи в съпоставяне със западните стопански системи стана доста значим. В началото политиците сравняваха, да вземем за пример, съветския Брутният вътрешен продукт с този на Испания или Италия, като метод да минимизират световното му значение. Сега, откакто геополитическите несъгласия съживиха блоковото опълчване от Студената война, стана извънредно значимо да изясним разбирането си за действителния размер и значение на тези стопански системи.
Простата статистика за Брутният вътрешен продукт евентуално е приспивала Запада във подправено възприятие за сигурност. По Брутният вътрешен продукт западните стопански системи наподобяват преобладаващи и способността им да постановат наказания е решаваща. Но зависимостта на Запада от секторите на услугите – и относителната уязвимост на индустриалните браншове като индустриално произвеждане, минно дело и селско стопанство – демонстрира сериозни уязвимости в производството на артикули и веригите за доставки.
Във времена на мир и безпрепятствена търговия сходни уязвимости може да наподобяват незначителни. В интервали, обаче, на деглобализация, на геополитическа конкуренция и спорове сред страните тези недостатъци могат да имат дълбоки въздействия, защото главните индустриални браншове получават огромно значение. По-ясният взор върху тези действителности допуска преоценка на стратегическата позиция на Запада.
Клопките при измерването на брутния вътрешен продукт/БВП/
След Втората международна война Брутният вътрешен продукт е знакът, който нормално се употребява за установяване на размера и силата на една икономика/(1) Simon Kuznets, “Modern Economic Growth: Findings and Reflections, ” American Economic Review, 63, №3 (June 1973):р. 247–58/. Брутният вътрешен продукт мери благосъстоянието, основано за даден интервал, съгласно оценката на пазара. Въпреки че е значим индикатор, той също по този начин неопределено прави оценка действителното богатство/(2)J. E. Stiglitz, A. Sen, and J. P. Fitoussi, eds., Rapport de la Commission sur la mesure des performances économiques et du progrès social, Vie Publique, September 15, 2009/ и не мери изцяло индустриалния потенциал на дадена страна. Срещу този индикатор се насочат доста рецензии. Други количествени ограничения – да вземем за пример, произвеждане или експорт - постоянно се употребяват като допълнение. За да могат да съпоставят стопанските системи, обаче, индикаторите би трябвало да употребяват обща мерна единица, най-често $. Очевидното решение е да се употребяват обменните курсове за даден интервал. И въпреки всичко това на пръв взор просто решение е незадоволително, защото обменните курсове не отразяват безусловно икономическата действителност. Обменните курсове са обект на спекулативни колебания/(3)Heiner Flassbeck, H. Massimiliano La Marca, eds., Coping with Globalized Finance: Recent Challenges and Long-Term Perspectives (Geneva: unctad, 2007); Lucio Sarno and Mark P. Taylor, The Microstructure of the Foreign Exchange Market: A Selective Survey of the Literature, Princeton Studies in International Economics no. 89 (Princeton: Princeton University, May 2001)/, както нагоре, по този начин и надолу, на паричните пазари./(4)Jacob A. Frankel and Harry G. Johnson, eds., The Economics of Exchange Rates: Selected Studies (London: Routledge, 1978)/.
Таблица 1. Дял на обособените страни в световния артикул, изчислен според обменния курс на личната валута по отношение на щатския долар
Поради тези аргументи постоянно се употребява методът за пресмятане на Брутният вътрешен продукт по паритета на покупателната дарба (ППС) /(5)P. Schreyer and F. Koechlin, Parités de pouvoir d’achat: Mesure et utilisations, Cahiers statistiques no. 3 (Paris: OCDE, 2002); Bela Balassa, “The Purchasing-Power Parity Doctrine: A Reappraisal, ” Journal of Political Economy 72, no. 6 (December 1964): 584–96/. Измерването по ППС улавя относителните цени. С други думи, ППС улавя относителните ценови съотношения, в национална валута, на една и съща стока или услуга в разнообразни страни/(6)R. Dornbush, “Purchasing Power Parity, ” NBER working paper no. 1591, 1985/. Разбира се, хипотезата, че потребителите в разнообразни страни биха употребявали еднакъв артикул е нежна поради културните особености на потребителите. Следователно методът на ППС също има своите проблеми и евентуални отклонения. Независимо от това, той явно е по-стабилен от метода на обменния курс при сравняване на стопански системи. ППС нормално се пресмятат на три стъпки: първо на продуктово равнище посредством осредняване на относителни цени, по-късно посредством приемане на непретеглени ППС и най-после на агрегирано равнище, със приблизително претеглената стойност на ППС на продуктови групи. Теглото, употребявано в последната стъпка, се основава на разноските, свързани с всяка продуктова група. Този способ се употребява, когато е належащо устойчиво съпоставяне сред две стопански системи.
Таблица 2.Дял на обособените страни в световния артикул, изчислен според метода на паритет на покупателната способност/ППС/
Ако погледнем Брутният вътрешен продукт на Съединените щати, Германия, Китай и Русия въз основата на съпоставения на обменния курс (таблица 1) и ППС (таблица 2), могат да се създадат няколко изводи. Първо, ясно е, че методът на обменния курс доста подценява размера на китайската и съветската стопански системи. Използвайки метода на обменния курс, размерът на Руската стопанска система е на половина по-малък от този на Германия и към 130 % от този на Испания. Китай, макар че пораства по-бързо, е към две трети от стопанската система на Съединени американски щати през 2019 година С метода на ППС, обаче, профилът на Руската и Китайската стопански системи се трансформира фрапантно. Руската стопанска система съвсем се изравнява с стопанската система на Германия, до момента в който китайската стопанска система доближава паритет с стопанската система на Съединени американски щати през 2016 година и от този момент има лека преднина.
Несъответствието сред метода на обменния курс и метода на паритета на покупателната дарба рядко се взема поради в литературата за необятната аудитория, когато става дума за Китай и Русия. Това може да докара до несъразмерен оптимизъм по отношение на успеваемостта на глобите. Но даже изчислението на Брутният вътрешен продукт на основата на метода на ППС може към момента да не отразява същинското значение на Руската и Китайската стопански системи, когато са наранени стратегически геополитически и геоикономически въпроси.
Значението на индустриалния бранш
Когато се пресмята от позиция на производството, Брутният вътрешен продукт нормално се разделя на разнообразни браншове: селско стопанство (включително горско стопанство и риболов), индустрия, строителство и услуги. Силният напредък на стопанската система на услугите е наклонността през последните петдесет години в западните страни; секторите на услугите са нарастнали по-бързо от производството на артикули и образуват все по-голям дял в западните стопански системи. „ Производственият “ темперамент на някои услуги сигурно е противоречив. Например, някои изследвания се пробват да включат в „ услугите “ трафика на опиати и проституцията в изчисляването на Брутният вътрешен продукт./(7)Sarah O’Connor, “Drugs and Prostitution Add £10bn to UK Economy, ” Financial Times, May 29, 2014/.
Въпросът за действителния принос на някои услуги поражда даже в случай че развиването на стопанската система на услугите в спокойно време е изцяло законно. Но разсъжденията се трансформират във време на война или съвсем на война. По време на война услугите губят смисъла си по отношение на селското стопанство, промишлеността и строителството. За това става належащо да се пресметна каузи на секторите, произвеждащи артикули в другите стопански системи, с цел да се разбере тъкмо по какъв начин те в действителност да се сравнят.
Табл.3. Разпределение на Брутният вътрешен продукт на обособени страни съгласно съществени браншове
На пръв взор виждаме, че Русия е ситуирана сред Китай, където услугите съставляват единствено 49 % от Брутният вътрешен продукт, и страни като Съединените щати, Франция или Италия, където услугите съставляват най-малко 75 % от Брутният вътрешен продукт. Германия е в междинна позиция, като 69 % от нейния Брутният вътрешен продукт идва от услуги. Позицията на Русия може да се изясни с размера на нейния индустриален и селскостопански браншове – конструкция, която въздейства на нейното действително тегло, както е показано в таблица 4.
Таблица 4 и таблица 5. Сравнение на индустриалния бранш на Русия/съответно в таб.5 на Китай/ по:
Дял на съответния Брутният вътрешен продукт, изчислен по ППС, като % в международната стопанска система усреднено за интервала 2010-2019 г.;
Дял на индустриалния бранш от съответния Брутният вътрешен продукт, изчислен по ППС, като % в международната икономика;
Дял на индустриалния бранш на съответните западни страни спрямо този на Русия в таблица 4 и на Китай в таблица 5.
Таблици 4 и 5 демонстрират, че Брутният вътрешен продукт на Русия и Китай са доста по-големи, когато вземем поради единствено директно индустриалните действия. Икономиката на Китай става девет пъти по-силна от тази на Германия и три пъти по-силна от тази на Съединените щати. Руската стопанска система в последна сметка изпреварва немската стопанска система и е повече от два пъти по-силна от френската. Това изцяло трансформира нашата визия за тези стопански системи - надалеч от изказванията, че Русия е на същото равнище като Испания или че Китай към момента изостава доста от Съединените щати.
Индикатори за нововъведения
Но сравнението на Запада и Изтока по индикаторите за промишлена произвеждане също има своите дефекти. То не взема под внимание нововъведенията, които могат да бъдат измерени, въпреки и несъвършено, посредством броя на патентите, подадени всяка година, или посредством наличието на авангардна технология на създадените артикули. Ако се съсредоточим върху патентите – знак, който може да бъде преднамерен от обстоятелството, че създаването на патент и неговото потребление не се прави безусловно в страната на подаване. Както и това, че патентите може да отразяват финансово потребление на интелектуална благосъстоятелност, а не същинска иновация – получаваме следния лист за водещите страни./(8) “Classement des États du monde par nombre de dépôts de brevets, ” Atlasocio.com, June 23, 2020/.
Таблица 6. Заявки за патенти по страни
По този индикатор Китай излиза отпред с огромна разлика, само че Русия заема едвам шеста позиция. Въпреки това общият брой патенти от Китай и Русия е съвсем двойно по-голям от този на Съединени американски щати, Япония, Южна Корея, Германия, Франция и Обединеното кралство взети дружно. Това ни дава визия за салдото на силите и на този фронт.
Забележка моя- Н.С. Този индикатор не регистрира така наречен „ военни нововъведения “, въпреки че доста нововъведения са с така наречен „ двойно предопределение “. Като предписание „ военните нововъведения “ се засекретяват и постоянно не се вършат поръчки за патенти. В този смисъл РФ, която през днешния ден е водеща иновационна мощ във военното дело с цялостен клас нови оръжия, нямащи аналози на Запад, не може да бъде съответно оценена по индикатора „ Заявки за патенти “.
Глобален експорт на сериозни артикули
Последният способ за оценка на мащаба на съветската стопанска система е да се мери мястото на Русия в международния експорт на основни артикули. През 2019 година Русия беше вторият по величина производител в света на платина, кобалт и ванадий, третият по величина производител на злато и никел, четвъртият по величина производител на сребро и фосфати, петият по величина производител на желязна руда и шестият по величина производител на уран и олово./(9) “Platinum-Group Metals, ” U.S. Geological Survey, accessed October 19, 2022/. Основният артикул на съветското селско стопанство са зърнените култури; Русия е най-големият експортьор на пшеница/(10)Anatoly Medetski and Megan Durisin, “Russia’s Dominance of the Wheat World Keeps Growing, ” Bloomberg, September 23, 2020/ в света и най-големият производител на ечемик, елда, овес и ръж, както и вторият по величина производител на слънчогледови семена. Разбира се, Русия е най-големият експортьор на газ в света (и има най-големите международни запаси на газ) и вторият по величина експортьор на недопечен нефт. Това дава на Русия, оттатък индустриалния ѝ потенциал, централна позиция в търговията със първични материали, позиция, която изяснява нейния съюз с Китай. Всяко спиране или внезапно понижаване на търговията с Русия евентуално ще докара до огромни разтърсвания на стоковите пазари.
Сега е явно за какво опитът да се показват стопанските системи на Китай и Русия само посредством Брутният вътрешен продукт, употребявайки метода на обменния курс, води до подвеждаща визия за икономическата мощност на тези две страни - и картина, която може да навреди на вземането на решения. Елементите на индустриалното произвеждане, които подчертахме, са още по-важни в актуалната обстановка. Въпреки че не сме навлезли във военновременна стопанска система сама по себе си, отвън тази на Украйна, стопанските системи по света в този момент са мощно повлияни от геостратегически действителности. Използването на няколко стопански знака – и систематичното търсене на знаци, които са най-близки до действителността – би трябвало да бъде приоритет, в случай че желаеме съществено да оценим салдото на икономическата мощност и да вземем решения в сходство с него.
Край
Тук ще прибавим още една забележка, засягаща Китай. Става дума за това, че КНР господства както в добива и продажбата на така наречен „ редки детайли “ /редкоземни метали/, по този начин и в запасите на същите. Според данни на “U.S. GeologicalSurvey ” Китай има 44% от разузнатите ресурси на редки метали, както и нему принадлежи над 60% от добива на същите.Това са група от 17 химични детайла: церий (Ce), диспросий (Dy), ербий (Er), европий (Eu), гадолиний (Gd), холмий (Ho), лантан (La), лутеций (Lu), неодим (Nd), празеодим (Pr), прометий (Pm), самарий (Sm), скандий (Sc), тербий (Tb), тулий (Tm), итербий (Yb) и итрий (Y). Те постоянно съпътстват минералите на тория (Th), а от време на време и тези на урана (U).
Редкоземните детайли се употребяват в разнообразни браншове на техниката: в радиоелектрониката, приборостроенето, нуклеарната техника, машиностроенето, химическата индустрия, металургията и други La, Ce, Nd, Pr се употребяват необятно в стъкларската индустрия под формата на оксиди и други съединения.Редкоземните детайли и техните съединения получиха огромно значение в химическата индустрия, да вземем за пример при производството на пигменти, лакове и бои, и в нефтената индустрия като катализатори. Редкоземните детайли се употребяват в производството на някои експлозиви, специфични стомани и сплави, като газови абсорбери. Монокристални съединения на редкоземни детайли (както и стъкла) се употребяват за основаване на лазерни и други оптически дейни и нелинейни детайли в оптоелектрониката. На базата на Nd, Y, Sm, Er, Eu с Fe-B се получават сплави с рекордни магнитни свойства за основаване на непрекъснати магнити с голяма мощ спрямо простите феросплави.
Като цяло единствено към една четвърт от редкоземните метали се употребяват за производството на цивилен артикули, а останалите - за производството на военно-технически артикули.
Фигура 1. КНР господства в добива и запасите на редки метали
Вж. https://www.statista.com/chart/29114/rare-earth-reo-reserves-and-production/
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ