Финландия загуби арбитража с „Газпром“? А искът към България може да е за над милиард евро
Има ли мотив за суматоха от решението на арбитража в Стокхолм, че финландската държавна компания „ Газум “ би трябвало да заплати на „ Газпром “ над 300 млн. евро „ просрочени отговорности “? Съдът стига до извода, че прекъсването на доставките от съветска страна поради отказа на компанията да заплаща в рубли, е законно.
Според правосъдното решение по този метод финландците не са изпълнили задължението си по т.нар. „ вземи или заплати “ (take or pay). Същото изискване е залегнало и в българския контракт.
Всъщност тази уговорка е необятно публикувана в газовите и енергийните контракти. Тя на процедура значи, че купувачът се задължава или да одобри доставката (и да си я заплати на 100%), или, при отвод, по този начин или другояче да заплати несъмнено количество по контракт (в нашия случай е 80%). Това се прави за продавач и покупател да носят споделен риск, вместо купувачът да може във всеки един миг да се откаже и по този метод да остави продавача с задачите създадени и превозени количества и никакви заплащания.
Най-тревожната част от правосъдното решение е, че съдът в Стокхолм признава издаването на указа на Владимир Путин за прекосяване на заплащанията за доставки на газ към рубли като „ форсмажорно събитие “ по контракта. Т.е настояването на съветската страна да им се заплаща в рубли е било обосновано по закон.
Решението на съда на практика основава юридически казус, върху който могат да се облегнат и бъдещи правосъдни решения. Това би трябвало да буди мощни терзания у нас, защото българският контракт с руснаците не е по-различен от финландския. Кабинетът на Кирил Петков и Асен Василев също отхвърли да заплаща с рубли и „ Газпром “ по същия метод отхвърли да доставя газ.
Според изчисленията на енергийното министерство, в случай че се стигне до арбитраж против страната ни, сумата може да доближи 1,8 милиарда евро. Споразумението е за доставка на 3 милиарда куб. м природен газ и обвързване да използваме най-малко 80% от това количество (т.е 2.4 млрд.). Страната ни обаче използвала 1 милиарда куб. м. и може да се наложи да заплати оставащите 1,4 милиарда, които даже не сме получили.
„ Ако не се възползваме от останалото количество, евентуално ще отидем на арбитраж с евентуална опция да загубим многоцифрена сума “, предизвести още преди месеци служебният министър на енергетиката Росен Христов.
Ако опасенията се осъществен, откакто се удари чертата най-после, ще се окаже, че кабинетът Петков може не просто да не е санкционирал Русия с отхвърли да се заплаща в рубли, а в противен случай – огромна сума да иде за „ подарък “ на режима на Путин, дори без да сме получили газ отсреща.
Експертите на „ смяната “, несъмнено, имат по-оптимистичен прочит по тематиката. Според оценката на Асен Василев, изказана преди време, в случай че се стигне до трибунал, „ Газпром “ ще би трябвало да заплаща неустойки на България, а не противоположното.
„ Всеки ден си изпращахме поръчката към „ Газпром “, на идващия ден получавахме нула. Ние си искахме газа и не го получавахме. Правехме заплащането към „ Газпромбанк “ (не в рубли) и те ни го връщат “, изясни логиката си Василев. По-късно служебният кабинет продължи да ползва същата тактика, с цел да си подложи правно в предстоящ арбитраж.
Василев като вицепремиер даже твърдеше, че обмисля България да съди „ Газпром “ и имаше „ доста добър късмет “ да спечелим такова дело. Заканата обаче остана единствено на думи и дейности не последваха.
Ако изискването за форсмажор, порязало финландците, се приложи в съда и в българския случай, теорията на Василев ще се пропука и това може да коства на страната съгласно разнообразни оценки сред 1-1.8 милиарда евро.
Според правосъдното решение по този метод финландците не са изпълнили задължението си по т.нар. „ вземи или заплати “ (take or pay). Същото изискване е залегнало и в българския контракт.
Всъщност тази уговорка е необятно публикувана в газовите и енергийните контракти. Тя на процедура значи, че купувачът се задължава или да одобри доставката (и да си я заплати на 100%), или, при отвод, по този начин или другояче да заплати несъмнено количество по контракт (в нашия случай е 80%). Това се прави за продавач и покупател да носят споделен риск, вместо купувачът да може във всеки един миг да се откаже и по този метод да остави продавача с задачите създадени и превозени количества и никакви заплащания.
Най-тревожната част от правосъдното решение е, че съдът в Стокхолм признава издаването на указа на Владимир Путин за прекосяване на заплащанията за доставки на газ към рубли като „ форсмажорно събитие “ по контракта. Т.е настояването на съветската страна да им се заплаща в рубли е било обосновано по закон.
Решението на съда на практика основава юридически казус, върху който могат да се облегнат и бъдещи правосъдни решения. Това би трябвало да буди мощни терзания у нас, защото българският контракт с руснаците не е по-различен от финландския. Кабинетът на Кирил Петков и Асен Василев също отхвърли да заплаща с рубли и „ Газпром “ по същия метод отхвърли да доставя газ.
Според изчисленията на енергийното министерство, в случай че се стигне до арбитраж против страната ни, сумата може да доближи 1,8 милиарда евро. Споразумението е за доставка на 3 милиарда куб. м природен газ и обвързване да използваме най-малко 80% от това количество (т.е 2.4 млрд.). Страната ни обаче използвала 1 милиарда куб. м. и може да се наложи да заплати оставащите 1,4 милиарда, които даже не сме получили.
„ Ако не се възползваме от останалото количество, евентуално ще отидем на арбитраж с евентуална опция да загубим многоцифрена сума “, предизвести още преди месеци служебният министър на енергетиката Росен Христов.
Ако опасенията се осъществен, откакто се удари чертата най-после, ще се окаже, че кабинетът Петков може не просто да не е санкционирал Русия с отхвърли да се заплаща в рубли, а в противен случай – огромна сума да иде за „ подарък “ на режима на Путин, дори без да сме получили газ отсреща.
Експертите на „ смяната “, несъмнено, имат по-оптимистичен прочит по тематиката. Според оценката на Асен Василев, изказана преди време, в случай че се стигне до трибунал, „ Газпром “ ще би трябвало да заплаща неустойки на България, а не противоположното.
„ Всеки ден си изпращахме поръчката към „ Газпром “, на идващия ден получавахме нула. Ние си искахме газа и не го получавахме. Правехме заплащането към „ Газпромбанк “ (не в рубли) и те ни го връщат “, изясни логиката си Василев. По-късно служебният кабинет продължи да ползва същата тактика, с цел да си подложи правно в предстоящ арбитраж.
Василев като вицепремиер даже твърдеше, че обмисля България да съди „ Газпром “ и имаше „ доста добър късмет “ да спечелим такова дело. Заканата обаче остана единствено на думи и дейности не последваха.
Ако изискването за форсмажор, порязало финландците, се приложи в съда и в българския случай, теорията на Василев ще се пропука и това може да коства на страната съгласно разнообразни оценки сред 1-1.8 милиарда евро.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ