Атентатът в църквата Света Неделя развързва ръцете на цар Борис Трети
Източник: Българската история
Историята за най-големия атентат в България стартира в ранната по здрач на 14 април 1925 година, когато националният представител от Демократическия сговор военачалник Константин Георгиев е погубен. Надали тогава някой си е и помислил даже, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а точно терорът в църквата „ Света Неделя “ („ Свети Крал “) в София, осъществен на 16 април 1925 година.
Погребението е несъмнено за 16 април в 15 часа в храма „ Света Неделя “, където се чакат да участват представители на висшия държавен и боен хайлайф – офицери, висши служители, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място допустимо най-вече авторитетни политически фигури, с цел да бъдат отстранени. Как се стига дотук?
В годините след подписването на Ньойския контракт огромна мощ набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни измежду обществото, а респективно с тях се ускоряват и разнообразни антикомунистически придвижвания. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) провежда въстание, потушено по кървясъл метод. В резултат държавното управление ускорява натиска и репресиите против дейци на комунистическата партия, както и против други леви среди и интелектуалци.
От своя страна през есента на 1924 година управлението на Военния център на партията (това е нейната военна организация) замисля организирането на акция, която да нанесе съдбоносен удар върху държавното управление и наказателен уред. Обсъжда се опцията за взривяване на „ Юнион клуб “, където постоянно се събират ръководещи и военни, а един от работещите в клуба скрито подкрепя Военния център на Българска комунистическа партия. Тази концепция обаче пропада, откакто служителят е уволнен. Следващата опция, на която се стопират, е храмът „ Света Неделя “.
Въпросите, които незабавно изникват на напред във времето, са: кои са уредниците на атентата и по какъв начин съумяват да слагат взривоопасни субстанции в свещения храм?
Атентатът е плануван усърдно, а основно настоящите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а тъй като той е клисарят, с помощта на който в църквата биват импортирани 25 кг взривни субстанции. Ето по какъв начин си го спомня Александър Цанков:
И СЕГА, СЛЕД 30 ГОДИНИ, ВИЖДАМ ПРЕД МЕН ОБРАЗА НА ТОЗИ ЗЛОДЕЙ – ВИСОК, СТРОЕН, ОБЛЕЧЕН В ДЪЛГА, ПОДОБНА НА ПОПСКО РАСО ЧЕРНА КЛИСАРСКА ДРЕХА, С ПОДСТРИГАНИ МУСТАЦИ, ГОЛОБРАД, СКЛЮЧЕНИ ЧЕРНИ ВЕЖДИ, ПРИЧЕСАНА И ПРИЛЕПЕНА, ГЪСТА, МАЗНА ЧЕРНА КОСА, С БЛЕДО МУРГАВО ЛИЦЕ И ПОГЛЕД НА ОРЕЛ ЛЕШОЯД В ЧОВЕШКИ ОБРАЗ.
Същият на 16 април 1925 година към 15 часа и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров възпламенява фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират голям брой почтени хора. Пожарният пълководец Юрий Захарчук споделя:
ТАМ ВИДЯХ ЖИВА ГРОБНИЦА: ПАРЧЕТА ОТ ИКОНИ, РАЗХВЪРЛЯНИ ШАПКИ, РЪЦЕ, ОКЪРВАВЕНИ ГЛАВИ И ВСИЧКО ТОВА БЕ ЗАСТЛАНО С КРЪВ. ВСИЧКИ ХОРА БЯХА ЗАГУБИЛИ ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА, БЯГАХА НА ВСИЧКИ ПОСОКИ И ВИКАХА.
Пораженията в църквата
Жертвите са доста, нещастието е голяма, а безпорядък царува на всички места. По случайност всички членове на държавното управление се отървават с не толкоз тежки пострадвания. А основната „ цел “ Цар Борис III въобще не участва на опелото, защото е на заравяне, на убитите по време на опита за атентат против него в прохода Арабаконак, осъществен два дни по-рано.
Така въпреки министрите и царят да се избавят, общият брой на починалите е голям – 213 души, измежду които 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати. Сред жертвите са бойци, сражавали се героичен за своята татковина. Стефан Нерезов да вземем за пример е офицерът, в началото водил Първа българска войска край Дойран. Други видни персони, изгубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на Първата международна война), военачалник Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев.
Делото за атентата стартира на 1 и приключва на 11 май. Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още ден след самия атентат, като прави това по съвет на своя шурей Ангел Манолов. Така ръководителите на военното крило на Българска комунистическа партия са открити. Коста Янков е погубен, а Иван Минков се самоубива преди да бъде хванат. Голямата част от уредниците получават смъртни присъди, изпълнени обществено на 27 май.
Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния резултат за Българска комунистическа партия. Посланието до ръководещите безспорно е изпратено, отговорът от държавното управление обаче занапред следва. Още на същия ден в България е оповестено военно състояние, което продължава до октомври 1925 година.
Отворени обаче остават редица въпроси, измежду които най-важни са повода за осъществяването на атентата и силата, която стои зад него. Преобладават две съществени тези: че комунистическата партия е натоварена с тази задача от Москва и Коминтерна, а другата че това е чисто независима акция на Военния център на Българска комунистическа партия.
Други историци обаче преглеждат ролята на Югославия в атентата, изхождайки от политиката на леговище, която Белград води по отношение на разнообразни аграрни и комунистически течения и която е обвързвана с концепцията за „ интегрална Югославия “ (според която страната би трябвало да се простира от Словения до Черно море). Мястото на Белград в атентата се преглежда с оглед устрема да бъде провокирана политическа рецесия в България посредством очистване на главните политически и военни фигури.
Интересно е да се означи, че Иван Манев, организационният секретар на Централния комитет на партията (ЦК) също показва, че при един атентат Югославия може да премине към окупация на София под претекст за липса на ред и безпорядък в страната, а това би наранило и партията. Подобно мнение споделя и Георги Димитров.
Но атентатът в „ Света Неделя “ не е просто изолирано събитие. Той може да се преглежда като част от засиленото опълчване в българското общество в следвоенните години, за което огромна роля играе краха на опцията за национално обединяване на българите. Крайните идеологии на земеделци и комунисти, противопоставящите им се антикомунистически и антиземеделски сили, феномени като „ червен гнет “ и „ бял гнет “ са единствено щрих и от духа на епохата.
Непосредствено след атентата стартират така наречен „ бели нощи “, по време на които с изключение на погроми над дейци на Българска комунистическа партия са осъществени и репресии против онази част от обществото и съответно интелигенцията, която симпатизира на левите политически хрумвания.
Безспорно най-кървавият атентат в българската история на първо място повдига доста разсъждения. Има ли граници силата на идеологиите, до каква степен се простират те, може ли задачата да оправдава средствата? Изводите и отговорите на тези въпроси оставяме на вас.
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници! Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите. Преценете дали материала търси сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Запомнете: Има неистини, има проклети неистини, само че има и статистика!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финансова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
0 
0 Варна (преди 7 секунди) Рейтинг: 72415 | Одобрение: 35755 царят е знаел за атентата и преднамерено не го е спрял. действително си е съизвършител даже е допустимо и да е уредник. гадни времена са били НАЙ-ВРЕДНИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ПРАТЕН В ДУПКАТА! Напиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изр
Историята за най-големия атентат в България стартира в ранната по здрач на 14 април 1925 година, когато националният представител от Демократическия сговор военачалник Константин Георгиев е погубен. Надали тогава някой си е и помислил даже, че това ще бъде началната страница на една трагична история, а точно терорът в църквата „ Света Неделя “ („ Свети Крал “) в София, осъществен на 16 април 1925 година.
Погребението е несъмнено за 16 април в 15 часа в храма „ Света Неделя “, където се чакат да участват представители на висшия държавен и боен хайлайф – офицери, висши служители, част от министрите и Негово величество цар Борис III. Тук е моментът да отбележим, че това е и замисълът на атентаторите – да бъдат събрани на едно място допустимо най-вече авторитетни политически фигури, с цел да бъдат отстранени. Как се стига дотук?
В годините след подписването на Ньойския контракт огромна мощ набират крайните течения в политиката. Идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни измежду обществото, а респективно с тях се ускоряват и разнообразни антикомунистически придвижвания. През 1923 година Българската комунистическа партия (БКП) провежда въстание, потушено по кървясъл метод. В резултат държавното управление ускорява натиска и репресиите против дейци на комунистическата партия, както и против други леви среди и интелектуалци.
От своя страна през есента на 1924 година управлението на Военния център на партията (това е нейната военна организация) замисля организирането на акция, която да нанесе съдбоносен удар върху държавното управление и наказателен уред. Обсъжда се опцията за взривяване на „ Юнион клуб “, където постоянно се събират ръководещи и военни, а един от работещите в клуба скрито подкрепя Военния център на Българска комунистическа партия. Тази концепция обаче пропада, откакто служителят е уволнен. Следващата опция, на която се стопират, е храмът „ Света Неделя “.
Въпросите, които незабавно изникват на напред във времето, са: кои са уредниците на атентата и по какъв начин съумяват да слагат взривоопасни субстанции в свещения храм?
Атентатът е плануван усърдно, а основно настоящите лица са Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и още един човек, който може би изиграва най-главната роля – Петър Задгорски. Не за друго, а тъй като той е клисарят, с помощта на който в църквата биват импортирани 25 кг взривни субстанции. Ето по какъв начин си го спомня Александър Цанков:
И СЕГА, СЛЕД 30 ГОДИНИ, ВИЖДАМ ПРЕД МЕН ОБРАЗА НА ТОЗИ ЗЛОДЕЙ – ВИСОК, СТРОЕН, ОБЛЕЧЕН В ДЪЛГА, ПОДОБНА НА ПОПСКО РАСО ЧЕРНА КЛИСАРСКА ДРЕХА, С ПОДСТРИГАНИ МУСТАЦИ, ГОЛОБРАД, СКЛЮЧЕНИ ЧЕРНИ ВЕЖДИ, ПРИЧЕСАНА И ПРИЛЕПЕНА, ГЪСТА, МАЗНА ЧЕРНА КОСА, С БЛЕДО МУРГАВО ЛИЦЕ И ПОГЛЕД НА ОРЕЛ ЛЕШОЯД В ЧОВЕШКИ ОБРАЗ.
Същият на 16 април 1925 година към 15 часа и 20 минути се качва на тавана, почуква на вратата три пъти, какъвто е уговореният знак, и тогава Никола Петров възпламенява фитила – експлозивът се взривява, а над черквата се издига черен облак. Главният купол на църквата се събаря, а под него се намират голям брой почтени хора. Пожарният пълководец Юрий Захарчук споделя:
ТАМ ВИДЯХ ЖИВА ГРОБНИЦА: ПАРЧЕТА ОТ ИКОНИ, РАЗХВЪРЛЯНИ ШАПКИ, РЪЦЕ, ОКЪРВАВЕНИ ГЛАВИ И ВСИЧКО ТОВА БЕ ЗАСТЛАНО С КРЪВ. ВСИЧКИ ХОРА БЯХА ЗАГУБИЛИ ПРИСЪСТВИЕ НА ДУХА, БЯГАХА НА ВСИЧКИ ПОСОКИ И ВИКАХА.
Пораженията в църквата
Жертвите са доста, нещастието е голяма, а безпорядък царува на всички места. По случайност всички членове на държавното управление се отървават с не толкоз тежки пострадвания. А основната „ цел “ Цар Борис III въобще не участва на опелото, защото е на заравяне, на убитите по време на опита за атентат против него в прохода Арабаконак, осъществен два дни по-рано.
Така въпреки министрите и царят да се избавят, общият брой на починалите е голям – 213 души, измежду които 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани и трима депутати. Сред жертвите са бойци, сражавали се героичен за своята татковина. Стефан Нерезов да вземем за пример е офицерът, в началото водил Първа българска войска край Дойран. Други видни персони, изгубили живота си в православния храм, са генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на Първата международна война), военачалник Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев.
Делото за атентата стартира на 1 и приключва на 11 май. Петър Задгорски се предава на полицията и признава всичко още ден след самия атентат, като прави това по съвет на своя шурей Ангел Манолов. Така ръководителите на военното крило на Българска комунистическа партия са открити. Коста Янков е погубен, а Иван Минков се самоубива преди да бъде хванат. Голямата част от уредниците получават смъртни присъди, изпълнени обществено на 27 май.
Отзвукът от атентата обаче не доставя нужния резултат за Българска комунистическа партия. Посланието до ръководещите безспорно е изпратено, отговорът от държавното управление обаче занапред следва. Още на същия ден в България е оповестено военно състояние, което продължава до октомври 1925 година.
Отворени обаче остават редица въпроси, измежду които най-важни са повода за осъществяването на атентата и силата, която стои зад него. Преобладават две съществени тези: че комунистическата партия е натоварена с тази задача от Москва и Коминтерна, а другата че това е чисто независима акция на Военния център на Българска комунистическа партия.
Други историци обаче преглеждат ролята на Югославия в атентата, изхождайки от политиката на леговище, която Белград води по отношение на разнообразни аграрни и комунистически течения и която е обвързвана с концепцията за „ интегрална Югославия “ (според която страната би трябвало да се простира от Словения до Черно море). Мястото на Белград в атентата се преглежда с оглед устрема да бъде провокирана политическа рецесия в България посредством очистване на главните политически и военни фигури.
Интересно е да се означи, че Иван Манев, организационният секретар на Централния комитет на партията (ЦК) също показва, че при един атентат Югославия може да премине към окупация на София под претекст за липса на ред и безпорядък в страната, а това би наранило и партията. Подобно мнение споделя и Георги Димитров.
Но атентатът в „ Света Неделя “ не е просто изолирано събитие. Той може да се преглежда като част от засиленото опълчване в българското общество в следвоенните години, за което огромна роля играе краха на опцията за национално обединяване на българите. Крайните идеологии на земеделци и комунисти, противопоставящите им се антикомунистически и антиземеделски сили, феномени като „ червен гнет “ и „ бял гнет “ са единствено щрих и от духа на епохата.
Непосредствено след атентата стартират така наречен „ бели нощи “, по време на които с изключение на погроми над дейци на Българска комунистическа партия са осъществени и репресии против онази част от обществото и съответно интелигенцията, която симпатизира на левите политически хрумвания.
Безспорно най-кървавият атентат в българската история на първо място повдига доста разсъждения. Има ли граници силата на идеологиите, до каква степен се простират те, може ли задачата да оправдава средствата? Изводите и отговорите на тези въпроси оставяме на вас.
PETEL.BG се дистанцира през цялото време от съобщаването като изключителна вест на броя на умряли остарели хора в Италия, Испания и други страни с огромен % възрастно население.
Засега няма никакви данни, които да демонстрират, че има някакво нарастване на междинната сезонна смъртност в нито една от страните, което да постанова тази статистика да се оповестява като изключителна вест.
Информирайте се от достоверни източници! Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите. Преценете дали материала търси сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Запомнете: Има неистини, има проклети неистини, само че има и статистика!
Не се подавайте на операции и на евентуални опити на измамници и политици да употребяват изключителната финансова рецесия за користни персонални цели.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУК
0 0 Варна (преди 7 секунди) Рейтинг: 72415 | Одобрение: 35755 царят е знаел за атентата и преднамерено не го е спрял. действително си е съизвършител даже е допустимо и да е уредник. гадни времена са били НАЙ-ВРЕДНИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ДА БЪДЕ ПРАТЕН В ДУПКАТА! Напиши коментарИме:Коментар: Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ