Пътят от ромското гето до Париж: Ето как осиновеният Марин намери сестра си и майка си (СНИМКИ)
История, почтена за сюжет на филм – това е приказката на Зоя и Жефроа (Марин), които се откриха след близо четвърт век разлъка. Братът и сестрата, родени в ромското гето във Велинград, се откриха след дълга разлъка, без да подозират за съществуването на другия повече от 25 години. 26-годишната Зоя Чавдарова е добре известна в спортните среди, тя е състезателка по тенис на корт за хора с увреждания с доста награди и състезател №1 на Варна за юни 2020 година
Зоя се ражда в ромската махала във Велинград с увреждания на краката и остава прикована за цялостен живот в инвалидна количка. Дадена е за осиновяване в дом за сираци, само че по този начин и не намира семейство, което да се грижи за нея. Бъдещата шампионка израства по институции – в дома за сираци в Луковит, а по-късно ориста я води във Варна, където живее сега. Зоя съумява с доста труд и желязна воля да стане професионален атлет – параолимпийски първенец по тенис на корт в България, мечтае за победа на олимпиадата в Япония. 
Французинът Жефроа Деана е роден в същото гето, от същите майка и татко, три години след Зоя. Той също е даден за осиновяване. Всъщност Жефроа Деана е Марин Чавдаров, кръвният брат на Зоя, той е роден без увреждания и има големия шанс да бъде осиновен, когато е на 15 месеца от френско семейство. Живее в Париж, приказва няколко езика, живял и работил в областта на логистиката в Лондон и Германия – пречистен и просветен космополит. Ето какво се случва, когато попаднеш в добра среда и получиш солидно обучение.
Мисълта за потеклото му обаче не му дава мира и един ден Жефроа взема решение да потърси своите корени. Не след дълго намира сестра си – по собствен остарял български паспорт, акт за раждане и несъмнено, Фейсбук. В напрегнатото търсене се включва и негов братовчед от Германия – какви ли не чудеса стават благодарение на обществените мрежи. Търсенето стартира през февруари предходната година, а “пътуването на живота си ”, както го дефинира самият той, се състои през август, когато за първи път стъпва на родна земя. През септември за първи път прегръща Зоя, а през ноември – и биологичната си майка Вяра. За новогодишните празници се събират всички дружно.
Обстановката в родния му дом е потискаща – бордей в гетото без ток и вода, бащата е пияч, майката – с психологични проблеми. Тя с наслада се среща с изоставените си деца и си спомня с акуратност рождените им дати. Марин не се сърди на дамата, която го е родила и изоставила – била е притисната от събитията, а наред с това по този начин той получава късмет в живота, който нямаше да има, в случай че беше отгледан от нея.
“Сега разбирам какъв късметлия съм, в случай че не бях осиновен, щях да съм още в гетото. Тръгнах на това странствуване, с цел да узная истината, колкото и тежка да е тя, за мен е от голямо значение да знам тъкмо какво се е случило в ранното ми детство ”, споделя разчувстваният млад французин пред “24 часа ”.
Жефроа избира българското си име, още не е разкрил тайната за приключенията си в България на своите осиновители, би трябвало му време. Не крие признателността си за всичко, което те са създали за него, и ще продължи да живее с тях. Докато Марин търси изгубените си родственици, нищо неподозиращата Зоя се бори с живота по собствен метод. След довеждане докрай на пълноправие напуща сиропиталището в Луковит и потегля по собствен път.
Влече я спорта, пробва лека атлетика, бадминтон, тичане с инвалидни колички – маратон, тенис на маса. По положително стичане на събитията попада на треньорка на тенис на корт и когато хваща ракетата схваща, че това е нейното предопределение. Ръка ѝ подава параолимпийската шампионка по лека атлетика Стела Енева. След 12 години труд в този момент мечтае да завоюва параолимпиадата в Япония.
Засега братът и сестрата споделят посредством Google преводач, само че Жефроа Деана – Марин, напредва с ученето на български език доста бързо. Марин ще се прибере във Франция в понеделник, в никакъв случай няма да не помни от кое място е тръгнал, нито родителите, които с доста любов са му помогнали да стане мъжа, който е през днешния ден. Няма да не помни и Вяра. Той възнамерява да се върне в България след месец, с цел да бъде още веднъж със сестра си. Но постоянно един въпрос ще витае в мозъка му – какъв щях да бъда при друго стичане на обстоятелствата…
