Изборите са в историята. Резултатът ни е незначителен. Но в

„ Изборите са в историята. Резултатът ни е нищожен. Но спрямо какво? След цели години в публичния фризер (десет с къси епизодични изключения), след хиляди ехидни припомняния на сякаш огромни грехове, след бягствата на „ наши “ към еничарския корпус на актуалния български халифат – Национална движение „Симеон Втори" отново се появи, проговори и се поизправи.

Не се взирайте в резултата. В него няма необикновен смисъл. Важно е, че във всяка област има гласове за нас, чисти и смели гласове. Резултатът ще се промени и това към този момент стартира. Сега има мъка, няма отчаяние. Зад нас са 22 години. Все едно е било през вчерашния ден. Нека ветераните ги опишат, на децата си, на внуците. Нека призовем българите да не се отхвърлят от това мъчно занимание – отсяването на зърното от плявата.
-->
На 6 април 2001 година царя съобщи от Врана:

„ Скъпи мои съотечественици, този ден е преломен в моя живот. В продължение на десетки години страдах, както и вие, по неосъществената ни орис. Но в никакъв случай не съм губил вярата в една свободна и мощна България “.

Царят е жив. Врана е там. Ние сме тук. Мисията на Национална движение „Симеон Втори" в България е като задачата на българите в Северна Македония – немногобройни към този момент, само че упорити, неизтребими, отдадени.

Горчивината е разбираема. Унинието е неприемливо. “