Има ли връзка между дигитализацията на публичните услуги, активното приложение

...
Има ли връзка между дигитализацията на публичните услуги, активното приложение
Коментари Харесай

Изпускаме дигиталното евро: Топикономист

" Има ли връзка сред дигитализацията на обществените услуги, дейното приложение на високите технологии и участието на България в еврозоната?
Отговорът е – " Да " и той се споделя цифровото евро.

В момента над 90 % от централните банки работят по разнообразни планове свързани с въвеждането на цифровите валути (CBDC – central bank digital currencies).

Присъединявайки се към толкоз огромен паричен съюз, какъвто е еврозоната,  България ще се качи на бързата писта за въвеждането на редица закони по повод на   дигитализацията на обществените услуги и  токенизацията на всички активи. Рязко ще поевтинеят  безусловно всички финансови услуги, доста ще се усъвършенства бизнес климата, както за локалните,така и за задграничните вложители с доста по-високо равнище на отбрана против измами.

Ето по какъв начин:

От няколко години към Bank for International Settlement (BIS) известна като " централната банка на централните банки " има открит иновационен хъб BIS Innovation Hub (BISIH), който работи по доста планове свързани с цифровите валути на централните банки.

 Някои от тях са:

Проектът " mBridge ”, който е  сред
BIS Innovation Hub (BISIH) Hong Kong Centre, the Digital Currency Institute (DCI) of the People`s Bank of China (PBC) and the Central Bank of the United Arab Emirates (CBUAE).

Той представлява  прилагането  на разнообразни технологии  върху блокчейн мрежа – mBridge Ledger – и основаването на фундаментално друга световна платежна система основана на  платформа за обслужването на multy-currency cross-border прехвърляния посредством CBDC.
Този план употребява протокола proof-of-concept построен върху  R3 на Corda  и е изработен по този начин, че разрешава на участниците да осъществят peer-to-peer прехвърляния ( т.е непосредствено и без никакви посредници). Платформата също спомага доста да се усъвършенства ръководството на ликвидността на комерсиалните банки в задгранична валута посредством потреблението на multiple currency механизъм в сходство на различни  юрисдикции.

В момента планът навлиза във финалната си фаза и минава от пробна среда към действителен roadmap с отворен код и production-ready система.

Проектът  Aurum –  реализира връзка сред CBDC и retail e-wallets (дигиталните портфейли на крайните консуматори, т.е тези, които са на мобилните телефони).
Това е първият CBCD план за ритейлъри. Образно казано без значение дали имате банкова сметка вие ще можете да ползвате всички банкови услуги.

Проектът  " Jura " – фокусът е върху cross-border settlement за токенизация на  финансови принадлежности. В рамките на идващите 5 години се чака всички активи ще бъдат токенизирани, в това число и недвижимите парцели. Това ще ги направи доста по-ликвидни, т.е ще имаме и добавена стойност производна на усъвършенстваната ликвидност,  със надлежно доста по-високо равнище на отбрана против измами.

Проектите, по които се работи в BIS Innovation Hub на база CBDC са над 16.

 Страх ли ни е да погледнем какво има зад завоя на възможното ни участие в еврозоната, което ще бъде самобитен софтуерен кик (шут)  или ще продължаваме да плашим хората с псевдо национализъм? ", написа топикономистът Бисер Манолов, представен от interes.bg.

 Снимка: БГНЕС
Източник: 18min.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР