Наблюдаваме отчаяни опити на МФ да закрепи 3% дефицит
Интервю на Нора Стоичкова, БСТВ
" Напъните за влизането в еврозоната бяха причина 2 следващи години да започваме без бюджет "
- Доц. Сарийски, пука ли се еврозоната по шевовете? Чуваме много странни послания откъм Брюксел.
- Еврозоната е на път към своята промяна, тъй като се вижда, че в настоящия си тип тя не може да съществува дълго време. Да вземем две събития - едното в политически, другото в стопански проект. В политичедски проект най-интересното през миналата седмица бе това, което сподели Жозеф Борел по време на конференцията за мир в Брюксел. Той сподели, че унгарците никой не ги е канил в Европейски Съюз. Подтекстът беше: в случай че желаете, излизайте. Нещо сходно произнесе и някогашният министър на външните работи на Латвия, който даже беше по-краен. Според него Унгария с Виктор Орбан отпред няма място в Европейски Съюз. Всичко това бе предизвикано от твърдата линия, която заема Унгария и във връзка с финансирането за Украйна, на политиката за бежанците, на структурата на финансиране в Европейски Съюз, т.е. доста политики, които са в цялостен прорез с политиките на ядрото. А това, което споделя Виктор Орбан след година-година и половина става публична пилитическа линия, само че служителите заобикалят да си спомнят за казаното от него. Пример - парите за Украйна. Съпротива против милиардите към този момент има и от страна на ядрото - Германия и Франция.
Това, което желая да кажа е, че в политически проект Европейски Съюз не може да продължи да съществува в настоящия си тип, същото се отнася и за еврозоната. Един Орбан не би бил вероятен, в случай че Унгария влезе в еврозоната. ЕЦБ би могла да притиска и извива ръцете на унгарците, като замразява парите в банковата им система.
Що се отнася до икономическия аспект - в последните няколко месеца ЕЦБ се пробва да организира няколко разнообразни парични политики в една и съща еврозона - пробва се да влива пари в периферията като Испания и Португалия и да изтегля от Германия, Нидерландия и прочие И тогава комерсиалните банки правят тъкмо противоположното на ЕЦБ, като по този метод нетират резултата.
- Нетират - да разбираем какво значи.
- Нулират. Стига се до равнене на равнищата като при скачените съдове.
- Парите обаче намяляват, тъй като зейват големи дупки като Украйна, която засмуква много средства. А когато парите понижават се стига до стопански войни. Може ли да предположим, че сходна война ще се разгори и в еврозоната, изключително в случай че ние бъдем натикани там.
- Германският министър на защитата го сподели: Трябва да свикнем с мисълта, че една война в Европа е изцяло допустима... Украйна е етикетчето на един куфар с двойно дъно, тъй като под маската на поддръжка за нея, бяха подхванати стопански дейности, които водят до коренна смяна на фундамента на Европейски Съюз. Миналата година Европейски Съюз завърши с 450 милиарда евро негативен търговски баланс в резултат на глобите, които наложи на Русия и на обвързваните с нея страни поради спора в Украйна.
На второ място Европейски Съюз става доста подвластен от американския импорт. В момента главният вносител на полутечен природен газ е точно Съединени американски щати. Тоест в случай че до момента се опасявахме от някаква взаимозависимост от Русия и че вероятно някакви дейности от страна на Европейски Съюз могат да доведат до прекъсване на кранчето, сега същите терзания можем да ги отправим към Съединени американски щати. От тях можем да чакаме неща, които не бихме очаквали от Русия.
На последващо място споровете в Украйна и Израел провокираха дейни бежански потоци. В Италия има двоен скок на мигрантите за 9-те месеца. Това значи както обществени проблеми в Италия, по този начин и усилване на разграничителните линии вътре в Европейски Съюз във връзка с миграционната политика.
Да вземем цените на газа - в този момент те са към 30% по-високи по отношение на началото на спора в Израел. Египет заплаши, че ще спре доставките. Това значи една зима, в която подаването на сила за европейските производители, ще е меко казано несигурна. Което основава съществени опасности за бюджетните дефиците в тези страни, надлежно обществена, политическа неустойчивост. Все феномени, които чукат на вратата и единствената аргументи да не ги усещаме към момента в Европа е, че имахме топъл октомври и първата половина на ноември най-вероятно ще е такава.
Като загатнах да политическо разделяне, ами страните от периферията няма да бъдат съгласни да са буферна територия. Ще упорстват за дейни наказания от страна на Европейска комисия за систематизиране на бежанци и така нататък, което пък ще срещне отпор в другите страни. И виждате по какъв начин Шенген последователно стопира да работи. Той се дематериализира пред очите ни. Същото може да се случи и във връзка с паричната политика. При появяването на феномени от несъразмерен потрес, може да се случи по този начин, че обособените страни да желаят да организират самостоятелна парична политика от ЕЦБ. Само че разликата е следната - до момента в който казусът с Шенген, инфраструктурата с огради, павилиончета и така нататък е непокътната, и може граничният надзор да се задейства за седмица, при еврозоната не е по този начин. Няма по какъв начин това да стане бързо, когато един път сте смесили другите валути и парични политики. Това разделяне ще е един дълъг и мъчителен развой, в който България в действителност няма място. Да влизаме в един съюз, който занапред ще се изправя пред своите тежки и съществени проблеми за разрешаване, е меко казано, контрапродуктивно. Предстоят земетресения в еврозоната, които ще доведат до прекосяването й в друго агрегатно положение, тя не може да действа по същия метод.
- Да минем към България. Чуваме тревожни сигнали за бюджетния недостиг, държавния дълг пораства. Ще успее ли сглобката да удържи финансовата макрорамка?
- Много й се желае. Ако погледнем отчетните дънни и последните поръчки на МФ, виждаме обезверени опити да бъде вкаран недостига в границите на поръчката от лятото, когато бе признат бюджета. Ако МФ бе картоиграч, щеше да бъде непрекъснато вътре. Дотук то е изиграло всички козове, само че оттук нататък имате още няколко ръце и не виждам по какъв начин МФ ще ги вземе. Значи за 2023 година по отношение на 2022 би трябвало приходите в хазната да набъбнат жестоко с 6 милиарда лева От тези 6 милиарда - 2 милиарда се падат на доходи от благосъстоятелност, т.е. от облагите на държавните предприятия и това беше направено към този момент. Останалите 4 милиарда би трябвало да дойдат от нарастване на данъчните доходи, само че огромният проблем е, че от тях за осем месеца е изпълнен единствено 1 милиарда Тоест минало е 2/3 от времето, а хазната е съумяла да събере единствено 1/4 от заложените данъчни доходи. И този 1 милиарда се пада върху корпоративния налог и ДОД на физическите лица.
Ами оттук нататък? Българската хазна главно се цялостни от косвени налози - Данък добавена стойност, акцизи и така нататък Ако погледнем Данък добавена стойност за 8-те месеца, имаме събрани с към 100 млн. лева по-малко по отношение на 8-те месеца предходната година. Само от Данък добавена стойност би трябвало да дойдат близо 2 милиарда лева нарастване, т.е. за оставащата 1/3 на годината. Това няма по какъв начин да стане.
Затова и финансовият министър наподобява обезпокоен - тъй като има проблеми със събирането на налозите. Затова пристигнаха и всичките тези странни поръчки - че ще маха облекченията на Данък добавена стойност за ресторантьорите, заканата, че изземването на приходите от облагите на предприятията ще се резервира и идната година, поръчката за унищожаване на облекчението при свободните специалности...
- Моля ви да коментирате каква е тая игра с " Лукойл Нефтохим " последните няколко седмици. Има ли общо с тези дефицити в бюджета?
- Да, несъмнено. Прави се всичко допустимо да се извадят пари от дъното на всички вероятни " чекмеджета ", с цел да може да се закрепи недостига в границите на 3% и идната година също да има подобен недостиг. Именно напъните за влизането в еврозоната бяха причина 2 следващи години да започваме без бюджет. За да могат да го вкарат в някакви рамки, първото, което ще създадат, е да орежат финансовите разноски. Най-вероятно ще приключим с към 50% финансови разноски и с останалото ще бъде обезщетена дупката от несъбраните доходи...
" Лукойл Нефтохим " е едната от дойните крави. Компанията употребява така наречен фирми-повдигачи, през които минава суровината, след което се препродава на друга цена. Това е повода компанията тук да не може да записва добра облага. Още 2016 година имаше рекомендация на данъчната администрация " Лукойл " да прекрати тази процедура, с цел да може да се образува действителна облага и надлежно върху нея да се заплащат налози, само че това не се получи. Тази процедура можеше да бъде прекъсната от дълго време, само че администрацията ни не направи нищо в тази посока и не в този момент да се вършат стъпки на пожар дали да се приватизира компанията или да се изискват съответни суми, които да заплати като данък-печалба. В момента следим безредни дейности от страна на МФ, които няма да доведат до никакъв резултат.
(със съкращения)
" Напъните за влизането в еврозоната бяха причина 2 следващи години да започваме без бюджет "
- Доц. Сарийски, пука ли се еврозоната по шевовете? Чуваме много странни послания откъм Брюксел.
- Еврозоната е на път към своята промяна, тъй като се вижда, че в настоящия си тип тя не може да съществува дълго време. Да вземем две събития - едното в политически, другото в стопански проект. В политичедски проект най-интересното през миналата седмица бе това, което сподели Жозеф Борел по време на конференцията за мир в Брюксел. Той сподели, че унгарците никой не ги е канил в Европейски Съюз. Подтекстът беше: в случай че желаете, излизайте. Нещо сходно произнесе и някогашният министър на външните работи на Латвия, който даже беше по-краен. Според него Унгария с Виктор Орбан отпред няма място в Европейски Съюз. Всичко това бе предизвикано от твърдата линия, която заема Унгария и във връзка с финансирането за Украйна, на политиката за бежанците, на структурата на финансиране в Европейски Съюз, т.е. доста политики, които са в цялостен прорез с политиките на ядрото. А това, което споделя Виктор Орбан след година-година и половина става публична пилитическа линия, само че служителите заобикалят да си спомнят за казаното от него. Пример - парите за Украйна. Съпротива против милиардите към този момент има и от страна на ядрото - Германия и Франция.
Това, което желая да кажа е, че в политически проект Европейски Съюз не може да продължи да съществува в настоящия си тип, същото се отнася и за еврозоната. Един Орбан не би бил вероятен, в случай че Унгария влезе в еврозоната. ЕЦБ би могла да притиска и извива ръцете на унгарците, като замразява парите в банковата им система.
Що се отнася до икономическия аспект - в последните няколко месеца ЕЦБ се пробва да организира няколко разнообразни парични политики в една и съща еврозона - пробва се да влива пари в периферията като Испания и Португалия и да изтегля от Германия, Нидерландия и прочие И тогава комерсиалните банки правят тъкмо противоположното на ЕЦБ, като по този метод нетират резултата.
- Нетират - да разбираем какво значи.
- Нулират. Стига се до равнене на равнищата като при скачените съдове.
- Парите обаче намяляват, тъй като зейват големи дупки като Украйна, която засмуква много средства. А когато парите понижават се стига до стопански войни. Може ли да предположим, че сходна война ще се разгори и в еврозоната, изключително в случай че ние бъдем натикани там.
- Германският министър на защитата го сподели: Трябва да свикнем с мисълта, че една война в Европа е изцяло допустима... Украйна е етикетчето на един куфар с двойно дъно, тъй като под маската на поддръжка за нея, бяха подхванати стопански дейности, които водят до коренна смяна на фундамента на Европейски Съюз. Миналата година Европейски Съюз завърши с 450 милиарда евро негативен търговски баланс в резултат на глобите, които наложи на Русия и на обвързваните с нея страни поради спора в Украйна.
На второ място Европейски Съюз става доста подвластен от американския импорт. В момента главният вносител на полутечен природен газ е точно Съединени американски щати. Тоест в случай че до момента се опасявахме от някаква взаимозависимост от Русия и че вероятно някакви дейности от страна на Европейски Съюз могат да доведат до прекъсване на кранчето, сега същите терзания можем да ги отправим към Съединени американски щати. От тях можем да чакаме неща, които не бихме очаквали от Русия.
На последващо място споровете в Украйна и Израел провокираха дейни бежански потоци. В Италия има двоен скок на мигрантите за 9-те месеца. Това значи както обществени проблеми в Италия, по този начин и усилване на разграничителните линии вътре в Европейски Съюз във връзка с миграционната политика.
Да вземем цените на газа - в този момент те са към 30% по-високи по отношение на началото на спора в Израел. Египет заплаши, че ще спре доставките. Това значи една зима, в която подаването на сила за европейските производители, ще е меко казано несигурна. Което основава съществени опасности за бюджетните дефиците в тези страни, надлежно обществена, политическа неустойчивост. Все феномени, които чукат на вратата и единствената аргументи да не ги усещаме към момента в Европа е, че имахме топъл октомври и първата половина на ноември най-вероятно ще е такава.
Като загатнах да политическо разделяне, ами страните от периферията няма да бъдат съгласни да са буферна територия. Ще упорстват за дейни наказания от страна на Европейска комисия за систематизиране на бежанци и така нататък, което пък ще срещне отпор в другите страни. И виждате по какъв начин Шенген последователно стопира да работи. Той се дематериализира пред очите ни. Същото може да се случи и във връзка с паричната политика. При появяването на феномени от несъразмерен потрес, може да се случи по този начин, че обособените страни да желаят да организират самостоятелна парична политика от ЕЦБ. Само че разликата е следната - до момента в който казусът с Шенген, инфраструктурата с огради, павилиончета и така нататък е непокътната, и може граничният надзор да се задейства за седмица, при еврозоната не е по този начин. Няма по какъв начин това да стане бързо, когато един път сте смесили другите валути и парични политики. Това разделяне ще е един дълъг и мъчителен развой, в който България в действителност няма място. Да влизаме в един съюз, който занапред ще се изправя пред своите тежки и съществени проблеми за разрешаване, е меко казано, контрапродуктивно. Предстоят земетресения в еврозоната, които ще доведат до прекосяването й в друго агрегатно положение, тя не може да действа по същия метод.
- Да минем към България. Чуваме тревожни сигнали за бюджетния недостиг, държавния дълг пораства. Ще успее ли сглобката да удържи финансовата макрорамка?
- Много й се желае. Ако погледнем отчетните дънни и последните поръчки на МФ, виждаме обезверени опити да бъде вкаран недостига в границите на поръчката от лятото, когато бе признат бюджета. Ако МФ бе картоиграч, щеше да бъде непрекъснато вътре. Дотук то е изиграло всички козове, само че оттук нататък имате още няколко ръце и не виждам по какъв начин МФ ще ги вземе. Значи за 2023 година по отношение на 2022 би трябвало приходите в хазната да набъбнат жестоко с 6 милиарда лева От тези 6 милиарда - 2 милиарда се падат на доходи от благосъстоятелност, т.е. от облагите на държавните предприятия и това беше направено към този момент. Останалите 4 милиарда би трябвало да дойдат от нарастване на данъчните доходи, само че огромният проблем е, че от тях за осем месеца е изпълнен единствено 1 милиарда Тоест минало е 2/3 от времето, а хазната е съумяла да събере единствено 1/4 от заложените данъчни доходи. И този 1 милиарда се пада върху корпоративния налог и ДОД на физическите лица.
Ами оттук нататък? Българската хазна главно се цялостни от косвени налози - Данък добавена стойност, акцизи и така нататък Ако погледнем Данък добавена стойност за 8-те месеца, имаме събрани с към 100 млн. лева по-малко по отношение на 8-те месеца предходната година. Само от Данък добавена стойност би трябвало да дойдат близо 2 милиарда лева нарастване, т.е. за оставащата 1/3 на годината. Това няма по какъв начин да стане.
Затова и финансовият министър наподобява обезпокоен - тъй като има проблеми със събирането на налозите. Затова пристигнаха и всичките тези странни поръчки - че ще маха облекченията на Данък добавена стойност за ресторантьорите, заканата, че изземването на приходите от облагите на предприятията ще се резервира и идната година, поръчката за унищожаване на облекчението при свободните специалности...
- Моля ви да коментирате каква е тая игра с " Лукойл Нефтохим " последните няколко седмици. Има ли общо с тези дефицити в бюджета?
- Да, несъмнено. Прави се всичко допустимо да се извадят пари от дъното на всички вероятни " чекмеджета ", с цел да може да се закрепи недостига в границите на 3% и идната година също да има подобен недостиг. Именно напъните за влизането в еврозоната бяха причина 2 следващи години да започваме без бюджет. За да могат да го вкарат в някакви рамки, първото, което ще създадат, е да орежат финансовите разноски. Най-вероятно ще приключим с към 50% финансови разноски и с останалото ще бъде обезщетена дупката от несъбраните доходи...
" Лукойл Нефтохим " е едната от дойните крави. Компанията употребява така наречен фирми-повдигачи, през които минава суровината, след което се препродава на друга цена. Това е повода компанията тук да не може да записва добра облага. Още 2016 година имаше рекомендация на данъчната администрация " Лукойл " да прекрати тази процедура, с цел да може да се образува действителна облага и надлежно върху нея да се заплащат налози, само че това не се получи. Тази процедура можеше да бъде прекъсната от дълго време, само че администрацията ни не направи нищо в тази посока и не в този момент да се вършат стъпки на пожар дали да се приватизира компанията или да се изискват съответни суми, които да заплати като данък-печалба. В момента следим безредни дейности от страна на МФ, които няма да доведат до никакъв резултат.
(със съкращения)
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ