Пламен Димитров: Приветствам инициативата за ревизия на приватизацията като посока как да дадем онази справедливост, която хората търсят
Интервю на Радио К2 с президента на КНСБ Пламен Димитров от 15 ноември 2017 година - Радио К2: Как ще се отрази Европейският дирек за обществени права върху приходите в България, кръглата маса, която провежда през днешния ден КНСБ с европейски посетители и министъра на обществената политика?
- Пламен Димитров: За да не остане следващата добра хартия, подписана от държавните глави, което ще стане този петък, Европейският дирек за обществените права би трябвало да откри национално измерение и съответни проекти за деяние. Това ние предлагаме през днешния ден с нашата кръгла маса и опитваме да разбираем или по-скоро да предложим нашата визия къде какво може да се случи или да се направи по този начин, че в тези 20 области, които той покрива, да има нещо действително, което хората да схванат, че има късмет да се усъвършенства.
В сферата на приходите, заплащането на труда по-точни, ние имаме поредност от наши визии и оферти. На първо място считаме, че би трябвало най-сетне „ за еднакъв труд равни заплати”, този труд, който Юнкер стартира, президента на Комисията, с доста начинания, включително и доста наставления, които се разискват и одобряват на европейско равнище сега, да бъде приложена и в България. И да стартираме оттова, тези, които идват от Западна Европа – френски, немски, холандски и други мултинационални компании и основават своите предприятия в България, са добре пристигнали, само че да пращат толкоз, колкото сме си изработили.
Тоест в случай че българският служащ има продуктивност на труда, която е близка, към 45% от средноевропейската, през паритет на покупателна дарба, приблизително приказвам, а получава 35% от средноевропейската заплата, отново измерена изчистена от ценовите разлики, т.е. това не са чистите пари, в случай че вземе някой да счита, не са толкоз левовете в действителност, само че изчистено от ценовите разлики, виждаме, че тази дупка от 10% в действителност е опцията ние да повишим заплатите, с цел да стигнат те междинната продуктивност, която имаме като българи. И това би трябвало да стартира в действителност от най-печелившите, най-големите компании, от западните компании, а това става с общо единодушие. Така че използваме самия дирек, който Комисията предлага и желаеме в края на краищата да има обединен метод. И тук нашата Европейска конфедерация има огромна заслуга, която пробва 8 страни да ги постави на масата дружно. Това са основните западноевропейски страни – Германия, Франция, Швеция и Холандия и водещи страни. Говоря като капиталови дестинации по ред аргументи или пък с редица проблеми – Чехия, Словакия, Унгария и България.
Премиерът Борисов в действителност в срещата, която имахме преди няколко седмици с генералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите по тази тематика, съобщи своето единодушие за присъединяване на България в един подобен план, подсилен от Европейска комисия. Това значи държавните глави, политическите елити в тези страни, 4 от запада и 4 от изтока, ясно да кажат на своите корпорации, на своите работодатели, които влагат при нас, че в случай че не желаеме на ниска цена труд, обществен дъмпинг във Франция и Германия на български и румънски жители, най-добре да им платим толкоз, колкото създават в страните членки, където сме вложили и по този метод да създадем правилото за „ еднакъв труд равни заплати” настоящ.
Тоест това е един съответен и доста значим съгласно нас образец, който през Стълба за обществените права, през спомагателните механизми, политическата воля и естествено съдействието на работодателите и синдикатите в целия формат в който приказвам, да промени нещата от позиция на това какъв брой получава работещият българин, само че освен българин, в източната част на Европа. Естествено има и доста ограничения, свързани с минималните приходи, с минималната работна заплата, част от тях сме коментирали, имаме маса оферти, които са насочени към законодателната рамка.
Един повсеместен пакет за смяна на Кодекса на труда, на раздела на заплащането, който е доста безпаричен сега, с цел да стане ясно по какъв начин се образува цената на труда в България, от какво зависи и всеки служащ да знае като отиде на работа по какъв начин ще го правят оценка, какво би трябвало да даде, с цел да получи и по кое време е заслужено неговото заплащане и по кое време не е заслужено. Тоест по какъв начин да го мерим това. Всеки споделя – малко с парите. Но бизнесът споделя на доста места – не сте ги изкарали. Ние пък споделяме – където сме ги изкарали вие не ги плащате. Тоест този безконечен спор в края на краищата някак си да се обективизира, в случай че може с някаква законова рамка, която да дава разпоредбите – по какъв начин се образува цената на труда, по какъв начин ме оценявате вие като работа. Как един кореспондент в К2, да речем, като е на работа, по какъв начин ще бъде оценен? По какво някой ще каже, че е добър или неприятен?
- Радио К2: По обективните критерии!
- Пламен Димитров: Да, по обективните критерии, само че не постоянно са вписани в законите. В доста случаи висят във въздуха и ние сме оставени на субективна преценка на някои работодатели. Когато са читави работодателите нормално няма проблем. Той си цени служащия и знае по кое време и по какъв начин да се случи, а служащият вижда тази обективна оценка на своя труд. За страдание в нашите ширини има доста работодатели, които не вършат това или вършат нещо доста по-различно.
- Радио К2: По една друга тематика, която набира скорост в обществото, каква е позицията на КНСБ – нужна ли е проверка на прехода и приавтизационните покупко-продажби, промени в конституцията, които са свързани с отминалостта върху приватизационните покупко-продажби? И по какъв начин коментирате позицията на Българска социалистическа партия, че всичко това е „ димка”, черен пиар за пред Брюксел, с цел да покажем, че се борим с корупцията?
Пламен Димитров: Аз въпреки всичко съм на една възраст над 50 години, когато човек си дава сметка, че е мъчно да върне времето обратно. Иска ми се да съм на 20, само че няма по какъв начин да стане. От тази позиция доста хубаво звучи да ревизираме целия преход, да изправим всичко това, което е сбъркано, да го поправяме, само че аз съм сдържан черноглед, че това може да се случи. Не единствено поради правните проблеми, които доста адвокати към този момент показват, а и съгласно мен заради неналичието на воля в целия политически хайлайф това да стане факт. Ако можеше и в случай че имаше единодушие в политическия хайлайф това да се случи, щеше да бъде реалност доста от дълго време.
От друга страна считам, че обществото от дълго време желае това, то крещи непримиримо, че в действителност това, което стана, е една голяма неправда. Начинът по който се разпредели и преразпредели националното благосъстояние по време на приватизацията в действителност в доста от случаите изглеждаше и продължава да наподобява в очите на елементарния българин престъпно. Това не е правилно за всеки един развой, за всеки един цех, който е продаден. Има доста положителни образци, които се развиват добре, вложени са големи запаси, с цел да могат да бъдат изменени, изключително в тежката промишленост да речем, в металургията, в мините и така нататък Но чувството за неправда в главата на междинния българин от този развой стои.
Числата демонстрират, че в действителност, дали е правилно не знам, това са към този момент експертни оценки на хора, които се занимават с това, че активи за към 30 милиарда в действителност са продадени за една десета от тази стойност са влезнали в хазната. Но даже това е бих споделил по-малкият въпрос, защото ние не можем да върнем, допускам, за положително или за неприятно, лентата обратно, от позиция на финансите. От позиция на справедливостта обаче, кой по какъв начин е получил и какво е получил и дали го ръководи добре най-много, съгласно мен има и в този момент механизми, които могат да бъдат задействани без някакво изключително законодателство. Така че аз поздравявам това, което предлага господин Борисов като една посока обаче, с цел да намерим метода по какъв начин да дадем тази правдивост, която хората търсят.
Не знам дали е пиар или не, по-скоро не е съгласно мен, по-скоро е опит да се отговори на това публично очакване, което 27 години в общи линии с дребни изключения е реалност и стои в главите на масата от българите. Но не съм сигурен, че с изключително законодателство това може да се случи. По-скоро с използването на настоящите правила сега и може би някои спомагателни усъвършенствания в правната рамка, тъй че този, който по някакъв ред, незаконен, противозаконен или по някакъв различен престъпен ред е получил нещо, което не би трябвало да получи, да получи отмъщение през правовата страна, в която се надяваме, че ще живеем, когато и правосъдната промяна най-сетне се случи!
- Пламен Димитров: За да не остане следващата добра хартия, подписана от държавните глави, което ще стане този петък, Европейският дирек за обществените права би трябвало да откри национално измерение и съответни проекти за деяние. Това ние предлагаме през днешния ден с нашата кръгла маса и опитваме да разбираем или по-скоро да предложим нашата визия къде какво може да се случи или да се направи по този начин, че в тези 20 области, които той покрива, да има нещо действително, което хората да схванат, че има късмет да се усъвършенства.
В сферата на приходите, заплащането на труда по-точни, ние имаме поредност от наши визии и оферти. На първо място считаме, че би трябвало най-сетне „ за еднакъв труд равни заплати”, този труд, който Юнкер стартира, президента на Комисията, с доста начинания, включително и доста наставления, които се разискват и одобряват на европейско равнище сега, да бъде приложена и в България. И да стартираме оттова, тези, които идват от Западна Европа – френски, немски, холандски и други мултинационални компании и основават своите предприятия в България, са добре пристигнали, само че да пращат толкоз, колкото сме си изработили.
Тоест в случай че българският служащ има продуктивност на труда, която е близка, към 45% от средноевропейската, през паритет на покупателна дарба, приблизително приказвам, а получава 35% от средноевропейската заплата, отново измерена изчистена от ценовите разлики, т.е. това не са чистите пари, в случай че вземе някой да счита, не са толкоз левовете в действителност, само че изчистено от ценовите разлики, виждаме, че тази дупка от 10% в действителност е опцията ние да повишим заплатите, с цел да стигнат те междинната продуктивност, която имаме като българи. И това би трябвало да стартира в действителност от най-печелившите, най-големите компании, от западните компании, а това става с общо единодушие. Така че използваме самия дирек, който Комисията предлага и желаеме в края на краищата да има обединен метод. И тук нашата Европейска конфедерация има огромна заслуга, която пробва 8 страни да ги постави на масата дружно. Това са основните западноевропейски страни – Германия, Франция, Швеция и Холандия и водещи страни. Говоря като капиталови дестинации по ред аргументи или пък с редица проблеми – Чехия, Словакия, Унгария и България.
Премиерът Борисов в действителност в срещата, която имахме преди няколко седмици с генералния секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите по тази тематика, съобщи своето единодушие за присъединяване на България в един подобен план, подсилен от Европейска комисия. Това значи държавните глави, политическите елити в тези страни, 4 от запада и 4 от изтока, ясно да кажат на своите корпорации, на своите работодатели, които влагат при нас, че в случай че не желаеме на ниска цена труд, обществен дъмпинг във Франция и Германия на български и румънски жители, най-добре да им платим толкоз, колкото създават в страните членки, където сме вложили и по този метод да създадем правилото за „ еднакъв труд равни заплати” настоящ.
Тоест това е един съответен и доста значим съгласно нас образец, който през Стълба за обществените права, през спомагателните механизми, политическата воля и естествено съдействието на работодателите и синдикатите в целия формат в който приказвам, да промени нещата от позиция на това какъв брой получава работещият българин, само че освен българин, в източната част на Европа. Естествено има и доста ограничения, свързани с минималните приходи, с минималната работна заплата, част от тях сме коментирали, имаме маса оферти, които са насочени към законодателната рамка.
Един повсеместен пакет за смяна на Кодекса на труда, на раздела на заплащането, който е доста безпаричен сега, с цел да стане ясно по какъв начин се образува цената на труда в България, от какво зависи и всеки служащ да знае като отиде на работа по какъв начин ще го правят оценка, какво би трябвало да даде, с цел да получи и по кое време е заслужено неговото заплащане и по кое време не е заслужено. Тоест по какъв начин да го мерим това. Всеки споделя – малко с парите. Но бизнесът споделя на доста места – не сте ги изкарали. Ние пък споделяме – където сме ги изкарали вие не ги плащате. Тоест този безконечен спор в края на краищата някак си да се обективизира, в случай че може с някаква законова рамка, която да дава разпоредбите – по какъв начин се образува цената на труда, по какъв начин ме оценявате вие като работа. Как един кореспондент в К2, да речем, като е на работа, по какъв начин ще бъде оценен? По какво някой ще каже, че е добър или неприятен?
- Радио К2: По обективните критерии!
- Пламен Димитров: Да, по обективните критерии, само че не постоянно са вписани в законите. В доста случаи висят във въздуха и ние сме оставени на субективна преценка на някои работодатели. Когато са читави работодателите нормално няма проблем. Той си цени служащия и знае по кое време и по какъв начин да се случи, а служащият вижда тази обективна оценка на своя труд. За страдание в нашите ширини има доста работодатели, които не вършат това или вършат нещо доста по-различно.
- Радио К2: По една друга тематика, която набира скорост в обществото, каква е позицията на КНСБ – нужна ли е проверка на прехода и приавтизационните покупко-продажби, промени в конституцията, които са свързани с отминалостта върху приватизационните покупко-продажби? И по какъв начин коментирате позицията на Българска социалистическа партия, че всичко това е „ димка”, черен пиар за пред Брюксел, с цел да покажем, че се борим с корупцията?
Пламен Димитров: Аз въпреки всичко съм на една възраст над 50 години, когато човек си дава сметка, че е мъчно да върне времето обратно. Иска ми се да съм на 20, само че няма по какъв начин да стане. От тази позиция доста хубаво звучи да ревизираме целия преход, да изправим всичко това, което е сбъркано, да го поправяме, само че аз съм сдържан черноглед, че това може да се случи. Не единствено поради правните проблеми, които доста адвокати към този момент показват, а и съгласно мен заради неналичието на воля в целия политически хайлайф това да стане факт. Ако можеше и в случай че имаше единодушие в политическия хайлайф това да се случи, щеше да бъде реалност доста от дълго време.
От друга страна считам, че обществото от дълго време желае това, то крещи непримиримо, че в действителност това, което стана, е една голяма неправда. Начинът по който се разпредели и преразпредели националното благосъстояние по време на приватизацията в действителност в доста от случаите изглеждаше и продължава да наподобява в очите на елементарния българин престъпно. Това не е правилно за всеки един развой, за всеки един цех, който е продаден. Има доста положителни образци, които се развиват добре, вложени са големи запаси, с цел да могат да бъдат изменени, изключително в тежката промишленост да речем, в металургията, в мините и така нататък Но чувството за неправда в главата на междинния българин от този развой стои.
Числата демонстрират, че в действителност, дали е правилно не знам, това са към този момент експертни оценки на хора, които се занимават с това, че активи за към 30 милиарда в действителност са продадени за една десета от тази стойност са влезнали в хазната. Но даже това е бих споделил по-малкият въпрос, защото ние не можем да върнем, допускам, за положително или за неприятно, лентата обратно, от позиция на финансите. От позиция на справедливостта обаче, кой по какъв начин е получил и какво е получил и дали го ръководи добре най-много, съгласно мен има и в този момент механизми, които могат да бъдат задействани без някакво изключително законодателство. Така че аз поздравявам това, което предлага господин Борисов като една посока обаче, с цел да намерим метода по какъв начин да дадем тази правдивост, която хората търсят.
Не знам дали е пиар или не, по-скоро не е съгласно мен, по-скоро е опит да се отговори на това публично очакване, което 27 години в общи линии с дребни изключения е реалност и стои в главите на масата от българите. Но не съм сигурен, че с изключително законодателство това може да се случи. По-скоро с използването на настоящите правила сега и може би някои спомагателни усъвършенствания в правната рамка, тъй че този, който по някакъв ред, незаконен, противозаконен или по някакъв различен престъпен ред е получил нещо, което не би трябвало да получи, да получи отмъщение през правовата страна, в която се надяваме, че ще живеем, когато и правосъдната промяна най-сетне се случи!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ