Из интервюто на генерал майор Александър Александров за агенция “Кросс.

Из изявлението на военачалник майор Александър Александров за организация “Кросс ”. Ген. Александров е авиатор и космонавт, вторият българин, летял в космоса. Присъдени са му званията Герой на България и воин на Съюз на съветските социалистически републики. Днес ген. Александров е представител за България на концерна производител на самолетите „ МИГ ”.

– Кой и за какво унищожи българската авиация?

– Най-краткият отговор е: от всички държавни управления от началото на демокрацията до в този момент. В послушанието си се престараха, без да регистрират ползите на България.
Първо бяха неоснователно нарязани нови самолети, като „ МиГ-21 “, МиГ-23 “ и „ МиГ-23БН “. Тези самолети бяха едни от главните за отбрана на нашите граници. Също по този начин бяха унищожени „ СУ-22М4 “. Много от „ СУ-25 “ също бяха изкарани от строя и продадени на други страни. А „ СУ-25 “ са едни от най-хубавите самолети за поддържане на сухопътните войски. За информация: в България имаше към 701 летателни единици, от тях – 225 бойни самолета и 165 броя в така наречен „ парещ запас “.
Като продължение след унищожаването на тези самолети не се даваха пари за поддръжка на авиационната техника, до момента в който авиацията действително скоро ще остане на земята.
През 2006 година беше подписан и през 2009 година финализиран контракт с РСК „ МИГ “ за възобновяване летателната валидност на 16 самолета „ МИГ-29 “ с удължение на ресурса до 4000 часа или 40 години. Това значи, че всеки от тези 16 самолета (вече 15, по неточност на пилота) може да летят, както следва: 7 броя до 2029 година и 9 броя до 2030 година или до налет от 4000 часа на аероплан. Те са в извънредно положително положение, което е обезпечено с подписа на завода-производител и основния конструктор. За осъществяване на контракта РСК “МИГ “ притегли български експерти. Бяха ремонтирани 22 мотора, блокове, елементи, някои ремонтирани в Русия, други – в цех „ ТЕРЕМ “ („ Георги Бенковски “) в Пловдив, който беше продаден.

Оттук си задайте въпроса кой и за какво позволи продажбата през 1998 година на стратегически значими за страната обекти, какъвто беше завода в Пловдив с неповторими авиационни експерти – 2700 души, с цел да стигнем до днешната договорка с Полша (бел. ред. – договорката, която готви военният министър, за ремонт на самолетите “МИГ 29″ в Полша). В момента в този цех работят 300 души, а действително до в този момент в него са ремонтирани 26 мотора на „ МИГ 29 “, за интервала 1995 до 2009 година
Уникалното е, че заводът има безусловно законно цялостен комплект документи и „ стендово ” съоръжение за ремонта на моторите, като се изключи най-новите бюлетини. Мога да дам и къса статистика за работата на завода до 2012 година: ремонтирани са 144 самолета на Румъния, Полша, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия и Мали, а също 441 мотора на Германия, Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия, Нигерия, Малайзия и Етиопия. Сигурен съм, че такава е историята и на другите продадени стратегически фабрики. Дори ми е болно да приказвам за това.

След това, държавните управления, които идваха на власт в продължение на дълги години, не даваха средства за закупуване на аварийни елементи и за ремонт на моторите. След привършване на контракта при започване на 2009 година българската страна за първи път през 2013 година се обърна към РСК “МИГ “ за ремонт на 8 мотора, получени назад през 2014 година Така, с течение на годините, не отделяйки задоволително средства за авиацията, се целеше свалянето на съветските самолети на земята и заменянето им със остарели други.

По жалкото е, че на нашите водачи се отнемаше опцията да вършат съответен на актуалните условия “налет ” и по този начин те летят рисково малко, застрашавайки не по тяхна виновност своя живот и живота на другите. След прекъсване на подписаните контракти за ремонта на моторите при започване на тази година поддръжката се реализира с неимоверния труд на инженерно-техническия състав, който би трябвало да поддържа в летателна валидност тези самолети с подписа и отговорността на основния инженер.

Тук поражда и въпросът за гаранцията на направения ремонт на моторите в Полша. Стандартно тя се дава от завода-производител с подписа на основния конструктор. Това е аксиома във военната авиация. Поради това, че България, като страна членка на Европейски Съюз съблюдава всички правила, бяхме подписали контракт за ремонт на още два мотора с запас 350 часа, с опция за удължение с по 50 часа, до 500 часа плюс удължение на ресурса с още 50 часа на други два мотора. През октомври щяха да бъдат подготвени. Можехме към този момент да имаме два изправни самолета, само че министър Ненчев спря тези два контракта.

Възниква и въпросът: за какво при съществуването на цех с подобен богат опит в България даваме работа на непознат подобен в Полша?
Ще кажа и още един факт: РСК “МИГ “ е 100% държавна компания и в никакъв случай не е давала комисионни, няма и по какъв начин да го направи. Полските фабрики са 100% частни акционерни сдружения. С това завършвам.

…

– Значи съветската страна няма да признае този ремонт?

– Категорично не! Давайки тези мотори в ръцете на Полша, ние в действителност ги бракуваме. Тоест след време в случай че се обърнем към РСК „ МиГ “ за помощ и ремонт на тези мотори, те ще ни откажат, защото към този момент е имало друга неоторизирана интервенция.

Още повече, че РСК МИГ ни предизвести, че в случай че се подпише подобен контракт, те ще спрат доставките на аварийни елементи за Полша. Тогава, с цел да извърши контракта си с нас (дано от министерството са помислили за съществени неустойки при положение на несъблюдение на договора), на Полша ще й остане единствената опция да смъква аварийни елементи от остарели мотори и да ги слага на нашите, с цел да извърши договорните си връзки с България.

– Можеше ли да се мисли за по-смело решение за ремонта на МИГовете: връщане на старите самолети, прихващане на тяхната стойност и приемане на новите 29-М на разсрочено заплащане?

– Преди време РСК „ МиГ “ предложи на българската страна новия многоцелеви изтребител МиГ-29М/М2, който действително е „ МиГ-35 “ от потомство 4++ при преференциална цена, като се ангажира да изкупи нашите остарели самолети.
Тогава генералният шеф на РСК „ МИГ “ сподели, че в случай че българите купят 10 бройки, той ще подари още два отгоре…

Освен това като “офсетна стратегия ” предложиха авиоремонтният цех „ Г. Бенковски “ в Пловдив да стане районен център за Европа, Африка и Близкия изток за ремонт на мотори и самолети. Но резултатът беше, че при условие на предложения за нов многоцелеви изтребител РСК „ МИГ “ не беше поканен, а условие от Европейски Съюз за натовски самолети няма и в никакъв случай не е имало, както твърдяха някои “отговорни фактори ” в страната.