12 творци изследват лицата на насилието
Изложба, наречена " По-добрата част от нас ", демонстрира произведения на 12 забавни създатели от разнообразни генерации и интервали – от 1992 година до през днешния ден, в столичната изложба " Структура " на ул. " Кузман Шапкарев " 9. Те са Боряна Росса и Олег Мавроматти, Димитър Трайчев, Калин Серапионов, Кирил Прашков, Константин Златев, Красимир Терзиев, Нено Белчев, Нина Ковачева, Правдолюб Иванов, Симеон Симеонов, Явор Костадинов. Откриването е на 29 февруари от 19.00 ч., а куратор на изложбата е Мария Василева.
Всички работи се занимават с проявления на насилието: от терора над хора и животни, през политическото контролиране и ръководене на обществото (наречено от Мишел Фуко „ биополитика “), страховитите проявления на национализма, ролята на медийния звук и операциите на киноиндустрията, до войната като негова последна демонстрация. Макар и ситуирана в тъмната част на прочувствения и разумен набор, изложбата освен документира и предизвестява, само че и съхранява вярата, че „ по-добра част “ към момента съществува.
В средата на 90-те години на ХХ-ти век Правдолюб Иванов създава разнообразни творби със флагове, повлияни от близкия боен спор на територията на прилежаща Югославия. Обикновено знамето се разпознава като характерен знак за държавна самостоятелност и национална принадлежност, само че покрито с пръст то към този момент не се отличава от други флагове, тъй като е неутрално като самата земя, върху която се разпределят държавните територии. С използването на тиня и пръст в „ Територия “, (1995), създателят подсказва концепцията за „ потъпкване “ на всичко, което знамето утвърждава като значимо.
„ Грижете се за оръжието си както за четката си за зъби “ (1995) на Калин Серапионов възниква като реакция против насилието в другите му форми, което в средата на 90-те години на ХХ-ти век е всекидневие в България. Локално – незаконните години при започване на прехода, само че и интернационално – разрастващите се спорове на Балканите. Оръжието е естественият знак на насилието, само че в работата се появява под формата на пистолет-играчка, копие на същинския, само че който гърми с капси. Поставен е неотлъчно до различен инструмент на всекидневието – четката за зъби, която използваме през целия си живот.
„ Национална каска “, (1992), на Кирил Прашков, въпреки и основана в далечната 1992 година, сякаш през днешния ден е още по-актуална. Национализмите постоянно служат за опрощение на насилието, като го прикриват зад светостта на чистите идеали. В последните години и българското общество затъва в омагьосания кръг на проповедниците на националната концепция, която не рядко води озлобление и цивилен войни.
Работата на Нина Ковачева е част от серия рисунки (2015), за чието заглавие е употребявано наименованието на една визионерска поема на Уилям Блейк “The Marriage of Heaven and Hell ”. Художничката развива този претекст, с цел да ни внуши, че няма почтени. Дори тези, които наподобяват такива и си играят с пластмасови пистолетчета, могат да се трансфорат в чудовища. Изолирани и самотни, героите сменят функциите си; комиксът се трансформира в действителност и противоположното.
В „ Кръвно възмездие I “ (2006) Боряна Росса и Олег Мавроматти разиграват двубой между тях, като се прострелват с водни револвери, напълнени със личната им кръв. Между устрема към ликвидиране и самоубийствения акт границата е напълно тънка.
В „ Движение в задния проект “ (2007/2008) Красимир Терзиев проследява тримесечното пътешестване на към 300 българи, наети от Уорнър Брос като “специализирана масовка ” за снимането на бойните подиуми във филма „ Троя “ (2004). Всеки от тях отпътува за Мексико с разнообразни претекстове и фантазии, само че в последна сметка остава загатна от бойните подиуми, които излизат изцяло отвън надзор и се трансформират в действителни борби с бягащи коне, разярени съперници и дъждове от стрели над главите, с последици като счупени крака, рани и гигантско количество същинска или гримирана кръв.
Точно като вòйните от Илиада, статистите се връщат вкъщи със своите бойни титли под формата на фотографии и видео записи. Комбинацията от тези изображения-трофеи и персоналните им истории, дружно с картите на придвижването на продукцията и метафоричните фигури оформят роман, който слага под въпрос самоидентифицирането на личността в един инсцениран от световната кино промишленост спор, който надалеч надвишава границите на кино лентата.
От 2019 г. Нено Белчев работи върху пълнометражен „ не-филм “, рисуван на ръка. Почти всички рисунки са свободни копия на известни творби или на работи на самия създател. Без изключение са свързани с тематиката за насилието. В тях са включени всички значими герои и анти-герои на човешката цивилизация от древността до наши дни, доста от тях погледнати през очите на велики художници.
Скулптурата „ Възхвален “ (2019) на Константин Златев е формирана от осакатените остатъци на играчка (детска количка), възкресена с парче военна униформа, закичена със съответните военни знаци и оценки. Визуално тази творба е директно обвързвана с голям брой артефакти, открити след бомбардирането на Хирошима и най-директно с известния “Shin’s Tricycle ” ( “Колелото на Шин ” – Шин е тригодишно момченце, убито от атомната бомба и заровено от татко му с обичаната му играчка). Творбата цели да предизвика размисъл по отношение на парадокса на концепцията, че човешкото страдалчество може да бъде елементарно обезщетено с възприятието за чест, подвиг и великолепие.
Явор Костадинов реагира на съответни случки, открити фотографии и перманентни обстановки, като да вземем за пример насилието над животни. По-директни или по-метафорични, неговите работи (2017-2020) основават една еклектична картина, изцяло съответна на света, в който живеем.
Димитър Трайчев стартира работата си по цифровата серия на пленер по живопис в Благоевград през 2023 година Очевидно пленерите не са каквито бяха, тъй като действителността, която дебне зад стените на личния дом е жестока. Увлечен от съвършенството на оръжията, които сеят гибел, художникът „ естетизира “ ужаса на войната, иронизирайки наивното чувство, че тя няма да ни застигне и засегне.
Скулптурата „ С висяща пъпна шнур “ (2021) на Симеон Симеонов претендира за екзистенциално вглеждане в личната плът и същина. Направена от евтини, замърсяващи околната среда материали, тя задава въпроси за началото и края, за това от къде сме тръгнали и накъде вървим.
Всички работи се занимават с проявления на насилието: от терора над хора и животни, през политическото контролиране и ръководене на обществото (наречено от Мишел Фуко „ биополитика “), страховитите проявления на национализма, ролята на медийния звук и операциите на киноиндустрията, до войната като негова последна демонстрация. Макар и ситуирана в тъмната част на прочувствения и разумен набор, изложбата освен документира и предизвестява, само че и съхранява вярата, че „ по-добра част “ към момента съществува.
В средата на 90-те години на ХХ-ти век Правдолюб Иванов създава разнообразни творби със флагове, повлияни от близкия боен спор на територията на прилежаща Югославия. Обикновено знамето се разпознава като характерен знак за държавна самостоятелност и национална принадлежност, само че покрито с пръст то към този момент не се отличава от други флагове, тъй като е неутрално като самата земя, върху която се разпределят държавните територии. С използването на тиня и пръст в „ Територия “, (1995), създателят подсказва концепцията за „ потъпкване “ на всичко, което знамето утвърждава като значимо.
„ Грижете се за оръжието си както за четката си за зъби “ (1995) на Калин Серапионов възниква като реакция против насилието в другите му форми, което в средата на 90-те години на ХХ-ти век е всекидневие в България. Локално – незаконните години при започване на прехода, само че и интернационално – разрастващите се спорове на Балканите. Оръжието е естественият знак на насилието, само че в работата се появява под формата на пистолет-играчка, копие на същинския, само че който гърми с капси. Поставен е неотлъчно до различен инструмент на всекидневието – четката за зъби, която използваме през целия си живот.
„ Национална каска “, (1992), на Кирил Прашков, въпреки и основана в далечната 1992 година, сякаш през днешния ден е още по-актуална. Национализмите постоянно служат за опрощение на насилието, като го прикриват зад светостта на чистите идеали. В последните години и българското общество затъва в омагьосания кръг на проповедниците на националната концепция, която не рядко води озлобление и цивилен войни.
Работата на Нина Ковачева е част от серия рисунки (2015), за чието заглавие е употребявано наименованието на една визионерска поема на Уилям Блейк “The Marriage of Heaven and Hell ”. Художничката развива този претекст, с цел да ни внуши, че няма почтени. Дори тези, които наподобяват такива и си играят с пластмасови пистолетчета, могат да се трансфорат в чудовища. Изолирани и самотни, героите сменят функциите си; комиксът се трансформира в действителност и противоположното.
В „ Кръвно възмездие I “ (2006) Боряна Росса и Олег Мавроматти разиграват двубой между тях, като се прострелват с водни револвери, напълнени със личната им кръв. Между устрема към ликвидиране и самоубийствения акт границата е напълно тънка.
В „ Движение в задния проект “ (2007/2008) Красимир Терзиев проследява тримесечното пътешестване на към 300 българи, наети от Уорнър Брос като “специализирана масовка ” за снимането на бойните подиуми във филма „ Троя “ (2004). Всеки от тях отпътува за Мексико с разнообразни претекстове и фантазии, само че в последна сметка остава загатна от бойните подиуми, които излизат изцяло отвън надзор и се трансформират в действителни борби с бягащи коне, разярени съперници и дъждове от стрели над главите, с последици като счупени крака, рани и гигантско количество същинска или гримирана кръв.
Точно като вòйните от Илиада, статистите се връщат вкъщи със своите бойни титли под формата на фотографии и видео записи. Комбинацията от тези изображения-трофеи и персоналните им истории, дружно с картите на придвижването на продукцията и метафоричните фигури оформят роман, който слага под въпрос самоидентифицирането на личността в един инсцениран от световната кино промишленост спор, който надалеч надвишава границите на кино лентата.
От 2019 г. Нено Белчев работи върху пълнометражен „ не-филм “, рисуван на ръка. Почти всички рисунки са свободни копия на известни творби или на работи на самия създател. Без изключение са свързани с тематиката за насилието. В тях са включени всички значими герои и анти-герои на човешката цивилизация от древността до наши дни, доста от тях погледнати през очите на велики художници.
Скулптурата „ Възхвален “ (2019) на Константин Златев е формирана от осакатените остатъци на играчка (детска количка), възкресена с парче военна униформа, закичена със съответните военни знаци и оценки. Визуално тази творба е директно обвързвана с голям брой артефакти, открити след бомбардирането на Хирошима и най-директно с известния “Shin’s Tricycle ” ( “Колелото на Шин ” – Шин е тригодишно момченце, убито от атомната бомба и заровено от татко му с обичаната му играчка). Творбата цели да предизвика размисъл по отношение на парадокса на концепцията, че човешкото страдалчество може да бъде елементарно обезщетено с възприятието за чест, подвиг и великолепие.
Явор Костадинов реагира на съответни случки, открити фотографии и перманентни обстановки, като да вземем за пример насилието над животни. По-директни или по-метафорични, неговите работи (2017-2020) основават една еклектична картина, изцяло съответна на света, в който живеем.
Димитър Трайчев стартира работата си по цифровата серия на пленер по живопис в Благоевград през 2023 година Очевидно пленерите не са каквито бяха, тъй като действителността, която дебне зад стените на личния дом е жестока. Увлечен от съвършенството на оръжията, които сеят гибел, художникът „ естетизира “ ужаса на войната, иронизирайки наивното чувство, че тя няма да ни застигне и засегне.
Скулптурата „ С висяща пъпна шнур “ (2021) на Симеон Симеонов претендира за екзистенциално вглеждане в личната плът и същина. Направена от евтини, замърсяващи околната среда материали, тя задава въпроси за началото и края, за това от къде сме тръгнали и накъде вървим.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ