Българската кирилица става все по-предпочитана пред руската ѝ форма
Изместването на съветската форма на кирилица с българската към този момент е оповестено като блян на държавно равнище. Миналият месец по предложение на Божидар Божанов се изготвиха промени за страниците на институциите, които да употребяват българска кирилица.
Защо е значимо да използваме българската форма на кирилица и какви са разликите сред двата шрифта описват дизайнерите Светослав Симов и Николай Петрусенко .
„ Това е все по-установяваща се форма в нашата еднаквост и дизайн, ние се отъждествяваме с нея. Българската форма на кирилица има по-разнообразен контур , а това подкрепя четивността “ – разяснява Николай Петрусенко.
Голяма част от шрифтовете, които дизайнерите оферират, имат българска форма, с която са разпознаваеми на пазара.
Калоян Петров , който е продуктив шеф, е един от бранителите за това, българската кирилица да бъде употребена главно в уеб страниците, а и освен. „ Основното разграничение от съветската форма и мигрирането към българската стартира през 50-те години на XX век. По доста аргументи, вероятно политически и стопански, този развой не е бил докаран до дъно, защото в дигитализацията ни е доста по-лесно да използваме разнообразни шрифтове, до момента в който в аналоговия свят поръчването даже на други букви, които наподобяват по-различни, тъй че да бъде отпечатвана една книга с българската ѝ форма, е много по-скъп развой “ – изясни пред Радио София Калоян Петров.
Чуйте още детайлности от интервютата на Йоана Георгиева.
▲ Светослав Симов и Николай Петрусенко
Защо е значимо да използваме българската форма на кирилица и какви са разликите сред двата шрифта описват дизайнерите Светослав Симов и Николай Петрусенко .
„ Това е все по-установяваща се форма в нашата еднаквост и дизайн, ние се отъждествяваме с нея. Българската форма на кирилица има по-разнообразен контур , а това подкрепя четивността “ – разяснява Николай Петрусенко.
Голяма част от шрифтовете, които дизайнерите оферират, имат българска форма, с която са разпознаваеми на пазара.
Калоян Петров , който е продуктив шеф, е един от бранителите за това, българската кирилица да бъде употребена главно в уеб страниците, а и освен. „ Основното разграничение от съветската форма и мигрирането към българската стартира през 50-те години на XX век. По доста аргументи, вероятно политически и стопански, този развой не е бил докаран до дъно, защото в дигитализацията ни е доста по-лесно да използваме разнообразни шрифтове, до момента в който в аналоговия свят поръчването даже на други букви, които наподобяват по-различни, тъй че да бъде отпечатвана една книга с българската ѝ форма, е много по-скъп развой “ – изясни пред Радио София Калоян Петров.
Чуйте още детайлности от интервютата на Йоана Георгиева.
▲ Светослав Симов и Николай Петрусенко
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ