Иван Звездев е роден през 1975 г. в Павликени. Като

Иван Звездев е роден през 1975 година в Павликени. Като дете дружно със своята сестра Боряна е признат под опеката на известния български цирков актьор Александър Балкански и обикаля света с неговия цирк.

В средата на 90-те напуща България и отпътува за Аржентина, където преди 9 септември 1944 година са емигрирали неговите баба и дядо. Там стартира да работи като готвач, което му носи огромен триумф. След завръщането си в България с сътрудници основава предаването „ Бон Апети “.

През 2009 година стартира лично предаване – „ Кухнята на Звездев “, което се излъчва по bTV. Предаването се снима в кухнята в дома на Звездев. През 2016 година рестартира предаването си „ Кухнята на Звездев “ по Канал 3. Ето какво показа той за „ България Днес “:

– Г-н Звездев, неотдавна излязоха изявления, че заминавате за Аржентина. Стягате ли в действителност куфарите си?

– Не, не съм ходил там от 20 години. Разбира се, аз имам аржентински корени. Приятели, познати се тормозиха, обаждаха ми се да питат дали е вярно… Но съм тук. Засега.

– Имате ли родственици в Аржентина?

– Да, имам. И къщурка имаме, само че към този момент е мъчно за път. Вече не можем да тръгнем чак толкоз далеко за толкоз дълго време.

– Защо не ви виждаме на екран – като началник Иван Манчев, като Силвена Роу?

– Защото вижте какво готвят те и какво сготвям аз. Аз акцентирам на българската кухня, на балканската…

– И какво неприятно има в тях?

– Да, но за малките екрани не са забавни. Там са значими стековете, октоподи, калмари, всевъзможни такива неща, които ядат англо-германците. И те това постановат. Искат кулинарната просвета на българина да се промени. И аз не съм забавен. Това е повода.

– Но вие сте специализирали в Италия, а в нейната кухня това са доста използвани артикули. В Аржентина пък, доколкото знам, от дълго време има огромна италианска колония, която несъмнено пази питателните привички на предците си?

– Да, тъкмо по този начин е и техните италиански предписания са доста остарели – още от края на XIX век. В Италия кухнята е към този момент малко по-различна, само че въпросът е, че аз желая да наблегнем на българската кухня. Защото нашествието на непознати усети се дължи на спонсорирани акции от Италия, от Франция… За да може техните артикули да се продават – моцарела, пекорино и по този начин нататък, за сметка на българския кашкавал и българското сирене. Убеждават ни, че йогуртът е доста по-хубав от киселото ни мляко, само че това не е по този начин. Искат да се почисти родната промишленост и да се купува непознато. А аз акцентирам на българската кухня и усети, по тази причина не съм предстоящ от малките екрани.

– А вършиме ли нещо, обвързвано с кулинарията, което да има фенове, да събира публика?

– Да, и доста сполучливо! Телевизиите могат единствено да мечтаят за това, което се получава при мен. Аудиторията във фейсбук и ютуб е над един милиард. Имам към този момент над 200 000 почитатели. Повече от доста телевизии… За мен обаче те към този момент са отживялост. Интернет е свободата. Там или харесваш нещо, или не го харесваш. Имам и над един милион почитатели чужденци.

– Предполагам, почитатели на българската кухня?

– От нея те търсят шопската салата, търсят шницел, въпреки че той не е българско национално ядене, търсят нашата баница и се радват, че могат да открият в канала ми всички тези вкуснотии, които са пробвали.

– Готварското шоу навън и обиколките с „ походна кухня “ из страната патент единствено на вашия сътрудник Ути Бъчваров ли са, или и вие ги практикувате?

– Аз го върша, само че не се фукам, не се лаская наляво и надясно. Наскоро се върнах от празника на яйцето в Павликени, малко преди този момент бях на празника на баницата в Мизия… Направих им една голяма баница. Другата седмица сме във Велико Търново, в Хитрино… Всяка седмица аз върша готварско шоу навън някъде в България. Но не манифестирам с моята „ национална кухня “.

– Канили ли са ви представители на българския хайлайф да приготвите нещо по-интригуващо за техни частни празненства, за корпоративи?

– Българският хайлайф е с много обикновени усети. Виждал съм ги на фестивалите. Но даже и да ме поканят, няма по какъв начин да впечатля останалите посетители, които пък имат знания. Българският хайлайф много зле схваща кухнята. Набляга на едни странни комбинации, на едни обикновени яденета… А и не се интересува. Ако се интересуваше, щеше да създадат да има реклама на българската кухня. А те снимат две реки и споделят: „ Това е България “. Но България има и кухня. Те обаче не могат да я оценят.

– Не е ли извънредно време да отворите собствен ресторант?

– Още през 2012 година купих парцел с тази цел на Панчаревското езеро. Вече седем години обаче очаквам разрешение от българския съд да стартира. Сигурно ще се пенсионирам, до момента в който това се случи. Чакам просто съдът да каже: „ Да “ или „ Не “. Но няма какво да направиш.

– Каква е повода да чакате утвърждение от съда, откакто сте притежател на този имот?

– Има един противозаконен гараж в парцела. И желая съдът да каже дали е противозаконен, или е легален. На всички нас общината издаде позволения за побутване като противозаконен, само че до момента в който съдът не се произнесе, аз не мога да работя.

Инфо: plovdiv24