Боян Петров - един човек, голям като връх
Историята познава хиляди истории за воля, за смелост и храброст. Историята споделя и за доста образци за силата на човешкия дух, за битката за оцеляване, за нещата, които можеш да сториш, когато стигнеш лимита.
Но какво се случва, когато животът ти се е стекъл по този начин, че си стигал лимита голям брой пъти? Как продължаваш да се бориш, въпреки и ориста да ти подмята все тежки карти? Ето тук стартира да споделя Боян Петров.
Един българин, който в действителност в никакъв случай не е определял живота си като тежък. Човек, гледащ на тестванията като на част от играта. Боян, който постоянно минава на идващото равнище. Боян, който оцелява.
Всички знаем, че той е в неопределеност от няколко дни. Докато стоим в уюта на домовете си, той е някъде под тези високи върхове, които не можем да изкачим и в най-смелите си фантазии. Никой не може да допуска сигурно къде тъкмо се намира, по какъв начин се усеща, добре ли е, какъв брой сили му остават.
Но едно е пределно ясно за всички - Боян Петров не се предава. Той просто не се предава. И въпреки и някъде, доста надалеч от тук, заобиколен от снегове и ледове, той изпраща към нас част от своята воля и положителна сила. Как съм сигурна в това ли? Защото нито един човек, коментиращ изгубването му в последните дни, нито един единствен, не звучеше обезверен, не изглеждаше предал се, не го отписваше. Защото Боян е точно това - образец за борбеност, който всички ние сме длъжни да следваме, изключително в такива обстановки.
Боян ни е научил добре, всички нас. Защото всички сме уверени, че той ще се оправи. И никой не губи вяра нито за момент, тъй като до момента в който слънцето продължава да изгрява и да озарява тези далечни върхове, има късмет Боян да бъде някъде там, жив и здрав, просто чакащ следващата (житейска) стихия да отмине.
Той е покорил 10-те най-високи върха в света. Преборил е рака два пъти. Ежедневно се бори и с диабета. Оцелява и след ужасяваща злополука преди време. Но самият той споделя следното:
Жив си, когато не се отказваш! Алпинизмът ме учи, че всяко последващо ходило е предпоследно. След всеки изкачен връх те чака идващ. След всяко осъществено предизвикателство те чака ново.
Боян Петров сигурно е изложен пред огромно предизвикателство сега, само че върховете, които го чакат са още доста. Ето за какво ни остава да кажем единствено едно нещо - Бояне, не се отхвърляй! Ние сме с теб!
Но какво се случва, когато животът ти се е стекъл по този начин, че си стигал лимита голям брой пъти? Как продължаваш да се бориш, въпреки и ориста да ти подмята все тежки карти? Ето тук стартира да споделя Боян Петров.
Един българин, който в действителност в никакъв случай не е определял живота си като тежък. Човек, гледащ на тестванията като на част от играта. Боян, който постоянно минава на идващото равнище. Боян, който оцелява.
Всички знаем, че той е в неопределеност от няколко дни. Докато стоим в уюта на домовете си, той е някъде под тези високи върхове, които не можем да изкачим и в най-смелите си фантазии. Никой не може да допуска сигурно къде тъкмо се намира, по какъв начин се усеща, добре ли е, какъв брой сили му остават.
Но едно е пределно ясно за всички - Боян Петров не се предава. Той просто не се предава. И въпреки и някъде, доста надалеч от тук, заобиколен от снегове и ледове, той изпраща към нас част от своята воля и положителна сила. Как съм сигурна в това ли? Защото нито един човек, коментиращ изгубването му в последните дни, нито един единствен, не звучеше обезверен, не изглеждаше предал се, не го отписваше. Защото Боян е точно това - образец за борбеност, който всички ние сме длъжни да следваме, изключително в такива обстановки.
Боян ни е научил добре, всички нас. Защото всички сме уверени, че той ще се оправи. И никой не губи вяра нито за момент, тъй като до момента в който слънцето продължава да изгрява и да озарява тези далечни върхове, има късмет Боян да бъде някъде там, жив и здрав, просто чакащ следващата (житейска) стихия да отмине.
Той е покорил 10-те най-високи върха в света. Преборил е рака два пъти. Ежедневно се бори и с диабета. Оцелява и след ужасяваща злополука преди време. Но самият той споделя следното:
Жив си, когато не се отказваш! Алпинизмът ме учи, че всяко последващо ходило е предпоследно. След всеки изкачен връх те чака идващ. След всяко осъществено предизвикателство те чака ново.
Боян Петров сигурно е изложен пред огромно предизвикателство сега, само че върховете, които го чакат са още доста. Ето за какво ни остава да кажем единствено едно нещо - Бояне, не се отхвърляй! Ние сме с теб!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ