Непоказвани творби на Цанко Лавренов
Изложба с непоказвани до момента произведения на огромния български художник Цанко Лавренов (1896-1978) показват Държавният културен институт към министъра на външните работи и фондация " Цанко Лавренов ". Тя се открива на 12 декември от 18 ч. в изложба " Мисията ". В експозицията централно място ще заема творба, част от богатия живописен фонд към Министерството на външните работи и която екипът от Държавния културен институт провежда да дойде от българското посолство в Букурещ, с цел да се включи в представителната галерия, научи ДУМА от Лаврен Петров, шеф на фондация " Цанко Лавренов ".
Заедно с изложбата ще бъде показана и монография за художника на британски език, преведена от Нигрита и Филип Дейвис. Книгата е издание на фондация " Цанко Лавренов " и Книгоиздателска къща " Труд ", в партньорство с музеи и галерии от страната, както и частни сбирки. Обемното и богато като наличие издание е първото, което в целокупност показва творчеството и личността на една от най-изтъкнатите фигури на българското изкуство. В своите 568 страници то включва 1321 изображения на произведения, фотоси, писма и документи. Книгата има извънреден приносен темперамент - за първи път се разгласяват студия за графичното творчество на Лавренов, а също и за писменото му завещание като критик и откривател на изкуството. Съставена е първата подробна биография с богат документално-илюстративен материал, произхождащ от персоналния списък на художника. По-голямата част от факсимилно препоръчаните документи и писма от архива на художника се разгласяват за първи път.
Цанко Лавренов е роден в Пловдив през 1896 година Още по време на ученическите си години във Френския лицей в родния си град, знае, че ще посвети живота си на изкуството. Не съумява да получи мечтаното академично обучение, само че с още по-голяма увереност се отдава на художническото занятие. След завръщането си от Виена в Пловдив развива дейна креативна и социална активност, обвързвана с изложбите на Дружеството на Южнобългарските художници. Един от върховете в творчеството му е огромният изящен цикъл, основан след пътуванията му до Света Гора през 1935-1936 година
Самият той споделя, че е достигнал своя живописен жанр след доста " пот на челото ". Знаейки, че живота му е привързан с изкуството, той е почнал да черпи ентусиазъм от прелестната българска архитектура, българската икона и всички произведения на художествените занаяти. Преминавайки през средновековни детайли и ентусиазъм от работата на Захарий Зограф, изучавайки гравюра върху дърво, той овладява похватите за нанасяне на светлинни петна и черти на черен декор, които трансферира върху работата с маслени бои. Цанко Лавренов споделя: " При манипулирането с тези похвати открих, че според от композиционните ми условия в картината тук-там мога да работя в техниката на сграфито, а другаде да използувам измиванията, присъщи на акварела. И по този начин, в доста мои картини са съчетани опциите на три изобразителни техники. В тях съм използувал силата на пастьозната маслена багра, точността на графиката и нежността на акварела. "
Присъствието на Цанко Лавренов в общите художествени изложения в София през 30-те години го откроява като един от забавните български живописци. Доминиращата в изкуството ни оттогава родна тема е водеща и в картините му. Сюжети от българската история и облици на остарялата ни архитектура дефинират главно тематичните му желания. Но неговите обвеяни с романтично-идилична атмосфера възрожденски къщи и манастири носят друг от познатия дотогава еластичен изказ. Те се запомнят със съзнателното търсене на иконописната стилистика посредством наивистичен рисунък и условно пространство. В тях тогавашната рецензия вижда нововъведение и обещаващи хоризонти. Неслучайно за неговата премиерна на конкурс картина " Стария Пловдив ", 1930, приказват всички.
Освен като художник, Цанко Лавренов има солидно наличие в културния живот с дейната си сериозна активност по въпросите на изобразителното изкуство. Оставя огромен масив от изявления, научни рецензии, монографични проучвания за художници. " - споделя изкуствоведът Анелия Николаева през 2016 година във връзка 120 години от рождението му.
Изложбата ще продължи до 22 декември.
Заедно с изложбата ще бъде показана и монография за художника на британски език, преведена от Нигрита и Филип Дейвис. Книгата е издание на фондация " Цанко Лавренов " и Книгоиздателска къща " Труд ", в партньорство с музеи и галерии от страната, както и частни сбирки. Обемното и богато като наличие издание е първото, което в целокупност показва творчеството и личността на една от най-изтъкнатите фигури на българското изкуство. В своите 568 страници то включва 1321 изображения на произведения, фотоси, писма и документи. Книгата има извънреден приносен темперамент - за първи път се разгласяват студия за графичното творчество на Лавренов, а също и за писменото му завещание като критик и откривател на изкуството. Съставена е първата подробна биография с богат документално-илюстративен материал, произхождащ от персоналния списък на художника. По-голямата част от факсимилно препоръчаните документи и писма от архива на художника се разгласяват за първи път.
Цанко Лавренов е роден в Пловдив през 1896 година Още по време на ученическите си години във Френския лицей в родния си град, знае, че ще посвети живота си на изкуството. Не съумява да получи мечтаното академично обучение, само че с още по-голяма увереност се отдава на художническото занятие. След завръщането си от Виена в Пловдив развива дейна креативна и социална активност, обвързвана с изложбите на Дружеството на Южнобългарските художници. Един от върховете в творчеството му е огромният изящен цикъл, основан след пътуванията му до Света Гора през 1935-1936 година
Самият той споделя, че е достигнал своя живописен жанр след доста " пот на челото ". Знаейки, че живота му е привързан с изкуството, той е почнал да черпи ентусиазъм от прелестната българска архитектура, българската икона и всички произведения на художествените занаяти. Преминавайки през средновековни детайли и ентусиазъм от работата на Захарий Зограф, изучавайки гравюра върху дърво, той овладява похватите за нанасяне на светлинни петна и черти на черен декор, които трансферира върху работата с маслени бои. Цанко Лавренов споделя: " При манипулирането с тези похвати открих, че според от композиционните ми условия в картината тук-там мога да работя в техниката на сграфито, а другаде да използувам измиванията, присъщи на акварела. И по този начин, в доста мои картини са съчетани опциите на три изобразителни техники. В тях съм използувал силата на пастьозната маслена багра, точността на графиката и нежността на акварела. "
Присъствието на Цанко Лавренов в общите художествени изложения в София през 30-те години го откроява като един от забавните български живописци. Доминиращата в изкуството ни оттогава родна тема е водеща и в картините му. Сюжети от българската история и облици на остарялата ни архитектура дефинират главно тематичните му желания. Но неговите обвеяни с романтично-идилична атмосфера възрожденски къщи и манастири носят друг от познатия дотогава еластичен изказ. Те се запомнят със съзнателното търсене на иконописната стилистика посредством наивистичен рисунък и условно пространство. В тях тогавашната рецензия вижда нововъведение и обещаващи хоризонти. Неслучайно за неговата премиерна на конкурс картина " Стария Пловдив ", 1930, приказват всички.
Освен като художник, Цанко Лавренов има солидно наличие в културния живот с дейната си сериозна активност по въпросите на изобразителното изкуство. Оставя огромен масив от изявления, научни рецензии, монографични проучвания за художници. " - споделя изкуствоведът Анелия Николаева през 2016 година във връзка 120 години от рождението му.
Изложбата ще продължи до 22 декември.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ