Из радикалната творба За свободата“ (1859) на изтъкнатия английски философ

Из радикалната творба „ За свободата “ (1859) на изтъкнатия британски мъдрец и политически икономист Джон Стюарт Мил (1806-1873) - един от най-влиятелните мислители в историята на класическия демократизъм със забележителен принос за обществената доктрина, политическата доктрина и политическата спестовност. 

(Replica of a portrait commissioned to G.F. Watts by Sir Charles Dikes; 1873; © bg.wikipedia.org)

За границите на властта на обществото над индивида (фрагмент)

Вече означих, че заради липса на открити общи правила доста постоянно независимост се дава или лишава там, където не би трябвало. Един от случаите, където в актуалния европейски свят най-силно се демонстрира възприятието за независимост, е съгласно мен изцяло неудобен. Човек би трябвало да е свободен да прави каквото желае в личните си работи, само че не би трябвало да бъде свободен да своеволничи, когато работи вместо някой различен под претекст, че непознатите каузи са негови лични. Държавата би трябвало по едно и също време да зачита свободата на индивида в нещата, които засягат единствено него и зорко да следи по какъв начин той упражнява върху другите властта си, който тя му е дала. Това обвързване е изцяло подценено във връзка с фамилните връзки - област, която въздейства директно върху човешкото благополучие и заради това е по-важна от всички останали взето дружно. Няма да се стопираме в детайли върху въпроса за съвсем деспотичната власт на съпрузите върху съпругите, тъй като с цел да се отстрани това зло, дамите би трябвало просто да получат същите права и същата отбрана на закона, както всички останали хора и тъй като на тази тематика поддръжниците на откритата несправедливост не се базират на правото на независимост, а намерено се афишират в отбрана на силата. Неправилното схващане на свободата пречи съществено на страната да извършва отговорностите си в отношението към децата. Човек наподобява податлив да одобри безусловно, а не метафорично, че децата му са част от него - общественото мнение ревностно следи да не би законът да посегне върху неговия единствен и безспорен надзор над тях, по-ревниво в сравнение с във всевъзможни други случаи на интервенция в свободата на деяние на възрастния субект. Хората ценят доста повече властта, в сравнение с свободата. Да разгледаме образованието, да вземем за пример. Не е ли съвсем явна аксиомата, че страната би трябвало да изисква и да задължава всеки собствен жител да получи обучение на някакво от малко малко положително ниво? Но кой има куража да одобри и удостовери тази истина? Никой не би отрекъл, че едно от най-свещените отговорности на родителите (или на бащата, както гласи законът и обичаят) е, когато основат рожба, да дадат обучение, което ще я направи годна да извърши добре ролята си в живота по отношение на другите и по отношение на самата себе си. Единодушно се приема, че това е дълг на бащата, само че никой в нашата страна няма да изиска и да чуе бащите да се задължават да извършват този дълг. Вместо да се изисква от тях да създадат някакво изпитание или жертва, с цел да обезпечат образованието на децата си, оставя се на персоналния им избор да го одобряват или не, когато им се предлага гратис! Все още не е признато да се мисли, че да се сътвори дете без да му се обезпечи освен храна за тялото, само че и образование за мозъка, това е морално закононарушение както против самото злополучно дете, по този начин и против обществото и в случай че родителят не извърши това си обвързване, страната би трябвало да го принуди да го направи за негова сметка, доколкото е допустимо.

Ако задължението да се наложи всеобщо обучение се приемеше един път вечно, щеше да се постави завършек на компликациите към въпроса какво и по какъв начин би трябвало да учи страната. Тези компликации през днешния ден са го трансформирали в полесражение, където водят война секти и партии, прахосвайки време в кавги за образованието, вместо да го употребяват за същинско обучение. Ако страната реши да изисква всяко дете да получи положително обучение, ще си спести труда да обезпечава такова. Тя би могла да остави родителите да дадат обучение на децата си, където желаят и както желаят и на нея ще остане единствено да оказва помощ при заплащането на учебните такси на по-бедните деца или да поема напълно разноските по образованието на тези, за които няма кой да заплати. Възраженията, които основателно се акцентират против държавното образование, не се отнасят до налагането на наложително обучение от страната, а до държавното ръководство на образованието. Това е напълно друго нещо. Аз съм изцяло срещу цялото обучение или огромна част от него да бъде в ръцете на страната. Всичко, което се сподели за смисъла на характерността на характера, за многообразието на отзиви и способи на държание, допуска разнообразие и на образованието, което има същата голяма значимост. Едно всеобщо държавно обучение е чисто и просто метод за моделиране на хората по един шаблон и защото този шаблон е в сгода на ръководещата власт, било то монарх, духовенство, аристокрация или пък болшинството от дейното и преуспяващо потомство, това е една робия за духа, което естествено води и до робия върху тялото. Образование, основано и следено от страната, би трябвало да съществува, в случай че въобще съществува, само като един от многото конкуриращи се опити, с цел да бъде един образец и тласък за поддържане на високи стандарти от останалите. Разбира се, в случай че обществото е толкоз изостанало, че не е в положение или не желае да си обезпечи нужните просветителни институции, то ръководството би трябвало да поеме тази задача - тогава да, страната може като по-малко зло, да се заеме със основаване на учебни заведения и университети, също както акционерни сдружения, когато няма частна самодейност в страната, която да се занимава с промишлена активност в огромен мащаб. Иначе, в случай че страната разполага с задоволителен брой хора, които са в положение да провеждат обучение под закрилата на страната, тези хора ще могат и ще желаят да дадат еднообразно положително обучение напълно непринудено, като им се подсигурява заплащане посредством закон за наложително обучение, като страната подкрепи тези, които не могат да си покрият разноските.

Има и други области с изключение на образованието, където зле разбрани понятия пречат на родителите да поемат моралните си отговорности, а юридическите въобще не се постановат, въпреки че за първите постоянно съществуват най-дълбоки учредения, а за вторите - в многочислени случаи. Самият факт на предоставяне на живот на човешко създание е едно от най-отговорните дейности в живота. Поемането на такава отговорност - даването на живот, който може да бъде берекет или проклинание, е единствено по себе си закононарушение против роденото, в случай че то не получи най-малко елементарния късмет за едно задоволително битие. В една пренаселена страна или страна, в която сходна заплаха съществува, основаването на потомство над един най-малко, което провокира понижаване на трудовото заплащане заради конкуренцията е съществено нарушаване против всички, които живеят от труда си. Законите; които в доста европейски страни позволяват брак единствено при изискване, че двамата сътрудници могат да потвърдят, че са в положение да устоят семейство, не надвишават законните права на страната, без значение дали тези закони са целесъобразни или не (това зависи основно от локалните условия и отношение) те не будят несъгласие като нарушавания на свободата. Тези закони съставляват интервенция на страната за попречване на нездравословни дейности, засягащи другите, които би трябвало да бъдат обект на всеобщо наказание, на обществено клеймосване, даже когато не се счита подходящо към това да се прибавя и юридическо наказване. Въпреки това сегашните разбирания за свободата доста елементарно позволяват действителните похищения върху свободата на индивида в неща, засягащи извънредно него самия, само че те биха отхвърлили всеки опит да се лимитират други негови пристрастености, чиито последици могат да бъдат неволя и безнравственост за потомството, както и най-различни несгоди за други хора, задоволително близки до него, с цел да вкусят горчивите плодове на дейностите му. Ако съпоставим странното почитание на хората към свободата с още по-странната липса на почитание към нея, може да си помислим, че човек има неотменимото право да нанася вреди на другите и никакво право да угажда на себе си, без да предизвиква страдалчество на другите.

Из: „ За свободата “, Джон Стюарт Мил, изд. Център за проучване на демокрацията, София, 1993
*Replica of a portrait commissioned to G.F. Watts by Sir Charles Dikes; 1873; bg.wikipedia.org