Историята на природните бедствия е изпълнена с гръмотевици, наводнения и

Историята на естествените бедствия е изпълнена с гръмотевици, наводнения и даже метеорити. Но някои от най-интересните бедствия идват от дълбините на самата Земя – с помощта на вулканите. Изригвания като това, което погребва Помпей, са постоянно срещани в уроците по история в началното учебно заведение. Малко вулкани обаче имат толкоз трагично и опустошително влияние като този на планината Тамбора. През 1815 година той изригва толкоз мощно, че закрива Земята от слънчевата радиация като по този начин охлажда Северното полукълбо и трансформира 1816 година в „ годината без лято “.

Преди да избухне през април 1815 година, Тамбора е бил 4 300-метров връх в центъра на индонезийски остров на име Сумбава. По време на изригването той изхвърля в атмосферата милиарди тонове газ и парчета като огромна част от по-тежкият материал падат върху островите и морето към Тамбора, само че доста количество се озова в атмосферата, популяризират се по целия свят и отчасти закриват слънцето в продължение на месеци след събитието. Самото изригване убива десетки хиляди – в случай че не и стотици хиляди – хора вследствие на зародилите пирокластични потоци (бързо движещи се потоци от свръхнагорещени скали, тефра, сажди и токсични газове), задушаващи пепелни валове и цунамита.

Индонезия е дом на едни от най-активните геоложки действия в света. Изригването на индонезийския вулкан Кракатау на 27 август 1883 година е едно от най-прочутите вулканични бедствия в историята, при което умират десетки хиляди хора и се отразява на времето по целия свят месеци след изригването. Само няколко десетилетия преди този момент обаче планината Тамбора се отприщва по-страшно от Кракатау, вашингтонската планина Сейнт Хелънс и даже от Везувий в Помпей.

Тамбора получава VEI-7 по показателя на вулканичната експлозивност – индикатор, който мери размера на вулканичните изригвания по канара от VEI-0 до VEI-8. При Кракатау е измерен VEI-6, а при планината Сейнт Хелънс и Везувий – VEI-5.

Запознати сме с парниковия резултат, при който избрани газове и частици в атмосферата могат да задържат топлота и да провокират повишение на световните температури. Вулканичните изригвания обаче могат да провокират противоположния резултат като съществуват два съществени механизма за това: първият е, че изхвърлените от вулканите частици отразяват слънчевата светлина, като разрешават на по-малко слънчева радиация да доближи до повърхността, поддържайки световните температури по-ниски, в сравнение с биха били при естествени условия. Резултатът е вулканична зима, сходна на страшната „ нуклеарна зима “, която е съществена тематика в научната фантастика на 20-ти век. Но праховите частици се задържат в атмосферата единствено няколко дни. Много по-голям е серният диоксид, който също се появява при изригванията. Той се трансформира в сярна киселина, която по-късно образува аерозоли високо в атмосферата, които също блокират входящата слънчева радиация в продължение на няколко години след изригването.

Вулканичната зима, която последва историческото изригване, визира грубо общности по целия свят. По подигравка на ориста резултатът на вулканичната зима се случва през летните месеци, изключително в източната част на Северна Америка. Там жителите оповестяват за значителни снеговалежи чак доникъде на юни в североизточната част на Съединени американски щати, като в един от разказите се загатва за половин метър сняг на 6 юни 1816 година

Внезапното намаляване на температурите нанася провали на селското стопанство по целия свят. В допълнение към мощните студове и измръзвания, които унищожават реколтата в Съединените щати, студените и влажни условия удрят и Европа и Азия. Това довежда до общочовешки апетит в доста райони на света, което лишава живота на безчет хора.

Изригването освен оставя след себе си метеорологични бедствия и апетит, само че комбинацията от двата резултата довежда и до трети нежелателен резултат: заболявания. Нарушаването на естественото протичане на мусоните в Индия провокира суша и евентуално разрешава на пренасяната по вода бактерия холера да мутира в по-вирулентна форма. Патогенът се популяризира по целия свят и провокира чести епидемии през XIX век. В резултат милиони хора умират – само че този камшик ни оказва помощ да се доближим до актуалната медицина.

Красивите залези постоянно са резултат от пречупването на слънчевата светлина през влагата в атмосферата, което води до ярки нюанси на топли цветове, които постоянно са уравновесени на фона на потъмняващото небе. Частиците в атмосферата, като прахуляк и вулканична пепел, могат да основат още по-ярки изгреви и залези. Историците на изкуството считат, че тези ослепителни гледки през 1816 година въодушевяват техниката на разпръснатите, светли цветове на английския художник Джоузеф Търнър.

Един от по-необичайните резултати от краткотрайната смяна на климата е, че тq може би индиректно довежда до развиването на мормонизма. Семейството на създателя на тази неуместна фракция Джоузеф Смит е едно от хилядите, които напущат Върмонт по време на извънредно студеното лято на 1816 година Впоследствие семейство Смит се открива в Ню Йорк, където младежът Джоузеф претърпява събитията, довели до публикуването на Книгата на Мормон.

Когато реколтата се проваля вследствие на рисковите климатични условия през 1816 година, освен хората страдат без храна. Неуспешните реколти водят до внезапно повишаване на цената на овеса, което прави по-трудно и по-скъпо за хората да поддържат коне за превоз. Търсейки нов метод за напредване, немският откривател Карл Драйс основава устройство, наречено laufmaschine, или „ бягаща машина “. Това приспособление доста наподобява на познатия ни през днешния ден велосипед – вместо с педали обаче се ръководи с крайници на земята.

Времето съществува като метод на природата да се опита да балансира атмосферата. Когато в една част на света се следи рисково време, някъде близо постоянно се следи противоположно, което да го балансира. Когато огромна част от света изпитва захлаждане след изригването на Тамбора, Арктика се затопля толкоз доста, че огромна част от естествения морски лед към Гренландия се разтапя. Капитан на китоловен транспортен съд на име Уилям Скорсби-младши оповестява на английското адмиралтейство, че брегът е чист, което разрешава на английските откриватели да картографират региона и да търсят Северозападния морски път.