Гърция избира парламент, Нова демокрация или Сириза?
Изборът на 300-местния парламент става по нови изборни правила. За първи път гласоподават и 17 годишните, може да се гласоподава и отвън страната, а за спечелилия във вота става по-трудно да си обезпечи болшинство без досегашния "
бонус " от 20 депутатски места, които до момента автоматизирано получаваше.
Избирателните секции стартират да одобряват гласоподаватели тъкмо в 7 ч. сутринта и ще затворят в 19 ч. вечерта. Изборите обаче в действителност започнаха още през вчерашния ден, тъй като жителите на Република Гърция в чужбина гласоподаваха ден по-рано. Възможността за гласоподаване в чужбина се дава за първи път в историята на Гърция на тези избори.
За задачата бяха открити 99 секции в 35 страни, в това число в България.
Гръцкото министерство на вътрешните работи разгласи, че броят на гласоподавателите, които могат да гласоподават на изборите в страната в неделя, е малко над 9,8 млн. души. За тях са открити съвсем 22 хиляди изборни секции, осведоми Българска телеграфна агенция.
Дясноцентристката Нова Демокрация на Мицотакис и лявата Сириза си оспорват първото място. Според социологическите изследвания, обаче, от понеделник стартира маратон за сформиране на съдружно държавно управление, тъй като нито една партия няма да успее да завоюва болшинство.
Допитването преди изборите сочи, че ръководещата дясноцентристка партия Нова народна власт води в желанията на гласоподавателите, макар че през четиригодишното ѝ ръководство страната мина през съществени рецесии като пандемията от ковид, високата инфлация, политическите и икономическите последици от съветската инвазия в Украйна и напрежението с Турция.
Данните на социологическата организация Пулс, оповестени от телевизия Скай, предсказват, че за Нова народна власт имат желание да гласоподават 33% от участниците в анкетата, за опозиционната лява партия СИРИЗА - 26,5%, за социалистическото придвижване ПАСОК - 9 на 100, за Гръцката комунистическа партия - 6 %, 4 на 100 избират партията МеРА25 на някогашния финансов министър Янис Варуфакис, а 3,5 % - националистическото " Гръцко решение ". Останалите партии остават под прага от 3 на 100 за присъединяване в Народното събрание.
Не липсваха и събития и кавги, които нанесоха вреди на облика на държавното управление, като аферата с подслушванията от страна на гръцкото разузнаване и трагичната железопътна злополука в края на февруари, лишила живота на 57 души.
Според социологическите изследвания, обаче, от понеделник стартира маратон за сформиране на съдружно държавно управление, тъй като нито една партия няма да успее да завоюва болшинство.
Ако политическите партии не съумеят да сформират държавно управление, през юли в Гърция ще се проведат нови парламентарни избори. 
