Черно на бяло с машината на времето - истории от стари вестници
Изразът " вчерашен вестник " нормално значи нещо окончателно остаряло. Обаче вестниците са като виното - колкото повече отлежават, толкоз по-интересни стават.
Пожълтелите нежни страници половин век по- късно описват историята не такава, каквато я написа в учебниците- събрана в дефиниции, прекомерно постоянно повлияни от днешни настроения, а истинската- стига да знаеш какво да четеш. Журналистиката написа историята на деня и това не е просто прекрасен израз. Прелистваш небрежно първите няколко страници, изпълнени с речи на Тодор Живков, решения на Пленуми и впрочем задължителности и някъде на последните страници се демонстрира с мигане същинският живот от това време.
Животът, показан на парченца в читателските сигнали, в обявите, в културните афиши, в рекламите, в къси репортажи. Някои неща са същинска мистерия, която те кара като детектив да ровиш за пояснение. И като го намериш, към този момент знаеш една концепция повече за предишното и разбираш повече. Това му е забавното. Без политика, без съдене. Черно на бяло 1967 година е горе долу в средата на интервала на социализма- задоволително отдалечена от революционните тематики в първите години след 1944 и от затихването и краха на ентусиазма на 80-те. Животът тогава, прочетен от вестниците, наподобява много забавен и обещаващ. Доста неща, познати и през днешния ден, водят началото си от нея. Като Тото 2 да вземем за пример. Или паметникът на Альоша. Това е годината, в която България стартира да създава фамозното Булгаррено, когато стартира да прави пишещи машини...Но, едно по едно, находките не са една или две. Започваме от края- противоположната връзка с читателите.
Сигнали на читателите
Ако през днешния ден противоположната връзка в медиите е доведена посредством интернет до съвършенство, че и допълнително, през 1967 читателските писма или позвънявания на публицистичния телефон са единственият метод аудиторията да стигне до публицистичния екип. Малко пояснение- ролята на един всекидневник като пловдивския " Отечествен глас " като коректив е голяма.
Издание на ОК на Българска комунистическа партия, вестникът ползва политиката на партията, а това носи и една особена отговорност. Читателски сигнал, оповестен във вестника, не остава просто текст във вестника, нормално става мотив да се предприеме нещо. Да забележим от какво се оплакват читателите. Ето една самобитна ранглиста на сигналите, които през днешния ден звучат най- неуместно.
Неудобно и рисково
е заглавието на много дълго писмо, изпратено от някой си Г. Илиев. " Когато отиде човек на социална баня, доста противен е шумът от тракането на дървените налъми. " написа читателят. " Особена тъга изпитват всички гости и основно старите хора, които би трябвало да слизат по стълби "...Следват предизвестия за счупени и навехнати крайници, а в края читателят предлага публичните бани да оферират не дървени налъми, а модерните гумени джапанки.
През 1967 не бяха доста хората, които имаха бани в домовете си. Така че публичните бани работеха на цялостна пара и...с оглушително дрънкане на дървени налъми. Човекът е изплакал нещо, което мнозина са си мислели.
Ах, тези възпитаници
Явно в действителност всяко по- зряло потомство се нервира на по-младото от древността насам, само че през 1967 жителят Ст. Попов си е дал труда да напише писмо до редакцията, уточнявайки с трите им имена учениците, които явно са го ядосали доста. " На 15.11. пред Народния спектакъл Стоян Стоев от електротехническия колеж, Петър Стоянов Петров от Втора смесена гимназия и Стефан Георгиев Мърхов от десети " б " на Седма смесена гимназия в Повдив най- безогледно вървяха по ул. " Васил Коларов " разкопчани и с килнати обратно шапки и пушеха ".
Следват много обети по отношение на разюзданото държание на младежите, които през днешния ден са беловласи пенсионери и апел към учителите и шефовете на учебните заведения да стягат редиците. След сходен текст, напечатан черно на бяло във вестника, тия тримата надали са останали без последици.
Подобен сигнал на дописника от село Беден, Девинско Д. Фаидов, жигосва трима локални младежи в това, че вместо да вършат нещо потребно, по през целия ден играят карти по улиците.
Отговорът не закъснява. Под заглавие " Това ли изисква младостта ", вестникът оповестява, че Асан Ферадов, Сюври Федов и Шабан Ковачев са " посъветвани " в ДСНМ да намерят по- потребни занимания в свободното си време.
Кучета и котки може, свине - не
Тази паметна имитация на Дочо Болгуров от кино лентата " Селянинът с колелото " и откровеното отвращение на героя, става известно, имат своето пояснение. Филмът излиза на екран през 1974 година. В " Отечествен глас " от 1967 има колонка разгласи, в които тук таме се срещат и известия за изгубени животни- " алест кон, кьорав с едното око ", " биволица с бяло на опашката ", което звучи необичайно. Оказва се, че през есента на 1967 има издадено министерско разпореждане, което насърчава жителите да отглеждат животни в града. Пловдив се дели на две зони- първа и втора. В първата, явно в центъра, позволени са единствено домашни и ловни кучета и котки, само че във втора зона умерено може да се гледат свине, крави, коне, кози, явно и биволи, въобще селскостопански животни, чието изкупуване след това даже е регламентирано.
Това е единствено седем години, преди Дочо Булгуров, който живее в покрайнините на града, да изреве възмутено фамозната си имитация. Не е доста ясно по кое разпореждане в последна сметка го накараха да махне прасетата от кочината сред блоковете, през 1967 година това е било позволено.
Как да гледаме телевизия в Бачково?
Сред нормално много патетичните недоволства от редица нередности- основно неприятно улично осветяване, липса на магазини, неприятна хигиена и сиромашия в лечебни заведения, срещаме и едно доста рационално писмо, което през днешния ден отново желае своето пояснение. В аналоговия век телевизионният сигнал се предаваше посредством ретранслатори до антените, само че условието беше да няма трудности по трасето му. Затова се строяха ретранслатори на най- високите места, само че и те не решаваха въпроса на 100 %. Един рид, един- два високи блока оставяха цели квартали с неприятен ефирен сигнал.
" Да каже някой по какъв начин да гледаме телевизия в Бачково ", приканва читателя К. Кицин. Селото е в шепата на Родопите и от двете му страни около реката. Човекът изяснява, по какъв начин първо никой не смеел да си купи тв приемник поради неналичието на директна видимост, след това почнали лека бавно да се осмеляват, само че по този начин или другояче, " за набавените до момента 15 апарата извън може да се види, че има 15 типа антени, ориентирани в 15 направления ". Читателят е прав да упорства да пристигна някой експерт и да им каже по какъв начин да надхитрят тогавашната технология. Едва ли е останало единствено сигнал, тъй като малкия екран набира скорост, а до спътниците има още много време.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Пожълтелите нежни страници половин век по- късно описват историята не такава, каквато я написа в учебниците- събрана в дефиниции, прекомерно постоянно повлияни от днешни настроения, а истинската- стига да знаеш какво да четеш. Журналистиката написа историята на деня и това не е просто прекрасен израз. Прелистваш небрежно първите няколко страници, изпълнени с речи на Тодор Живков, решения на Пленуми и впрочем задължителности и някъде на последните страници се демонстрира с мигане същинският живот от това време.
Животът, показан на парченца в читателските сигнали, в обявите, в културните афиши, в рекламите, в къси репортажи. Някои неща са същинска мистерия, която те кара като детектив да ровиш за пояснение. И като го намериш, към този момент знаеш една концепция повече за предишното и разбираш повече. Това му е забавното. Без политика, без съдене. Черно на бяло 1967 година е горе долу в средата на интервала на социализма- задоволително отдалечена от революционните тематики в първите години след 1944 и от затихването и краха на ентусиазма на 80-те. Животът тогава, прочетен от вестниците, наподобява много забавен и обещаващ. Доста неща, познати и през днешния ден, водят началото си от нея. Като Тото 2 да вземем за пример. Или паметникът на Альоша. Това е годината, в която България стартира да създава фамозното Булгаррено, когато стартира да прави пишещи машини...Но, едно по едно, находките не са една или две. Започваме от края- противоположната връзка с читателите.
Сигнали на читателите
Ако през днешния ден противоположната връзка в медиите е доведена посредством интернет до съвършенство, че и допълнително, през 1967 читателските писма или позвънявания на публицистичния телефон са единственият метод аудиторията да стигне до публицистичния екип. Малко пояснение- ролята на един всекидневник като пловдивския " Отечествен глас " като коректив е голяма.
Издание на ОК на Българска комунистическа партия, вестникът ползва политиката на партията, а това носи и една особена отговорност. Читателски сигнал, оповестен във вестника, не остава просто текст във вестника, нормално става мотив да се предприеме нещо. Да забележим от какво се оплакват читателите. Ето една самобитна ранглиста на сигналите, които през днешния ден звучат най- неуместно.
Неудобно и рисково
е заглавието на много дълго писмо, изпратено от някой си Г. Илиев. " Когато отиде човек на социална баня, доста противен е шумът от тракането на дървените налъми. " написа читателят. " Особена тъга изпитват всички гости и основно старите хора, които би трябвало да слизат по стълби "...Следват предизвестия за счупени и навехнати крайници, а в края читателят предлага публичните бани да оферират не дървени налъми, а модерните гумени джапанки.
През 1967 не бяха доста хората, които имаха бани в домовете си. Така че публичните бани работеха на цялостна пара и...с оглушително дрънкане на дървени налъми. Човекът е изплакал нещо, което мнозина са си мислели.
Ах, тези възпитаници
Явно в действителност всяко по- зряло потомство се нервира на по-младото от древността насам, само че през 1967 жителят Ст. Попов си е дал труда да напише писмо до редакцията, уточнявайки с трите им имена учениците, които явно са го ядосали доста. " На 15.11. пред Народния спектакъл Стоян Стоев от електротехническия колеж, Петър Стоянов Петров от Втора смесена гимназия и Стефан Георгиев Мърхов от десети " б " на Седма смесена гимназия в Повдив най- безогледно вървяха по ул. " Васил Коларов " разкопчани и с килнати обратно шапки и пушеха ".
Следват много обети по отношение на разюзданото държание на младежите, които през днешния ден са беловласи пенсионери и апел към учителите и шефовете на учебните заведения да стягат редиците. След сходен текст, напечатан черно на бяло във вестника, тия тримата надали са останали без последици.
Подобен сигнал на дописника от село Беден, Девинско Д. Фаидов, жигосва трима локални младежи в това, че вместо да вършат нещо потребно, по през целия ден играят карти по улиците.
Отговорът не закъснява. Под заглавие " Това ли изисква младостта ", вестникът оповестява, че Асан Ферадов, Сюври Федов и Шабан Ковачев са " посъветвани " в ДСНМ да намерят по- потребни занимания в свободното си време.
Кучета и котки може, свине - не
Тази паметна имитация на Дочо Болгуров от кино лентата " Селянинът с колелото " и откровеното отвращение на героя, става известно, имат своето пояснение. Филмът излиза на екран през 1974 година. В " Отечествен глас " от 1967 има колонка разгласи, в които тук таме се срещат и известия за изгубени животни- " алест кон, кьорав с едното око ", " биволица с бяло на опашката ", което звучи необичайно. Оказва се, че през есента на 1967 има издадено министерско разпореждане, което насърчава жителите да отглеждат животни в града. Пловдив се дели на две зони- първа и втора. В първата, явно в центъра, позволени са единствено домашни и ловни кучета и котки, само че във втора зона умерено може да се гледат свине, крави, коне, кози, явно и биволи, въобще селскостопански животни, чието изкупуване след това даже е регламентирано.
Това е единствено седем години, преди Дочо Булгуров, който живее в покрайнините на града, да изреве възмутено фамозната си имитация. Не е доста ясно по кое разпореждане в последна сметка го накараха да махне прасетата от кочината сред блоковете, през 1967 година това е било позволено.
Как да гледаме телевизия в Бачково?
Сред нормално много патетичните недоволства от редица нередности- основно неприятно улично осветяване, липса на магазини, неприятна хигиена и сиромашия в лечебни заведения, срещаме и едно доста рационално писмо, което през днешния ден отново желае своето пояснение. В аналоговия век телевизионният сигнал се предаваше посредством ретранслатори до антените, само че условието беше да няма трудности по трасето му. Затова се строяха ретранслатори на най- високите места, само че и те не решаваха въпроса на 100 %. Един рид, един- два високи блока оставяха цели квартали с неприятен ефирен сигнал.
" Да каже някой по какъв начин да гледаме телевизия в Бачково ", приканва читателя К. Кицин. Селото е в шепата на Родопите и от двете му страни около реката. Човекът изяснява, по какъв начин първо никой не смеел да си купи тв приемник поради неналичието на директна видимост, след това почнали лека бавно да се осмеляват, само че по този начин или другояче, " за набавените до момента 15 апарата извън може да се види, че има 15 типа антени, ориентирани в 15 направления ". Читателят е прав да упорства да пристигна някой експерт и да им каже по какъв начин да надхитрят тогавашната технология. Едва ли е останало единствено сигнал, тъй като малкия екран набира скорост, а до спътниците има още много време.
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ