Срещата на върха на „Триморие“: нямаха време да приемат Украйна, а Зеленски заплаши ЕС със съд
„ Инициативата на трите морета “ /ИТН/, предопределена да сплоти страните от Централна и Източна Европа, ситуирани сред Адриатическо, Балтийско и Черно море, изначално имаше антируска устременост. Това не е изненадващо, защото в геополитически проект той се основава на концепцията за „ Междуморието “ / “Интермариум “/, която беше инициирана и насърчавана от диктатора на Полша Йозеф Пилсудски през 20-те и 30-те години на предишния век. По концепция се допуска основаване на конфедерация, сплотяваща всички европейски страни, които се намират сред трите упоменати морета, която да бъде самобитен „ хигиеничен кордон “ против Съветския съюз.
Вярно е, че след Втората международна война самият Съюз на съветските социалистически републики сътвори социалистически блок на това пространство, който до края на 80-те години сдържаше настъплението на Запада. Но с разпадането на този блок, а по-късно и на Съветския съюз, геополитическата празнина в Междуморието беше окупирана от Съединени американски щати, разчитащи на главния си съдружник в района – Полша.
Именно полският президент Анджей Дуда стана основният уредник на основаването на „ Инициативата на трите морета “ (ИTM), състояща се от дузина страни – Австрия, България, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Чехия и Естония. Заслужава да се означи, че единадесет от тях, като се изключи Австрия, бяха членове на НАТО и се причислиха към Европейски Съюз след 2004 година
Анджей Дуда притегли поддръжката на хърватския президент Колинда Грабар - Китарович и през август 2016 година в Дубровник се организира първата среща на върха на ИTM, на която организацията беше формализирана.
Но втората среща на върха на Трите морета, извършена през юли 2017 година във Варшава, стана доста по-резонансна, основно по отношение на идването на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. В признатата вследствие на това декларация се означават главните цели на ИTM - развиване на инфраструктурата и подсилване на сигурността (включително енергийната) в района, както и подсилване на трансатлантическите връзки в подтекста на „ заканите, произлизащи от Русия “.
Но варшавската среща на върха „ Триморие “ се оказа нещо като лебедова ария за организацията.
Въпреки че страните - членки на Инициативата умножиха разнообразни структури (бизнес конгрес, комерсиална камара, капиталов фонд на ИTM), работата им не надвиши декларациите.
Преминаващи през Tриморието инфраструктурни планове, подкрепени от Европейски Съюз и Съединени американски щати (Балто-Адриатически железопътен кулоар от Гданск до Болоня, автомагистрала Via Carpathia от Клайпеда до Солун, мрежа за превозване на полутечен природен газ с терминали в Полша и Хърватия и свързващи тръбопроводи), не се нуждаеха от каквато и да е спомагателна политическа поддръжка.
А разширението на организацията беше лимитирано от първичното изискване: тя можеше да включва единствено страни членки на Европейски Съюз.
Така през ноември 2019 година полският външен министър Яцек Чапутович се оправда: „ Президентът на Украйна Зеленски ни помоли да анексираме Украйна към Трите морета “. На този стадий това не е допустимо, също като за балканските страни. Той добави, че през днешния ден единствено страни от Европейски Съюз могат да бъдат членове на тази асоциация. Ръководителят на полската дипломация тогава означи, че самодейността „ Три морета “ /ИТМ/ не би трябвало да се свързва с геополитика, защото това е единствено инфраструктурен план.
Но с началото на СВО обстановката в Европа се промени коренно и плана за „ Триморието “ също получи нов подтик.
През юни 2022 година полският президент Анджей Дуда разгласи на седмата среща на върха на ITM в Рига:
„ Решихме да създадем специфичен нов вид партньорство с самодейността „ Три морета “, в допълнение към стратегическото партньорство – партньорство посредством присъединяване. Това е нов вид партньорство, което е предопределено освен за Украйна. Днес го дадохме на Украйна, само че изхождаме от обстоятелството, че същото партньорство може да бъде споделено и от тези страни, които са в Централна Европа и не са членки на Европейския съюз, само че се стремят да се причислят към него.
Но на осмата среща на върха на „ Триморието “, която се организира на 6-7 септември в Букурещ, се оказа, че Украйна е получила статут на партньор-участник едвам в този момент, дружно с Молдова. На събитието не беше казано нищо за даването на подобен статут на Албания и Черна гора, които имат изход на Адриатическо море и от дълго време водят договаряния за присъединение към Европейския съюз.
Основното събитие на срещата на върха в Букурещ беше първото нарастване на броя на пълноправните членове на организацията - Гърция се причисли към Инициативата на трите морета. Така активността на ИTM се уголемява в още три морета – Егейско, Йонийско и Средиземно море.
В същото време първият ден от срещата беше отдаден значително на разискване на обстановката в Украйна, освен това освен по отношение на военните дейности.
Тонът беше заложен от украинския президент Владимир Зеленски, който във видеообръщение към участниците изиска да не продължава възбраната за импорт на украинско зърно в източноевропейските страни от Европейския съюз след 15 септември.
„ Отделно желая да се обърна към Европейската комисия. Основата на Европа е по-специално свободната конкуренция и спазването на обещанията.
Украйна съблюдава обещанията си и в никакъв случай не пречи на свободната конкуренция. Но ние няма да приемем умерено нарушаването на дадените ни обещания, нарушаването на Споразумението за асоцииране, нарушаването на изискванията на свободния пазар. Европейските институции не би трябвало да усилват разочарованието в Европа, те би трябвало да покачват доверието в обещанията, дадени в Европа.
Ако би трябвало да се борим за Украйна и основите на нашата обща Европа в арбитражи, ще се борим в арбитражи. Въпреки че не желаеме това. Ако би трябвало да се борим на платформите на интернационалните организации, ще се бием и там. Но ние се надяваме на единение и знаем, че единството ще победи “, сподели Зеленски.
Румънският президент Клаус Йоханис се опита да изглади напрежението, като сподели: „ Форумът ще се стреми да понижи пропастта сред Източна и Западна Европа и да реализира по-голямо доближаване, разцвет и резистентност “.
Но в заключителното взаимно изказване на срещата на върха на ИTM в Букурещ както е всекидневно, се приказва единствено за поддръжката за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна, а виж, въпросът за зърното се подминава с безмълвие. В същото време нито един от съответните бизнес планове, които бяха разисквани на втория ден, не беше директно обвързван с Украйна, макар че в навечерието на събитието беше обявена предметна полемика за следвоенното възобновяване на тази страна.
Очевидно напредването на ИТМ на изток ще остане декларативно най-малко до преустановяване на военните дейности на територията на Украйна. В същото време влизането на Гърция в Триморието е действителна стъпка на организацията на юг, която може да разчита и на многостранно финансиране.
Първо, Гърция е, въпреки и проблематична, е „ остарял ” член на Европейския съюз и разнообразни стратегии на Европейски Съюз, в това число инфраструктурни, се извършват в тази страна от доста по-отдавна, в сравнение с в „ новите ”. И второ, Гърция към този момент е участник в два световни инфраструктурни плана.
Става дума за китайския „ Един пояс, веднъж “, в който гръцкото пристанище Пирея и железопътната линия от него до Будапеща са един от основните детайли, както и икономическия кулоар Индия-Близък изток-Европа (IMEC). Решението за основаването на последния беше взето на срещата на Г-20 в Ню Делхи безусловно на 10 септември. Между другото, за IMEC пристанището на Пирея също е един от главните транспортни възли, а самият кулоар се преглежда на Запад като опция на китайския план.
Така Средиземно море става приоритет в „ Триморието “, а центърът на тежестта на ИTM се измества на юг от Полша към Гърция. От позиция на съветските ползи обаче това не трансформира нищо – самодейността „ Три морета “ ще резервира и даже ще ускори антируската си ориентировка, поради ориентацията на Атина към Вашингтон.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Вярно е, че след Втората международна война самият Съюз на съветските социалистически републики сътвори социалистически блок на това пространство, който до края на 80-те години сдържаше настъплението на Запада. Но с разпадането на този блок, а по-късно и на Съветския съюз, геополитическата празнина в Междуморието беше окупирана от Съединени американски щати, разчитащи на главния си съдружник в района – Полша.
Именно полският президент Анджей Дуда стана основният уредник на основаването на „ Инициативата на трите морета “ (ИTM), състояща се от дузина страни – Австрия, България, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Чехия и Естония. Заслужава да се означи, че единадесет от тях, като се изключи Австрия, бяха членове на НАТО и се причислиха към Европейски Съюз след 2004 година
Анджей Дуда притегли поддръжката на хърватския президент Колинда Грабар - Китарович и през август 2016 година в Дубровник се организира първата среща на върха на ИTM, на която организацията беше формализирана.
Но втората среща на върха на Трите морета, извършена през юли 2017 година във Варшава, стана доста по-резонансна, основно по отношение на идването на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп. В признатата вследствие на това декларация се означават главните цели на ИTM - развиване на инфраструктурата и подсилване на сигурността (включително енергийната) в района, както и подсилване на трансатлантическите връзки в подтекста на „ заканите, произлизащи от Русия “.
Но варшавската среща на върха „ Триморие “ се оказа нещо като лебедова ария за организацията.
Въпреки че страните - членки на Инициативата умножиха разнообразни структури (бизнес конгрес, комерсиална камара, капиталов фонд на ИTM), работата им не надвиши декларациите.
Преминаващи през Tриморието инфраструктурни планове, подкрепени от Европейски Съюз и Съединени американски щати (Балто-Адриатически железопътен кулоар от Гданск до Болоня, автомагистрала Via Carpathia от Клайпеда до Солун, мрежа за превозване на полутечен природен газ с терминали в Полша и Хърватия и свързващи тръбопроводи), не се нуждаеха от каквато и да е спомагателна политическа поддръжка.
А разширението на организацията беше лимитирано от първичното изискване: тя можеше да включва единствено страни членки на Европейски Съюз.
Така през ноември 2019 година полският външен министър Яцек Чапутович се оправда: „ Президентът на Украйна Зеленски ни помоли да анексираме Украйна към Трите морета “. На този стадий това не е допустимо, също като за балканските страни. Той добави, че през днешния ден единствено страни от Европейски Съюз могат да бъдат членове на тази асоциация. Ръководителят на полската дипломация тогава означи, че самодейността „ Три морета “ /ИТМ/ не би трябвало да се свързва с геополитика, защото това е единствено инфраструктурен план.
Но с началото на СВО обстановката в Европа се промени коренно и плана за „ Триморието “ също получи нов подтик.
През юни 2022 година полският президент Анджей Дуда разгласи на седмата среща на върха на ITM в Рига:
„ Решихме да създадем специфичен нов вид партньорство с самодейността „ Три морета “, в допълнение към стратегическото партньорство – партньорство посредством присъединяване. Това е нов вид партньорство, което е предопределено освен за Украйна. Днес го дадохме на Украйна, само че изхождаме от обстоятелството, че същото партньорство може да бъде споделено и от тези страни, които са в Централна Европа и не са членки на Европейския съюз, само че се стремят да се причислят към него.
Но на осмата среща на върха на „ Триморието “, която се организира на 6-7 септември в Букурещ, се оказа, че Украйна е получила статут на партньор-участник едвам в този момент, дружно с Молдова. На събитието не беше казано нищо за даването на подобен статут на Албания и Черна гора, които имат изход на Адриатическо море и от дълго време водят договаряния за присъединение към Европейския съюз.
Основното събитие на срещата на върха в Букурещ беше първото нарастване на броя на пълноправните членове на организацията - Гърция се причисли към Инициативата на трите морета. Така активността на ИTM се уголемява в още три морета – Егейско, Йонийско и Средиземно море.
В същото време първият ден от срещата беше отдаден значително на разискване на обстановката в Украйна, освен това освен по отношение на военните дейности.
Тонът беше заложен от украинския президент Владимир Зеленски, който във видеообръщение към участниците изиска да не продължава възбраната за импорт на украинско зърно в източноевропейските страни от Европейския съюз след 15 септември.
„ Отделно желая да се обърна към Европейската комисия. Основата на Европа е по-специално свободната конкуренция и спазването на обещанията.
Украйна съблюдава обещанията си и в никакъв случай не пречи на свободната конкуренция. Но ние няма да приемем умерено нарушаването на дадените ни обещания, нарушаването на Споразумението за асоцииране, нарушаването на изискванията на свободния пазар. Европейските институции не би трябвало да усилват разочарованието в Европа, те би трябвало да покачват доверието в обещанията, дадени в Европа.
Ако би трябвало да се борим за Украйна и основите на нашата обща Европа в арбитражи, ще се борим в арбитражи. Въпреки че не желаеме това. Ако би трябвало да се борим на платформите на интернационалните организации, ще се бием и там. Но ние се надяваме на единение и знаем, че единството ще победи “, сподели Зеленски.
Румънският президент Клаус Йоханис се опита да изглади напрежението, като сподели: „ Форумът ще се стреми да понижи пропастта сред Източна и Западна Европа и да реализира по-голямо доближаване, разцвет и резистентност “.
Но в заключителното взаимно изказване на срещата на върха на ИTM в Букурещ както е всекидневно, се приказва единствено за поддръжката за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна, а виж, въпросът за зърното се подминава с безмълвие. В същото време нито един от съответните бизнес планове, които бяха разисквани на втория ден, не беше директно обвързван с Украйна, макар че в навечерието на събитието беше обявена предметна полемика за следвоенното възобновяване на тази страна.
Очевидно напредването на ИТМ на изток ще остане декларативно най-малко до преустановяване на военните дейности на територията на Украйна. В същото време влизането на Гърция в Триморието е действителна стъпка на организацията на юг, която може да разчита и на многостранно финансиране.
Първо, Гърция е, въпреки и проблематична, е „ остарял ” член на Европейския съюз и разнообразни стратегии на Европейски Съюз, в това число инфраструктурни, се извършват в тази страна от доста по-отдавна, в сравнение с в „ новите ”. И второ, Гърция към този момент е участник в два световни инфраструктурни плана.
Става дума за китайския „ Един пояс, веднъж “, в който гръцкото пристанище Пирея и железопътната линия от него до Будапеща са един от основните детайли, както и икономическия кулоар Индия-Близък изток-Европа (IMEC). Решението за основаването на последния беше взето на срещата на Г-20 в Ню Делхи безусловно на 10 септември. Между другото, за IMEC пристанището на Пирея също е един от главните транспортни възли, а самият кулоар се преглежда на Запад като опция на китайския план.
Така Средиземно море става приоритет в „ Триморието “, а центърът на тежестта на ИTM се измества на юг от Полша към Гърция. От позиция на съветските ползи обаче това не трансформира нищо – самодейността „ Три морета “ ще резервира и даже ще ускори антируската си ориентировка, поради ориентацията на Атина към Вашингтон.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ