НПО е притеснено от непрозрачно правителствено харчене в края на годината
Институтът за пазарна стопанска система - ИПИ показа свое проучване за изключителните държавни разноски през 2016 и 2017 г . На фона на непрозрачното държавно харчене в края на годината, което не предстои на никакъв надзор или контрол, не е изненадващо, че в интернационалното проучване " Глобална конкурентоспособност " България се подрежда на 76-о място от 137 страни по резултатност на обществените разноски, разяснява ИПИ.
Те изясняват, че макар позитивните фискални вести от последните години не престават да се следят някои притеснителни трендове във връзка с фискалната политика, които са налице както в интервала на стопански взрив до 2008 година, по този начин и в последните две години (2016-2017 г.).
Слабостите във връзка с фискалната политика са в две посоки - нереалистични макроикономически прогнози и неравномерно осъществяване на бюджета през годината. Първата уязвимост е обвързвана с правене на мощно консервативни бюджетни прогнози, които водят до съществено разминаване сред предстоящото и действителното осъществяване на бюджета. Втората уязвимост е обвързвана с прекомерно огромната дискреция при осъществяването на обществените разноски, показват от института, добавя ИПИ.
Коментират, че фискалната политика в България се сочи за един от стълбовете на макроикономическа непоклатимост, дружно с валутния ръб . Това е годно както за интервала преди икономическата рецесия от 2009 година, по този начин и след нея. След дълга поредност от бюджетни дефицити в интервала 2009-2015 година общественият дълг доближава към 25% от Брутният вътрешен продукт към края на септември 2017 година, което е третото най-ниско равнище измежду страните от Европейски Съюз след Естония (около 9%) и Люксембург (около 23%) и доста по-ниско от средноевропейското равнище от 82,5%.Намаляването на обществените отговорности през последните две години се дължи на бюджетните остатъци през 2016-2017 година, макар че и през двете години бяха планувани дефицити.
Дискрецията или " ръчно ръководство " на бюджета от страна на изпълнителната власт се показва в: закъснение на разплащания и изкуствено увеличение на бюджетните разноски в края на годината; прекачване на средства, планувани за финансови разноски, към други разходни пера като заплати и настояща издръжка; осъществяване на действия без в началото обезпечено финансиране в бюджета.
От направения обзор на бюджетното осъществяване през 2016 и 2017 година излиза наяве, че то не зависи нито от развиването на стопанската система (това са годините с най-голям стопански напредък след рецесията, като през 2017 година се реализира и рекордно висока заетост), нито от форсмажорни фактори като непредвидени разноски, неприятна събираемост на приходите, изяснява ИПИ.
Според тях, осъществяването се характеризира с висок дял на дискреционните разноски, които са съсредоточени през последните два месеца на годината. Тази процедура е обвързвана както със подозрения за неефективност, популизъм или лобизъм при тези разноски, по този начин и със затрудняване работата на частния бранш, работещ с държавни ведомства, който е заставен да поддържа по-високи равнища на оборотен капитал.
Източник:
С Постановления на Министерски съвет (ПМС) са отпуснати спомагателни разноски в размер на над 2,2 милиарда лева годишно в интервала 2016-2017 година Това се случва под формата на преструктуриране на в началото утвърдени разноски, вътрешнокомпенсирани промени по разходни пера и/или политики, както и планувани средства по централния бюджет.
ИПИ смятат, че даже отпущането на в началото планувани средства с Постановление на Министерски съвет за дискреционен разход, защото над половината от тях са отпуснати през последните два месеца на годината, което ги прави непредвидими, т.е. нито е ясно по кое време ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали въобще ще бъдат направени през тази или през някоя от идващите години.
Прегледът на ИПИ на осъществяването на бюджета за 2016 и 2017 година демонстрира , че над 7% от годишните разноски по консолидираната фискална стратегия (без вноската в бюджета на Европейския съюз) се отпускат с Постановление на Министерския съвет). Месечните данни демонстрират, че през ноември делът на дискреционните разноски се усилва до сред 6,5-9,5%, а през декември скача даже до 23-26%.
Около една четвърт от консолидираните разноски през декември 2016 и 2017 година са отпуснати дискреционно, без гласоподаване в Народното събрание и без публично разискване за нуждата , целесъобразността и успеваемостта на тези разноски, допълват от института.
Обясняват, че близо три четвърти от в допълнение отпуснатите средства са за министерства, а към 13-17% са за общини. По този метод Министерският съвет има въздействие върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата, което съставлява съществено дискреционно въздействие върху ръководството на обществените финанси.
Допълват, че същото важи и за финансирането на общинските бюджети от централния бюджет. При тях спомагателните разноски съставляват 11-14% от годишния бюджетен трансфер за тях, което, въпреки и по-малко като размер, също съставлява забележителен дял от финансирането за локалните управляващи.
Източник:
За ИПИ, практиката на ударни обществени разноски в края на годината е мощно изразена до 2008 година, въпреки че и през идващите години е налице, само че в по-малки размери. Възстановяването ѝ през последните години е отрицателен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика , защото, съгласно ИПИ, ясно илюстрира, че тя се ръководи ръчно, дискреционно, вместо да почива на закона за бюджета и положителните практики.
Пълен текст на проучването " Дискреционните обществени разноски през 2016 и 2017 година - размер, генезис и предопределение ".
Те изясняват, че макар позитивните фискални вести от последните години не престават да се следят някои притеснителни трендове във връзка с фискалната политика, които са налице както в интервала на стопански взрив до 2008 година, по този начин и в последните две години (2016-2017 г.).
Слабостите във връзка с фискалната политика са в две посоки - нереалистични макроикономически прогнози и неравномерно осъществяване на бюджета през годината. Първата уязвимост е обвързвана с правене на мощно консервативни бюджетни прогнози, които водят до съществено разминаване сред предстоящото и действителното осъществяване на бюджета. Втората уязвимост е обвързвана с прекомерно огромната дискреция при осъществяването на обществените разноски, показват от института, добавя ИПИ.
Коментират, че фискалната политика в България се сочи за един от стълбовете на макроикономическа непоклатимост, дружно с валутния ръб . Това е годно както за интервала преди икономическата рецесия от 2009 година, по този начин и след нея. След дълга поредност от бюджетни дефицити в интервала 2009-2015 година общественият дълг доближава към 25% от Брутният вътрешен продукт към края на септември 2017 година, което е третото най-ниско равнище измежду страните от Европейски Съюз след Естония (около 9%) и Люксембург (около 23%) и доста по-ниско от средноевропейското равнище от 82,5%.Намаляването на обществените отговорности през последните две години се дължи на бюджетните остатъци през 2016-2017 година, макар че и през двете години бяха планувани дефицити.
Дискрецията или " ръчно ръководство " на бюджета от страна на изпълнителната власт се показва в: закъснение на разплащания и изкуствено увеличение на бюджетните разноски в края на годината; прекачване на средства, планувани за финансови разноски, към други разходни пера като заплати и настояща издръжка; осъществяване на действия без в началото обезпечено финансиране в бюджета.
От направения обзор на бюджетното осъществяване през 2016 и 2017 година излиза наяве, че то не зависи нито от развиването на стопанската система (това са годините с най-голям стопански напредък след рецесията, като през 2017 година се реализира и рекордно висока заетост), нито от форсмажорни фактори като непредвидени разноски, неприятна събираемост на приходите, изяснява ИПИ.
Според тях, осъществяването се характеризира с висок дял на дискреционните разноски, които са съсредоточени през последните два месеца на годината. Тази процедура е обвързвана както със подозрения за неефективност, популизъм или лобизъм при тези разноски, по този начин и със затрудняване работата на частния бранш, работещ с държавни ведомства, който е заставен да поддържа по-високи равнища на оборотен капитал.
Източник:
С Постановления на Министерски съвет (ПМС) са отпуснати спомагателни разноски в размер на над 2,2 милиарда лева годишно в интервала 2016-2017 година Това се случва под формата на преструктуриране на в началото утвърдени разноски, вътрешнокомпенсирани промени по разходни пера и/или политики, както и планувани средства по централния бюджет.
ИПИ смятат, че даже отпущането на в началото планувани средства с Постановление на Министерски съвет за дискреционен разход, защото над половината от тях са отпуснати през последните два месеца на годината, което ги прави непредвидими, т.е. нито е ясно по кое време ще бъдат отпуснати средства за тях, нито дали въобще ще бъдат направени през тази или през някоя от идващите години.
Прегледът на ИПИ на осъществяването на бюджета за 2016 и 2017 година демонстрира , че над 7% от годишните разноски по консолидираната фискална стратегия (без вноската в бюджета на Европейския съюз) се отпускат с Постановление на Министерския съвет). Месечните данни демонстрират, че през ноември делът на дискреционните разноски се усилва до сред 6,5-9,5%, а през декември скача даже до 23-26%.
Около една четвърт от консолидираните разноски през декември 2016 и 2017 година са отпуснати дискреционно, без гласоподаване в Народното събрание и без публично разискване за нуждата , целесъобразността и успеваемостта на тези разноски, допълват от института.
Обясняват, че близо три четвърти от в допълнение отпуснатите средства са за министерства, а към 13-17% са за общини. По този метод Министерският съвет има въздействие върху над една четвърт от годишния размер на програмните бюджети на министерствата, което съставлява съществено дискреционно въздействие върху ръководството на обществените финанси.
Допълват, че същото важи и за финансирането на общинските бюджети от централния бюджет. При тях спомагателните разноски съставляват 11-14% от годишния бюджетен трансфер за тях, което, въпреки и по-малко като размер, също съставлява забележителен дял от финансирането за локалните управляващи.
Източник:
За ИПИ, практиката на ударни обществени разноски в края на годината е мощно изразена до 2008 година, въпреки че и през идващите години е налице, само че в по-малки размери. Възстановяването ѝ през последните години е отрицателен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика , защото, съгласно ИПИ, ясно илюстрира, че тя се ръководи ръчно, дискреционно, вместо да почива на закона за бюджета и положителните практики.
Пълен текст на проучването " Дискреционните обществени разноски през 2016 и 2017 година - размер, генезис и предопределение ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ