Има ли нашествие от миризливки и на какво се дължи

Има ли настъпление от миризливки и на какво се дължи то?
Прочетете още
На този въпрос дава отговор ентимологът от Националния природонаучен музей доцент доктор Николай Симов.

Впечатлението на хората за настъпление от насекомите " миризливки " се дължи на захлаждането на времето - интервал, в който те търсят леговище за зимуване и влизат в домовете, изяснява пред Българска телеграфна агенция доцент Симов. Една от повода за интензивността на миризливките през есента се дължи и на климатичните промени, водещи до по-топло време.

Със сигурност има настъпление, само че от позиция на това, че тези инсекти превземат нови територии, споделя Симов. Миризливките са инвазивен тип, привнесен от чужбина. Те се популяризират поради придвижването на хора и артикули, като за кафявата миризливка се знае, че е от Югоизточна Азия.

Макар че ги срещаме постоянно в дома си, миризливките не са рискови. „ Това са инсекти, които даже не се пробват да търсят контакт с индивида “, споделя ентимологът.

По думите му нееднократно хора са носели в музея буболечки със питане какви са. Симов си спомня и случай, при който от Националната работа за защита са занесли в музея насекомо от една от формалните резиденции с гледище да се откри какъв тип е.

Що за същества са миризливките?

Миризливките, наричани по-рядко вонещици, спадат към разред полутвърдокрили инсекти, каквито са божикравичките и дървениците. Половината на крилото им е с по-кожеста твърда конструкция, а другата – ципеста.

„ Групата е доста забавна, разнообразна във връзка с местообитание “, разяснява специалистът.

Миризливките живеят по растенията и дърветата, хранят се със сока на плодовете, по тази причина, по думите на Симов, могат да са проблем за зеленчуковите и овощни култури.

Ентимологът приказва за най-често срещаните два типа миризливки у нас – зелена или кафява (мраморна). Зелената от ден на ден се появява в домовете на хората. Присъствието на кафявата миризливка в България е открито от 2016 година

В София тя става извънредно всеобща, след това във всички други градове, разяснява Симов. Фактът, че тя може да лети, спомага за нейното разпространяване.

Един път пренесена от индивида и попаднала в подобаваща климатична зона с задоволително храна, миризливката умерено се популяризира и сама.

Миризливките също имат хобот, само че не са кръвосмучещи като креватната дървеница, означи Симов. Единственото неприятно е миризмата, която отделят, в случай че бъдат смачкани или хванати с ръце. Оставят и лека жълта пигментация.

Миризливките са дейни през топлите месеци. Зимуват възрастните представители на този тип насекомо. Излизат напролет, живеят, снасят яйца, след което, през май-юни умират и се появяват новите ларви. До есента тези млади миризливки са станали възрастни и те са второто потомство, което от края на лятото - началото на есента потеглят да си търсят място за зимуване, описа ентимологът. По думите му точно миризливките от второто потомство са дейни и виждаме в всекидневието си и точно на тях се дължи нашествието в последните седмици. Обикновено миризливките зимуват в кората на дърветата, крият се по дограмата. Понякога и някое растение в дома може да бъде техен гостоприемник.

Когато попаднат в стая, която е добре затоплена, до момента в който на открито е студено, те се засилват и стартират да летят. Ако летят прекомерно дълго и изтощят питателните си ресурси, само че не съумеят да излязат на открито, миризливките умират.

С какво са забавни насекомите?

В Националния природонаучен музей – Българска академия на науките разискват възобновяване на експозицията с инсекти, сподели доцент Николай Симов.

Имаме една част, която направихме особено за деца, с забавни, екзотични видео, уточни той. Ентимологът поучава хората да отделят повече време, с цел да прегледат екземплярите, тъй като светът на насекомите, по думите му, е необхватен.

Симов разяснява, че задачата на музея е да съобщи по-достъпно познанието за насекомите, с цел да може тези животинки да не бъдат свързвани с общото усещане за нещо, което е неприятно и би трябвало да бъде смачкано или убито. „ Защото изчезнат ли насекомите, човечеството не би оживяло повече от три до пет години най-много “, безапелационен е той.