Политико: Защо ЕС обича Ердоган
Има доста аргументи западните водачи да не харесват Реджеп Тайип Ердоган. По време на 20-годишното си ръководство отпред на страната си турският президент е вкарвал в пандиза публицисти и опозиционери, грубо се е разправял с протестиращите и е управлявал стопанската система по жалък метод.
Във външнополитически проект този извънреден силов човек се сближи с Русия, предприе навлизане в Сирия и употребява правото си на несъгласие в НАТО, с цел да блокира присъединението на Швеция в сериозен за Алианса миг.
Но има една причина, заради която на водачите на Европейски Съюз може да стартира да им липсва застаряващият водач, ако загуби против своя центристки кандидат Кемал Кълъчдароглу президентските избори на 14 май. Ердоган отпред на ръководството, изключително откакто през последните години той предприе все по-авторитарни стъпки, разреши на Европейски Съюз да заобиколи въпроса дали Турция би трябвало да се причисли към неговите редици, написа в собствен разбор „ Политико “.
За доста европейски политици Ердоган е потребно политическо средство, което разрешава на Европейски Съюз законно да изключи всякаква сериозна полемика с Анкара за участие.
Все по-неприемливото му държание, изразяващо се в затваряне на политически съперници и нарушение на нормите на правовата страна, даде на Европейски Съюз политическо прикритие да избегне този въпрос.
Смяната на режима може да промени тази динамичност.
„ През последните години следим, че Турция и Европейски Съюз се движат в противоположни направления “, споделя Селим Кунералп, някогашен дипломат на Турция в Европейския съюз. „ Турция под управлението на Ердоган се отдалечи от европейските ценности; процесът на присъединение изцяло забуксува, вследствие на което концепцията Турция да стане член на Европейския съюз към този момент не е реалистична цел. “
Раздробени връзки
Историята на връзките сред Европейски Съюз и Турция датира отпреди повече от 60 години. През 1959 година Турция подава молба за асоцииране към Европейската икономическа общественост - предходник на Европейски Съюз, което води до подписването на Споразумението от Анкара през 1963 година.
Макар че поредност от преврати и икономическа и политическа неустойчивост оставиха въпроса за интеграцията на Турция в Европейски Съюз на назад във времето, през 80-те години процесът на присъединение стартира още веднъж. През 1987 година Турция подава молба за присъединение към Европейска икономическа общност. Десетилетие по-късно тя получава статут на претендент и стартира да подхваща стъпки, с цел да извърши избраните от Европейски Съюз критерии за присъединение.
По това време на власт идва Ердоган. Тогава, като новаторски водач на новата Партия на справедливостта и развиването (ПСР), той приказва за плурализъм, народна власт и естетика, като даже стартира мирни договаряния с кюрдската формация ПКК.
Започна работа, въвеждайки промени, които приближиха Турция до осъществяването на критериите на Европейски Съюз, като да вземем за пример смяна на законите за армията на страната, с цел да я подчини на цивилен надзор. (Макар че по това време Европейската комисия ги похвали, тези промени в действителност сътвориха предпоставки по-късно Ердоган да поеме по-голям надзор над армията).
След къс интервал на „ меден месец “ връзките с Брюксел скоро се утежниха. Ердоган от ден на ден се разочарова от темпото на присъединение към ЕС; няколко държави-членки дадоха ясно да се разбере, че не са склонни да одобряват Турция в клуба.
Тази двоякост дефинира тона на все по-разрушителните връзки.
Застой
За утежняването на връзките са отговорни редица проблеми, като и двете страни упрекват за тях другата.
Решението на Европейски Съюз да одобри Кипър през 2004 година е непрекъсната точка на търкания. Турция е окупирала северната част на острова през 1974 година - факт, който Никозия желае да бъде прегледан, преди да се съгласи на по-тесни връзки сред Европейски Съюз и Анкара.
След това се появи резултатът на Саркози. През 2011 година френският президент направи малко петчасово посещаване в турската столица. Дъвчейки нехайно дъвка, до момента в който пристигаше в Анкара, посланието му беше ясно: „ Франция споделя „ не “ на турското участие в Европейски Съюз “. Много публични лица обявиха пред „ Политико “, че това посещаване е било повратна точка за Ердоган.
От другата страна на връзките, точно властническият завой на Ердоган прозвуча като гибелен удар за вероятностите за участие на страната в Европейски Съюз.
Бруталното потушаване на митингите в парка „ Гези “ през 2013 година предопредели още по-драконовски отговор на опита за прелом през 2016 година. Ердоган затвори десетки хиляди хора, а по-късно затвърди властта си на конституционния референдум през 2017 година, с което бяха застрашени вероятностите на страната за участие в Европейски Съюз.
По-конкретно, тежката му ръка беше в прорез с критериите от Копенхаген - изискванията, на които би трябвало да дава отговор всяка страна, желаеща да се причисли към Европейски Съюз, и които включват гаранции за върховенството на закона, правата на индивида и отбраната на малцинствата.
До 2018 година на водачите на Европейски Съюз това им беше задоволително. В изказването на Европейския съвет от същата година се споделя напряко: Преговорите за присъединение на Турция „ са в застой “.
По-добра атмосфера
Големият въпрос, който виси над връзките сред Европейски Съюз и Турция, е дали това ще се промени, откакто турците отидат до урните в неделя.
Изборите, които в миналото се смятаха за изгубени от Ердоган, се трансфораха в едно от най-големите тествания в политическата му кариера, като съгласно социологическите изследвания той е на косъм от водената от Кълъчдароглу съпротива.
Смяната на държавното управление евентуално ще внесе пресен въздух в партньорството сред Турция и Запада. Кълъчдароглу съобщи, че желае да рестартира процеса на присъединение към Европейски Съюз и ще се ангажира Турция да съблюдава решенията на Европейския съд по правата на индивида, което е още едно от разликите с Ердоган.
Но вероятността за ново управление в Турция може да не отстрани доста от главните аргументи за търканията. „ Вътрешните провокации ще останат същите, без значение от това кой е на власт “, счита Галя Линденщраус, старши теоретичен помощник в Института за проучвания на националната сигурност, мозъчен концерн. „ Налице е дълбока икономическа рецесия и настоящето държавно управление предлага всевъзможни популистки ограничения за облекчение на актуалната рецесия преди изборите, които ще спрат след изборите “, отбелязва тя.
Вашингтон не крие желанието си за промяна на държавното управление в Турция, която е значим член на НАТО. През 2019 година Джо Байдън, тогава претендент за президент, съобщи, че Съединени американски щати би трябвало да поддържат турските опозиционни водачи, „ с цел да вземат и победят Ердоган “. „ Той би трябвало да заплати цената [за своя авторитаризъм] “, сподели бъдещият тогава президент на Съединени американски щати в изявление – мнения, които разгневиха турското държавно управление.
Линденщраус предвижда „ по-добра атмосфера “ сред Брюксел и Анкара, в случай че Кълъчдароглу пристигна на власт. Опозиционният блок от шест партии алармира, че желае да възвърне връзките с Европейски Съюз и ще се стреми да анулира някои от ограниченията на Ердоган, които са в нарушаване на критериите от Копенхаген, като да вземем за пример връщането към парламентарна, а не към президентска система.
Но главните проблеми – най-много Кипър, както и вероятността за присъединение на голямо, относително оскъдно население към блока, ще значат, че малко на брой в Европа ще се надпреварват да отварят вратата. Макар да не го декларират обществено, доста страни също по този начин се притесняват да разрешат присъединението на страна с преобладаващо мюсюлманско население като Турция.
„ Няма по какъв начин страните членки на Европейски Съюз да се приближат до концепцията за участие на Турция в Европейски Съюз “, споделя почитан посланик на Европейски Съюз в Брюксел.
Ново начало
Линденщраус съобщи, че може да си показа прогрес по въпроси като либерализирането на визовия режим или актуализирането на митническия съюз сред Европейски Съюз и Турция, който съществува от 1995 година, само че надали освен това от това. „ Присъединявам се към скептиците, като споделям, че съгласно мен проблемите на присъединението на Турция към Европейски Съюз съществуваха преди автократичния завой на Ердоган “, сподели тя.
Илке Тойгюр, старши помощник в мозъчния концерн CSIS, съобщи, че модернизирането на съглашението за асоцииране сред двете страни е един от методите за възкръсване на връзките. „ Вместо това политиците на Европейски Съюз би трябвало да одобряват по-подходяща институционална рамка “, сподели тя. Тойгюр допусна, че двете страни биха могли да се възползват от съглашение за асоцииране, сходно на тези, които Европейски Съюз има с други страни, почнали неотдавна процеса на присъединение.
Едно актуализирано съглашение би могло да обхване въпроси като дейностите в региона на климата, миграцията и търговията и би подобрило връзките с Брюксел, изглаждайки пътя, когато се стигне до по-трудния въпрос за присъединението.
Други бяха по-скептични и допуснаха, че не всички в Европа безусловно ще честват загубата на Ердоган. „ За някои в Европейски Съюз може да е по-благоприятно да имат властнически водач в съседство и повече договорни връзки с Турция, в сравнение с да се занимават съществено с въпроса за присъединението “, сподели Галип Далай, експерт по Турция в мозъчния концерн Chatham House.
„ Една демократична Турция би представлявала доста по-съществен проблем за Европа “, добави той.
Във външнополитически проект този извънреден силов човек се сближи с Русия, предприе навлизане в Сирия и употребява правото си на несъгласие в НАТО, с цел да блокира присъединението на Швеция в сериозен за Алианса миг.
Но има една причина, заради която на водачите на Европейски Съюз може да стартира да им липсва застаряващият водач, ако загуби против своя центристки кандидат Кемал Кълъчдароглу президентските избори на 14 май. Ердоган отпред на ръководството, изключително откакто през последните години той предприе все по-авторитарни стъпки, разреши на Европейски Съюз да заобиколи въпроса дали Турция би трябвало да се причисли към неговите редици, написа в собствен разбор „ Политико “.
За доста европейски политици Ердоган е потребно политическо средство, което разрешава на Европейски Съюз законно да изключи всякаква сериозна полемика с Анкара за участие.
Все по-неприемливото му държание, изразяващо се в затваряне на политически съперници и нарушение на нормите на правовата страна, даде на Европейски Съюз политическо прикритие да избегне този въпрос.
Смяната на режима може да промени тази динамичност.
„ През последните години следим, че Турция и Европейски Съюз се движат в противоположни направления “, споделя Селим Кунералп, някогашен дипломат на Турция в Европейския съюз. „ Турция под управлението на Ердоган се отдалечи от европейските ценности; процесът на присъединение изцяло забуксува, вследствие на което концепцията Турция да стане член на Европейския съюз към този момент не е реалистична цел. “
Раздробени връзки
Историята на връзките сред Европейски Съюз и Турция датира отпреди повече от 60 години. През 1959 година Турция подава молба за асоцииране към Европейската икономическа общественост - предходник на Европейски Съюз, което води до подписването на Споразумението от Анкара през 1963 година.
Макар че поредност от преврати и икономическа и политическа неустойчивост оставиха въпроса за интеграцията на Турция в Европейски Съюз на назад във времето, през 80-те години процесът на присъединение стартира още веднъж. През 1987 година Турция подава молба за присъединение към Европейска икономическа общност. Десетилетие по-късно тя получава статут на претендент и стартира да подхваща стъпки, с цел да извърши избраните от Европейски Съюз критерии за присъединение.
По това време на власт идва Ердоган. Тогава, като новаторски водач на новата Партия на справедливостта и развиването (ПСР), той приказва за плурализъм, народна власт и естетика, като даже стартира мирни договаряния с кюрдската формация ПКК.
Започна работа, въвеждайки промени, които приближиха Турция до осъществяването на критериите на Европейски Съюз, като да вземем за пример смяна на законите за армията на страната, с цел да я подчини на цивилен надзор. (Макар че по това време Европейската комисия ги похвали, тези промени в действителност сътвориха предпоставки по-късно Ердоган да поеме по-голям надзор над армията).
След къс интервал на „ меден месец “ връзките с Брюксел скоро се утежниха. Ердоган от ден на ден се разочарова от темпото на присъединение към ЕС; няколко държави-членки дадоха ясно да се разбере, че не са склонни да одобряват Турция в клуба.
Тази двоякост дефинира тона на все по-разрушителните връзки.
Застой
За утежняването на връзките са отговорни редица проблеми, като и двете страни упрекват за тях другата.
Решението на Европейски Съюз да одобри Кипър през 2004 година е непрекъсната точка на търкания. Турция е окупирала северната част на острова през 1974 година - факт, който Никозия желае да бъде прегледан, преди да се съгласи на по-тесни връзки сред Европейски Съюз и Анкара.
След това се появи резултатът на Саркози. През 2011 година френският президент направи малко петчасово посещаване в турската столица. Дъвчейки нехайно дъвка, до момента в който пристигаше в Анкара, посланието му беше ясно: „ Франция споделя „ не “ на турското участие в Европейски Съюз “. Много публични лица обявиха пред „ Политико “, че това посещаване е било повратна точка за Ердоган.
От другата страна на връзките, точно властническият завой на Ердоган прозвуча като гибелен удар за вероятностите за участие на страната в Европейски Съюз.
Бруталното потушаване на митингите в парка „ Гези “ през 2013 година предопредели още по-драконовски отговор на опита за прелом през 2016 година. Ердоган затвори десетки хиляди хора, а по-късно затвърди властта си на конституционния референдум през 2017 година, с което бяха застрашени вероятностите на страната за участие в Европейски Съюз.
По-конкретно, тежката му ръка беше в прорез с критериите от Копенхаген - изискванията, на които би трябвало да дава отговор всяка страна, желаеща да се причисли към Европейски Съюз, и които включват гаранции за върховенството на закона, правата на индивида и отбраната на малцинствата.
До 2018 година на водачите на Европейски Съюз това им беше задоволително. В изказването на Европейския съвет от същата година се споделя напряко: Преговорите за присъединение на Турция „ са в застой “.
По-добра атмосфера
Големият въпрос, който виси над връзките сред Европейски Съюз и Турция, е дали това ще се промени, откакто турците отидат до урните в неделя.
Изборите, които в миналото се смятаха за изгубени от Ердоган, се трансфораха в едно от най-големите тествания в политическата му кариера, като съгласно социологическите изследвания той е на косъм от водената от Кълъчдароглу съпротива.
Смяната на държавното управление евентуално ще внесе пресен въздух в партньорството сред Турция и Запада. Кълъчдароглу съобщи, че желае да рестартира процеса на присъединение към Европейски Съюз и ще се ангажира Турция да съблюдава решенията на Европейския съд по правата на индивида, което е още едно от разликите с Ердоган.
Но вероятността за ново управление в Турция може да не отстрани доста от главните аргументи за търканията. „ Вътрешните провокации ще останат същите, без значение от това кой е на власт “, счита Галя Линденщраус, старши теоретичен помощник в Института за проучвания на националната сигурност, мозъчен концерн. „ Налице е дълбока икономическа рецесия и настоящето държавно управление предлага всевъзможни популистки ограничения за облекчение на актуалната рецесия преди изборите, които ще спрат след изборите “, отбелязва тя.
Вашингтон не крие желанието си за промяна на държавното управление в Турция, която е значим член на НАТО. През 2019 година Джо Байдън, тогава претендент за президент, съобщи, че Съединени американски щати би трябвало да поддържат турските опозиционни водачи, „ с цел да вземат и победят Ердоган “. „ Той би трябвало да заплати цената [за своя авторитаризъм] “, сподели бъдещият тогава президент на Съединени американски щати в изявление – мнения, които разгневиха турското държавно управление.
Линденщраус предвижда „ по-добра атмосфера “ сред Брюксел и Анкара, в случай че Кълъчдароглу пристигна на власт. Опозиционният блок от шест партии алармира, че желае да възвърне връзките с Европейски Съюз и ще се стреми да анулира някои от ограниченията на Ердоган, които са в нарушаване на критериите от Копенхаген, като да вземем за пример връщането към парламентарна, а не към президентска система.
Но главните проблеми – най-много Кипър, както и вероятността за присъединение на голямо, относително оскъдно население към блока, ще значат, че малко на брой в Европа ще се надпреварват да отварят вратата. Макар да не го декларират обществено, доста страни също по този начин се притесняват да разрешат присъединението на страна с преобладаващо мюсюлманско население като Турция.
„ Няма по какъв начин страните членки на Европейски Съюз да се приближат до концепцията за участие на Турция в Европейски Съюз “, споделя почитан посланик на Европейски Съюз в Брюксел.
Ново начало
Линденщраус съобщи, че може да си показа прогрес по въпроси като либерализирането на визовия режим или актуализирането на митническия съюз сред Европейски Съюз и Турция, който съществува от 1995 година, само че надали освен това от това. „ Присъединявам се към скептиците, като споделям, че съгласно мен проблемите на присъединението на Турция към Европейски Съюз съществуваха преди автократичния завой на Ердоган “, сподели тя.
Илке Тойгюр, старши помощник в мозъчния концерн CSIS, съобщи, че модернизирането на съглашението за асоцииране сред двете страни е един от методите за възкръсване на връзките. „ Вместо това политиците на Европейски Съюз би трябвало да одобряват по-подходяща институционална рамка “, сподели тя. Тойгюр допусна, че двете страни биха могли да се възползват от съглашение за асоцииране, сходно на тези, които Европейски Съюз има с други страни, почнали неотдавна процеса на присъединение.
Едно актуализирано съглашение би могло да обхване въпроси като дейностите в региона на климата, миграцията и търговията и би подобрило връзките с Брюксел, изглаждайки пътя, когато се стигне до по-трудния въпрос за присъединението.
Други бяха по-скептични и допуснаха, че не всички в Европа безусловно ще честват загубата на Ердоган. „ За някои в Европейски Съюз може да е по-благоприятно да имат властнически водач в съседство и повече договорни връзки с Турция, в сравнение с да се занимават съществено с въпроса за присъединението “, сподели Галип Далай, експерт по Турция в мозъчния концерн Chatham House.
„ Една демократична Турция би представлявала доста по-съществен проблем за Европа “, добави той.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ