Когато миналото наистина обяснява бъдещето
Историята, изключително устната, е цялостна с легенди, а средствата за всеобща връзка с митологеми. Една от стилните в тези месеци е интерпретирането на обръщането на Русия към Изтока в подтекста на рецесията в връзките й в Европа. Подобна скица на пояснение е надалеч от действителността и от познаването на тънкостите в общуването с източния свят.
Случката, която ще опиша е част от историята на едно височайшо пътешестване (1890-1891) и уголемява визиите ни за философията на съветския път към Изтока, с който Империята има над 10 000 километра граници. Като управническа теория тя в шеговита форма е обобщена в известната фраза „ Изтокът е тънка работа ” – „ Восток дело тонкое ”, която както виждаме в последно време по площадите на Европа и не е изгубила актуалността си след експлоадирането на следващата израело-палестинска рецесия. В този израз от прочут на мнозина филм е закодирана спецификата на съветската териториална и колониална агресия, различаваща се от европейското колонизиране на Америка, Африка и Азия.
Началото на систематичното „ опознаване ” на непознатите култури и управнически привички в Русия се свързва с появяването на многолюдното, шумно, буйно и по юношески смело „ Велико пратеничество ” на Петър I - „ Петър Михайлов, артилерист от Преображенския полк ”. Пътуване на Петър не преследва екзотични цели, а е израз на желанието да се опознае Европа - „ образецът ”, към който би трябвало да се „ отвари прозорец ”. Младият богатир, висок, слаб, с дребни нозе и постоянно смъкнати бели памучни чорапи, осквернител и дръзновен експериментатор следва фантазия, зародила се през детските и юношеските му години, прекарани макар възбраните по улиците на московската „ мини-Европа ” - така наречен „ Немецкая слобода ”, квартала на немски, холандски и прочие европейски преселници, мнозина протестанти.
Европейският план на Русия обаче се оказа непълен, с цел да се владее територия на страна, чиито повече от 80% земи са в Азия. Руските монарси през 19 век все по-ясно се осъзнават това. „ Белият цар ”, името, с което назовават бурятите-будисти императора,носи на плещите си по-различни отговорности - „ Изтокът ” става значителен детайл и нов вектор на развиване от 19 век насетне, без значение от идеологическите окраски на въшнополитическите планове. Русия е Евразия - мост сред Европа и Азия. « За съветската империя няма различен излаз: тя или би трябвало да стане това, което й разпорежда историята (световна мощ сплотяваща Запада с Изтока) или да тръгне безславно по пътя на упадъка си, тъй като от единствено себе си Европа в последна сметка, ще ни потисне с превъзходството си, а събудени от нея азиатските нации ще бъдат за нас още по-опасни от чуждородните западняци... ”, ще напише Е.Е. Ухтомски един от най-ранните идеолози на евразийството, предстоящ наставник на император Николай II и сателит в екзотичната обиколка, подхваната по гледище на император Александър III, през 1890 година с кораба „ Памет за Азов ”. Още тогава разбирането „ опознай, с цел да владееш ” твърдо се е вкоренило в съветските политически реалии. Към средата на 19 век преодоляването на териториите оттатък Волга сблъскват империята с традициите на далекоизточните религии и хилядолетни монархии - Китай, Япония, Индия. Бащите-императори разпореждат на знанията на наследниците си, добити на място, огромни очаквания. Защото би трябвало да ги приготвят за Времето, когато от знанията и уменията им ще зависи бъдещето и стабилността на империя, в която православието е обречено да съжителства с будизма, исляма, шаманизма и прочие Едно такова пътешестване „ Move to know способства и за обогатяването на съветски език с нов идиом - възклик на изненада, премесена със боязън, стъписване или просто гняв „ Японски жандарм! ” (Японский городовой!..).
По това време империята има твърдо открити граници. Териториите й в Азия обаче трансформира император във владетел-заложник на непознати обичаи и култури. Усвояването на новите територии слага на напред във времето казуса за вътрешна кохезия сред локалното население и идващите от европейската част на страната нови заселници. Огромните „ сибирски полета ”, насечени от планински вериги, пълноводни реки, непроходими гори, заблатени региони и полярни постоянно замръзнали земи, стават обект на интензивно планово или безредно преселване най-вече на селско население. Точно преди 153 години на 19 февруари (3 март, по остарял стил) 1861 е оповестен „ Манифестът ” на Царя – избавител Александър II, ликвидиращ крепостната взаимозависимост. Така пред управляващите с цялостна мощ застава казусът по какъв начин да се осъществу оземляване на селячеството. Най-лесният метод естествено е да се насочи многомилионната човешка вълна на Изток, ведно с изпращаните ешалони с каторжници – политически или престъпни и техните охранителни отряди. Към този миг съветският двор не бил непознат както на желанието да откри правилни политически решения за другарство с народите на Изтока, а съветската интелигенция демонстрират чудноват пиетет към източните философии в това число на Тибетската медицина. Тези тежнения съпътстват плановете за трайно модернизиране на Задбайкалието и Далечния Изток, демографско икономическо и военно подсилване на граничните с Китай региони.
Инцидентът, който ще опишем има връзка с будизма. След завладяването на регионите, обитаеми с буряти от 17 век насетне будизмът в Русия към средата не 19 век не е екзотика. Лекарът – бурят по генезис Пётр Алекса́ндрович Бадма́ев (Жамсаран), покръстен будист и тибетски врач, става кръстник на император Александър III. Бадмаев е създател на съветската школа по тибетска медицина. Той не е единственият привличащ вниманието на двора към Тибет. Няколко експедиции, проведени от императорското Руско географско сдружение, само че де факто от Руския общоприет щаб също деликатно наблюдават за процесите както сред Тибет и Китай, по този начин и за държанието на Англия в тази част на света. От 1720 Тибет – васално притежание на Поднебесната, в действителност се ръководи от духовния водач на будистите Далай-лама. Бадмаев, който доживява до пределна възраст е създател на един от проектите за съветска агресия в Монголия, Тибет и Китай. В качеството си на чиновник за известно време на Азиатския департамент той ще сформира паметна бележка „ За дилемите на съветската политика в азиатския Изток ”. В нея има фраза, която приказва доста за задача на съветските владетели по отношение на източните им народи-поданици. „ Будистите одобряват Белия цар за преродената си богиня Дара – ехе, настойничката на будистите....Руският цар е блян за народите на Изтока... ” Познавайки добре кръстника си, Александър III приел съществено Записката, само че не и предлагането да се завладеят Монголия, Тибет и Китай „ Всичко е по този начин ново, необикновени и фантастично, че е мъчно да се повярва във вероятния триумф... ” Към това време обаче Александър III към този момент е взел решение за строителството на „ Железния ” път на Изток, а престолонаследникът – първи измежду съветските владетели пътува не из Европа, а е пратен на едногодишен „ университет ” по Asia Studiеs.
„ Съмишлениците ” на Батмаев, преди всичко измежду които е Е.Е. Ухтомски – бащата на съветското евразийство, считат, че азиатската обиколка на Николай е значим алегоричен жест, тъй като Изтокът е „ историческия път, по който се движи съветския народ ”. Пътуването е разказано в прелестно издание, което се появява две години след края му през 1893 година То съдържа скъпи за етнографите илюстрации и фотографии и незабавно е преведено на няколко езика.
Началото на пътешествието на Николай е денят 23 октомври 1890 година след църковна работа в Гатчина. Влакът с Николай и немногочислената му свита се насочат към Триест, през Виена, с цел да избегнат Проливите. В Пирея към свитата му се причислява Георг, бъдещия граф Коринтски, втори наследник на вуйна му, внучката на Николай I и негова кръстницата му Олга и гръцкия крал Георг I. Изборът на Георг не бил инцидентен, роденият през1869 юноша има опит на море. През 1883 татко му Георг I, датски принц, го изпраща да служи в кралския флот на Дания, а по-късно младежът изкарва стаж и в съветския императорски флот. В момента на качването на борда на „ Памет за Азов ” има към този момент чин лейтенант. Ролята му в това пътешестване се оказва особена - той е индивидът, комуто съветският крон-принц е длъжен за спасяването си по време на случая в Япония. През идващите години обаче контактите му с съветския императорски двор са комплицирани и хладни - мълвата в европейските дворове свързва присъединяване на Георг в тази експедиция с прочувствената му обвързаност към 10 години по-възрастния от него датски принц и адмирал Валдемар Датски и обвинявания, че оказва безгрижно въздействие върху братовчед си Николай по време на пътуването - клюките и „ жълтите ” вести не са патент на днешните медии, истината постоянно остава скрита с епохи. Попълването на свитата продължава и на други пристанища. Следват Порт Саид, Суецкият канал, разходки по Нил и до пирамидите. На 11 декември корабът дебаркира в Мумбай (Бомбай).
В описанието на Пътешествието Е.Е. Ухтомски ще означи “Планът за пътешествието в Индия бе формиран най-вече по напътствията на професора от Санкт-Петербургския университет А.И. Воейков и със съдействието на нашия дипломат в Англия. Броят на съпровождащите...бе стеснен и се състоеше от основния началник... генерал-майор княз В. А. Барятински, флигел-атюданта княз Н.Д. Оболенски и княз В.С.Кочубей... ” Николай е посрещнат от известния в Русия сър Доналд Маккензи Уолъс, създател на книгата Russia и секретар на някогашния вице-крал на Индия лорд Деферън, апропо чудесно владеещ съветски. Николай е неотклонен и съумява за няколко седмици да посети съвсем всички забележителности - Тадж-Махал и Златния храм (Хармандир Сахиб), да обикали пазари и сътвори сбирка от екзотични предмети, да навлиза във вътрешността в страната, да взе участие в лов на тигри и разходки със слонове. Елит и елементарното население срещат бъдещия държател отзивчиво и почтително, а Ухтомския ще напише, че от самото начало нямат чувството, че са в чужбина.
На 31 януари експедицията е към този момент в Цейлон. Следват Сингапур, Ява, Банкок както и срещи с краля на Тайланд, с който завързват доста мощни другарски връзки, обиколки на китайски плантации и заводи. Веселата компания спори до късно, разисква бъдещето на света и пуши дълги източни лули в кают-компанията. Предстои им завършекът на експедицията – Япония, страната одеве е навлязла в нов интервал от историята си - ерата на императора Муцухито известна повече като ерата „ Мейдзи ” – ерата на простеното ръководство. Страната след 1868 и отварянето й към този момент е посещавана от други представители на императорската фамилия, само че Николай е първият почитан предстоящ правоприемник, който изобщо стъпва на земята на самураите и това ще му навлече съществени неприятности. Тук той ще изживее един от най- страшните мигове в живота си преди оня финален изстрел на 16 против 17 юли 1918.
На 15 април 1891 шест кораба на съветския императорски флот навлизат в пристанището на Кагосима, следват Нагазаки и Кобе. На черно-бяла фотография от началото на века на дясната ръка на император Николай, по неволя навил ръкавите на бялата си риза, се вижда рисунката на змей – черен змей със жълти рокчета, зелени лапи и червен стомах, пишат знаещите този факт. Престолонаследникът отделя 7 часа от времето си, с цел да му бъде направена от известните по целия свят майстори от Нагазаки татуировка – фешън въодушевление измежду британските млади аристократи. Като оставим настрани тези юношески забави следва да се подчертае, че това е първото посещаване на предстоящ император на прилежаща страна и в Токио се отнася с голямо внимание към госта. Визитата се дискутира в пресата, съветските дипломати деликатно наблюдават събитията. Николай е посрещнат персонално принц Арусигава Такехито. Случката от 29 април в Оцу, която ще последва, не е мечтана и от двете страни - Япония се безпокои от растежа на съветското въздействие в Далечния Изток и търси по-добра връзка, а за Русия всичко японско е метод да се оцени ролята на страната като контраст на прилежащ Китай, с който империята има няколко хиляди километра обща граница. Какво в действителност се случва - в ранното утро на 29 април Николай, Арисугава Такехито и свитите им се насочат към дребния град Оцу, през днешния ден предградие на Киото, прочут с това, че в него се намира будисткият храм Мии-дера. Над града в планината Хией има различен прочут храм от същата будистка школа, а в квартала Сакамото се намира Хиьоси тайся - едно от най-древните шинтоистки светилища, ситуирано на близо 400 000 кв.м. Будизмът и неговите особености са тематика, която мощно интересува съветския императорски двор, не малко страници в описанието на пътуването, оставено от Ухтомски, са отдадени на будизма и будистките нации на съветския Далечен Изток. Посещението на светините, разходка с корабче по езерото и обяд в постройката на префектурата – всичко върви по проект. Гостите са събрали голяма навалица по тесните улички на прекосяване на 40-те рикши. По маршрута са планувани при строги ограничения за сигурност – прозорците на вторите етажи са затворени, всички би трябвало да са със свалени шапки, чадърите затворени. Въпреки това се случило нещо изцяло ненадейно частично обяснимо с прословутата японска стриктност. Разположени на разстояние от 18 метра между тях членовете на японската императорска стража понижи право по етикет да се обръщат с тил към високопоставени лица и това не им разрешава да следят какво става в тълпата зад тила им. Това е едно от обясненията за опцията да се провежда подобен случай – японският жандарм Цуза Сандзо ненадейно изкача от тълпата и се нахвърля със събята си върху Николай като му нанася удар по главата. Това е евентуално най-лошият самурайски удар със сабя или пък цилиндърът и придвижването на рикшата не разрешават на нападателя да обезглави Николай. Съпровождащите Николай разказват израза на лицето му при задържането, скърцането със зъби и виковете, че е самурай. Макар страната да била излязла от изолацията си и императорът да полагал старания да я европеизирането й, съпротивата на самураите и обичайно мощните изолационистки тежнения вътре в японското общество не са за подценяване. Запазеното изложение на раната на Николай демонстрира, че не е била лека – два дълбоки разреза на тила до костта и един на челото. От единият от разрезите при полагане на превръзка на място е извадено парче костица. На борда на кораба съветските лекари зашиват раната. До края на живота си императорът ще страда от мощни пристъпи на главоболие, което лекарите изясняват с този случай. Отношението му към Япония, макар декларациите, остава отрицателно и нерядко в персонални беседи Николай си разрешава да назовава японците „ макаци ”.
Случката трае към 15-20 секунди, нападателят е спънат от Георг с бамбуковия му бастун, а двама от водачите на рикши се хвърлят от горната страна му. Японската преса на идващия ден е цялостна с описания, догатки за реакцията на Русия и предпочитание да се избегне експлоадирането на война. Въпреки препоръките на доближените си персонално императорът идва на борда на съветския „ Паметта на Азов ” и това е първото качване на японски държател на борда на непознат транспортен съд. Руският дипломат в Токио още през февруари изрича опасения по отношение на визитата, тъй като в страната има перманентна държавна рецесия. След като се схваща за идната височайша аудиенция – първа по рода си на толкоз високопоставена монархическа персона в локалното законодателство се подхващат промени. Те касаят санкции за нападение над почитан непознат посетител, което съгласно съветския посланик, приказва за страхове на самите японци във връзка на визитата. Японският министър на правораздаването желал стражарят да бъде съден по военновременни закони и погубен. Но надвива квалификацията за опит за съзнателно ликвидиране в спокойно време, и присъдата е пожизнена каторга. Въпреки увещанията визитата по решение на Санкт-Петербург е прекратена – животът на бъдещия император не може да се рискува, нито пък да се появят като разследване здравословни аргументи и компликации при наследяването на короната. Мнозина съжаляват за спирането на пътуването, което е предвиждало още няколко седмици престой на сушата и посещаване на Токио, до момента в който корабите чакат на кей. На първо място от бързото отплаване губят офицерите на корабите, мнозина от които към този момент са напазарили по някоя друга „ мадам Бътерфлай ” – краткотрайните дами костват по това време сред 15 и 20 $ на седмица, храна и място за живеене. Впрочем наскоро японски учени откриха в архива на Дмитрий Мендереев в Санкт-Петепербург писмо на японската брачна половинка на Владимир Менделеев Хидесима от Нагазаки, за раждането на щерка им Офудзи.
Японците, помогнали за залавянето на атентатора, са признати на борда на кораба, наградени с ордени и пожизнени пенсии. На идващия ден след началото на руско-японската война през 1905 писателят-хуморист Николай Лейкин пуска в списание „ Осколки ” (Парченца) описа „ Случка в Киото ” и въпреки разказът да е с различен сюжет цензорите виждат опция от общественото омаскаряване на японския жандарм, протегнал ръка на височайшата персона. Изразът „ Японский городовой ”, мъчно преводим на български с прилични думи, само че пък влиза трайно в съветския език като израз на извънредно стъписване и учудване. Ризата с попилата в нея кръв на Николай се оказва непокътната в сбирките на Ермитажа и през 2008 служи като „ заготовка ” на американския академик Майкъл Корбъл, извършващ експертизата за сравняване на ДНК с откритите остатъци на императора, заровен в незнайно място след разстрела през 1918.
В последно време обръщането на Русия към азиатския и арабо-мюсюлманския свят се интерпретира най-много от гледна точна на днешната рецесия в връзките на Русия с Европа и Съединени американски щати. Но протичащото се идва не на празно място, то е продължение на една държавна стратегичека линия на развиване, която макар политическите катаклизми трайно е определила мястото на Русия, включително на днешната, на звено от комплицираната система на другарство на Запада и Изтока, тъй че преориентирането на Москва през днешния ден е нещо естествено, тъй като Изтокът е комплицирана система, доста дипломатически старания са вложени и от двете страни, с цел да има основа новият съветски план. Балканите включително и българите постоянно са бивали част от тази система. Например съветските посланици и резиденто в Стамбул нормално не престават кариерата си на Изток – в Китай или Япония. В Япония умира първият съветски дипломатически сътрудник у нас А.П.Давидов и не инцидентно като част от Османсктата империя балканските страни даже към този момент освободени остават обект на управление от „ Азиатския департамент “ на Министреството на външните работи. Новата „ азиатска страница “ в съветската дипломация и политика е правоприемник на съществени обичаи, познаване на света на исляма и будизма и създаване на незрими връзки за връзка. Отричането на триумфите на Русия и отхвърли от многопластово исмисляне на днешния ден не подсигурява никому триумф.
Случката, която ще опиша е част от историята на едно височайшо пътешестване (1890-1891) и уголемява визиите ни за философията на съветския път към Изтока, с който Империята има над 10 000 километра граници. Като управническа теория тя в шеговита форма е обобщена в известната фраза „ Изтокът е тънка работа ” – „ Восток дело тонкое ”, която както виждаме в последно време по площадите на Европа и не е изгубила актуалността си след експлоадирането на следващата израело-палестинска рецесия. В този израз от прочут на мнозина филм е закодирана спецификата на съветската териториална и колониална агресия, различаваща се от европейското колонизиране на Америка, Африка и Азия.
Началото на систематичното „ опознаване ” на непознатите култури и управнически привички в Русия се свързва с появяването на многолюдното, шумно, буйно и по юношески смело „ Велико пратеничество ” на Петър I - „ Петър Михайлов, артилерист от Преображенския полк ”. Пътуване на Петър не преследва екзотични цели, а е израз на желанието да се опознае Европа - „ образецът ”, към който би трябвало да се „ отвари прозорец ”. Младият богатир, висок, слаб, с дребни нозе и постоянно смъкнати бели памучни чорапи, осквернител и дръзновен експериментатор следва фантазия, зародила се през детските и юношеските му години, прекарани макар възбраните по улиците на московската „ мини-Европа ” - така наречен „ Немецкая слобода ”, квартала на немски, холандски и прочие европейски преселници, мнозина протестанти.
Европейският план на Русия обаче се оказа непълен, с цел да се владее територия на страна, чиито повече от 80% земи са в Азия. Руските монарси през 19 век все по-ясно се осъзнават това. „ Белият цар ”, името, с което назовават бурятите-будисти императора,носи на плещите си по-различни отговорности - „ Изтокът ” става значителен детайл и нов вектор на развиване от 19 век насетне, без значение от идеологическите окраски на въшнополитическите планове. Русия е Евразия - мост сред Европа и Азия. « За съветската империя няма различен излаз: тя или би трябвало да стане това, което й разпорежда историята (световна мощ сплотяваща Запада с Изтока) или да тръгне безславно по пътя на упадъка си, тъй като от единствено себе си Европа в последна сметка, ще ни потисне с превъзходството си, а събудени от нея азиатските нации ще бъдат за нас още по-опасни от чуждородните западняци... ”, ще напише Е.Е. Ухтомски един от най-ранните идеолози на евразийството, предстоящ наставник на император Николай II и сателит в екзотичната обиколка, подхваната по гледище на император Александър III, през 1890 година с кораба „ Памет за Азов ”. Още тогава разбирането „ опознай, с цел да владееш ” твърдо се е вкоренило в съветските политически реалии. Към средата на 19 век преодоляването на териториите оттатък Волга сблъскват империята с традициите на далекоизточните религии и хилядолетни монархии - Китай, Япония, Индия. Бащите-императори разпореждат на знанията на наследниците си, добити на място, огромни очаквания. Защото би трябвало да ги приготвят за Времето, когато от знанията и уменията им ще зависи бъдещето и стабилността на империя, в която православието е обречено да съжителства с будизма, исляма, шаманизма и прочие Едно такова пътешестване „ Move to know способства и за обогатяването на съветски език с нов идиом - възклик на изненада, премесена със боязън, стъписване или просто гняв „ Японски жандарм! ” (Японский городовой!..).
По това време империята има твърдо открити граници. Териториите й в Азия обаче трансформира император във владетел-заложник на непознати обичаи и култури. Усвояването на новите територии слага на напред във времето казуса за вътрешна кохезия сред локалното население и идващите от европейската част на страната нови заселници. Огромните „ сибирски полета ”, насечени от планински вериги, пълноводни реки, непроходими гори, заблатени региони и полярни постоянно замръзнали земи, стават обект на интензивно планово или безредно преселване най-вече на селско население. Точно преди 153 години на 19 февруари (3 март, по остарял стил) 1861 е оповестен „ Манифестът ” на Царя – избавител Александър II, ликвидиращ крепостната взаимозависимост. Така пред управляващите с цялостна мощ застава казусът по какъв начин да се осъществу оземляване на селячеството. Най-лесният метод естествено е да се насочи многомилионната човешка вълна на Изток, ведно с изпращаните ешалони с каторжници – политически или престъпни и техните охранителни отряди. Към този миг съветският двор не бил непознат както на желанието да откри правилни политически решения за другарство с народите на Изтока, а съветската интелигенция демонстрират чудноват пиетет към източните философии в това число на Тибетската медицина. Тези тежнения съпътстват плановете за трайно модернизиране на Задбайкалието и Далечния Изток, демографско икономическо и военно подсилване на граничните с Китай региони.
Инцидентът, който ще опишем има връзка с будизма. След завладяването на регионите, обитаеми с буряти от 17 век насетне будизмът в Русия към средата не 19 век не е екзотика. Лекарът – бурят по генезис Пётр Алекса́ндрович Бадма́ев (Жамсаран), покръстен будист и тибетски врач, става кръстник на император Александър III. Бадмаев е създател на съветската школа по тибетска медицина. Той не е единственият привличащ вниманието на двора към Тибет. Няколко експедиции, проведени от императорското Руско географско сдружение, само че де факто от Руския общоприет щаб също деликатно наблюдават за процесите както сред Тибет и Китай, по този начин и за държанието на Англия в тази част на света. От 1720 Тибет – васално притежание на Поднебесната, в действителност се ръководи от духовния водач на будистите Далай-лама. Бадмаев, който доживява до пределна възраст е създател на един от проектите за съветска агресия в Монголия, Тибет и Китай. В качеството си на чиновник за известно време на Азиатския департамент той ще сформира паметна бележка „ За дилемите на съветската политика в азиатския Изток ”. В нея има фраза, която приказва доста за задача на съветските владетели по отношение на източните им народи-поданици. „ Будистите одобряват Белия цар за преродената си богиня Дара – ехе, настойничката на будистите....Руският цар е блян за народите на Изтока... ” Познавайки добре кръстника си, Александър III приел съществено Записката, само че не и предлагането да се завладеят Монголия, Тибет и Китай „ Всичко е по този начин ново, необикновени и фантастично, че е мъчно да се повярва във вероятния триумф... ” Към това време обаче Александър III към този момент е взел решение за строителството на „ Железния ” път на Изток, а престолонаследникът – първи измежду съветските владетели пътува не из Европа, а е пратен на едногодишен „ университет ” по Asia Studiеs.
„ Съмишлениците ” на Батмаев, преди всичко измежду които е Е.Е. Ухтомски – бащата на съветското евразийство, считат, че азиатската обиколка на Николай е значим алегоричен жест, тъй като Изтокът е „ историческия път, по който се движи съветския народ ”. Пътуването е разказано в прелестно издание, което се появява две години след края му през 1893 година То съдържа скъпи за етнографите илюстрации и фотографии и незабавно е преведено на няколко езика.
Началото на пътешествието на Николай е денят 23 октомври 1890 година след църковна работа в Гатчина. Влакът с Николай и немногочислената му свита се насочат към Триест, през Виена, с цел да избегнат Проливите. В Пирея към свитата му се причислява Георг, бъдещия граф Коринтски, втори наследник на вуйна му, внучката на Николай I и негова кръстницата му Олга и гръцкия крал Георг I. Изборът на Георг не бил инцидентен, роденият през1869 юноша има опит на море. През 1883 татко му Георг I, датски принц, го изпраща да служи в кралския флот на Дания, а по-късно младежът изкарва стаж и в съветския императорски флот. В момента на качването на борда на „ Памет за Азов ” има към този момент чин лейтенант. Ролята му в това пътешестване се оказва особена - той е индивидът, комуто съветският крон-принц е длъжен за спасяването си по време на случая в Япония. През идващите години обаче контактите му с съветския императорски двор са комплицирани и хладни - мълвата в европейските дворове свързва присъединяване на Георг в тази експедиция с прочувствената му обвързаност към 10 години по-възрастния от него датски принц и адмирал Валдемар Датски и обвинявания, че оказва безгрижно въздействие върху братовчед си Николай по време на пътуването - клюките и „ жълтите ” вести не са патент на днешните медии, истината постоянно остава скрита с епохи. Попълването на свитата продължава и на други пристанища. Следват Порт Саид, Суецкият канал, разходки по Нил и до пирамидите. На 11 декември корабът дебаркира в Мумбай (Бомбай).
В описанието на Пътешествието Е.Е. Ухтомски ще означи “Планът за пътешествието в Индия бе формиран най-вече по напътствията на професора от Санкт-Петербургския университет А.И. Воейков и със съдействието на нашия дипломат в Англия. Броят на съпровождащите...бе стеснен и се състоеше от основния началник... генерал-майор княз В. А. Барятински, флигел-атюданта княз Н.Д. Оболенски и княз В.С.Кочубей... ” Николай е посрещнат от известния в Русия сър Доналд Маккензи Уолъс, създател на книгата Russia и секретар на някогашния вице-крал на Индия лорд Деферън, апропо чудесно владеещ съветски. Николай е неотклонен и съумява за няколко седмици да посети съвсем всички забележителности - Тадж-Махал и Златния храм (Хармандир Сахиб), да обикали пазари и сътвори сбирка от екзотични предмети, да навлиза във вътрешността в страната, да взе участие в лов на тигри и разходки със слонове. Елит и елементарното население срещат бъдещия държател отзивчиво и почтително, а Ухтомския ще напише, че от самото начало нямат чувството, че са в чужбина.
На 31 януари експедицията е към този момент в Цейлон. Следват Сингапур, Ява, Банкок както и срещи с краля на Тайланд, с който завързват доста мощни другарски връзки, обиколки на китайски плантации и заводи. Веселата компания спори до късно, разисква бъдещето на света и пуши дълги източни лули в кают-компанията. Предстои им завършекът на експедицията – Япония, страната одеве е навлязла в нов интервал от историята си - ерата на императора Муцухито известна повече като ерата „ Мейдзи ” – ерата на простеното ръководство. Страната след 1868 и отварянето й към този момент е посещавана от други представители на императорската фамилия, само че Николай е първият почитан предстоящ правоприемник, който изобщо стъпва на земята на самураите и това ще му навлече съществени неприятности. Тук той ще изживее един от най- страшните мигове в живота си преди оня финален изстрел на 16 против 17 юли 1918.
На 15 април 1891 шест кораба на съветския императорски флот навлизат в пристанището на Кагосима, следват Нагазаки и Кобе. На черно-бяла фотография от началото на века на дясната ръка на император Николай, по неволя навил ръкавите на бялата си риза, се вижда рисунката на змей – черен змей със жълти рокчета, зелени лапи и червен стомах, пишат знаещите този факт. Престолонаследникът отделя 7 часа от времето си, с цел да му бъде направена от известните по целия свят майстори от Нагазаки татуировка – фешън въодушевление измежду британските млади аристократи. Като оставим настрани тези юношески забави следва да се подчертае, че това е първото посещаване на предстоящ император на прилежаща страна и в Токио се отнася с голямо внимание към госта. Визитата се дискутира в пресата, съветските дипломати деликатно наблюдават събитията. Николай е посрещнат персонално принц Арусигава Такехито. Случката от 29 април в Оцу, която ще последва, не е мечтана и от двете страни - Япония се безпокои от растежа на съветското въздействие в Далечния Изток и търси по-добра връзка, а за Русия всичко японско е метод да се оцени ролята на страната като контраст на прилежащ Китай, с който империята има няколко хиляди километра обща граница. Какво в действителност се случва - в ранното утро на 29 април Николай, Арисугава Такехито и свитите им се насочат към дребния град Оцу, през днешния ден предградие на Киото, прочут с това, че в него се намира будисткият храм Мии-дера. Над града в планината Хией има различен прочут храм от същата будистка школа, а в квартала Сакамото се намира Хиьоси тайся - едно от най-древните шинтоистки светилища, ситуирано на близо 400 000 кв.м. Будизмът и неговите особености са тематика, която мощно интересува съветския императорски двор, не малко страници в описанието на пътуването, оставено от Ухтомски, са отдадени на будизма и будистките нации на съветския Далечен Изток. Посещението на светините, разходка с корабче по езерото и обяд в постройката на префектурата – всичко върви по проект. Гостите са събрали голяма навалица по тесните улички на прекосяване на 40-те рикши. По маршрута са планувани при строги ограничения за сигурност – прозорците на вторите етажи са затворени, всички би трябвало да са със свалени шапки, чадърите затворени. Въпреки това се случило нещо изцяло ненадейно частично обяснимо с прословутата японска стриктност. Разположени на разстояние от 18 метра между тях членовете на японската императорска стража понижи право по етикет да се обръщат с тил към високопоставени лица и това не им разрешава да следят какво става в тълпата зад тила им. Това е едно от обясненията за опцията да се провежда подобен случай – японският жандарм Цуза Сандзо ненадейно изкача от тълпата и се нахвърля със събята си върху Николай като му нанася удар по главата. Това е евентуално най-лошият самурайски удар със сабя или пък цилиндърът и придвижването на рикшата не разрешават на нападателя да обезглави Николай. Съпровождащите Николай разказват израза на лицето му при задържането, скърцането със зъби и виковете, че е самурай. Макар страната да била излязла от изолацията си и императорът да полагал старания да я европеизирането й, съпротивата на самураите и обичайно мощните изолационистки тежнения вътре в японското общество не са за подценяване. Запазеното изложение на раната на Николай демонстрира, че не е била лека – два дълбоки разреза на тила до костта и един на челото. От единият от разрезите при полагане на превръзка на място е извадено парче костица. На борда на кораба съветските лекари зашиват раната. До края на живота си императорът ще страда от мощни пристъпи на главоболие, което лекарите изясняват с този случай. Отношението му към Япония, макар декларациите, остава отрицателно и нерядко в персонални беседи Николай си разрешава да назовава японците „ макаци ”.
Случката трае към 15-20 секунди, нападателят е спънат от Георг с бамбуковия му бастун, а двама от водачите на рикши се хвърлят от горната страна му. Японската преса на идващия ден е цялостна с описания, догатки за реакцията на Русия и предпочитание да се избегне експлоадирането на война. Въпреки препоръките на доближените си персонално императорът идва на борда на съветския „ Паметта на Азов ” и това е първото качване на японски държател на борда на непознат транспортен съд. Руският дипломат в Токио още през февруари изрича опасения по отношение на визитата, тъй като в страната има перманентна държавна рецесия. След като се схваща за идната височайша аудиенция – първа по рода си на толкоз високопоставена монархическа персона в локалното законодателство се подхващат промени. Те касаят санкции за нападение над почитан непознат посетител, което съгласно съветския посланик, приказва за страхове на самите японци във връзка на визитата. Японският министър на правораздаването желал стражарят да бъде съден по военновременни закони и погубен. Но надвива квалификацията за опит за съзнателно ликвидиране в спокойно време, и присъдата е пожизнена каторга. Въпреки увещанията визитата по решение на Санкт-Петербург е прекратена – животът на бъдещия император не може да се рискува, нито пък да се появят като разследване здравословни аргументи и компликации при наследяването на короната. Мнозина съжаляват за спирането на пътуването, което е предвиждало още няколко седмици престой на сушата и посещаване на Токио, до момента в който корабите чакат на кей. На първо място от бързото отплаване губят офицерите на корабите, мнозина от които към този момент са напазарили по някоя друга „ мадам Бътерфлай ” – краткотрайните дами костват по това време сред 15 и 20 $ на седмица, храна и място за живеене. Впрочем наскоро японски учени откриха в архива на Дмитрий Мендереев в Санкт-Петепербург писмо на японската брачна половинка на Владимир Менделеев Хидесима от Нагазаки, за раждането на щерка им Офудзи.
Японците, помогнали за залавянето на атентатора, са признати на борда на кораба, наградени с ордени и пожизнени пенсии. На идващия ден след началото на руско-японската война през 1905 писателят-хуморист Николай Лейкин пуска в списание „ Осколки ” (Парченца) описа „ Случка в Киото ” и въпреки разказът да е с различен сюжет цензорите виждат опция от общественото омаскаряване на японския жандарм, протегнал ръка на височайшата персона. Изразът „ Японский городовой ”, мъчно преводим на български с прилични думи, само че пък влиза трайно в съветския език като израз на извънредно стъписване и учудване. Ризата с попилата в нея кръв на Николай се оказва непокътната в сбирките на Ермитажа и през 2008 служи като „ заготовка ” на американския академик Майкъл Корбъл, извършващ експертизата за сравняване на ДНК с откритите остатъци на императора, заровен в незнайно място след разстрела през 1918.
В последно време обръщането на Русия към азиатския и арабо-мюсюлманския свят се интерпретира най-много от гледна точна на днешната рецесия в връзките на Русия с Европа и Съединени американски щати. Но протичащото се идва не на празно място, то е продължение на една държавна стратегичека линия на развиване, която макар политическите катаклизми трайно е определила мястото на Русия, включително на днешната, на звено от комплицираната система на другарство на Запада и Изтока, тъй че преориентирането на Москва през днешния ден е нещо естествено, тъй като Изтокът е комплицирана система, доста дипломатически старания са вложени и от двете страни, с цел да има основа новият съветски план. Балканите включително и българите постоянно са бивали част от тази система. Например съветските посланици и резиденто в Стамбул нормално не престават кариерата си на Изток – в Китай или Япония. В Япония умира първият съветски дипломатически сътрудник у нас А.П.Давидов и не инцидентно като част от Османсктата империя балканските страни даже към този момент освободени остават обект на управление от „ Азиатския департамент “ на Министреството на външните работи. Новата „ азиатска страница “ в съветската дипломация и политика е правоприемник на съществени обичаи, познаване на света на исляма и будизма и създаване на незрими връзки за връзка. Отричането на триумфите на Русия и отхвърли от многопластово исмисляне на днешния ден не подсигурява никому триумф.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ