Известният американски невробиолог Дейвид Игълман се обръща към науката, за

Известният американски невробиолог Дейвид Игълман се обръща към науката, с цел да ни опише по какъв начин животът ни оформя нашия мозък и по какъв начин нашият мозък оформя живота ни

Новата книга “Мозъкът. Това си ти ” е част от огромния едноименен план на Игълман, сценарист и водещ на тв поредицата по BBC „ Мозъкът “, оповестена от New York Times за едно от най-хубавите телевизионни излъчвания за 2015 година
Изтъкнатият американски академик ни повежда на завладяващо странствуване из дебрите на личния ни мозъ и обяснява на понятен език протичащото се в главите ни, ориентирайки ни самоуверено и непоколебимо към и в нашия вътрешен космос – където, в гъстата плетеница на милиарди неврони и необхватен брой връзки сред тях, се материализира нещо, което надали сме очаквали да забележим тъкмо там: нашата същина.
Книгата предлага по-широка вероятност на разбирането и познанието за метода, по който действа сивото ни вещество. В „ Мозъкът. Това си ти ” създателят ни подсказва скритите в личния ни мозък отговори на основни въпроси: кои сме ние, що е реалност, по какъв начин вземаме решения, кои ще бъдем…

„ По-доброто схващане на мозъка хвърля светлина върху това, което считаме за действително в персоналните ни връзки, и това, което считаме за належащо в обществената ни политика. ”, обобщава Игълман.

Той се определя като „ невроучен денем и публицист през нощта ”. Завършва компетентност Британска и Американска литература в университета Райс в Хюстън, Тексас, където пази и докторантска степен, а по-късно специализира в Института по биология Солк в Сан Диего, Калифорния.
Умел популяризатор на науката, Игълман постоянно изнася лекции в Станфордския университет и в редица други влиятелни образователни заведения. Негови проучвания са оповестени в голям брой издания – от Science до Nature . Автор е и на няколко книги, а „ Мозъкът. Това си ти ” е първият му труд, който излиза на български език. Повече за него можете да научите тук.

Откъс

Кой съм аз?

Всички прекарвания във вашия живот – от единичните диалози до общата ви просвета – моделират микроскопичните елементи на вашия мозък. От невронна позиция кой сте вие зависи от това къде сте били. Вашият мозък е в развой на неспирна трансформация, той непрекъснато пренаписва личните си схеми, а тъй като прекарванията ви са неповторими, такива са и големите, подробни конфигурации в невронните ви мрежи. Тъй като те не престават да се трансформират през целия ви живот, вашата идентичност е преносима цел – тя в никакъв случай не доближава последна точка.

Макар невронауката да е всекидневната ми работа, към момента ме изпълва благоговение всякога когато държа човешки мозък. След като вземете под внимание забележителното му тегло (мозъкът на възрастен човек тежи към 1,4 кг), странната му консистенция (като твърдо желе) и набръчкания му тип (дълбоки долини, врязани в бухнал ландшафт), изненадващото в мозъка е самата му телесност – този пай напълно елементарна материя наподобява някак в противоречие с умствените процеси, които поражда.
Нашите мисли и фантазии, спомените и прекарванията ни пораждат от тази странна невронна материя. В нейните комплицирано преплетени конфигурации от електрохимични импулси се намира това, което сме ние. Когато тази активност спре, спирате и вие. Когато промени характера си поради пострадване или дрога, и вашият темперамент се трансформира паралелно с нея. За разлика от всяка друга част от тялото ви, в случай че увредите парченце от мозъка си, личността ви най-вероятно радикално ще се промени. За да разберем по какъв начин е допустимо това, дано стартираме от началото.

Родени незавършени
При раждането си ние, хората, сме безпомощни. Ние прекарваме към една година неспособни да вървим, още към две – преди да стартираме да показваме цялостни мисли, а след това още доста години не сме в положение да се грижим за себе си. Оцеляването ни зависи изцяло от тези към нас. Сравнете това с доста други бозайници. Делфините да вземем за пример се раждат плуващи; жирафите се научават да стоят до часове; новородената зебра може да тича четиресет и пет минути след раждането си. Из цялото животинско царство нашите сродници са впечатляващо самостоятелни малко откакто се родят.
На пръв взор това наподобява като огромно преимущество за другите типове, само че в реалност то значи ограничаване. Новородените животни се развиват бързо, тъй като техните мозъци са свързани съгласно една значително предзададена стратегия. Тази готовност обаче е в подмяна на гъвкавостта. Представете си някой злополучен носорог да се озове в арктическата тундра, на някой връх в Хималаите или в центъра на Токио. Той не би бил кадърен да се приспособява (поради което и на тези места не се срещат носорози). Тази тактика да се идва с авансово структуриран мозък, работи добре в една съответна ниша на екосистемата, само че пуснете ли животното отвън тази ниша, възможностите му за оцеляване са ниски.
Хората, за разлика от това, са в положение да оцелеят в най-различни типове среда – от замръзналата тундра през високите планини до оживените градски центрове. Това е допустимо, тъй като човешкият мозък се ражда удивително недовършен. Вместо да се появява с всичко към този момент навързано – да го назовем „ хардуерно обвързван “, – човешкият мозък разрешава да бъде оформян от събитията на виталния опит. Това води до дълги интервали на беззащитност, до момента в който младият мозък постепенно се моделира съгласно средата си. Той е „ живо обвързван “.

Окастряне в детството: откриване на статуята в мрамора
Каква е тайната зад гъвкавостта на младите мозъци? Тя не е в израстването на нови кафези – в действителност броят на мозъчните кафези е еднакъв при децата и възрастните. Вместо това тайната се крие в метода, по който са свързани тези кафези.
При раждането невроните на бебето са разнородни и несвързани. През първите две години от живота те стартират да се свързват извънредно бързо, до момента в който усвояват сетивна информация. Всяка секунда в мозъка на дребното дете се образуват до два милиона нови връзки, или синапси. На двегодишна възраст детето има над 100 трилиона синапса – двойно повече от възрастен човек.
Сега то е достигнало максимума и има надалеч повече връзки, в сравнение с ще са му нужни. В този миг образуването на нови връзки се заменя от тактиката на невронното „ окастряне “. Докато съзрявате, 50% от синапсите ви ще бъдат подрязани.
Кои синапси остават и кои изчезват? Когато един синапс взе участие сполучливо в дадена скица, той се усилва; и назад, синапсите отслабват, в случай че не са от изгода, до момента в който най-после биват отстранени. Също като пътеки в гората, връзките, които не употребявате, се губят.
В прочут смисъл процесът на превръщането ви в индивида, който сте, се дефинира от орязването на към този момент наличните благоприятни условия. Вие ставате този, който сте, не с помощта на това, което израства в мозъка ви, а на това, което се отстранява.

Превод: Елена Филипова
Инфо: “Сиела ”
Корица: Дамян Дамянов