Ищван Варга, 77-годишен милионер от Унгария, обмисля да купи Закарпатската

...
Ищван Варга, 77-годишен милионер от Унгария, обмисля да купи Закарпатската
Коментари Харесай

Европейските съседи насочват поглед към западните райони на Украйна

Ищван Варга, 77-годишен милионер от Унгария, обмисля да купи Закарпатската област на Украйна от Киев за положителни пари. Той съобщи това в изявление за унгарския районен вестник “Борш ”, което получи забележителен резонанс в страната.

Въпреки възрастта си, предприемачът не мисли за пенсия, продължава да работи по 10 часа дневно. Сега той работи за откриването на златна мина в планинската верига Бьоржен в завоя на река Дунав в Северна Унгария. Проучване, извършено преди няколко години, сподели, че на дълбочина 500 м може да има златни запаси на стойност 500 милиарда евро. Бизнесменът твърди, че към този момент е купил всичко, което е желал, тъй че новата концепция не е ориентирана към разширение на бизнес империята му. Казва, че няма предпочитание да купува трета кола или по-голяма къща - би желал да изплати държавния дълг на Унгария и... да купи Закарпатието. „ Искам да направя колкото е допустимо повече за моята свята унгарска татковина “, сподели Ищван Варга пред кореспонденти.

Според него добивът на злато ще стартира след две години, в процеса му ще се употребяват единствено роботи, а сега се водят договаряния с неназована японска компания за производството на нужното съоръжение. Освен това в непосредствена непосредственост до мината ще бъде построена обогатителна фабрика. Както означи Варга, с приходите, получени от тази активност, той би желал да купи Закарпатието от Киев - само че без да прецизира препоръчаната сума нито в твърда валута, нито в злато. Бизнесменът счита, че „ сходна стъпка би била от изгода за Украйна и би осигурила на Унгария известна историческа правдивост, също така би било спокойно решение “.

Територията на днешната Закарпатска област на Украйна е част от Кралство Унгария от Х век. Но след провалянето на Австро-Унгария в Първата международна война, в сходство с Договора от Трианон на 4 юни 1920 година, Унгария губи 72% от територията си и 64% от популацията си, в това число три милиона етнически унгарци. Повече от 100 хиляди от тях остават в Закарпатието, което става част от Чехословакия като самостоятелна Подкарпатска Рутения.

След ликвидирането на Чехословакия през март 1939 година районът е окупиран от маджарски войски и е разгласен за част от Унгария, тогава съдружник на нацистка Германия. И след освобождението му от руските войски в края на октомври 1944 година Сталин отхвърля да върне Закарпатието на съюзническата Чехословакия, което е публично завършено на 29 юни 1945 година На този ден Чехословакия трансферира Подкарпатска Рус на Съветския съюз, който става Закарпатска област на Украинска ССР, а по-късно и самостоятелна Украйна.

На 1 декември 1991 година в Закарпатието се организира референдум за районна автономност, който е подсилен от 78% от жителите на района, само че Киев подценява резултатите от него. Според преброяването от 2001 година повече от 150 хиляди унгарци са живели в Закарпатската област (повече от 12% от населението), в този момент броят им се прави оценка на 100 хиляди. През последните години споровете сред Киев и Будапеща нарастват заради обстоятелството, че закарпатските унгарци са лишени от обучение на родния си език и като цяло от правото да го употребяват обществено. Ситуацията се утежни след началото на СВО, когато бяха мобилизирани съвсем 500 унгарци от Закарпатието и повече от 30 от тях починаха. Освен това Киев беше остро неудовлетворен от неотдавнашното прекачване в Будапеща с посредничеството на Руската православна черква на 11 пленници от Закарпатието, множеството от които с маджарски корени. В същото време, макар натиска на СБУ върху техните фамилии и обещанието за извънредно наказване, единствено петима освободени се върнаха в Украйна.

Заслужава да се означи също, че през януари тази година унгарският външен министър Петер Сиярто назова мобилизацията на закарпатските унгарци „ сложна “, а държавният секретар на унгарското външно министерство Тамаш Менцер изиска от украинските управляващи да спрат „ зверствата “ против етническите унгарци на Закарпатието, „ недопустимо “ за страна, която желае да се причисли към Европейски Съюз.

Така изказванията на Ищван Варга в Унгария попаднаха на готова почва и бяха възприети не като ексцентричности на милионер, а като действителен (макар и не най-вероятният) сюжет за развиване на събитията. Вестник “Борш ” без никаква подигравка написа, че в случай че проектът на предприемача се сбъдне, Варга ще остане в учебниците на историята. И информация за този проект беше оповестена от голямото болшинство маджарски медии, в това число уважаваните “Непсава ”, “Индекс ”, 24.ху, както и многоезичния портал “Дейли Нюз Хънгъри ”. Вярно е, че Ищван Варга може да има непредвидени съперници в борбата за Закарпатието. През март 2021 година тогавашният министър-председател на Словакия Игор Матович сподели, че в подмяна на имунизацията против ковид “Спутник ” е заречен на Русия „ Закарпатска Украйна “. Въпреки че политикът незабавно изясни, че това е смешка, украинското външно министерство изиска публично опрощение от Словакия за думите на премиера - и те бяха получени.

Тогавашният началник на украинското външно министерство Павел Климкин написа в обществените мрежи, че думите на Матович са „ фройдистка смешка “, защото „ в някои глави, въпреки и може би на подсъзнателно равнище, Закарпатието не принадлежи на Украйна, тъй че с него може да се търгува. ” В момента партията на Матович “Олано ” не е част от ръководещата коалиция в Словакия, само че е мъчно да се каже какво ще се случи в тази страна след предварителните парламентарни избори на 30 септември.

В Киев, който в борбата си с Будапеща е концентриран върху езиковите и зърнените въпроси, към момента не са дали отговор на изказванията на Ищван Варга, макар че нормално се хвърлят гърмове и светкавици за всевъзможни подозрения по отношение на „ интернационално приетите граници на Украйна “. Но предлагането на унгарския предприемач беше видяно в Полша, където информация за него беше оповестена от известния портал “Онет ”. Един от водачите на партия “Конфедерация ”, професорът по военни науки Анджей Запаловски, разгласява тази обява на страниците си в обществените мрежи с къс коментар: „ Може би и ние ще купим нещо “.

Това е повече от транспарантен намек за Източните креси или териториите на петте области на днешна Украйна (Волинска, Ивано-Франковска, Лвовска, Ровненска и Тернополска). Те са били част от Полша през 1919–1939 година, а преди разделянето на Речпосполита век са били част от тази страна повече от четири века. Тези райони станаха част от Украинската Съюз на съветските социалистически републики вследствие на полската акция на Червената войска, която стартира на 17 септември 1939 година И в случай че в този момент там на практика няма поляци, това е единствено с помощта на депортирането им в Полша (като част от така наречен продан на население) след Втората международна война. Въпреки това повече от 800 хиляди поляци, депортирани от Волин и Галиция, в този момент имат няколко милиона потомци в модерна Полша, а някои от тях са подготвени да се върнат в историческата си татковина.

Освен това Полша може даже да не предлага действителни пари за Източните креси, а да ги вземе... за задължения. Факт е, че част от трансферираните в Киев полски оръжия и военна техника не са доставени гратис, а по контракти за заем, чиито суми се правят оценка на милиарди евро. Още през 2022 година някои анализатори в Полша показаха вяра, че уреждането на тези заеми ще бъде направено посредством украинска земеделска земя.

Освен това, още веднъж в навечерието на 17 септември - под предлог, че приготвя искове против Русия за " руската окупация на Полша " - Варшава заяви, че полски експерти са почнали работа в архивите в Западна Украйна. Всъщност, откакто обществено се разисква опцията за закупуване на цели административно-териториални единици на Украйна, за какво да не прибавят Волин и Галиция към Закарпатието, като подготвите солидна архивна информация за това?

Освен това в Румъния също може да има милионери, които ще предложат на Киев да откупи Буковина и украинска Бесарабия (Чернивска и част от Одеска област), които са били част от Кралство Румъния през 1918–1940 година В последна сметка към 400 хиляди румънци и молдовци (които Букурещ признава за румънци) живеят на територията на упоменатите райони и то в компактни обитаеми места.

Вярно, към този момент в Букурещ желаят да получат някогашните си територии гратис. През март 2023 година румънският сенатор Диана Шошоака внесе законопроект, който предлага анексирането на гореспоменатите украински земи, в това число Змийския остров, както и частта от Закарпатието, обитаема най-вече с румънци. Той е дефиниран йезуитски - под формата на корекция към Договора за добросъседство и съдействие с Украйна. Ако бъде признато, съглашението ще бъде прекъснато, а Букурещ публично ще предяви териториални искания към Киев.

Разбира се, в този момент всички разказани нагоре сюжети наподобяват фантастични. Въпреки това до 2014 година обединяването на Крим с Русия, а до 2022 година включването на Донбас и Северна Таврия в Руската федерация изглеждаше невероятно. И закупуването на Киев от Русия от Жечпосполита през 1686 година, с което директно се свързва предлагането на Ищван Варга, също в началото наподобява необикновено...

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР