Ето кои са думите на 2023-а
„ Изкуствен разсъдък “ с 45%, „ сглобка “ с 37 на 100 и „ времеубежище “ с 35% от гласовете са знаковите думи и изрази за 2023-та за България. Това е изборът на хората в станалото обичайно изследване „ Думи на годината “ на платформата за просветеност „ Как се написа? “. В челната десетка се подреждат още „ война “, „ Шенген “, „ ремонт “, „ ротация “, „ Букър “, „ евроантлантик “ и PISA.
Кампанията цели посредством езиковите настройки да наблюдава публичното мнение за това кои са били най-важните тематики през миналата година. В онлайн анкетата всеки имаше опция да гласоподава за три лайтмотива на 2023-та. В изследването още веднъж се включва и ранглиста на най-употребяваните знакови думи и изрази в медиите на български език благодарение на разбора на системата за световен медиен мониторинг Sensika. Единственото съвпадане сред двете ранглисти е споменаването на „ война “.
Словосъчетанието победител „ изкуствен интелект “ ни свързва с световните трендове. Употребата му се е повишила съвсем 5 пъти спрямо 2022-ра, означават уредниците на самодейността – доктор Павлина Върбанова, създателка на „ Как се написа? “, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка.
„ Тази година следим нещо позитивно, а точно пробив в политическите тематики посредством още две думи , които стигнаха до финалната десетка. Те са от сферата на културата – „ времеубежище “ и „ Букър “, и са свързани с романа на Георги Господинов “, обръща внимание доктор Върбанова. Изглежда, че гласувайки за „ изкуствен интелект “ и „ времеубежище “, се опитваме да се изтръгнем от лапите на политическото, добавя тя.
Думата „ война “, която водеше класацията при предходното проучване, в този момент е на 4-то място, и то с сензитивно закъснение от първите три, показва Доротея Николова. Според нея това е знак, че претръпваме даже към немислимото до неотдавна, въпреки че към този момент се води още една война – в Близкия изток.
„ Сглобка “ и „ времеубежище “ са от рубриката „ и ний сме дали нещо на света “. Първото – с малко подигравка, второто – с доста горделивост “, разяснява Веселина Седларска, член на журито на акцията. Тя е уверена, че с тези думи ще останем в международната политика и международната литература, което удостоверява интернационалния мащаб на тазгодишния избор на дума на годината.
Доц. Георги Лозанов, също член на журито, е безапелационен , че войната в мисленето на българите в последна сметка е сред евроатлантизма и възраждащия се съветизъм, а на локална сцена се разиграва в политическа борба против демонтажа на Паметника на Съветската войска. Според него сглобката, макар иронията в думата, пази принадлежността ни към евроатлантическия свят, а книги като „ Времеубежище “ са техни посланици в него.
„ Хората се замерват с думи, словото се милитаризира и не знам то ли подражава на действителността, или действителността подражава на него. Просто ми се желае „ война “ да спре да звучи настоящо и да изчезне от листата “, отбелязва доктор Иван Ланджев , който е измежду членовете на журито. Той споделя и наблюдението си, че има положителни вести, тъй като в класацията са включени и думи достижения – маркери на триумфи, които ще останат. „ Имаме си и една нова дума, подарък от съчинителя. Тя се откроява, нея изкуствен интелект не може да я измисли “, споделя той.
Проучването измежду настройките на хората протече в три стадия. В първия – от 8 до 12 януари – всеки имаше опция да даде оферти за думи на годината на страниците на „ Как се написа? “ във Фейсбук и Threads, както и в Х. Обобщеният лист съдържаше 195 разнообразни думи и изрази. Във втория стадий от 30-те оферти с най-вече гласове 5-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избирахме в анкета от 15 до 20 януари в третия, финален стадий.
През 2022-ра на челни позиции бяха „ война “, „ инфлация “, „ Украйна “ и „ избори “. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се подредиха некнижовната дума „ преценявам “, „ антиваксър “ и „ изчегъртване “.
Журито в допитването още веднъж беше формирано от дългогодишни наблюдаващи и участници в публичните процеси у нас и езикови специалисти: доктор Павлина Върбанова – създателка на платформата „ Как се написа? “, доцент Георги Лозанов – мъдрец и медиен специалист, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и доктор Иван Ланджев – стихотворец и есеист.
Медиен разбор
Анализът на системата за световен медиен мониторинг и разбори Sensika благодарение на софтуерни принадлежности и модели за машинно образование, тренирани на български език, стъпва на тествани 10 милиона и 600 хиляди изявления в 9730 осведомителни онлайн източника за интервала 1 януари – 31 декември 2023 година
20-те най-често споменавани думи са: „ България “, „ Русия “, „ Украйна “, „ Европа “, „ Съединени американски щати “, „ дете “, „ помощ “, „ война “, „ политика “, „ министър “, „ цена “, „ поддръжка “, „ президент “, „ семейство “, „ държавно управление “, „ партия “, „ избори “, „ ръководство “, „ парламент “, „ комисия “. Прави усещане, че от съществителните нарицателни първата дума е „ дете “ и използването ѝ е повишена в безспорна стойност спрямо 2022-ра, до момента в който стойностите на съвсем всички останали са намалели. Организаторите се питат каква е повода за това – още повече че през годината бяха показани притеснителни резултати от проби, показващи високо равнище на функционална неначетеност измежду младежите. От първата двайсетица спрямо предходния интервал са отпаднали „ газ “, „ сила “ и „ стопанска система “, а на тяхно място са се изкачили „ семейство “, „ избори “ и „ комисия “. Това, че безспорните стойности на най-често използваните 20 думи сензитивно са намалели спрямо миналата година, насочва към извода, че водещите тематики в медиите са се диверсифицирали.
За първи път се показва и ранглиста на най-споменаваните персони в медиите. На челна позиция е Бойко Борисов, следван от Владимир Путин, Румен Радев, Николай Денков, Иван Гешев, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Асен Василев, Джо Байдън, Мария Габриел, Доналд Тръмп, Делян Пеевски, Реджеп Ердоган, Борислав Сарафов, Илън Мъск, Тодор Тагарев, Кристиано Роналдо, Алексей Петров, Корнелия Нинова и Иван Демерджиев. Интересно е да се означи, че Борисов в този момент възстановява преднината си от предходни години. Можем да проследим, че той е бил още веднъж на първа позиция през 2021-ва, до момента в който за дванайсетте месеца на 2022-ра е слязъл на 4-то място. Всички попаднали в класацията персони са политици като се изключи Илън Мъск и Кристиано Роналдо.
Споменаванията на претендентите за кмет на София през 2023 година също демонстрират любопитна, само че и предстояща динамичност. Проследени са представителите на Политическа партия – Демократична България – Васил Терзиев, на ГЕРБ – Съюз на демократичните сили – Антон Хекимян, и на „ Българска социалистическа партия за България “ – Ваня Григорова. Най-споменаван е Терзиев, следван от Хекимян и Григорова, като сред последните двама разликата е минимална.
При съпоставяне с миналата 2022 година анализаторите засичат мъчно обяснима особеност при медийните споменавания на претендента за министър-председател на ГЕРБ Николай Габровски. За късата си акция той е съумял да се изкачи от 544-то място през 2021 година до 9-о място , а сходни амплитуди не се следят при останалите претенденти за министър председател в интервала 2021 – 2023 г.
Кампанията цели посредством езиковите настройки да наблюдава публичното мнение за това кои са били най-важните тематики през миналата година. В онлайн анкетата всеки имаше опция да гласоподава за три лайтмотива на 2023-та. В изследването още веднъж се включва и ранглиста на най-употребяваните знакови думи и изрази в медиите на български език благодарение на разбора на системата за световен медиен мониторинг Sensika. Единственото съвпадане сред двете ранглисти е споменаването на „ война “.
Словосъчетанието победител „ изкуствен интелект “ ни свързва с световните трендове. Употребата му се е повишила съвсем 5 пъти спрямо 2022-ра, означават уредниците на самодейността – доктор Павлина Върбанова, създателка на „ Как се написа? “, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка.
„ Тази година следим нещо позитивно, а точно пробив в политическите тематики посредством още две думи , които стигнаха до финалната десетка. Те са от сферата на културата – „ времеубежище “ и „ Букър “, и са свързани с романа на Георги Господинов “, обръща внимание доктор Върбанова. Изглежда, че гласувайки за „ изкуствен интелект “ и „ времеубежище “, се опитваме да се изтръгнем от лапите на политическото, добавя тя.
Думата „ война “, която водеше класацията при предходното проучване, в този момент е на 4-то място, и то с сензитивно закъснение от първите три, показва Доротея Николова. Според нея това е знак, че претръпваме даже към немислимото до неотдавна, въпреки че към този момент се води още една война – в Близкия изток.
„ Сглобка “ и „ времеубежище “ са от рубриката „ и ний сме дали нещо на света “. Първото – с малко подигравка, второто – с доста горделивост “, разяснява Веселина Седларска, член на журито на акцията. Тя е уверена, че с тези думи ще останем в международната политика и международната литература, което удостоверява интернационалния мащаб на тазгодишния избор на дума на годината.
Доц. Георги Лозанов, също член на журито, е безапелационен , че войната в мисленето на българите в последна сметка е сред евроатлантизма и възраждащия се съветизъм, а на локална сцена се разиграва в политическа борба против демонтажа на Паметника на Съветската войска. Според него сглобката, макар иронията в думата, пази принадлежността ни към евроатлантическия свят, а книги като „ Времеубежище “ са техни посланици в него.
„ Хората се замерват с думи, словото се милитаризира и не знам то ли подражава на действителността, или действителността подражава на него. Просто ми се желае „ война “ да спре да звучи настоящо и да изчезне от листата “, отбелязва доктор Иван Ланджев , който е измежду членовете на журито. Той споделя и наблюдението си, че има положителни вести, тъй като в класацията са включени и думи достижения – маркери на триумфи, които ще останат. „ Имаме си и една нова дума, подарък от съчинителя. Тя се откроява, нея изкуствен интелект не може да я измисли “, споделя той.
Проучването измежду настройките на хората протече в три стадия. В първия – от 8 до 12 януари – всеки имаше опция да даде оферти за думи на годината на страниците на „ Как се написа? “ във Фейсбук и Threads, както и в Х. Обобщеният лист съдържаше 195 разнообразни думи и изрази. Във втория стадий от 30-те оферти с най-вече гласове 5-членното жури отся 10. Кои 3 от тях са най-значимите за нас като общество, избирахме в анкета от 15 до 20 януари в третия, финален стадий.
През 2022-ра на челни позиции бяха „ война “, „ инфлация “, „ Украйна “ и „ избори “. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се подредиха некнижовната дума „ преценявам “, „ антиваксър “ и „ изчегъртване “.
Журито в допитването още веднъж беше формирано от дългогодишни наблюдаващи и участници в публичните процеси у нас и езикови специалисти: доктор Павлина Върбанова – създателка на платформата „ Как се написа? “, доцент Георги Лозанов – мъдрец и медиен специалист, Веселина Седларска – журналистка и писателка, Доротея Николова – учителка по български език и литература и журналистка, и доктор Иван Ланджев – стихотворец и есеист.
Медиен разбор
Анализът на системата за световен медиен мониторинг и разбори Sensika благодарение на софтуерни принадлежности и модели за машинно образование, тренирани на български език, стъпва на тествани 10 милиона и 600 хиляди изявления в 9730 осведомителни онлайн източника за интервала 1 януари – 31 декември 2023 година
20-те най-често споменавани думи са: „ България “, „ Русия “, „ Украйна “, „ Европа “, „ Съединени американски щати “, „ дете “, „ помощ “, „ война “, „ политика “, „ министър “, „ цена “, „ поддръжка “, „ президент “, „ семейство “, „ държавно управление “, „ партия “, „ избори “, „ ръководство “, „ парламент “, „ комисия “. Прави усещане, че от съществителните нарицателни първата дума е „ дете “ и използването ѝ е повишена в безспорна стойност спрямо 2022-ра, до момента в който стойностите на съвсем всички останали са намалели. Организаторите се питат каква е повода за това – още повече че през годината бяха показани притеснителни резултати от проби, показващи високо равнище на функционална неначетеност измежду младежите. От първата двайсетица спрямо предходния интервал са отпаднали „ газ “, „ сила “ и „ стопанска система “, а на тяхно място са се изкачили „ семейство “, „ избори “ и „ комисия “. Това, че безспорните стойности на най-често използваните 20 думи сензитивно са намалели спрямо миналата година, насочва към извода, че водещите тематики в медиите са се диверсифицирали.
За първи път се показва и ранглиста на най-споменаваните персони в медиите. На челна позиция е Бойко Борисов, следван от Владимир Путин, Румен Радев, Николай Денков, Иван Гешев, Кирил Петков, Володимир Зеленски, Асен Василев, Джо Байдън, Мария Габриел, Доналд Тръмп, Делян Пеевски, Реджеп Ердоган, Борислав Сарафов, Илън Мъск, Тодор Тагарев, Кристиано Роналдо, Алексей Петров, Корнелия Нинова и Иван Демерджиев. Интересно е да се означи, че Борисов в този момент възстановява преднината си от предходни години. Можем да проследим, че той е бил още веднъж на първа позиция през 2021-ва, до момента в който за дванайсетте месеца на 2022-ра е слязъл на 4-то място. Всички попаднали в класацията персони са политици като се изключи Илън Мъск и Кристиано Роналдо.
Споменаванията на претендентите за кмет на София през 2023 година също демонстрират любопитна, само че и предстояща динамичност. Проследени са представителите на Политическа партия – Демократична България – Васил Терзиев, на ГЕРБ – Съюз на демократичните сили – Антон Хекимян, и на „ Българска социалистическа партия за България “ – Ваня Григорова. Най-споменаван е Терзиев, следван от Хекимян и Григорова, като сред последните двама разликата е минимална.
При съпоставяне с миналата 2022 година анализаторите засичат мъчно обяснима особеност при медийните споменавания на претендента за министър-председател на ГЕРБ Николай Габровски. За късата си акция той е съумял да се изкачи от 544-то място през 2021 година до 9-о място , а сходни амплитуди не се следят при останалите претенденти за министър председател в интервала 2021 – 2023 г.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ