Не, детето не е завършен егоист, тийнейджър е
Има родители, чиито деца израстват спокойни, послушни и сговорчиви, носейки задоволство и горделивост на фамилията си.
Има и родители, които ненадейно осъзнават, че младежите им по никакъв начин не се интересуват какво предизвикват с държанието си на останалите у дома, изрично отхвърлят да вършат каквото се изисква от тях, подготвени са на всичко, с цел да кажат последната дума във всеки спор и даже и не помислят дали не нараняват другите. Това може да е трагично, изключително когато детето до оня ден е било благо и любвеобилно, а родителите му са се ласкаели от мисълта, че са съумели в напъните си да го опазят от въздействието на арогантната среда отвън дома. И нормално приключва с присъдата: " Аз съм цялостен неуспех като родител, това дете израстна идеален лакомец. ".
Егоизъм? Не, егоцентризъм
" В случаите на сходно държание при младежите най-често не става дума за нарцисизъм, а по-скоро за егоцентризъм - пробват се да опазят себе си, пространствата, приятелите си, тайните, новия си взор върху света и живота. Просто в тази възраст Азът става водещ ", изяснява детският клиничен психолог Хенриета Илиева.
Допълва, че поотрасналите хлапета се интересуват повече от връстниците, гаджето и другарската си среда, в сравнение с от фамилията, и това е обяснимо. Затова и постоянно отвръщат на настояването да свършат някое обвързване у дома с: " О, не ме занимавай с това, аз в този момент би трябвало да вървя другаде. "
Според експерта този вид държание се дължи на обстоятелството, че децата обръщат внимание най-много на нещата, които са им забавни. Това е дразнещо за родителите, само че не е симптом за сериозен проблем: " Това никога не е нарцисизъм. Неприятно е, с егоистична характерност е, само че не е този нарцисизъм, който нормално имаме поради, когато назоваваме някого лакомец. "
Всички (ли) са такива?
Незачитането, острото държание, неналичието на предпочитание да дава информация и да седи с възрастните е характерност на пубертета, само че не е характерност на всяко дете, показва психологът и предизвестява, че систематизирания от вида " Всички младежи са такива " основават стандарти, а не оказват помощ. Защото не всички деца в тази възраст са такива - зависи от родителския жанр на образование, от връзките с братя и сестри, от личностната характерност на подрастващия.
А в случай че опозиционното държание е прекомерно дразнещо и пречи на взаимоотношенията в фамилията, тогава е нужно фамилията да търси и открива други равнища на другарство. " Хората споделят " ау, идва пубертета, толкоз е рисково ". Въобще не е рисково. Неприятно е. Децата ни стават разнообразни, дръпнати, егоистични, само че те в действителност извънредно доста се интересуват от нас. Просто го демонстрират по друг метод и не желаят да си го признаят. Това не значи, че би трябвало да спрем да поддържаме връзка с тях. Факт е, че има деца, които са доста обострени против родителите си, само че тогава би трябвало да си зададем въпроса с какво сме съдействали за тази обстановка. Като цяло това е интервал, който отминава като всеки други и поддръжката е не толкоз за младежите, а за родителите, с цел да се научат да поддържат връзка с тях ", обобщава Хенриета Илиева.
© Associated Press
" За " или " срещу " разпоредбите
Психолозите поучават компликациите в общуването да не обезкуражават родителите и ги поучават да не отстъпват от към този момент въведените правила, тъй като те оказват помощ на младежите да преминат по-лесно през сложния стадий. " Може би ще се изненадате, само че юношите имат нужда от правила. Никога, дублирам - в никакъв случай, не съм чувал от младеж, че желае да живее без всевъзможни правила. С по-малко правила - може би. Но в никакъв случай без правила ", написа американският психотерапевт Лорънс Бауман в книгата си " Десетте най-тревожни казуса с младежите и по какъв начин да се оправим с тях ". И прецизира, че разпоредбите дават чувство за сигурност и ред, от които подрастващите най-вече се нуждаят, и отхвърлянето идва единствено когато те се трансфорат в средство за угнетяване.
Според Хенриета Илиева основно е въведените деликатно в по-ранна възраст връзки в бита и фамилията, както и към този момент избраните задължения, да не се анулират. Става дума за условията за отношение към по-малкия брат или сестра, към домашния любим, за уговорките към подреждането на стаята, извършването на покупки у дома или други домашни отговорности: " Да, ще има протест против тях, само че макар протеста, постепенно и деликатно това би трябвало да продължи. "
По думите й при поотрасналите деца границите - изключително границите на изборите, би трябвало да се уголемяват. Това включва и равноправното разискване на фамилните проекти с тях. В същото време обаче не би трябвало да се отстраняват отговорностите. Препоръчително е тънката нишка на отговорност и дисциплинираност да продължи.
Решенията по какъв начин да се държи всеки родител взима самичък, според от личните си разбирания и от характера на детето си. Никой не е споделил, че е елементарно. Даже по-често наподобява като че ли е мъчно търпимо. За благополучие става дума единствено за интервал - пикът на тийнейджърския тесногръд протест е някъде сред 14-ата и 17-ата година, който постепенно и бавно минава.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (69)
Има и родители, които ненадейно осъзнават, че младежите им по никакъв начин не се интересуват какво предизвикват с държанието си на останалите у дома, изрично отхвърлят да вършат каквото се изисква от тях, подготвени са на всичко, с цел да кажат последната дума във всеки спор и даже и не помислят дали не нараняват другите. Това може да е трагично, изключително когато детето до оня ден е било благо и любвеобилно, а родителите му са се ласкаели от мисълта, че са съумели в напъните си да го опазят от въздействието на арогантната среда отвън дома. И нормално приключва с присъдата: " Аз съм цялостен неуспех като родител, това дете израстна идеален лакомец. ".
Егоизъм? Не, егоцентризъм
" В случаите на сходно държание при младежите най-често не става дума за нарцисизъм, а по-скоро за егоцентризъм - пробват се да опазят себе си, пространствата, приятелите си, тайните, новия си взор върху света и живота. Просто в тази възраст Азът става водещ ", изяснява детският клиничен психолог Хенриета Илиева.
Допълва, че поотрасналите хлапета се интересуват повече от връстниците, гаджето и другарската си среда, в сравнение с от фамилията, и това е обяснимо. Затова и постоянно отвръщат на настояването да свършат някое обвързване у дома с: " О, не ме занимавай с това, аз в този момент би трябвало да вървя другаде. "
Според експерта този вид държание се дължи на обстоятелството, че децата обръщат внимание най-много на нещата, които са им забавни. Това е дразнещо за родителите, само че не е симптом за сериозен проблем: " Това никога не е нарцисизъм. Неприятно е, с егоистична характерност е, само че не е този нарцисизъм, който нормално имаме поради, когато назоваваме някого лакомец. "
Всички (ли) са такива?
Незачитането, острото държание, неналичието на предпочитание да дава информация и да седи с възрастните е характерност на пубертета, само че не е характерност на всяко дете, показва психологът и предизвестява, че систематизирания от вида " Всички младежи са такива " основават стандарти, а не оказват помощ. Защото не всички деца в тази възраст са такива - зависи от родителския жанр на образование, от връзките с братя и сестри, от личностната характерност на подрастващия.
А в случай че опозиционното държание е прекомерно дразнещо и пречи на взаимоотношенията в фамилията, тогава е нужно фамилията да търси и открива други равнища на другарство. " Хората споделят " ау, идва пубертета, толкоз е рисково ". Въобще не е рисково. Неприятно е. Децата ни стават разнообразни, дръпнати, егоистични, само че те в действителност извънредно доста се интересуват от нас. Просто го демонстрират по друг метод и не желаят да си го признаят. Това не значи, че би трябвало да спрем да поддържаме връзка с тях. Факт е, че има деца, които са доста обострени против родителите си, само че тогава би трябвало да си зададем въпроса с какво сме съдействали за тази обстановка. Като цяло това е интервал, който отминава като всеки други и поддръжката е не толкоз за младежите, а за родителите, с цел да се научат да поддържат връзка с тях ", обобщава Хенриета Илиева.
© Associated Press
" За " или " срещу " разпоредбите
Психолозите поучават компликациите в общуването да не обезкуражават родителите и ги поучават да не отстъпват от към този момент въведените правила, тъй като те оказват помощ на младежите да преминат по-лесно през сложния стадий. " Може би ще се изненадате, само че юношите имат нужда от правила. Никога, дублирам - в никакъв случай, не съм чувал от младеж, че желае да живее без всевъзможни правила. С по-малко правила - може би. Но в никакъв случай без правила ", написа американският психотерапевт Лорънс Бауман в книгата си " Десетте най-тревожни казуса с младежите и по какъв начин да се оправим с тях ". И прецизира, че разпоредбите дават чувство за сигурност и ред, от които подрастващите най-вече се нуждаят, и отхвърлянето идва единствено когато те се трансфорат в средство за угнетяване.
Според Хенриета Илиева основно е въведените деликатно в по-ранна възраст връзки в бита и фамилията, както и към този момент избраните задължения, да не се анулират. Става дума за условията за отношение към по-малкия брат или сестра, към домашния любим, за уговорките към подреждането на стаята, извършването на покупки у дома или други домашни отговорности: " Да, ще има протест против тях, само че макар протеста, постепенно и деликатно това би трябвало да продължи. "
По думите й при поотрасналите деца границите - изключително границите на изборите, би трябвало да се уголемяват. Това включва и равноправното разискване на фамилните проекти с тях. В същото време обаче не би трябвало да се отстраняват отговорностите. Препоръчително е тънката нишка на отговорност и дисциплинираност да продължи.
Решенията по какъв начин да се държи всеки родител взима самичък, според от личните си разбирания и от характера на детето си. Никой не е споделил, че е елементарно. Даже по-често наподобява като че ли е мъчно търпимо. За благополучие става дума единствено за интервал - пикът на тийнейджърския тесногръд протест е някъде сред 14-ата и 17-ата година, който постепенно и бавно минава.
Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (69)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ