Владимир Пастухов*: От любовта до ненавистта към Путин има една крачка
Интервю на Сергей Медведев, svoboda.org
- Владимир Путин се трансформира във фигура, която затваря в себе си цялата съветска политика. През втората година на войната той се трансформира в някакво самодостатъчно създание, което наподобява ще преживее даже проваляне в тази война. Какъв, съгласно Вас, е в този момент статутът на Путин за съветското население? Подобен на небесния император с мандат от небето на Русия ли?
-Като цяло – да. Това е най-близко до обичайния съветски патерн**. Затова е и толкоз сполучлив, той не копае никакви нови коловози в полето на историята, той просто попадна в прокарания към този момент мощен коловоз и удобно се търкаля по него, като медената питка, до момента в който не пристигна лисицата и не го изяде. От всички останали „ животни “ той към този момент сполучливо се избавя.
Да, това е съветската специфичност - система на властта, в центъра на която лежи някаква нереална същина. Собствено, това идва още от Византия, тъй като императорът постоянно е бил и висш представител на църквата. Царят в действителност остава висшо провидение, сакрален представител.
- И Путин ли към този момент е сакрален? Смятате ли, че в Русия владее теократия и Путин на практика е придобил статут на жив господ?
-Русия е в особената обстановка, когато преди 300-400 години тя влиза в новото време, само че единствено с единия крайник и резервира този чудноват патерн, при който императорът е по едно и също време президент и цар московски.
Ако това беше просто архаизъм, би било доста по-просто. Но постоянно е имало някаква примес от архаизъм и модерност. Това е някаква странна симбиоза: с помощта на Петър Първи в Русия съществуват архаичност и модернистични политически технологии по едно и също време.
Неговите промени значително трансформират съветското общество, основават в него две страти – едната обърната обратно, другата гледаща напред, в новото време.
Но все пак сакралната фигура си остава фигурата на жив човек. Затова се получава по този начин, че и на Путин не му се наложи да изобретява нещо ново.
Путин не се зае с опити, той просто с наслада се разположи в тази съветска „ специфичност “.
А най-важният детайл е това, че с изключение на обичайна легитимност поражда и някаква извратена модернистка легитимност.
Спомнете си, Петър, царят е бил единственият европеец в тази страна.
Днес ние имаме доста мощна мистична част в отношението към властта, която е повече интуитивна, чувствена, в сравнение с рационална – това е доста значимо. Путин има такава чувствена и рационална връзка с главната маса от популацията, тя се поддържа, несъмнено, за сметка на развиването на култа към него.
Трябва доста тъкмо да подчертаваме върху това, че култът към личността на Путин, в смисълът на култа към Сталин, да вземем за пример, в този момент е безусловно справедлива действителност, основен инструмент за ръководството на страната, той се поддържа непрестанно.
Той е политическа институция, благодарение на която се поддържа директна връзка на сакрализирания, обожествен водач, водача на нацията с масата от популацията в ущърб на елитите.
Затова считам, че ние нямаме никаква действителна визия за това какво в действителност желае, мисли, мечтае този народ, ние му приписваме доста неща, тъй като в този момент съветският народ напълно е отдал своята воля, своето мнение, своите усеща на този човек, на Путин.
Всъщност правилото е елементарен и той е следният – не народът поддържа тази война, а народът споделя: и ние като Путин. Ако Путин каже – война, ние ще поддържаме войната. Ако Путин излезе и каже – край, стопираме всичко, ние ще го подкрепим, каквото каже!
-Смятате, че народът, гласоподавателите, хората в социологическите изследвания мислят благодарение на Путин? Тоест, когато приказват за отношението си към войната, приказват за отношението си към Путин?
Спомням си едно изявление на Виктор Пелевин, който на въпроса „ А каква е националната концепция “, умерено отговори, че Русия е разкрила националната си концепция и това е Путин.
Вие склонен ли сте с това, че Путин в действителност въплъщава националния архетип и това ли обезпечава стабилността на системата – неговият завет с народа?
- Стандартният за Русия излаз от такава обстановка се е случвал към този момент един път, преди 100 години.
През 1913 година Русия е в зенита на своята имперска популярност, започвайки от икономическите индикатори и завършвайки с триумфалния 300 годишен празник на династията Романови. Тогава единението на народ и цар е била такова, за каквото в този момент Путин дори не може да мечтае.
Но по-късно стартира война, война поради някакви напълно ирационални претекстове, не наша война.
И се стига до цялостната десакрализация – ето това е доста значимо. Из цяла Русия се размахват листовки с отвратителни карикатури на царицата и царя.
А основната теза е – подменили са царя, царят е предател.
И ще ви кажа какъв ще бъде изходът от днешната обстановка, ще ви кажа каква ще бъде реакцията на народа: от любовта до ненавистта има една крачка.
Тази крачка също няма да бъде рационална, няма да бъде разследване от някаква агитация от вида: народът се пробуди, отвори си очите и ушите и чу демократичната мантра за свободата – това няма да стане, за това ушите на съветския народ постоянно ще бъдат запушени добре.
Народът ще чуе друго: царят е сменен, царят ни съобщи.
- Тогава какъв брой рискови са за Путин изборите през 2024 година? От днешна позиция те са просто една условност. Има ли политически опасности и в случай че да- за какво тогава подхваща този риск?
-Има една ирационална линия, която даже диктаторите някак не се осмеляват да престъпят.
Именно по тази причина той се притеснява да прави доста явни внезапни телодвижения: режимът вътрешно, посредством своите изследвания, посредством всички системи за следене знае какви са публичните настроения.
И знаят какво сме в действителност. Ние не знаем, само че те знаят.
Те се боят от нас повече, в сравнение с ние от тях.
Те тъкмо напипват границата на вероятното и се отдръпват, когато нямат убеденост. Точно по този начин постъпи Путин с мобилизацията: организира я, само че не отиде по-далеч, отпълзя, отсрочи, пробва се да се приготви по-добре.
Каквито и да са събитията, изборите постоянно са миг на накърнимост за системата, тъй като това е изкуствено замесване на хората в политическия развой, даже когато той е квазиполитически.
Изборите допускат събуждане. Великанът дреме, замаян е и даже единствено с цел да вдигне ръка, с цел да пусне нещо в урната, се постанова да бъде сръчкан – вдигни си ръката, де!
И той стартира да се размърдва, нещо да си мисли. Тоест, това постоянно са спомагателни опасности, спомагателна накърнимост точно за сметка на това, че изборите изискват нараснала интензивност и по-голямо внимание към политическото в необятния смисъл на думата.
Тези неща се отразяват на послешока, сами по себе си изборите, несъмнено, най-вероятно няма да доведат до нищо, само че може да се получи по този начин, че да съвпаднат разнообразни резонансни талази. Можем ли да изключим злополука на фронта?
Когато има война не можем нищо да изключим?
Ако се получи резонанс, то може да има незабавна реакция, в случай че не – оставам на своята позиция: съгласно мен сериозни ще бъдат 2025-2027 година.
Но войната може да форсира това.
*Владимир Пастухов е политолог, учител в университета Оксфорд
**патерн- устройство, тенденция, наклонност, специфичност
Превод: Faktor.bg
- Владимир Путин се трансформира във фигура, която затваря в себе си цялата съветска политика. През втората година на войната той се трансформира в някакво самодостатъчно създание, което наподобява ще преживее даже проваляне в тази война. Какъв, съгласно Вас, е в този момент статутът на Путин за съветското население? Подобен на небесния император с мандат от небето на Русия ли?
-Като цяло – да. Това е най-близко до обичайния съветски патерн**. Затова е и толкоз сполучлив, той не копае никакви нови коловози в полето на историята, той просто попадна в прокарания към този момент мощен коловоз и удобно се търкаля по него, като медената питка, до момента в който не пристигна лисицата и не го изяде. От всички останали „ животни “ той към този момент сполучливо се избавя.
Да, това е съветската специфичност - система на властта, в центъра на която лежи някаква нереална същина. Собствено, това идва още от Византия, тъй като императорът постоянно е бил и висш представител на църквата. Царят в действителност остава висшо провидение, сакрален представител.
- И Путин ли към този момент е сакрален? Смятате ли, че в Русия владее теократия и Путин на практика е придобил статут на жив господ?
-Русия е в особената обстановка, когато преди 300-400 години тя влиза в новото време, само че единствено с единия крайник и резервира този чудноват патерн, при който императорът е по едно и също време президент и цар московски.
Ако това беше просто архаизъм, би било доста по-просто. Но постоянно е имало някаква примес от архаизъм и модерност. Това е някаква странна симбиоза: с помощта на Петър Първи в Русия съществуват архаичност и модернистични политически технологии по едно и също време.
Неговите промени значително трансформират съветското общество, основават в него две страти – едната обърната обратно, другата гледаща напред, в новото време.
Но все пак сакралната фигура си остава фигурата на жив човек. Затова се получава по този начин, че и на Путин не му се наложи да изобретява нещо ново.
Путин не се зае с опити, той просто с наслада се разположи в тази съветска „ специфичност “.
А най-важният детайл е това, че с изключение на обичайна легитимност поражда и някаква извратена модернистка легитимност.
Спомнете си, Петър, царят е бил единственият европеец в тази страна.
Днес ние имаме доста мощна мистична част в отношението към властта, която е повече интуитивна, чувствена, в сравнение с рационална – това е доста значимо. Путин има такава чувствена и рационална връзка с главната маса от популацията, тя се поддържа, несъмнено, за сметка на развиването на култа към него.
Трябва доста тъкмо да подчертаваме върху това, че култът към личността на Путин, в смисълът на култа към Сталин, да вземем за пример, в този момент е безусловно справедлива действителност, основен инструмент за ръководството на страната, той се поддържа непрестанно.
Той е политическа институция, благодарение на която се поддържа директна връзка на сакрализирания, обожествен водач, водача на нацията с масата от популацията в ущърб на елитите.
Затова считам, че ние нямаме никаква действителна визия за това какво в действителност желае, мисли, мечтае този народ, ние му приписваме доста неща, тъй като в този момент съветският народ напълно е отдал своята воля, своето мнение, своите усеща на този човек, на Путин.
Всъщност правилото е елементарен и той е следният – не народът поддържа тази война, а народът споделя: и ние като Путин. Ако Путин каже – война, ние ще поддържаме войната. Ако Путин излезе и каже – край, стопираме всичко, ние ще го подкрепим, каквото каже!
-Смятате, че народът, гласоподавателите, хората в социологическите изследвания мислят благодарение на Путин? Тоест, когато приказват за отношението си към войната, приказват за отношението си към Путин?
Спомням си едно изявление на Виктор Пелевин, който на въпроса „ А каква е националната концепция “, умерено отговори, че Русия е разкрила националната си концепция и това е Путин.
Вие склонен ли сте с това, че Путин в действителност въплъщава националния архетип и това ли обезпечава стабилността на системата – неговият завет с народа?
- Стандартният за Русия излаз от такава обстановка се е случвал към този момент един път, преди 100 години.
През 1913 година Русия е в зенита на своята имперска популярност, започвайки от икономическите индикатори и завършвайки с триумфалния 300 годишен празник на династията Романови. Тогава единението на народ и цар е била такова, за каквото в този момент Путин дори не може да мечтае.
Но по-късно стартира война, война поради някакви напълно ирационални претекстове, не наша война.
И се стига до цялостната десакрализация – ето това е доста значимо. Из цяла Русия се размахват листовки с отвратителни карикатури на царицата и царя.
А основната теза е – подменили са царя, царят е предател.
И ще ви кажа какъв ще бъде изходът от днешната обстановка, ще ви кажа каква ще бъде реакцията на народа: от любовта до ненавистта има една крачка.
Тази крачка също няма да бъде рационална, няма да бъде разследване от някаква агитация от вида: народът се пробуди, отвори си очите и ушите и чу демократичната мантра за свободата – това няма да стане, за това ушите на съветския народ постоянно ще бъдат запушени добре.
Народът ще чуе друго: царят е сменен, царят ни съобщи.
- Тогава какъв брой рискови са за Путин изборите през 2024 година? От днешна позиция те са просто една условност. Има ли политически опасности и в случай че да- за какво тогава подхваща този риск?
-Има една ирационална линия, която даже диктаторите някак не се осмеляват да престъпят.
Именно по тази причина той се притеснява да прави доста явни внезапни телодвижения: режимът вътрешно, посредством своите изследвания, посредством всички системи за следене знае какви са публичните настроения.
И знаят какво сме в действителност. Ние не знаем, само че те знаят.
Те се боят от нас повече, в сравнение с ние от тях.
Те тъкмо напипват границата на вероятното и се отдръпват, когато нямат убеденост. Точно по този начин постъпи Путин с мобилизацията: организира я, само че не отиде по-далеч, отпълзя, отсрочи, пробва се да се приготви по-добре.
Каквито и да са събитията, изборите постоянно са миг на накърнимост за системата, тъй като това е изкуствено замесване на хората в политическия развой, даже когато той е квазиполитически.
Изборите допускат събуждане. Великанът дреме, замаян е и даже единствено с цел да вдигне ръка, с цел да пусне нещо в урната, се постанова да бъде сръчкан – вдигни си ръката, де!
И той стартира да се размърдва, нещо да си мисли. Тоест, това постоянно са спомагателни опасности, спомагателна накърнимост точно за сметка на това, че изборите изискват нараснала интензивност и по-голямо внимание към политическото в необятния смисъл на думата.
Тези неща се отразяват на послешока, сами по себе си изборите, несъмнено, най-вероятно няма да доведат до нищо, само че може да се получи по този начин, че да съвпаднат разнообразни резонансни талази. Можем ли да изключим злополука на фронта?
Когато има война не можем нищо да изключим?
Ако се получи резонанс, то може да има незабавна реакция, в случай че не – оставам на своята позиция: съгласно мен сериозни ще бъдат 2025-2027 година.
Но войната може да форсира това.
*Владимир Пастухов е политолог, учител в университета Оксфорд
**патерн- устройство, тенденция, наклонност, специфичност
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ