Васил Найденов: Искам да осиновя дете!
" Искам да осиновя дете, да имам правоприемник. Не усетих по кое време остарях, тъй като и през днешния ден да мине, и на следващия ден да мине, това моето е една специалност, която ни среща с доста хора, но тя не може да размени това детенце. Не открих време да основа семейство, тъй като много-много не се арестувам у дома, само че в този момент към този момент се възнамерявам съществено по въпроса. "
Така най-хубавият БГ реализатор у нас Васил Найденов отговори на въпроса дали желае да има правоприемник, на който да съобщи гения и уменията си, написа " България Днес ".
" Разбира се, в някакъв миг въпреки всичко ще спра с пътуванията, ще се установя на едно място ", изяснява Найденов, който по Коледа и новогодишните празници е звездата с най-вече певчески участия.
Тази година артистът ни ще запомни с хубаво. Тъжното при него е малко, случва му се едвам когато се сети за татко си. Няма спомен за него. Той напуща фамилията, когато Васко е на годинка.
" Видях го към този момент, като станах артист. Той пристигна при мен след един концерт. Влезе и сподели: " Аз съм баща ти! ". Онемях. Човекът ми беше непознат, усещах се неудобно и неуместно. Не го усещах като татко, бяха ме отгледали други. Не е значимо кой те основава, а какво правиш по-късно с детето ", тъжно споделя изпълнителят. Заради това, че пораства без татко и че рано остава сирак, тримата, които го гледали - вуйна, баба и дядо, много му угаждали.
Васко не знае на кого е кръстен и за какво майка му Маргарита е избрала името му. Но знае, че поради нея е в музиката. Тя го записва във втори клас на уроци по пиано. На хлапето му харесва да свири, не го приема като наказване. Няма по какъв начин другояче - майка му пее в хор " България ", води го на опери и симфонични концерти, именити музиканти гостуват в дома им на площад " Славейков ". В 6-и клас Васко към този момент е на огромната сцена - свири на " Шубертовите вечери " в София.
Гласят го за музикалната гимназия, а той приключва картография в строителния колеж " Христо Ботев ". Майка му няма време да се радва на Васил нито като пианист, нито като артист. Тя умира на 41 години, когато той е в казармата. Същата есен Васил извършва на пиано в консерваторията " Патетична соната " на Бетовен, след това свири Бах. Свири въодушевено, като че ли майка му го гледа от горната страна. Приемат го пиано, а втора компетентност записва пеене. " Бях небрежен в пеенето и ходех да отклонявам номер ", споделя той с днешна дата. Като възпитаник Васко Найденов седи на един чин с Андрей Дреников, брат на именития пианист Иван, който свирел като хахав по 8 часа дневно. " И тогава, и след това във ФСБ ми бе ясно, че в никакъв случай няма да изсвирвам на електроника като Румен Бояджиев или Косьо, както в никакъв случай няма да стана един Иван Дреников в класическата музика ", споделя артистът и потегля към втората си компетентност. Заради " Синева " получава първия си прякор Васко Синевата. После обува за улеснение при танца гуменки и го трансформира в мода, а той става Кеца. Някои го наричали и Васко Казанчето, щото на сцената се въртял в кръг и си въртял ръката. Васа Ганчева, режисьор на новогодишна стратегия през 1987 година по Българска национална телевизия, още пази лентата по какъв начин Васко играе съвсем като Майкъл Джексън. Нашият отхвърля да е подражавал.
" Вече мога да кажа, че съм поулегнал. Че към този момент не съм толкоз краен и експлозивен. Че в този момент по-малко се мъча да бъда Дон Кихот. Оказа се, че светът не е чак толкоз обективен, колкото на мен ми се желае. Но не е обикновено човек толкоз доста да страда поради този факт. Свикнах да се щадя повече. По някой път излиза, че цялата страст е непотребна, защото не оказва помощ на никого. Та по тази причина тук и в този момент съм по-събран. Премълчавам някои неща или ги одухотворявам по друг метод. Най-добре е, когато привикнеш да пестиш част от силата ", споделя научените уроци Найденов. Колкото до най-атрактивните дарове, които е получавал за празници, изпълнителят на " Тишина " си напомня: " Саксия от порцелан с дизайн на кец. Имам и много гуменки. Сега другари ме питат за какво отново не заедно съм с тях. Ходя, естествено, само че когато съм с дънки. А и преди доста танцувах. Сега съм успокоил темпото по разнообразни аргументи. Някога музиката беше безусловно онлайн, а в този момент компютрите я трансформират в много сухарска работа ", безапелационен е най-големият ни музикант Васил Найденов.
Така най-хубавият БГ реализатор у нас Васил Найденов отговори на въпроса дали желае да има правоприемник, на който да съобщи гения и уменията си, написа " България Днес ".
" Разбира се, в някакъв миг въпреки всичко ще спра с пътуванията, ще се установя на едно място ", изяснява Найденов, който по Коледа и новогодишните празници е звездата с най-вече певчески участия.
Тази година артистът ни ще запомни с хубаво. Тъжното при него е малко, случва му се едвам когато се сети за татко си. Няма спомен за него. Той напуща фамилията, когато Васко е на годинка.
" Видях го към този момент, като станах артист. Той пристигна при мен след един концерт. Влезе и сподели: " Аз съм баща ти! ". Онемях. Човекът ми беше непознат, усещах се неудобно и неуместно. Не го усещах като татко, бяха ме отгледали други. Не е значимо кой те основава, а какво правиш по-късно с детето ", тъжно споделя изпълнителят. Заради това, че пораства без татко и че рано остава сирак, тримата, които го гледали - вуйна, баба и дядо, много му угаждали.
Васко не знае на кого е кръстен и за какво майка му Маргарита е избрала името му. Но знае, че поради нея е в музиката. Тя го записва във втори клас на уроци по пиано. На хлапето му харесва да свири, не го приема като наказване. Няма по какъв начин другояче - майка му пее в хор " България ", води го на опери и симфонични концерти, именити музиканти гостуват в дома им на площад " Славейков ". В 6-и клас Васко към този момент е на огромната сцена - свири на " Шубертовите вечери " в София.
Гласят го за музикалната гимназия, а той приключва картография в строителния колеж " Христо Ботев ". Майка му няма време да се радва на Васил нито като пианист, нито като артист. Тя умира на 41 години, когато той е в казармата. Същата есен Васил извършва на пиано в консерваторията " Патетична соната " на Бетовен, след това свири Бах. Свири въодушевено, като че ли майка му го гледа от горната страна. Приемат го пиано, а втора компетентност записва пеене. " Бях небрежен в пеенето и ходех да отклонявам номер ", споделя той с днешна дата. Като възпитаник Васко Найденов седи на един чин с Андрей Дреников, брат на именития пианист Иван, който свирел като хахав по 8 часа дневно. " И тогава, и след това във ФСБ ми бе ясно, че в никакъв случай няма да изсвирвам на електроника като Румен Бояджиев или Косьо, както в никакъв случай няма да стана един Иван Дреников в класическата музика ", споделя артистът и потегля към втората си компетентност. Заради " Синева " получава първия си прякор Васко Синевата. После обува за улеснение при танца гуменки и го трансформира в мода, а той става Кеца. Някои го наричали и Васко Казанчето, щото на сцената се въртял в кръг и си въртял ръката. Васа Ганчева, режисьор на новогодишна стратегия през 1987 година по Българска национална телевизия, още пази лентата по какъв начин Васко играе съвсем като Майкъл Джексън. Нашият отхвърля да е подражавал.
" Вече мога да кажа, че съм поулегнал. Че към този момент не съм толкоз краен и експлозивен. Че в този момент по-малко се мъча да бъда Дон Кихот. Оказа се, че светът не е чак толкоз обективен, колкото на мен ми се желае. Но не е обикновено човек толкоз доста да страда поради този факт. Свикнах да се щадя повече. По някой път излиза, че цялата страст е непотребна, защото не оказва помощ на никого. Та по тази причина тук и в този момент съм по-събран. Премълчавам някои неща или ги одухотворявам по друг метод. Най-добре е, когато привикнеш да пестиш част от силата ", споделя научените уроци Найденов. Колкото до най-атрактивните дарове, които е получавал за празници, изпълнителят на " Тишина " си напомня: " Саксия от порцелан с дизайн на кец. Имам и много гуменки. Сега другари ме питат за какво отново не заедно съм с тях. Ходя, естествено, само че когато съм с дънки. А и преди доста танцувах. Сега съм успокоил темпото по разнообразни аргументи. Някога музиката беше безусловно онлайн, а в този момент компютрите я трансформират в много сухарска работа ", безапелационен е най-големият ни музикант Васил Найденов.
Източник: blife.bg
КОМЕНТАРИ