За обезчовечаването на човека и обезличаването на личността ♥ Павел ВЕЖИНОВ
Из изявление на Павел Вежинов пред в. „ Литературен фронт “, януари 1983 година
(1914 ~ 1983)
Знанието и човешката психика
Дали индивидът през днешния ден спрямо предишното е станал по-умен, с други думи, усилва ли се интелигентността с времето? Какви промени са настъпили в прочувствената сфера на човешката психика?
Човекът през днешния ден е станал безспорно по-умен, в сравнение с е бил през вчерашния ден. Това се дължи на образованието, на натрупването на познания, на упражняването на всевъзможен тип на практика действия, които изискват доста по-голямо умствено напрежение. Но надали е станал доста по-интелигентен. Защо въпреки всичко различавам сред тия две понятия? Едното е по-скоро вързано с функционалните качества на човешкия мозък, които могат да се третират и усъвършенстват. А интелигентността у индивида съгласно мен е резултат на неговото креативно предусещане, в случай че щете. На мозъка е присъща на първо място хубавичко логичност, както и трайността на логическите връзки и заключения. Интелигентният човек е повече податлив към свободните комбинации на понятията и визиите. Ето за какво той има и по-живо възприятие за комизъм, което е един от най-характерните белези на естествената просветеност. Той по-леко открива най-трудно забележимите връзки сред явленията и нюансите на човешките връзки. И в последна сметка с по-голяма лекост стига до обилни систематизирания и до значими за науката открития. От подобен вид учени е да вземем за пример Айнщайн, който самичък твърди, че е разкрил някои от главните истини на теорията на относителността още в ученическите си години, т.е. преди да е натрупал задоволително познания.
Какви промени са настъпили в прочувствената атмосфера на човешката персона? Трудно е да се отговори на този въпрос. По-лесно е да се забележи (поне съгласно класиците на международната литература), че в миналото възприятията и пристрастеностите са били доста по-силни и по-бурни и са представлявали главен претекст на човешкото държание. Не инцидентно „ Илиада “ на Омир стартира с общоизвестния стих – „ Музо, възпей ми гибелния яд на Ахила Пелеев “. Чувствата и пристрастеностите движат и героите на Шекспир, Стендал, Достоевски. Но въпреки това, философията и концепциите на Възраждането са били основно рационалистични. В актуалния свят, който ние назоваваме „ век на научно-техническата гражданска война “, „ атомна епоха “, „ електронна епоха “, даже „ галактическа епоха “, възприятията сякаш от ден на ден отстъпват място на придобивките на човешкото познание. За страдание ние от ден на ден привикваме да считаме тези открития като решаващи за човешкото бъдеще, без да си даваме ясна сметка за заплахите, които те крият още в зародиша си. И тук не става дума за последствията от една атомна война, за разрушаването на естествената среда, за изчерпването на естествените запаси. Става дума за нещо по-страшно и по-неизбежно – за обезчовечаването на индивида, за обезличаването на личността. Просто е невероятно да се изброят всички източници на тая заплаха, само че фактът си остава факт. Съвременната цивилизация става все по-утилитарна и прагматична и принизява прочувствените подтици, универсализира човешките видове. Ето това подтиква нашето общество с такава неотстъпчивост и упоритост да издигне лозунга за „ всестранно развита хармонична персона “. На процедура то значи най-вече естетика сред рационалната и прочувствената сфера на човешката персона, креативно отношение към труда. Но лозунгът си е девиз, а жестокото нахлуване на стандартите продължава.
* Из изявление на Павел Вежинов пред в. „ Литературен фронт “, 20 януари 1983 година
Снимка: Павел Вежинов (1914-1983), dictionarylit-bg.eu
