Финансистът д-р Боян Иванчев: Бюджетният дефицит може да бъде намален до 3% или под 3%
Има задоволително време да се вземат избрани ограничения и бюджетният недостиг да не е над 3 %. Това сподели в предаването на " Фокус “ " България, Европа и светът “ доктор Боян Иванчев - финансист и учител в УНСС, създател на първата българска книга за поведенчески финанси.
" Това, което е налично като план за бюджет е този, който бе направен от служебното държавно управление. Политиците се тормозиха за въпросния недостиг от 6,4 %, само че това е особено за тези, които не четата задоволително, тъй като документът е с 359 страници. Законът, който дефинира политиките за приходите е задоволително комплициран и изисква огромно внимание и схващане на материята ", разясни финансистът.
По думите на доктор Иванчев, според показаните данни, най-вероятно, в случай че няма промени в разходната и приходната част на бюджета, дефицитът би бил 6,4% за 2023 година, само че също по този начин изрази мнение, че не би следвало нещо притеснително, тъй като има задоволително време да се вземат избрани ограничения и този недостиг да не е над 3%.
" Законът за бюджета дефинира две от най-важните макроикономически принадлежности - фискална политика и политика по приходи. С тях се стратегира развиването на дадена страна с пазарна стопанска система. Използва се и паричната политика на централната банка.
" От 1997 година до преди 2 години имаше консенсус сред политическите партии и изпълнителната власт да се съблюдават избрани макроикономическите правила и да няма изключително популистки ограничения към внезапно увеличение на приходите. "
Той обърна внимание на финансова политика на последния постоянен кабинет като сподели, че би трябвало да познават дълбочинно процесите на политиката на приходите, а не да се работи като деятелите от направлението на Асен Василев и Кирил Петков, които споделиха, че с десни ограничения се реализират леви резултати.
Финансистът бе безапелационен, че по никакъв метод техните послания и стратегиране на бюджетната дисциплинираност не са били верни. Според него те са пропуснали един прозорец за опция за издаване на външен дълг с задоволително ниски лихви. " Когато плащаме по-високи лихви, страната обеднява ", уточни той.
" Имаше опция сред 2 и 3 месеца, в които България можеше да емитира по-малък дълг и да облекчи лихвените заплащания. Сега ние виждаме резултат от неправилните дейности на държавното управление на ПП-ДБ ", добави доктор Иванчев.
На въпрос какво е финансовото положение на България той показа, че е положително, тъй като дългът на страната ни е под 25 % от Брутният вътрешен продукт. Преподавателят от УНСС уточни, че в това време имаме доста висока инфлация и поради това може да изпуснем следващия термин за влизане в еврозоната.
" Преди 11 месеца заявих, че Българска народна банка би трябвало да вдигне минималните наложителни запаси и тя го направи преди няколко дни, само че закъснението е голямо, а следствието му е високата инфлация ", показа гостът.
Той счита, че Българска народна банка неправилно е направила прогноза, че повдигането на лихвите от ЕЦБ ще трансферира конюнктура на лихвените пазари у нас и добави, че ние сме свръхликвидни, а цената на заемите се дефинира с закрепен съставен елемент плюс плаващ подобен.
Запитан дали страната ни ще бъде призната за член в еврозоната при започване на 2024 година, доктор Боян Иванчев счита, че бюджетният недостиг може да бъде понижен до 3 % или под 3. Разходната част зависи от управленеца, само че инфлацията е пазарна големина.
Ива ДОЙЧИНОВА
" Това, което е налично като план за бюджет е този, който бе направен от служебното държавно управление. Политиците се тормозиха за въпросния недостиг от 6,4 %, само че това е особено за тези, които не четата задоволително, тъй като документът е с 359 страници. Законът, който дефинира политиките за приходите е задоволително комплициран и изисква огромно внимание и схващане на материята ", разясни финансистът.
По думите на доктор Иванчев, според показаните данни, най-вероятно, в случай че няма промени в разходната и приходната част на бюджета, дефицитът би бил 6,4% за 2023 година, само че също по този начин изрази мнение, че не би следвало нещо притеснително, тъй като има задоволително време да се вземат избрани ограничения и този недостиг да не е над 3%.
" Законът за бюджета дефинира две от най-важните макроикономически принадлежности - фискална политика и политика по приходи. С тях се стратегира развиването на дадена страна с пазарна стопанска система. Използва се и паричната политика на централната банка.
" От 1997 година до преди 2 години имаше консенсус сред политическите партии и изпълнителната власт да се съблюдават избрани макроикономическите правила и да няма изключително популистки ограничения към внезапно увеличение на приходите. "
Той обърна внимание на финансова политика на последния постоянен кабинет като сподели, че би трябвало да познават дълбочинно процесите на политиката на приходите, а не да се работи като деятелите от направлението на Асен Василев и Кирил Петков, които споделиха, че с десни ограничения се реализират леви резултати.
Финансистът бе безапелационен, че по никакъв метод техните послания и стратегиране на бюджетната дисциплинираност не са били верни. Според него те са пропуснали един прозорец за опция за издаване на външен дълг с задоволително ниски лихви. " Когато плащаме по-високи лихви, страната обеднява ", уточни той.
" Имаше опция сред 2 и 3 месеца, в които България можеше да емитира по-малък дълг и да облекчи лихвените заплащания. Сега ние виждаме резултат от неправилните дейности на държавното управление на ПП-ДБ ", добави доктор Иванчев.
На въпрос какво е финансовото положение на България той показа, че е положително, тъй като дългът на страната ни е под 25 % от Брутният вътрешен продукт. Преподавателят от УНСС уточни, че в това време имаме доста висока инфлация и поради това може да изпуснем следващия термин за влизане в еврозоната.
" Преди 11 месеца заявих, че Българска народна банка би трябвало да вдигне минималните наложителни запаси и тя го направи преди няколко дни, само че закъснението е голямо, а следствието му е високата инфлация ", показа гостът.
Той счита, че Българска народна банка неправилно е направила прогноза, че повдигането на лихвите от ЕЦБ ще трансферира конюнктура на лихвените пазари у нас и добави, че ние сме свръхликвидни, а цената на заемите се дефинира с закрепен съставен елемент плюс плаващ подобен.
Запитан дали страната ни ще бъде призната за член в еврозоната при започване на 2024 година, доктор Боян Иванчев счита, че бюджетният недостиг може да бъде понижен до 3 % или под 3. Разходната част зависи от управленеца, само че инфлацията е пазарна големина.
Ива ДОЙЧИНОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ