КС попари ГЕРБ. Няма да тълкува Конституцията за разследването на главния прокурор
Искането на ГЕРБ беше за пояснение на член 117, алинея 2 от Конституцията, която гласи: “Съдебната власт е самостоятелна. При реализиране на своите функционалности съдиите, правосъдните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват единствено на закона “.
Партията сложи пред Конституционен съд следния въпрос: “В понятието “независимост на правосъдната власт “ (чл. 117, алинея 2, изречение първо), с изключение на самостоятелност на правосъдната власт от другите две държавни управляващи – законодателна и изпълнителна, и функционалната самостоятелност на всеки обособен арбитър, правосъден заседател, прокурор и следовател (чл. 117, алинея 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична самостоятелност сред трите органа, включени в системата на правосъдната власт – съд, прокуратура и разследване? “.
Тема на настояването беше най-много независимостта на следствието. То мина под шапката на прокуратурата през 2009 година Оттогава шефът на следствието е зам.-главен прокурор по следствието, следствените служби станаха отдели към окръжните прокуратури, а единственият следовател във Висшия правосъден съвет е член на Прокурорската гилдия.
Идеята, която депутатите от ГЕРБ в предходния парламент желаеха да мине през инспекцията на Конституционен съд, е дали в случай че следствието излезе от структурата на прокуратурата, ще може да се заеме с следствието на основния прокурор. Тя беше стартирана от “Възраждане “ още в предходното Народно заседание.
Служебното държавно управление и партиите от обединението “Продължаваме смяната – Демократична България “ пък застъпват визията, че не следовател, а арбитър с сан на висш, би трябвало да проверява обвинител №1, като преди този момент бъде назначен за прокурор.
След изборите през април започнаха договаряния за законодателна стратегия сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и от партията на Бойко Борисов обявиха, че ще поддържат импортирания още веднъж законопроект на служебното държавно управление.
Както е известно, Конституционен съд беше сезиран на два пъти поради следствието на основния прокурор. Първо кабинетът „ Борисов “ изиска пояснение на Конституцията, чийто резултат беше, че основният прокурор не надзирава следствията против себе си. След това по времето на ГЕРБ беше въведена фигурата на прокурор по следствието на основния прокурор. Разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, с които беше уредена, обаче бяха оповестени за противоконституционни.
В днешното си определение, с което отхвърля да се замимава още веднъж с въпроса, Конституционен съд напомня и решението си от 2009 година за мястото на следствието (пълния текст на решението виж тук). В него се споделя, че следствието е най-тясно обвързвано с прокуратурата и включването на следователите към прокуратурата не е „ прекачване “ към нея на нова активност, а организационно усъвършенстване на проверяващата активност, която прокуратурата продължава да управлява.
“Следователите имат самостоятелност (чл. 117, алинея 2 от Конституцията) в качеството си на магистрати от правосъдната власт, а не от мястото, което заемат в нейните структури. Независимостта е нужна за реализирането на всяка магистратска служба без значение от органа и от ранга. Във всички случаи тя има едно и също конституционно наличие. Така че всеки опит да се дефинира независимостта на следователите съгласно органа, в който се намират в границите на правосъдната власт, по концепция опонира на член 117, алинея 2 от Конституцията. […] организацията на следствените органи е проблем на законодателна целенасоченост “, съобщи преди 14 години Конституционен съд.
С новото си определение Конституционният съд припомня още, че в това решение категорично е показал, че Конституцията открива един и същи принцип за обособените подсистеми на правосъдната власт, а точно че независимостта на всеки арбитър, прокурор и следовател се дефинира от подчиняването на неговите решения само на закона и условието да построява свободно вътрешното си разбиране.
Конституционните съдии акцентират, че предходните му тълкувания подхождат на европейските стандарти. „ Оттам нататък законът е този, който урежда способите за реализирането на функционалностите на органите по член 128 от Конституцията, с произлизащата от това опция да търси едни или други форми на организация и връзка, които съгласно преценката на законодателя биха създали активността на тези органи по-ефективна – член 133 от Конституцията. Тези законодателни позволения обаче следва да са в сходство с конституционните правила, по този начин както са изведени и развити в практиката на Конституционния съд по обсъжданата материя “, декларират те в определението си.
И заключават, че поставеният от депутатите на ГЕРБ в предходния парламент въпрос към този момент е намерил позволение в практиката на Конституционен съд и няма потребност от пояснение на Конституцията.
Партията сложи пред Конституционен съд следния въпрос: “В понятието “независимост на правосъдната власт “ (чл. 117, алинея 2, изречение първо), с изключение на самостоятелност на правосъдната власт от другите две държавни управляващи – законодателна и изпълнителна, и функционалната самостоятелност на всеки обособен арбитър, правосъден заседател, прокурор и следовател (чл. 117, алинея 2, изречение второ), включва ли се и институционална, организационна и йерархична самостоятелност сред трите органа, включени в системата на правосъдната власт – съд, прокуратура и разследване? “.
Тема на настояването беше най-много независимостта на следствието. То мина под шапката на прокуратурата през 2009 година Оттогава шефът на следствието е зам.-главен прокурор по следствието, следствените служби станаха отдели към окръжните прокуратури, а единственият следовател във Висшия правосъден съвет е член на Прокурорската гилдия.
Идеята, която депутатите от ГЕРБ в предходния парламент желаеха да мине през инспекцията на Конституционен съд, е дали в случай че следствието излезе от структурата на прокуратурата, ще може да се заеме с следствието на основния прокурор. Тя беше стартирана от “Възраждане “ още в предходното Народно заседание.
Служебното държавно управление и партиите от обединението “Продължаваме смяната – Демократична България “ пък застъпват визията, че не следовател, а арбитър с сан на висш, би трябвало да проверява обвинител №1, като преди този момент бъде назначен за прокурор.
След изборите през април започнаха договаряния за законодателна стратегия сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и от партията на Бойко Борисов обявиха, че ще поддържат импортирания още веднъж законопроект на служебното държавно управление.
Както е известно, Конституционен съд беше сезиран на два пъти поради следствието на основния прокурор. Първо кабинетът „ Борисов “ изиска пояснение на Конституцията, чийто резултат беше, че основният прокурор не надзирава следствията против себе си. След това по времето на ГЕРБ беше въведена фигурата на прокурор по следствието на основния прокурор. Разпоредби в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, с които беше уредена, обаче бяха оповестени за противоконституционни.
В днешното си определение, с което отхвърля да се замимава още веднъж с въпроса, Конституционен съд напомня и решението си от 2009 година за мястото на следствието (пълния текст на решението виж тук). В него се споделя, че следствието е най-тясно обвързвано с прокуратурата и включването на следователите към прокуратурата не е „ прекачване “ към нея на нова активност, а организационно усъвършенстване на проверяващата активност, която прокуратурата продължава да управлява.
“Следователите имат самостоятелност (чл. 117, алинея 2 от Конституцията) в качеството си на магистрати от правосъдната власт, а не от мястото, което заемат в нейните структури. Независимостта е нужна за реализирането на всяка магистратска служба без значение от органа и от ранга. Във всички случаи тя има едно и също конституционно наличие. Така че всеки опит да се дефинира независимостта на следователите съгласно органа, в който се намират в границите на правосъдната власт, по концепция опонира на член 117, алинея 2 от Конституцията. […] организацията на следствените органи е проблем на законодателна целенасоченост “, съобщи преди 14 години Конституционен съд.
С новото си определение Конституционният съд припомня още, че в това решение категорично е показал, че Конституцията открива един и същи принцип за обособените подсистеми на правосъдната власт, а точно че независимостта на всеки арбитър, прокурор и следовател се дефинира от подчиняването на неговите решения само на закона и условието да построява свободно вътрешното си разбиране.
Конституционните съдии акцентират, че предходните му тълкувания подхождат на европейските стандарти. „ Оттам нататък законът е този, който урежда способите за реализирането на функционалностите на органите по член 128 от Конституцията, с произлизащата от това опция да търси едни или други форми на организация и връзка, които съгласно преценката на законодателя биха създали активността на тези органи по-ефективна – член 133 от Конституцията. Тези законодателни позволения обаче следва да са в сходство с конституционните правила, по този начин както са изведени и развити в практиката на Конституционния съд по обсъжданата материя “, декларират те в определението си.
И заключават, че поставеният от депутатите на ГЕРБ в предходния парламент въпрос към този момент е намерил позволение в практиката на Конституционен съд и няма потребност от пояснение на Конституцията.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ