Откриха признаци на неизвестно слънчево „цунами“ в земния лед
Изследователи откриха признаци на огромно слънчево „ цунами “ надълбоко под ледената завивка на Гренландия и Антарктика, което преди повече от 9000 години е блъснало земната атмосфера.
Древната свръхбуря е предизвикана от вълна от гореща плазма и магнетизъм от страна на Слънцето и е доста по-голяма от всичко, записано през човешката история.
Откритията слагат под въпрос опцията ни да предсказваме слънчевите стихии на Земята, които кардинално се случват един път на няколко години, когато слънчевата интензивност доближи своя пик. Тази антична свръхбуря обаче е от напълно различен мащаб. Нещо повече – наподобява, че тя удря Земята в миг, в който слънчевият цикъл е в тиха фаза.
През последните години учени предизвестяват, че сме извънредно неподготвени за слънчева стихия от сходен мащаб. Освен това те не знаят по какъв начин да предвиждат тези редки, само че много опустошителни събития. Да не приказваме, че днешната ни инфраструктура е извънредно уязвима на геомагнитно въздействие.
Ако една от тези свръхбури ни връхлети на следващия ден, тя може да засегне спътниците и астронавтите в орбитата, както и въздушният надзор на трафика, електрическите мрежи и подводните кабели. Това от своя страна ще наложи ограничавания на пътуванията и спирания на електрозахранването и интернета в продължение на месеци.
Нека да забележим какво се случва през 1859 година, когато инфраструктурата ни не е чак толкоз уязвима на сходни събития. Т.нар. Събитие Карингтън съставлява извънредно мощна слънчева стихия, която провокира срив в телеграфните системи в Европа и Северна Америка и води до образуването на полярни сияния из целия свят – от Австралия до Хавай, Китай и Мексико.
Събитието отпреди 9000 година обаче е нещо напълно друго.
Обикновено слънчевите стихии са вследствие от слънчево изригване или коронално изхвърляне на маса. Последното настава, когато Слънцето изхвърли почти милиард тона енергийни частици в галактическото пространство. Ако последното събитие е задоволително мощно, тези частици могат да ударят земната атмосфера след по-малко от 15 часа.
Реакцията създава няколко радиоактивни нуклиди, в това число въглерод-15, берилий-10 и хлор-36.
Ето за какво следите от тези съответни изотопи, замръзнали в лед или пленени в седименти, могат да ни разкрият повече за рисковите слънчеви изригвания в предишното и даже какъв брой постоянно са се случвали.
Скорошният разбор на ледените ядра от Гренландия и Антарктика записва най-големия пик в образуването на берлий-10 и хлор-36, регистриран в миналото в историята на Земята. А това значи, че преди към 9125 години Земята е връхлетяна от рискова слънчева стихия.
Съдейки по съотношението на изотопите хлор-36 по отношение на берлий-10, това събитие евентуално е по-мощно даже и от най-голямата слънчева стихия, записана досега в други ледени ядра и дървесни кръгове, датирани от 774 година
И двете праисторически стихии са доста по-силни от всичко, на което сме ставали очевидци от 50-те години на предишния век.
Изследването е оповестено в Nature Communications.
Източник: Science Alert
