Военните хеликоптери – неприложими за спешна медицинска помощ
Използването на военни хеликоптери вместо профилирани хеликоптери за интервенции от вида HEMS е все едно вместо коли за спешна помощ да използваш БТР-и и верижни транспортни машини. Това обявиха за БГНЕС авиационни специалисти и спасители, свързани с тази активност.
Авиокомпания „ Хели Ер “, която до това лято беше притежател на два профилирани хеликоптера А 109К2 и единственият сертифициран HEMS оператор у нас, прекрати своята активност заради неналичието на държавна поддръжка и високи експлоатационни разноски.
В Европа медицински полети се извършват от цивилен оператори в: Швейцария, Англия, Германия, Чехия, Дания, Финландия, Унгария, Италия, Холандия, Норвегия, Полша, Словакия, Испания, Швеция и други Показателен е фактът, че тези страни са избрали като стопански и целево аргументиран точно модела HEMS да се ползва от цивилен въздушни превозвачи, изпълнявайки условията на европейският регулатор. Редица изследвания в тази област ясно демонстрират, че разноските по техническа употреба на хеликоптерите, употребявани от такива оператори, както и разноските за закупване на гориво са по-малки спрямо тази на военновъздушните сили.
У нас Военновъздушни сили поддържа дежурство с един аероплан и един хеликоптер за търсене и избавяне на територията на страната, които се задействат при бедствия и повреди, и при осъществяване на здравна евакуация в границите на Министерството на защитата (при осъществяване на учения, стрелби и други належащи случаи).
В момента има регламентирана опция Министерството на защитата да поръчва осъществяването на полети със самолети и хеликоптери на Военновъздушни сили за здравна евакуация при нужда, като реда и регламентиран в тристранна заповед сред МО, Министерство на здравеопазването и Министерство на вътрешните работи от 2011 година При това се заплащат разноските за полета по одобрен ценоразпис. Това главно се употребява при полети за превозване на органи за трансплантация в последните 3-4 години – извършват се от 5 до 15 полета годишно.
До продажбата въздушните коли за спешна помощ се използваха от застрахователна компания. За интервала 2014-2019 са извършени над 20 избавителни интервенции, единствено за потребностите на Планинската избавителна работа, в които е помогнато на над 25 души. За съпоставяне на територията на Германия всекидневно се правят към 40 задачи на операторите на HEMS.
„ Използването на съществуващите на въоръжение в българските Военновъздушни сили военни хеликоптери за незабавна здравна помощ вместо профилирани хеликоптери за интервенции от вида HEMS, по този начин както е написано в европейските регламенти и отговарящи на условията на здравните и авиационните управляващи, е все едно вместо профилирани наземни коли за спешна помощ да се употребяват БТР- и верижни транспортни машини “, разясняват авиоекспертите.
България остана без хеликоптерна медицина поради тежката администрация, съобщи преди седмици в изявление за БГНЕС и шефът на Планинската избавителна работа към БЧК Емил Нешев. „ Военните хеликоптери са подобаващи за търсене на бедстващи хора високо в планината или да се транспортират огромен брой планински спасители. Това обаче не е формалното лице на хеликоптерното избавяне По света се употребяват напълно различен вид машини, оборудвани във тип на кола за спешна помощ, известни като ХЕМС. Те могат да поддържат и да реанимират потърпевши с тежки контузии. Хубаво е да се прави разлика сред двата типа избавяне – машините и екипажите са доста разнообразни, изясни Нешев.
„ В годините бяха извършени голям брой срещи, бяха предоставени финансови планове, оперативни проекти и всякаква друга информация, бяха извършени и огромен брой демонстрации в съвсем всички огромни градове. Резултатът от всичко това бе безспорна индиферентност от виновните фактори в страната в тази ситуация другите министри на опазването на здравето, които се сменяха през тези години и напълно неенергично отразяване на тази високохуманна активност в медийното пространство. За голямо страдание на нашия високо дипломиран пилотски, механически състав, особено подготвените за задачата парамедици, спасители, оператори на лебедка, и различен действен личен състав, тази активност трябваше да я прекратим освен по финансови аргументи, а и заради видното отвращение на виновните държавни чиновници да включат в системата за незабавна здравна помощ, по този начин създаденият от нас артикул “, разяснява за БГНЕС Захари Алексиев – „ Отговорен началник “ в „ Хели Ер “.
И до момента в който по нашите ширини се запитвам за какво нямаме медицински хеликоптер, прилежаща Румъния си поръча нови на Airbus. /БГНЕС
Авиокомпания „ Хели Ер “, която до това лято беше притежател на два профилирани хеликоптера А 109К2 и единственият сертифициран HEMS оператор у нас, прекрати своята активност заради неналичието на държавна поддръжка и високи експлоатационни разноски.
В Европа медицински полети се извършват от цивилен оператори в: Швейцария, Англия, Германия, Чехия, Дания, Финландия, Унгария, Италия, Холандия, Норвегия, Полша, Словакия, Испания, Швеция и други Показателен е фактът, че тези страни са избрали като стопански и целево аргументиран точно модела HEMS да се ползва от цивилен въздушни превозвачи, изпълнявайки условията на европейският регулатор. Редица изследвания в тази област ясно демонстрират, че разноските по техническа употреба на хеликоптерите, употребявани от такива оператори, както и разноските за закупване на гориво са по-малки спрямо тази на военновъздушните сили.
У нас Военновъздушни сили поддържа дежурство с един аероплан и един хеликоптер за търсене и избавяне на територията на страната, които се задействат при бедствия и повреди, и при осъществяване на здравна евакуация в границите на Министерството на защитата (при осъществяване на учения, стрелби и други належащи случаи).
В момента има регламентирана опция Министерството на защитата да поръчва осъществяването на полети със самолети и хеликоптери на Военновъздушни сили за здравна евакуация при нужда, като реда и регламентиран в тристранна заповед сред МО, Министерство на здравеопазването и Министерство на вътрешните работи от 2011 година При това се заплащат разноските за полета по одобрен ценоразпис. Това главно се употребява при полети за превозване на органи за трансплантация в последните 3-4 години – извършват се от 5 до 15 полета годишно.
До продажбата въздушните коли за спешна помощ се използваха от застрахователна компания. За интервала 2014-2019 са извършени над 20 избавителни интервенции, единствено за потребностите на Планинската избавителна работа, в които е помогнато на над 25 души. За съпоставяне на територията на Германия всекидневно се правят към 40 задачи на операторите на HEMS.
„ Използването на съществуващите на въоръжение в българските Военновъздушни сили военни хеликоптери за незабавна здравна помощ вместо профилирани хеликоптери за интервенции от вида HEMS, по този начин както е написано в европейските регламенти и отговарящи на условията на здравните и авиационните управляващи, е все едно вместо профилирани наземни коли за спешна помощ да се употребяват БТР- и верижни транспортни машини “, разясняват авиоекспертите.
България остана без хеликоптерна медицина поради тежката администрация, съобщи преди седмици в изявление за БГНЕС и шефът на Планинската избавителна работа към БЧК Емил Нешев. „ Военните хеликоптери са подобаващи за търсене на бедстващи хора високо в планината или да се транспортират огромен брой планински спасители. Това обаче не е формалното лице на хеликоптерното избавяне По света се употребяват напълно различен вид машини, оборудвани във тип на кола за спешна помощ, известни като ХЕМС. Те могат да поддържат и да реанимират потърпевши с тежки контузии. Хубаво е да се прави разлика сред двата типа избавяне – машините и екипажите са доста разнообразни, изясни Нешев.
„ В годините бяха извършени голям брой срещи, бяха предоставени финансови планове, оперативни проекти и всякаква друга информация, бяха извършени и огромен брой демонстрации в съвсем всички огромни градове. Резултатът от всичко това бе безспорна индиферентност от виновните фактори в страната в тази ситуация другите министри на опазването на здравето, които се сменяха през тези години и напълно неенергично отразяване на тази високохуманна активност в медийното пространство. За голямо страдание на нашия високо дипломиран пилотски, механически състав, особено подготвените за задачата парамедици, спасители, оператори на лебедка, и различен действен личен състав, тази активност трябваше да я прекратим освен по финансови аргументи, а и заради видното отвращение на виновните държавни чиновници да включат в системата за незабавна здравна помощ, по този начин създаденият от нас артикул “, разяснява за БГНЕС Захари Алексиев – „ Отговорен началник “ в „ Хели Ер “.
И до момента в който по нашите ширини се запитвам за какво нямаме медицински хеликоптер, прилежаща Румъния си поръча нови на Airbus. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ