Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

На 24 юни, 2023 година светът осъмна с новинарски поток, залят с спорни новини от Русия. Няколко часа по-рано, в нощта на 23 против 24, съветският олигарх и велможа виночерпец на Путин – Евгени Пригожин, разгласи че потегля на поход против Москва за да смъкна от постовете им началника на генералния щаб ген. Валери Герасимов и министърът на защитата на Русия Сергей Шойгу. Пригожин упреква двамата военни, че преднамерено са заповядали обстрел на наемническите сили на частната военна компания „ Вагнер “, финансирана от Пригожин.

Според версията на олигарха, до момента в който неговите мъже се борят на най-горещата точка на фронта към град Бахмут, министерство на защитата неведнъж саботира техните старания, а на 22 или 23 юни съветската войска бомбардира целеустремено лагер на Вагнер. Пригожин събира силите си, които самичък прави оценка на 25 000, а специалистите – на ок. 5-10 000 и поема на север към Москва.

В утрото на 24 юни вагнеровците (наричани и зеки), завзеха град Ростов на Дон, който служи като команден център за съветската инвазия на Украйна. Няколко часа по-късно силите на Пригожин минаха през Воронеж и в последна сметка доближиха на 250 км от Москва към 18:00 българско време. В тази обстановка, сред Кремъл и Пригожин протекоха договаряния, контрактувани от беларуския президент Александър Лукашенко. В резултат от договарянията, Пригожин изтегли войските си назад и се съгласи да замине в заточение в Беларус. Най-сериозната опасност за Путин след 25 години отпред на Русия беше избегната, най-малко за в този момент.

Анализатори, специалисти и елементарни разбирачи от обществените мрежи се захванаха да нищят аргументите за протеста, аргументите за преждевременния му край и вероятните последствия за бъдещето на Русия. Това, което може да се каже сигурно е, че този протест не е нито първият, нито ще е евентуално последният сходен сюжет в историята на Русия.

Всъщност, Руската империя помни няколко емблематични фигури, ненапълно сходни на Пригожин, които надигат глава и оръжие против страната, опирайки се на претенцията за нарушаването на личните им и на техните хора права и свободи. Също както Пригожин не упрекна непосредствено Путин, а заприказва за това че „ президентът е измамен от своите доближени “, по този начин и в предходните столетия водачите на протестите не упреквали непосредствено царя, а посочвали „ неприятните министри и съветници, с които Бащицата се е заобиколил “. В името на справедливостта, поправянето на грешката и спасяването на Бащата на нацията от злите и лукави заговорници, с които се  е обкръжил, неколцина смелчаци са повеждали своите войски на битка с Русия в името на Русия.

Първото огромно име на бунтовник в съветската история, поел на плещите си отговорността за избавление на своите братя по оръжие от несправедливия терор на столичната върхушка е Степан Тимофеевич Разин. Стенка, както е прочут измежду почитателите си, е роден към 1630 година в региона на град Воронеж, тогава съществена съветска цитадела на ръба на Степта. Има разнообразни версии за произхода му, само че се знае, че татко му е бил казашки лидер, а майката евентуално произлиза от локалното славяноезично население на днешна Северна Украйна. Други версии на историята я показват като татарска пленница, отвлечена от бащата – Тимофей Ряза.

Малко се знае за живота на Степан Разин преди фамозния му протест. За разлика от по-голямата част от съвременниците си очевидно е бил образован, защото провежда и прави огромно поклонничество до Соловетския манастир на Бяло море, а по-късно служи като дипломат на донските казаци при калмиките. Естествено, такова обучение е еквивалентно на нашето килийно от XVIII век, само че дава съществени преимущества пред другояче изцяло необразованата маса от хора в тогавашна Русия.

Към средата на 1660-те години, Разин застава отпред на личен отряд казаци, които го избират за собствен атаман (предводител) на база на персоналните му качества и заслуги. Такъв избор допуска богат опит в плячкосването на татарски лагери и поселения, сполучливо показване в най-малко няколко сражения, както и отлични умения в връзката и посредничеството, които през днешния ден някои биха нарекли мениджмънт и пийпъл скилс. При всяко състояние Разин е известно име по поречието на р. Дон и с него се преценяват както съветските сътрудници, по този начин и представителите на кримските татари, Полша, останалите казашки войнства и търговците, идващи от Азия и Персия към Русия.

По своето естество, казаците съставляват в тези времена обществена каста от свободни люде, натоварени със задачата да охраняват границата на Русия в степите против всевъзможни нашествия. В подмяна царската администрация им отпуска годишни дотации от храна, оръжие, пари и други продоволствия, които полу-уседналото казашко общество няма по какъв начин да си създаде единствено.

Охраната на границата е обвързвана с непрекъснати борби против Кримското ханство на татарите, Османската империя и Полско-Литовското кралство, което управлява днешна Западна Украйна. Животът на средностатистическия казак съставлява непрекъсната битка за оцеляване при неприятни хигиенични условия, тежък климат и цялостна липса на някои от базовите постижения на тогавашна цивилизация. С други думи, хората в степта живеят по този начин, както предшествениците им 100, 1000 и даже 3000 години по-рано.

В това общество на напред във времето излизат водачи, способни да обединят пограничниците, да им обезпечат плячка и прехранване, както и да подсигуряват политическите им свободи по отношение на прилежащите монархии. Често такива водачи се превръщали в дипломатически сътрудници, търговски представители и даже пълководци. Именно в тази многопрофилна бленда би трябвало да се причисли и Степан Разин. Към 1667 година името му е обвързвано с поредност от кражби, търговски експедиции и военни съприкосновения по поречието на р. Дон.

През 1667 година Разин влиза за първи път в остри несъгласия с съветските управляващи. След протеста на Богдан Хмелницки (1648-1657 г.), Москва се стреми да управлява казаците и да употребява доставките на хранителни запаси и оръжие като средство за оказване на политически напън. Местните представители на царя – войводите на обособените провинции, са натоварени със задачата да управляват казаците и да контролират активността им в унисон с държавните ползи на Русия. Това постоянно включва забрани за разграбване, отвод от допускане на казаците в избрани замъци, а от време на време и физическо опълчване на царските бойци против пограничниците.

Уморен от непрекъснатите закани на съветските управляващи, Разин взема решение да събере своите побратими и да провежда експедиция към Каспийско море. Целта на казаците е да се заселят отвън директната сфера на съветско въздействие в степта и по този метод необезпокоявани да грабят и търгуват с Централна Азия и Персия. Сам по себе си сходен ход е ясно удостоверение за знанията и образоваността на Разин. В онази ера малко на брой са хората, които имат ясна визия за света, който ги заобикаля, а знанията по география на 99% от човечеството свършват с мислената окръжност с радиус 40-50 км от родното им място.

Дружината на Разин напуща долината на р. Дон и се насочва към Волга. Стенка се надява че ще премине без проблем през Астраханското воеводство и ще може да напредне към каспийските крайбрежия. Научавайки за проектите му, съветските управляващи бързат да известят воеводата на Астрахан да не позволява казаците в града или да им разрешава да доближат Каспийско море.

Опитът за озаптяване на Разин приключва с неуспех. Силите му доближават р. Волга без да им бъде оказана опозиция, след което се спускат около Астрахан и даже освобождават по пътя редица политически пандизчии, пленени от московските войски. Вялите опити на няколко отряда московски стрелци (елитни гарнизонни войски – б.а.) приключват с погром за царските сили. Разин минава р. Волга и доближава крайбрежията на р. Урал.

Той, дружно с неколцина правилни бойци съумяват да влязат в град Яицк (дн. Орал) преоблечени като поклонници, след което отварят портите на града за останалата армия и завладяват укреплението.  Навсякъде по пътя си Разин приказва пред тълпите по какъв начин идава да освобождава потиснатите елементарни хора и да разгроми и накаже богаташите и корумпираните държавни чиновници. (Звучи ли ви познато? – б.а)

Създал си опорна база на самия борд на съветските владения, Разин оставя дребен гарнизон в Яицк, след което с главните си войски се спуска по поречието на р. Урал и навлиза в Каспийско море през 1668 година Докато главните му сили са в Каспийско море, войводата на Астрахан съумява да си върне контрола над Яицк, ликвидирайки дребния казашки гарнизон, оставен от Разин. Междувременно силите на Стенка се спускат по западните крайбрежия на Каспийско море, опожарявайки и плячкосвайки редица селища, подчинени на Персия.

Няколко по-големи замъци като Дербент и Рещ съумяват да удържат напора на казаците, само че редица по-малки селища, измежду които и сегашен Баку са разграбени. В последна сметка, през есента на 1669 година Разин пътува персонално до персийската столица Исфахан и застава пред шах Сюлейман I (1666-1694 г.), предлагайки услугите си на шаха в подмяна на земи за заселване и парични средства. Персите, стремейки се да запазят положителни взаимоотношения с руснаците, отхвърлят. Това кара Разин да замине за източните крайбрежия на Каспийско море, където основава краткотрайна цитадела и употребява река Атрак за трасе, по което да нахлуе в земите на туркмените и да плячкосва селата им.

След изпълнено с борби, рейдове и обир лято, през есента на 1669 година Разин се завръща в Астрахан, където е посрещнат като воин от локалното население, а войводата му предлага да го помилва от името на цар Алексей Романов, в случай че казаците сложат оръжие и се върнат към върховенството на Москва. Историята на последвалите събития остава неразбираема. През зимата на 1669/1670 година Разин е на път към земите на донските казаци, с цел да заеме остарялото си място измежду атаманите.

Изглежда нещо съществено се обърква сред него и царските сътрудници в Поволжието, тъй като при започване на 1670 година Разин се подвига на протест, събира войска от 7000 души и завладява всички съществени градове и замъци в региона на днешния Волгоград, включително и остарялата татарска столица Царицин, както и селището Черкаск, след което войските му се насочат към Астрахан, превземайки крепостта Черний Яр по пътя си. На този стадий локалните царски гарнизони въстават и се причисляват към силите на Разин, а локалното население посреща казашкия въстаник като избавител от гнета на крепостничеството.

Обкръжен от ореола на бунтар-освободител, Разин доближава Астрахан, а протестът на локалните стрелци, води до отваряне на портите на основната цитадела, която е и главен търговски център в съветските земи. За да задоволи апетитите на своята сборна армия, Разин разрешава на казаците да разграбят благосъстоянията на Астрахан – позорна поредност от кланета, щурм и изнасилвания, която трае два дни. Богатствата, които с еоказват в ръцете на бунтовниците естествено предизвикат и други авантюристи в Поволжието да се причислят към Разин. Сред тях е и една от дребното жени-атамани на казашките войнства – Алена Арзамаская, наричана казашката Жана д‘Арк.

След успеха при Астрахан, армията на Разин нараства доста, евентуално достигайки до над 25-30 000 души (съвпадението с размера на Вагнер е изцяло инцидентно, несъмнено – б.а.). Стенка повежда силите си на север по поречието на Волга и завладява Саратов и Самара. Двата града следват ориста на Астрахан.

Безогледното принуждение скоро се трансформира в сериозен удар по реномето на Разин. Как по този начин, питат се крепостните, хем е избавител, хем избива и заробва всичко по пътя си?. Въпреки това националната обич е на негова страна, до момента в който продължава да печели. За да укрепи въздействието си, Разин изпраща вестоносци и разпраща памфлети из съветските земи, в които приканва селяните на протест против царското държавно управление и несправедливите боляри, които угнетяват народа. В подмяна, Разин афишира основаване на казашка република, в която всички да са равни и свободни.

Съдбата обръща тил на Разин при започване на октомври, 1670 година, когато войските му доближават до град Симбирск (дн. Уляновск). Местния мощен гарнизон, отпред с воеводата княз Юрий Барятинский съумява да отблъсне на два пъти казашките щурмове и да им нанесе съществени загуби. Надвит, Разин би трябвало да се изтегли на юг за зимата, което дава опция на царските управляващи да се прегрупират и да съберат свежи войски.

Междувременно, Разин разпраща нова вълна от сътрудници и глашатаи, които минават през огромните градски центрове на Южна Русия и доближават даже до Москва и Новгород. В резултат от апелите, през зимата в лагера на Разин се стичат нови войски. Същевременно, царските отряди съумяват да си върнат контрола над хинтерланда от двете страни на Волга и се приготвят за решителни дейности против въстаници на пролет.

През 1671 година войските на Разин водят общо осем огромни сражения с царските сили. По-добре въоръжени и снабдени, силите на цар Алексей стартират да громят и отслабват вълната на националното неодобрение. Жестокостта на Разин към покорените замъци и тяхното население, отблъсква локалните. Когато ориста обръща тил на Стенка, дружно с нея се залостват и сърцата на съветските крепостни и на елементарните казаци. Към средата на 1671 година протестът стартира да затихва, а жестоките санкции, налагани на метежниците, бързо разколебават тези, към момента подготвени да вдигнат оръжие. В последна сметка самите казаци пленяват разин и брат му Фрол и ги предават на царските управляващи, в подмяна на прошка за част от участвалите в протеста атамани.

На 16 юни, 1671 година Степан Разин е наказан на гибел и разчленен на площада пред московския Кремъл (дн. Червен площад) – главорез отсича левия му крайник и дясната ръка. В този миг брат му Фрол извиква че е  подготвен да съобщи към момента свободните бунтовници. Разин, въпреки и полу жив извисява глас  над тълпата с един финален провокационен зов – „ Мълчи, пес! “. В този миг брадвата на палача прекъсва живота му, а Фрол, в презрян опит да се избави, предава досегашните си приятели. Пет години по-късно е екзекутиран макар че спомага на царските управляващи.

Историята на Степан Разин остава един от най-поучителните детайли от предишното на Русия. Нейният процес е източник на прекалено много образци за развоя на събитията през днешния ден, а ориста на героите е положително увещание за това, което чака неуспелите бунтовници. През 1917 година белогвардейските интелигенти ще побързат да съпоставят болшевиките с Разин – грабители, насилници и по едно и също време с това пророци на свободата и равенството. Днес, 105 години по-късно, паралелите напълно не са изчерпани, а времето ще покаже колцина ще са мъжете, които ще се опълчат на царя в двадесет и първия век.