Италия нанесе изненадващ удар на своите банки и предизвика шокови вълни в сектора в Европа, като наложи еднократен 40-процентов данък върху печалбите, получени от по-високи лихвени проценти, след като укори кредиторите, че не възнаграждават депозитите.
Рязко по-високите официални лихвени проценти имат y донесе рекордни печалби за банките, тъй като цената на заемите скочи, докато заемодателите са задържали плащането на повече депозити.
Страни като Испания и Унгария вече им създаде неочаквани данъци върху сектора и други сега може да последват примера им.
Италианският министър-председател Джорджия Мелони' правителството пусна идеята по-рано през годината, но изглежда охладня план.
Висш банков директор каза, че кредиторите са бях готов за „секача, но след това брадвата не не слезе”.
Оттогава обаче бронята първа-пол f резултатите от банките върнаха проблема на фокус и подтикнаха правителството да действа в навечерието на лятното политическо затваряне.
Един правителствен източник каза, че ходът дори е бил изненада на някои министри на заседанието на кабинета в понеделник вечерта. Втори източник изясни, че правителството възнамерява „да накаже нечестното поведение на банките“.
„Човек трябва само да погледне първо банките -половина печалби … да разберем, че не говорим около няколко милиона, но... милиарди“, каза вицепремиерът Матео Салвини на пресконференция в Рим късно в понеделник.
„Ако [е вярно] тежестта на изплащането от разходите за пари се е ... удвоило за домакинствата и бизнеса, това, което получават притежателите на текущи сметки, със сигурност не се е удвоило“, каза Салвини.
Акциите на европейските банки се сринаха във вторник заради новините, което е най-големият дневен спад след сътресенията в банковия сектор през март, когато Credit Suisse се срина.
Италианските банки донесоха загуби. Двата най-големи кредитора в страната, Intesa Sanpaolo и UniCredit, паднаха съответно с 8,2% и 7,2%. BPER Banca се понижи с 10,5%, а FinecoBank спадна с 8,8%.
„Тези правителствени интервенции в Европа не помагат за осигуряване на необходимата стабилност за намаляване на рисковата премия, свързана с еврозоната. Това не е само италианско нещо. Испания направи същото миналата година“, каза Жил Гибу, ръководител на стратегиите за акции в Axa Investment Managers в Париж.
Анализаторите на Citi изчислиха, че данъкът може да wi pe до 12 процента от печалбата на италианските банки за 2023 г. Bank of America изчисли постъпленията на правителството между 2-3 милиарда евро (2,2-3,3 милиарда долара).
Източници казаха, че хазната очаква събират по-малко от 3 милиарда евро (3,3 милиарда долара) от мярката. Това би било подобно на 2,8 милиарда евро (3,1 милиарда долара), събрани от тазгодишния данък върху печалбите на енергийните компании.
Италия ще прилага данъка само в 2 023 с изплащане на сумите от банките до 30 юни 2024 г. Мярката се прилага за нетния лихвен марж (NIM), мярка за доход, произтичаща от разликата между лихвите по кредитите и депозитите.
Отказ за парична награда
Италия ще облага 40 процента от NIM, спечелени през 2022 г. или 2023 г. – в зависимост от това коя сума е по-голяма – и ще се насочи към годишно увеличение над праговете, определени на не по-малко от 5 процента за 2022 г. и 10 процента за 2023 г. Съгласно ранен проект праговете бяха 3 процента и 6 процента.
Intesa го каза в края на миналия месец се очаква да прибере повече от 13,5 милиарда евро (14,8 милиарда долара) тази година само от своя NIM.
Всички основни италиански кредитори отчетоха много по-силни от очакваните резултати за първите шест месеца и подобриха перспективите си за печалба благодарение към по-високи ставки.
За разлика от колеги в някои други европейски страни, Италианските банки никога не начисляваха депозити, когато официалните лихвени проценти паднаха под нулата.
Тъй като ставките се повишиха, те намалиха тока разходи по сметката, но са отказали да възнаградят парите, държани там, като казаха това парите са за ежедневна употреба, а не за инвестиция.
Източник: Ройтерс
