Изключително интересен събеседник, ерудирана и възпитана – това са думите,

Изключително забавен събеседник, ерудирана и възпитана – това са думите, с които може да се опише Мика Зайкова. Днес тя навършва 80 години – един превъзходен празник. Родена е през 1942 година в София, само че повече не е нужно за нейна презентация, защото в изявлението споделя много за себе си и фамилията си. Г-жа Зайкова е в прелестна кондиция и форма, а наред с това тя продължава да милее за България и народа ни, който толкоз изстрада през последните няколко декади. Пред Lupa.bg тя показа мнението си за сегашното на България и родната политика, за предишното, детството, занимателните моменти и спорт, колкото и да учудва това някои. Мика Зайкова е широкоскроен и най-много мислещ човек, на който не е нужно даже да се задават въпроси, тъй като тя може да направи монолог, заслужен за всеки огромен артист.



- Г-жо Зайкова, цветущ рожден ден! Един прелестен празник, за който доста хора единствено биха мечтали! Да стартираме с това, че мнозина се радваха и пяха, че 45 години стигат, само че в последните 33, във времето на демокрацията, май страданието на българина продължава?

- За страдание тръгнахме с вярата да създадем народна власт, опитахме да изградим общество, което да живее умерено - който желае да стане бизнесмен, да стане, да развива дадена сфера; който желае да работи, да го прави. Ние сами сме си отговорни, с цел да се докараме дотук. Защото знаем, че колкото и неприятно да ми е да го кажа, че каймакът на утайката изплува. Т.е. хора с недобро образование и нечисти намерения, да не кажа - с незаконни планове, се боричкаха за власт, взимаха тази власт и я използваха за лично обогатяване.

Не инцидентно „ Амнести Интернешънъл “ споделя, че ние сме най-корумпираната страна в Европейския съюз! И то е правилно. Минахме през служебни държавни управления, а новото в този момент се пробва да направи нещо, само че би трябвало време.

Приходите в бюджета се усилиха и то доста. Позволи се да се образува остатък, това разреши тези пари да не бъдат откраднати и да се употребяват за пенсионерите, да се употребяват за дотации, тъй като сме в доста тежка обстановка. Но ние сами си го направихме - болшинството от хората със своята незаинтересованост, тъй като три декади ни грабеха! Българинът се разсъни, а той се разсънва доста мъчно - видяхте и митингите през 2020 година. Хората излязоха, само че по какъв начин можем ние да поносим - най-древният, най-интелигентният народ в Европейския съюз, да поносим занапред да ни опростачват. Растат младежи, които не получават нужното обучение и от ден на ден, от ден на ден от учебниците изчезват стойностните и хубавите неща. Но нашите деца са умни, защото множеството от тях отиват в хубави учебни заведения, без значение, че родителите ги пращат там с тъга, със заеми, само че желаят децата им да получат положително обучение.

Второто най-лошо, което ни се случи, това е демографската рецесия. Над 2,5 млн. българи, интелигентната част на България, отиде на открито. Защото хората желаят да живеят в този момент и незабавно! Искат да изучат децата си, да бъдат човечни. Нашите села са към този момент с по няколко баби и дядовци. Много от заводите, които за хубаво или неприятно, построихме по времето на бай Тошо - АЕЦ " Белене " и така нататък, само че най-важното, образованието беше гратис. Сега, лека-полека, новите младежи желаят да облекчат живота - да са безвъзмездни яслите, детските градини, тъй като би трябвало да има приръст, да се раждат деца в България.

Нещата би трябвало да се споделят такива, каквито са. Аз и на новите младежи - на Кирил Петков и на Асен Василев, им споделих, че ще споделям това, което мисля. Никога никой не ме е принуждавал да приказвам неща, които не мисля и не усещам. Е, това си има своята цена, несъмнено! За толкоз години удържах.

- След смяната, само че не днешната, а онази преди много към този момент години, болшинството желаеха по-добър живот, имаха планове да се борят за народа, а каква стана тя?

- След смяната и идването на демокрацията, огромна част гледаха да излязат на открито, зад Желязната завеса, други гледаха към краденето, няма какво да се заблуждаваме. Но, неприятни - хубави, имахме животи, летища, превоз, макар че пътищата не бяха автомагистрали, само че имахме. Какво се случи? Заводите бяха разграбени, тъй като си мислехме през 90-те години, че като се реализира приватизацията, ще дойдат частни вложители, бизнесмени, които ще сменят допотопната техника и технология от началото и средата на ХХ век, и ще имаме нови артикули с висока добавена стойност, ще почнем да печелим и по този метод ще се вдигнат заплатите. Това става от стопанската система, тъй като няма от кое място другаде да ги вземем парите, нали по този начин? Но пристигнаха едни грабители - пристигнаха и разграбиха!

Това, което беше издигнато и работеше, а също по този начин имаше служащи, хора с положителни специалности, тези го разграбиха. В градове като Враца имаше голям химически цех. А в този момент - глухота! Там няма бизнес. Погледнете Северозападния край - тотална покруса. Имахме цех за гуми, може да не са били супер качествени, може всичко да е било, само че ни вършеха работа. Големите фабрики и комбинати ги разграбихме. Вместо да ги доразвием, ние ги унищожихме.

Ограбиха де що имаше да се краде! Ако екипът на Бойко Борисов се славеше с огромните милиарди, които открадна, то не можем да забравим и Иван Костов, нали? Защото това са хората, които способстваха за разрухата в нашата стопанска система!

Посрещнахме Царя като бог, възрастен човек, само че той нищо не направи. Може и да не е крал, само че нищо не направи! Добрите вложители не пристигнаха, тъй като всеки грабеше, а ние постоянно сме имали и със слаби държавни управления! Правителства, които имаха робска душeвност! Един козирува - по този начин правеше Бойко Борисов, различен се усмихваше, трети извиваше ръце и все търсехме огромния брат. Това може и да ни е излишък от предишното. Видяла съм доста, изключително това - по какъв начин служим на огромния брат. Винаги търсим някой, комуто да се подчиним, което е доста нездравословно. Били сме под Турско иго, преди този момент под Византийско. Не ни е било елементарно, само че сме доста интелигентни, доста сме умни. И нашите деца на открито, които отиват зад граница, го потвърждават, тъй като съумяват. Стават огромни икономисти, огромни юристи, лекари, тъй като са умни, тъй като това е цветът на нацията, който загубихме и за жалост надали скоро ще можем да си го върнем.

- И тук стигаме до въпроса за учебните заведения и образованието, за което страдаме ние като родители, страдат и нашите деца.

- Да, по този начин е. Всичко е едно страдалчество. Има шефове, които държат положително равнище. Ето, погледнете 51-во учебно заведение на господин Александров, или да речем Италианския колеж, където е госпожа Велянова. Интересувам се от образованието и познавам някои шефове и учители. Има хора, които държат равнището. Имаше една Класическа гимназия, на която до момента в който беше шеф госпожа Дончева, тя беше на върха. Сега я разсипаха. Непрекъснато се сменят някакви амбициозни шефове, които нищо не вършат. И най-важното - губим цвета на нацията, младежите. Аз каквото съм научила - научила, само че не преставам да изучавам всеки божи ден. Тепърва няма да върша кариера, само че узнавам по нещичко. Вие, по-младите, можете да си промените даже специалността, имате време да намерите нещо по-интересно. Губим младите поради пандемии, губим ги, тъй като им дават обещание лек живот, а човек, до момента в който е млад, се лъже. Една нация не може хем да бъде устойчива, хем да бъде опростачвана - това се случва в България и ми е доста мъчително.



Все още има останали учебни заведения, които са прелестни, само че те костват скъпо. Всичко отново опира до пари. А ние сме нацията и народът, който има най-ниската заплата в Европа. Сега ще стане 710 лв. минималната заплата, единствено че действителният приход от нея ще бъде много по-малък, тъй като ще има върху нея налози, осигуровки. Ние сме единствената страна в Европейския съюз, чиято минимална заплата е под 400 евро! Друга такава страна няма! Представяте ли си какъв брой сме надалеч? В Люксембург, за съпоставяне, минималната работна заплата е 2247 евро.

И страни като Словакия, Словения, Унгария, че и Румъния даже, са с по-висока минимална заплата от България. 447 евро е румънската, а нашата сега е 331 евро. Е, ще стане 350 евро и какво от това?! Забележете в магазина с какви банкноти се заплаща, тъй като инфлацията яде непрекъснато, а тя може да се мери със сойността на банкнотите, които са в оборот - единствено по 50 и 100 лв.. Като влезеш в магазин, по-малко от 50 лв. не харчите, нали? Защото инфлацията хвърчи нагоре.

Няма аргументи тя да хвърчи толкоз бързо нагоре, само че повече е привнесена, че цените на енерговносителите, на петрола, на газта, на електричеството порастват, само че това е разследване от съответната геополитическа конюнктура. Ние върху това мъчно можем да влияем, само че можем да влияем върху други неща. С икономии в бюджета, да вземем за пример. Това държавно управление не икономисва вложения, тъй като би трябвало да имаме растеж. Никой не желае да икономисва от това, тъй като всеки желае да имаме подготвени и образовани хора, да имаме образован народ. Никой не обръща внимание на това, само че аз ще ви кажа - растежът на разноските за държавното управление 3,5%. Нали редуцираме, нали разноските за държавното управление не би трябвало да се усилват? Ето, това е едно перо, от което могат да се вземат малко пари - там са изхарчени 144 млн. лв., само че оттова могат да се създадат икономии, тъй като нали ще вършим електронно държавно управление, нали ще вършим цифровизация, а това редуцира личен състав, редуцира и разноски. Само че единствено приказваме, че ще вършим, само че нека го създадат, но разноските за индустрията се усилват.

- А някъде даже не могат и да си платят тока за уличното осветяване. В ХХI век ние сме в мрачевина по улиците, това обикновено ли е, без значение от цялата рецесия, обхванала страната?

- Разбира се, че не е обикновено, това е чудовищно! Точно това ви сподели доскоро - от това перце можем да отрежем 40-50 млн. и общините да не страдат и да имат ток по улиците. Извинявайте, само че да няма ток по улиците в курортни градове. В Созопол, в Поморие, където има лечебни бани, където вървят туристи. В едни от най-известните ни курортни градове хората да се чудят по какъв начин да се приберат у дома - с фенерчета или със свещ. Това е смешно, трагично е и то в центъра на Европа. Това не трябва да се случва. Най-важното нещо са вложенията, само че непокътнат вложител не се притегля като се дават на служащите мизерни пари. Нашата продуктивност не е толкоз дребна, на 50% от европейската, но заплатите са ни на 20%. Един служащ, който има подготовка и работи както би трябвало, тогава би трябвало и да му плащаш както би трябвало.

- Тогава къде са задграничните вложители?

- Чуждите вложители не се тормозят да дават високи заплати, те се тормозят от господство на закона. Ако има проблем, да се обърне към съда и той да му го реши, а тук всичко се взема решение с рушвети.

- Явно при нас всичко се получава по сложния метод, в случай че въобще се получава нещо? Или съветниците на ръководещите са неприятни?

- Сега ще ви опиша нещо. Баща ми беше извънредно добър човек, душичка, постоянно ни държеше строго. Но имах майка, която по този начин крепко ни държеше юздите, че нито съм схванала по какъв начин съм минала през пубертета, а по-късно животът по този начин ме завъртя, че не разбрах по кое време минаха толкоз години през другия интервал. Бях буйно дете, само че не съм правила огромни бели. Майка ми ме търсеше по дърветата, където все се катерех, само че беше доста строга и ни беше вкарала със сестра ми в правата линия. Тя се грижеше доста за нас, а ние си казвахме: " Леле, тази нашата майка... ", само че в този момент сме й признателни, тъй като ни оказа помощ да се оправяме в живота. Майка ми беше стожерът в нашето семейство. Не обичам да давам препоръки, обичам да давам образци. И на моето дете, което е в Ню Йорк и е към този момент огромен. Казвала съм му, че в случай че това направи, това ще се случи, само че той да си взема решение дали ще го научи по лесния или по сложния метод. Майката и бащата би трябвало да направляват. Да, правил е много бели, само че е схванал кое е по лесния метод и кое е по сложния.

- Търсиха ли ви за препоръки новата вълна политици, давахте ли упътвания, като една добра майка?

- С господин Кирил Петков, до момента в който той беше министър, а аз в Народното събрание, сме имали доста диалози, говорили сме да позволяваме разнообразни проблеми. Въпреки че нямам нищо общо със Смолян, аз бях народен представител от Смолянски регион. А там проблемите са доста. Там живеят такива положителни хора, прелестни, почтени.

Хората в Смолян не си заключват къщите и колите, представяте ли си! Там няма обири. Това ми припомня на моето детство, когато майка ми ми пишеше записка на вратата, че ключът е под изтривалката. И когато на някоя комшийка й трябваше олио, тя си отключваше, вземаше си, а по-късно оставяше ключа отново на същото място. Смолянският край може да бъде целогодишен курорт, а не да се върви единствено зимата в Пампорово. Там, където боднеш, има минерална вода. Има и бани, само че има и кметове, които са си построили хотел, а по-късно отбият водата и си я вкарат в хотела. Е, какъв кмет е този тогава? Никакъв! Там има и една кметица, която е била учителка, и всяко лято, като се изключи пандемията, прави фестивал на китайското изкуство. Направила по някакъв метод връзката с Китай и там, на всичките им локални самолети, има реклама на това село. Някой може да не знае къде е България, само че знае къде е това село. Тя прави нещо неповторимо, а от това по-добра реклама за България има ли?

А това село има потребност от помощ, да му се смени водопроводът, да се направи прекрасен път до такава степен. Та, около такива диалози се поопознахме с господин Кирил Петков. Преди си говорехме по-често, а в този момент по-рядко, тъй като е доста ангажиран. И сътрудниците от моята партия - " ИТН ", постоянно ме питат дали не им давам доста ум. Давам съвет и образец единствено на този, който ме пита. Тези млади момчета, Петков и Асен Василев, ги опознах и видях, че желаят да създадат нещо и, дай Боже, да съумеят. Вярно, че им се случи доста сложен интервал - пандемия, обществена рецесия, инфлация... Трябва да се борят с доста неща. Да, хората са небогати, ниски са им приходите, да си изхарчиш всички пари за един ден и на всичкото от горната страна да си си платил всички сметки, е извънредно мъчно. Надявам се страната да успее.



Била съм в Народното събрание и видях доста неща. Не можеш да приемеш един закон, тъй като от заран до вечер слагат въпроси, има процедури, има някакви врътки и непрестанно някакви спънки, а ти не можеш да поставиш един закон за гласоподаване.

И когато това момче - Никола Минчев, стана началник на Народното събрание, стартира да държи по-строго самодейността там, внезапно Карадайъ му изиска оставката! Защо му искаш оставката? Момчето си прави прелестно работата, дори бях доста учудена по какъв начин съумя за 24 часа да научи всички имена, да ги разпознава по физиономии и да им дава думата по име. Не единствено това, а научи правилника и работи по разпоредбите.

В четвъртък, когато бяха извикали премиера, да видяхте да произлезе нещо от това? Загубиха му 4-5 часа, вместо той през това време да работи. Привикват освен него, а и другите, задяват им въпроси, на които би трябвало те, от ГЕРБ, да отговорят. Не са отговорни тези млади министри, че нещо не е довършено. Къде дрема Бойко Борисов тези години, та не е приключен газопроводът? На всичкото от горната страна господин Бойко Борисов се отхвърля от тези 96 милиона евро, които му дължат! А, опрости им ги! Как става това? Те не са построили един милиметър, а и в Европейската комисия е през просото този въпрос. Те задават въпрос, на който самите те би трябвало да отговорят. Извинявайте! Губят времето на Народното събрание, добре, че младият ръководител доста не им се връзва.

- Да разчупим политическия стандарт и да разкажете малко повече за " Коньовица " - столичният квартал, откъдето са тръгнали доста огромни наши спортисти.

- О, да, аз съм огромен обожател на спорта, последовател съм на Левски! Като младо момиче играех волейбол и то на високо равнище. Баща ми също беше левскар, обичам футбола и в този момент виждам футболни мачове. Обичам тениса, обичам биатлона, макар че със зимните спортове малко съм скарана. Гледам с интерес и Григор Димитров. Преди години, като малко по-млада, ходех най-малко два пъти в седмицата в залата, само че в този момент към този момент не. За страдание лекарите приказват към този момент за затлъстяване на младежите, което не е хубаво.



- А по какъв начин мина част от младостта ви? Разкажете нещо забавно, което ще е любопитно и за по-младите.

- Навремето имах две висши образования - инженерно и икономическо, можех да завърша и още. Никой не те спираше. И по времето на бай Тошо наши учени се проявяваха на международната сцена. Хората желаеха да станат лекари, инженери, архитекти, по наше време юрист не беше толкоз съвременно, както е в този момент. Сега правото е значимо. Имаше едно жалко систематизиране. С моя мъж се оженихме в трети курс на първото ми обучение, в МГУ. Аз съм родена в София и съм с ясно родословие, само че мен ме разпределиха в Топлоелектрическа централа " Марица-Изток ", а мъжът ми в Бухово.

А детето ни отиде при свекърва ми в Якоруда, тъй като майка ми работеше и не можеше да го гледа. Но не можете да си визиите свекърва ми и свекър ми какъв брой положителни хора бяха! И детето ми в Якоруда, а аз на стотици километри от него. И това е 3 години систематизиране! Добре, че тогава се случи една доста тежка зима. Това беше 1964 година, бях дежурна. А тогава преваляванията бяха огромни. Точно съботата и неделята, когато аз бях дежурна. Дежурният през уикенда беше със статут на шеф. И няма по какъв начин да пристигна промяната да ни смени, а там има открити ленти за брикетите, които не би трябвало да стопират, тъй като стане ли това, барабаните ще гръмнат. И с служащите работим, ринем сняг, с цел да не стопира процесът.

Аз разруших вратата на работническия стол, с цел да можем да ядем нещо, да се стоплим. И, несъмнено, описваме там какъв брой сирене, какъв брой кашкавал сме взели, тъй като сме на промяна към този момент 72 часа! Хората изпокапаха. Спиш един час, работиш един час, спиш един час на стола, след това отново работиш. Чак на 72-ия час войската съумя да ни изрине и пристигна промяната ни. И тогава ме питаха дали желая да ме наградят с медал. " Не, не желая никакъв медал, желая да ме освободите от систематизиране! " - това им заявих като предпочитание, с цел да се върна при фамилията ми. И ме освободиха.

Така че единствено 9 месеца стоях там, с помощта на тази зима и се прибрах в София. И тогава се разболях, няма метод. Никога през живота си не бях пила антибиотик, само че се оказа, че бях с двойна бронхопневмония и трябваше за първи път да пия.

- Как ще отпразнувате този прелестен юбилея, ще има ли огромно празненство?

- Аз не съм доста по яденето. Особено, откакто мъжът ми умря и детето е надалеч от мен, на другия край, в Ню Йорк. Тук имам сестра, братовчеди, само че заради пандемията няма да чествам. А и не обичам да чествам рождени дни, тъй като за мен годините са единствено цифри. Да, ще пристигна сестра ми, тъй като живее през един блок от моя. Ще седнем, ще подготвя ордьовърчета - съветска салата, ще взема салами, ще изпека пържолки с гарнитура, и торта, несъмнено. Но единствено с най-близките.

А и имам толкоз доста другари, в случай че трябваше да върша нещо особено, трябваше да поканя половин България! Толкова доста другари имам и са ми обичани всичките, не мога един да не поканя, а различен не.

Синът ми се обади и ми сподели да не се тормозя, че ще ми изпрати пари, ще пристигна и той със фамилията, с цел да отпразнуваме юбилея. Но не желая в тази пандемия и в тази зима. Тази година по-скромно, а другата на огромно място и с всичките ми другари!

- Благодаря за отделеното време! Пожелавам ви да сте все такава добра българка, да продължавате да давате образци на по-младите и да сте жива и здрава! А за идващия ви рожден да имате опция да поканите всички свои другари!

- А аз ви благодаря за вниманието! Бъдете положителни и здрави! Поздрави на целия ви екип!