Пилотираният космически полет на СпейсЕкс е исторически, но малцина осъзнават защо
Изминали са повече от шест десетилетия, откогато Съюз на съветските социалистически републики са изстреляли “Спутник ”. А през това време всички орбитални пилотирани галактически кораби могат да се преброят на пръстите на двете ми ръце. От страна на Съюз на съветските социалистически републики това са “Восток ”, “Восход ” и “Союз ”. От страна на Съединени американски щати са “Мъркюри ”, “Джемини ”, “Аполо ” и галактическите совалки. От страна на Китай е “Шенчжоу ”. Толкоз.
Нека да сложим тези кораби в вероятност. Съветските “Восток ”, “Восход ” и “Союз ” са конструирани през 60-те години – първото десетилетие след “Спутник ”. Същото е годно за американските “Мъркюри ”, “Джемини ” и “Аполо ”. Космическите совалки на НАСА политат през 1981-ва година, а технологията им е от 70-те. Що се касае до “Шенчжоу ”, дебютният му пилотиран полет е през 2003 година, само че е основан през 90-те години на предишния век, лети в безпилотен режим през 1999 година и също така представлява копие на съветските “Союз ”-и…
Сиреч, можем да заключим, че за финален път в историята на космонавтиката е основан нов, революционен галактически транспортен съд за пилотирани задачи през 1981-ва година… и от този момент насам… нищо! Абсолютно до през вчерашния ден, когато излетя “Крю Драгън ” с Бенкен и Хърли!
Совалките бяха пенсионирани 2011-та година. Руснаците и до момента си карат на 60-годишните “Союз ”-и – въпреки и осъвременени, въпреки и през 2019-та ракетите им най-сетне да бяха цифровизирани. Много галактически почитатели ги назовават галактически лади или москвичи – и има за какво. Защото са технология от 60-те.
Изумително е, че след 1981-ва година нито Съединени американски щати, нито Русия не съумяха да основат нови пилотирани галактически кораби като част от стратегиите на собствените си галактически организации. Руснаците направиха совалката “Буран ”, само че тя в никакъв случай не полетя с космонавти. А новият съветски транспортен съд “Федерация ” (сега с ново име “Орел ”) е още на равнище макет (дори не и на прототипи). Що се касае до американците … не че нямаха опити за кораби, които да заместят совалките. През 90-те години и при започване на новото хилядолетие имаше няколко плана, най-значителният от които беше този за основаването на орбитален галактически аероплан. Нито един от тези планове не бе осъществен. Загуба на пари, непотребен интелектуален труд и безсмислени чертежи.
Всичко това – до момента в който не се появи Илон Мъск.
Мнозина не го харесват. Някои го считат за кукла на конци (но кой тогава е кукловодът?). Други настояват, че той в никакъв случай не би постигнал това без поддръжката на НАСА. Каквото и да си мислите – към този момент единствено той и само той през 21-ви век е съумял да сътвори пилотиран галактически транспортен съд, който е към този момент в употреба.
Мъск стартира да работи по коренно нов метод, невъобразим от епохата на 60-те години. Старите галактически компании прекарват дълго време в чертежи и търсене на оптималната структура на галактическия транспортен съд – и едвам след години пристъпват към рязане на метал и градеж. Това е повода, заради която множеството от плановете не напущат чертожната дъска.
Но тактиката на Мъск е друга – той не губи време в непотребни чертежи, а незабавно стартира да строи – и грешките се поправят в придвижване (дори и да има провали по пътя – като тези на “Старшип ”). Това е така наречен “итеративен метод ”. Именно по този метод СпейсЕкс не просто сътвори “Фолкън 9 ”, само че за десетгодишната употреба на ракетата тя удвои своята товароподемност (т.е. от дебютния полет през 2010 година досега). СпейсЕкс усъвършенства отвесното кацане и стартира да транспортира товари до МКС. А занапред нататък – към този момент ще вози и хора!
Постиженията и резултатите са налице – и единствено простак може да ги отхвърли. Дори да приемем, че Мъск няма да успее да изпрати човек на Марс, даже и неговата работа в областта на космонавтиката да завърши още на следващия ден, постигнатото до момента е задоволително да му се издигне монумент. Илон Мъск не просто избави пилотираната космонавтика на Съединени американски щати.
Той избави фантазиите на 21-ви век.
