Лъжи, тормоз и мародерство: Жалби от родителите на руски войници разкриват масови злоупотреби в армията
Изтекъл списък със сигнали от съветски жители до прокуратурата поради войната в Украйна разкрива данни за сериозна безнравственост в армията след нашествието, както и всеобщи прикривани закононарушения от страна на командирите.
Писмата бяха оповестени от съветския проверяващ уебсайт The Insider, а достоверността им е доказана и от Bellingcat. В жалбите до прокуратурата има свидетелски показания за изнудването на момчета от казармата да отпътуват на фронта, липса на естествени хигиенични условия и здравна помощ за ранените, жестоко отношение към родителите на изчезналите бойци и даже данни за мародерство от страна на руснаци по отношение на поданици на " освободените " Донецк и Луганск.
Жител на село Любовка в Донецката област написа писмо до прокуратурата за това, че родителите му са станали жертва на мародерство от страна на съветската войска.
" Ние сме жители на Руската федерация, баба и дядо са руснаци, гражднаи на Съюз на съветските социалистически републики. Но зверството, което моито родители усетиха на гърба си от страна на съветските военни, не може да се скрие ", написа жалбоподателят.
Той споделя, че на 8 април селото е обстрелвано, заради което родителите му са потърсили леговище в прилежаща махала. На идващия ден се връщат назад в дома си и стават очевидци на непредвидена картина - вратата на къщата е съборена от танк, колите в гаража са смазани от портите, а бойците са откраднали аварийни елементи и принадлежности за 200 хиляди рубли.
" Когато мама отива да ги пита какво с създали и за какво избиват вратата с танка,... един от военните я е наругал и най-после ѝ споделил " отивай там, откъдето си пристигнала ". Те се крият зад нашите гърбове - защо пристигнаха, да ни пазят или да ни грабят и убиват? ", написа той.
Същата обстановка се повтаря и в село от Луганската област. Руска гражданка се оплаква, че домът на починалата ѝ майка в село Бараниковка е вандализиран от " мародери, които са се показали за офицери и бойци от Луганската национална република ".
Мъжете са ограбили учебното заведение, детската градина, аптеката, три магазина, няколко фермери и са се настанили в две къщи.
" Бандата наброява към 20 души. Живяли са в моята къща в продължение на две седмици, а по-късно са изнесли цялото имущество, даже играчките и износените движимости ", написа тя.
Жената показва, че бойците са натоварили 15 автомобила с плячкосана земеделска продукция, битови уреди, бензин и други, след което са изчезнали от селото.
" Това безвластие продължава до края на март. През това време нямаше никаква връзка. Мародерите знаеха за това и не жалеха никого - заплашвали са съседите, които са им правили забележка. Жителите на региона считат, че в ЛНР е пристигнала бандитска власт ", споделя тя.
Много от жалбите до прокуратурата са написани от близки на наборни бойци, които са безследно изчезнали след началото на войната в Украйна. Родителите и роднините им се пробват да схванат какво се случва с момчетата и за какво въобще армията ги е мобилизирала, откакто това е неразрешено по закон.
Някои от тях, както показва The Insider, обаче демонстрират изненадващо цинично отношение към ориста на синовете си.
Едно от писмото е написано от приятелката на липсващ боец на име Анатолий Тайманов. Жената оповестява, че няма връзка с Анатолий от 23 февруари 2022 година, когато той ѝ е споделил, че е получил заповед за нахлуване към Украйна.
През април военното командване се е свързало с родителите му и е поискало те да дадат ДНК-проба без пояснение. Само дни по-късно оповестяват, че ще се провежда погребението на сина им, който съгласно формалната версия е умрял с 90% изгаряния при офанзива в Гостомел при започване на март.
Жената обаче се съмнява в тази версия - както поради бързината на ДНК експертизата, от която не са получили никакъв документ, по този начин и заради обстоятелството, че в края на март е разпознала своя другар жив в украински уебсайт с информация за пленени съветски десантчици.
Тя написа до прокуратурата, тъй като родителите на Анатолий към този момент са получили парите от компенсацията за починалите бойци и отхвърлят да ѝ дадат смъртния акт от моргата, тъй като " ги устройва паричната отплата ".
" Разбирам, че на война може да се случи всичко. Но като знам какво скотско отношение има към роднините на бойците, въобще не изключвам Толя да се намира в плен или да е измежду тежко ранените. Много ви апелирам и се надявам на вашата помощ ", написа тя.
Няколко души също оповестяват, че синовете или приятелите им се водят " безследно изчезнали ", само че в действителност са попаднали в плен в Украйна и никой не подхваща ограничения за освобождението им. Част от писмата са на майки, които се молят на прокуратурата да задейства процедура за връщането на телата на убитите им синове.
В архива има и тъжби на родители, чиито синове - наборни бойци - са изкарвани от казармите и са изпращани на фронта в Украйна срещу волята им и законите на страната.
" Отначало лагерът им се намираше в село Михайловка, където са живели в палатки (с никаква хигиена). По време на престоя си нито един път не се беше изкъпал. Ние му изпращаме пари за самун и храна от у дома. Купуват си питейна вода. Разбирам, че това е армията, само че не може да се отнасяте с децата ни като с кучета ", написа един от жалбоподателите.
Друго писмо до прокуратурата е формирано от бабата на 22-годишен мъж, което също се оказва на фронтовата линия от казармата.
Внукът ѝ Александър е ученик на Консерваторията в Ростов на Дон, като е отпътувал на наборна работа с желанието да бъде причислен към военния оркестър на локалното отделение. През февруари 2022 година го принуждават да подпише контракт, с който сякаш му дават обещание, че ще го одобряват в оркестъра, само че първо би трябвало да взе участие на " полеви учения ". Три дни по-късно го изпращат в Украйна, а от този момент с него няма никаква връзка.
Вдовица и многодетна майка оповестява пред прокуратурата по какъв начин пълководец от военно отделение е принудил сина ѝ - наборен боец - да подпише контракт като професионален чиновник на армията. Тя твърди, че командирът е излъгал сина ѝ, че няма да го изпрати на фронта, и е употребявал " психилогически напън, операции и противозаконни дейности ", с цел да го убеди да подпише.
Тази процедура е доказана и от бойци, които се връщат от фронта с пострадвания. Един от тях е разказал, че командирите са нанасяли побой на момчетата и са ги принуждавали да подписват контракти, с цел да ги изпратят " на сигурна гибел ".
Много от жалбите в прокуратурата са свързани и с това, че бойците се оказват на бойното поле без поръчителство и здравна помощ.
" Моят брачен партньор се намира във военната болница в Белгород от 23 април. Досега не е извършено никакво лекуване или проучвания. Не желаят да го лекуват. Казват: " Такива като теб има доста, това е просто психическа контузия, ръцете и краката ти са цели, значи можеш още да воюваш ", написа жалбоподателка. Тя показва, че брачният партньор ѝ демонстрира признаци на неврологично заболяване след травма - болки в главата, загуба наизуст, забавена тирада и болежка в гръбначния дирек.
Вместо да му създадат проучвания, лекарите са му давали само цитрамон - композиция сред парацетамол, аспирин и кофеин.
20-годишен ефрейтор е ранен от осколки в главата, а през март е получил измръзване на краката от втора степен. Прекарва в полевата болница единствено два дни, като не получава лекуване или медицински обзор. Момчето е с непрестанно главоболие и частична загуба на слуха и зрението. След към месец е ранен за повторно след гърмеж на мина. Получава черепно-мозъчна контузия и разтърсване на мозъка. Прехвърлят го в болница в Русия, само че още веднъж не получава лекуване.
" Ненавременната диагностика и неналичието на здравно лекуване може да имат необратими последствия, заплашват живота и могат да доведат до неработоспособност ", предизвестяват родителите на боеца.
В други случаи ръководителите на наборниците ги изваждали от казармите и на път за Украйна ги уведомили, че са " особено определени за военната интервенция ".
Заплахи са отправяни и към бойците, чиито близки подават недоволства до Министерството на защитата. В един от тези случаи бащата на наборник написа до прокуратурата, че синът му е заплашван " отново да бъде изпратен в зоната на бойните дейности ", откакто един път към този момент е изваден от фронта в Украйна, а родителите му са поискали пояснения от МО.
Нежелание да вземат участие в бойни дейности показват и бойци с професионален контракт с армията, които все пак са принуждавани да отпътуват на фронта. Други са изнудвани да отпътуват под опасност, че ще бъдат съдени за закононарушения, по които се дават доживотни присъди.
" На 15 януари 2022 година бях изпратен на учения в Сирия на транспортен съд. Но вместо това с машинация ни изпратиха в Украйна, без да попитат дали желая да вземам участие в специфичната военна интервенция. От първия ден моята бригада беше на първа линия, на огнева позиция на фронта. Изгубих в багра всички свои най-близки другари. Аз съм на 21 години и доста желая да ЖИВЕЯ. Командирът отхвърля да одобри моя доклад. Изпратих своята молба до командването на Балтийския флот. Какво да върша при тази обстановка? ".
Няколко офицери също пишат тъжби до прокуратурата, в които оповестяват, че неведнъж се пробват да се освободят от военна работа, като съзнателно нарушават изискванията по договорите си, само че не ги уволняват.
Някои от тях преднамерено разгласяват клипове в обществените мрежи, като разкриват самоличността си и поделението, в което служат, с цел да бъдат осъдени с уволняване.
Повечето пишат, че са съгласни да върнат парите, които страната е похарчила за образованието им, единствено и единствено да изоставен армията.
" Многократно съм писал пояснения за нелегално неявяване от работа, подавал съм доклад за уволняване с съображение, че самият аз не съблюдавам контракта. Воинската част изпраща документите за уволняване до висшестоящите органи, само че оттова за повторно идва отвод по разнообразни аргументи - един път намират неточности, различен път просто го връщат без реализация ", написа лейтенант на име Иля Переверзев.
Писмата бяха оповестени от съветския проверяващ уебсайт The Insider, а достоверността им е доказана и от Bellingcat. В жалбите до прокуратурата има свидетелски показания за изнудването на момчета от казармата да отпътуват на фронта, липса на естествени хигиенични условия и здравна помощ за ранените, жестоко отношение към родителите на изчезналите бойци и даже данни за мародерство от страна на руснаци по отношение на поданици на " освободените " Донецк и Луганск.
Жител на село Любовка в Донецката област написа писмо до прокуратурата за това, че родителите му са станали жертва на мародерство от страна на съветската войска.
" Ние сме жители на Руската федерация, баба и дядо са руснаци, гражднаи на Съюз на съветските социалистически републики. Но зверството, което моито родители усетиха на гърба си от страна на съветските военни, не може да се скрие ", написа жалбоподателят.
Той споделя, че на 8 април селото е обстрелвано, заради което родителите му са потърсили леговище в прилежаща махала. На идващия ден се връщат назад в дома си и стават очевидци на непредвидена картина - вратата на къщата е съборена от танк, колите в гаража са смазани от портите, а бойците са откраднали аварийни елементи и принадлежности за 200 хиляди рубли.
" Когато мама отива да ги пита какво с създали и за какво избиват вратата с танка,... един от военните я е наругал и най-после ѝ споделил " отивай там, откъдето си пристигнала ". Те се крият зад нашите гърбове - защо пристигнаха, да ни пазят или да ни грабят и убиват? ", написа той.
Същата обстановка се повтаря и в село от Луганската област. Руска гражданка се оплаква, че домът на починалата ѝ майка в село Бараниковка е вандализиран от " мародери, които са се показали за офицери и бойци от Луганската национална република ".
Мъжете са ограбили учебното заведение, детската градина, аптеката, три магазина, няколко фермери и са се настанили в две къщи.
" Бандата наброява към 20 души. Живяли са в моята къща в продължение на две седмици, а по-късно са изнесли цялото имущество, даже играчките и износените движимости ", написа тя.
Жената показва, че бойците са натоварили 15 автомобила с плячкосана земеделска продукция, битови уреди, бензин и други, след което са изчезнали от селото.
" Това безвластие продължава до края на март. През това време нямаше никаква връзка. Мародерите знаеха за това и не жалеха никого - заплашвали са съседите, които са им правили забележка. Жителите на региона считат, че в ЛНР е пристигнала бандитска власт ", споделя тя.
Много от жалбите до прокуратурата са написани от близки на наборни бойци, които са безследно изчезнали след началото на войната в Украйна. Родителите и роднините им се пробват да схванат какво се случва с момчетата и за какво въобще армията ги е мобилизирала, откакто това е неразрешено по закон.
Някои от тях, както показва The Insider, обаче демонстрират изненадващо цинично отношение към ориста на синовете си.
Едно от писмото е написано от приятелката на липсващ боец на име Анатолий Тайманов. Жената оповестява, че няма връзка с Анатолий от 23 февруари 2022 година, когато той ѝ е споделил, че е получил заповед за нахлуване към Украйна.
През април военното командване се е свързало с родителите му и е поискало те да дадат ДНК-проба без пояснение. Само дни по-късно оповестяват, че ще се провежда погребението на сина им, който съгласно формалната версия е умрял с 90% изгаряния при офанзива в Гостомел при започване на март.
Жената обаче се съмнява в тази версия - както поради бързината на ДНК експертизата, от която не са получили никакъв документ, по този начин и заради обстоятелството, че в края на март е разпознала своя другар жив в украински уебсайт с информация за пленени съветски десантчици.
Тя написа до прокуратурата, тъй като родителите на Анатолий към този момент са получили парите от компенсацията за починалите бойци и отхвърлят да ѝ дадат смъртния акт от моргата, тъй като " ги устройва паричната отплата ".
" Разбирам, че на война може да се случи всичко. Но като знам какво скотско отношение има към роднините на бойците, въобще не изключвам Толя да се намира в плен или да е измежду тежко ранените. Много ви апелирам и се надявам на вашата помощ ", написа тя.
Няколко души също оповестяват, че синовете или приятелите им се водят " безследно изчезнали ", само че в действителност са попаднали в плен в Украйна и никой не подхваща ограничения за освобождението им. Част от писмата са на майки, които се молят на прокуратурата да задейства процедура за връщането на телата на убитите им синове.
В архива има и тъжби на родители, чиито синове - наборни бойци - са изкарвани от казармите и са изпращани на фронта в Украйна срещу волята им и законите на страната.
" Отначало лагерът им се намираше в село Михайловка, където са живели в палатки (с никаква хигиена). По време на престоя си нито един път не се беше изкъпал. Ние му изпращаме пари за самун и храна от у дома. Купуват си питейна вода. Разбирам, че това е армията, само че не може да се отнасяте с децата ни като с кучета ", написа един от жалбоподателите.
Друго писмо до прокуратурата е формирано от бабата на 22-годишен мъж, което също се оказва на фронтовата линия от казармата.
Внукът ѝ Александър е ученик на Консерваторията в Ростов на Дон, като е отпътувал на наборна работа с желанието да бъде причислен към военния оркестър на локалното отделение. През февруари 2022 година го принуждават да подпише контракт, с който сякаш му дават обещание, че ще го одобряват в оркестъра, само че първо би трябвало да взе участие на " полеви учения ". Три дни по-късно го изпращат в Украйна, а от този момент с него няма никаква връзка.
Вдовица и многодетна майка оповестява пред прокуратурата по какъв начин пълководец от военно отделение е принудил сина ѝ - наборен боец - да подпише контракт като професионален чиновник на армията. Тя твърди, че командирът е излъгал сина ѝ, че няма да го изпрати на фронта, и е употребявал " психилогически напън, операции и противозаконни дейности ", с цел да го убеди да подпише.
Тази процедура е доказана и от бойци, които се връщат от фронта с пострадвания. Един от тях е разказал, че командирите са нанасяли побой на момчетата и са ги принуждавали да подписват контракти, с цел да ги изпратят " на сигурна гибел ".
Много от жалбите в прокуратурата са свързани и с това, че бойците се оказват на бойното поле без поръчителство и здравна помощ.
" Моят брачен партньор се намира във военната болница в Белгород от 23 април. Досега не е извършено никакво лекуване или проучвания. Не желаят да го лекуват. Казват: " Такива като теб има доста, това е просто психическа контузия, ръцете и краката ти са цели, значи можеш още да воюваш ", написа жалбоподателка. Тя показва, че брачният партньор ѝ демонстрира признаци на неврологично заболяване след травма - болки в главата, загуба наизуст, забавена тирада и болежка в гръбначния дирек.
Вместо да му създадат проучвания, лекарите са му давали само цитрамон - композиция сред парацетамол, аспирин и кофеин.
20-годишен ефрейтор е ранен от осколки в главата, а през март е получил измръзване на краката от втора степен. Прекарва в полевата болница единствено два дни, като не получава лекуване или медицински обзор. Момчето е с непрестанно главоболие и частична загуба на слуха и зрението. След към месец е ранен за повторно след гърмеж на мина. Получава черепно-мозъчна контузия и разтърсване на мозъка. Прехвърлят го в болница в Русия, само че още веднъж не получава лекуване.
" Ненавременната диагностика и неналичието на здравно лекуване може да имат необратими последствия, заплашват живота и могат да доведат до неработоспособност ", предизвестяват родителите на боеца.
В други случаи ръководителите на наборниците ги изваждали от казармите и на път за Украйна ги уведомили, че са " особено определени за военната интервенция ".
Заплахи са отправяни и към бойците, чиито близки подават недоволства до Министерството на защитата. В един от тези случаи бащата на наборник написа до прокуратурата, че синът му е заплашван " отново да бъде изпратен в зоната на бойните дейности ", откакто един път към този момент е изваден от фронта в Украйна, а родителите му са поискали пояснения от МО.
Нежелание да вземат участие в бойни дейности показват и бойци с професионален контракт с армията, които все пак са принуждавани да отпътуват на фронта. Други са изнудвани да отпътуват под опасност, че ще бъдат съдени за закононарушения, по които се дават доживотни присъди.
" На 15 януари 2022 година бях изпратен на учения в Сирия на транспортен съд. Но вместо това с машинация ни изпратиха в Украйна, без да попитат дали желая да вземам участие в специфичната военна интервенция. От първия ден моята бригада беше на първа линия, на огнева позиция на фронта. Изгубих в багра всички свои най-близки другари. Аз съм на 21 години и доста желая да ЖИВЕЯ. Командирът отхвърля да одобри моя доклад. Изпратих своята молба до командването на Балтийския флот. Какво да върша при тази обстановка? ".
Няколко офицери също пишат тъжби до прокуратурата, в които оповестяват, че неведнъж се пробват да се освободят от военна работа, като съзнателно нарушават изискванията по договорите си, само че не ги уволняват.
Някои от тях преднамерено разгласяват клипове в обществените мрежи, като разкриват самоличността си и поделението, в което служат, с цел да бъдат осъдени с уволняване.
Повечето пишат, че са съгласни да върнат парите, които страната е похарчила за образованието им, единствено и единствено да изоставен армията.
" Многократно съм писал пояснения за нелегално неявяване от работа, подавал съм доклад за уволняване с съображение, че самият аз не съблюдавам контракта. Воинската част изпраща документите за уволняване до висшестоящите органи, само че оттова за повторно идва отвод по разнообразни аргументи - един път намират неточности, различен път просто го връщат без реализация ", написа лейтенант на име Иля Переверзев.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ