> ИлюстрцияМайка от Варна загуби бракоразводна война в съда и

> Илюстрция
Майка от Варна загуби бракоразводна " война " в съда и бе лишена от правото да упражнява родителските права над сина си и да живее в дома си, научи Varna24.bg.

Според документите по делото " още от раждането на детето дамата демонстрирала цялостна индиферентност към него, оставяйки го в кърмаческа възраст на грижите на своя татко, като тя изчезвала от вкъщи им. Държала се студено и с цялостно равнодушие както към него, по този начин и към детето. Грижите за детето били постоянно обвързване на бащата, като с големи старания той успявал да я убеди да поеме част от отговорностите по времето, когато той е на работа. Съпругата му при всеки мотив по отношение на организацията на домакинството  и развъждането на детето вдигала кавги, обиждала мъжа си и стресирала детето. Съпругата му имала собствен персонален живот, лична компания, употребявала алкохол и се прибирала когато откри за добре ", споделя в показанията си пред съда бащата. 

След време бащата на дамата умрял и тя се преместила да живее при майка си на село, като се прибирала рядко в града при брачният партньор и детето си. Бащата отглеждал детето напълно самичък благодарение на родителите си. 

От години нямали никакви брачен контакти. При редките си идвания в жилището им, дамата спяла в кухнята на шест сгъваеми стола.

През целият им сватбен живот брачната половинка му не била внесла никакви средства в фамилията, като нейната заплата и получаваните детски надбавки се изразходвали единствено за нейни персонални потребности, се показва в материалите по делото.

През лятото на 2017г., бащата изискал подпомагане от Дирекция " Социално подкрепяне " Варна за връщане на брачната половинка му в фамилията и при детето. Съпругата му обаче отказала да се включи в развъждането и възпитанието на детето, настройвала го против околните на бащата, отказала да подпише декларация за пътешестване на детето в чужбина на екскурзия.

В последната година синът им почнал да предизвика диалози за дефинитивна разлъка, само че брачната половинка му изрично отказала. Опитал се " да откри фактическа разлъка “, само че брачната половинка му подала сигнал в полицията.

В своя отбрана дамата декларирала пред съда, че виновност за " непоправимо разстройство на брака " носи мъжа й и упорствала да получи родителските права и да прибере детето при себе си, като получава за развъждането му прехрана от 250 лева от мъжа си.  

Майката показва, че неразбирателствата сред страните почнали още по време на съжителството със свекърва й, като причина за това били интригите, обидите и пренебрежителното й отношение. Затова се наложило премествано при нейните родителите. 

Жената оспорила и изказванието, че е проявявала цялостна индиферентност към детето и го е оставяла единствено и изчезвала от вкъщи. Сама и благодарение на своята майка се е грижила за детето, като мъжът й в никакъв случай не се е грижил самичък за детето, още по-малко грижите за детето да са били негово обвързване.

Сочи, че постоянно тя се е грижела за семейството и за детето, пособия му в подготовката, грижела се постоянно да е чист, подреден и квалифициран за учебно заведение, а в дома да има топла храна. Нейните старания постоянно оставали недооценени от брачният партньор й, който намирал мотиви за кавги, обиди и упреци.

Оспорила и изказванията, че имала собствен персонален живот със лична компания, както и че е употребявала алкохол и се е прибирала когато откри за добре.

Сочи, че е имало случаи, в които дружно с детето са оставали при нейната майка, само че това е било по-скоро като изключение, в сравнение с като предписание, и постоянно детето е било с нея. Твърди, че и към сегашния миг продължава да се грижи за детето, в това число и да заплаща посещаваните от него уроци по математика и британски език.

Посочва, че отношението на брачният партньор й към нея се влошило извънредно доста след 2016 година, когато изплатили банковия заем, с които закупили фамилното жилище. Мъжът й казвал, че му харчела парите и че нямало никаква изгода от нея. Когато излизал преди нея за работа, спирал тока и водата, с цел да не се натрупали сметки, които той плащал.

Започнал да упражнява физическо принуждение по отношение на нея, изхвърлял я от вкъщи им, заради което се налагало да желае съдействието на органите на полицията, с цел да може да влезе в фамилното жилище.

Мъжът изискал да дарят жилището на малолетния им наследник, а тя предложила да запазят правото на прилагане върху парцела. Бащата почнал да настройва синът им, казвайки му, че майка му не го обича, тъй като не желае да му трансферира фамилното жилище. В разследване на това, детето почнало да се държи надменно към нея, да я наскърбява, да хвърля предмети по нея. Стигнало се до там, че синът й декларирал, че в случай че не му трансферира жилището, щяла да спре да съществува за него и той към този момент нямало да има майка. Затова майката счита, че под въздействие на бащата при детето е налице признак на родителско отчуждение. Ня също поискала подпомагане от Дирекция " Социално подкрепяне ", откъдето й дали отговор, че с цел да има нужния резултат е нужно и синът й да взе участие в срещите, което той изрично отказвал да направи.

В отчет от отдел " Закрила на детето " се показва, че момчето живее в положителни социално-битови условия и неговият татко " задоволява съответно главните потребности на сина си ", хигиената в дома е на доста високо равнище. Домът им е обзаведен е всички нужни мебели и електроуреди, нужни за едно домакинство. Социалните не отхвърлят, че и изискванията в къщата на село, където живее майката на детето, също са положителни.

В отчета на обществените се показва още, че детето е с доста добър триумф и без проблеми в учебно заведение. Наблюдава се много отрицателно отношение от страна на детето към майка му. За наставнически престиж се приема само бащата. Детето се усеща подценено от майка си, която по негови думи " слага баба му преди него и непрекъснато е на село ". Самото дете осведоми, че майка му не живее с тях, а е в жилището на баба му по майчина линия. Момчето изрично декларира, че желае да остане при татко си. Не е прекратена прочувствената връзка сред детето и майката.

Въпреки, че демонстрира любов към сина си, интересува се от него, майката преди година избира да се дистанцира от него с претекст за предотвратяване от нейни проблеми. Посоченото повлиява преживяванията на детето й като образува засегнатост, яд и протестно държание на момчето към нея. Към момента майката е затруднена в намирането на подобаващ метод към порасналия си наследник, за което упреква бащата. Към датата на проучването директният развой по развъждане, образование, прехрана и други потребности на И. са поети от бащата. По време на проучването той демонстрира любов и угриженост към момчето, поддържа непрекъснати контакти с него, построил е и съхранил връзка на доверие и сигурност със сина си, демонстрира интерес и внимание към образованието му, персоналния му и обществен живот. Връзката с детето му (юноша) може да бъде избрана като близка, мощна, здравословна, сигурна. Бащата демонстрира към сина си грижа, доверие, горделивост. Изследването открива още, че момчето се намира в положение на вътрешно напрежение и стрес, повлиян от нарастващия наставнически спор, в който е замесен.

Отсъствието на майката през последната година от общия им дом се възприема от момчето с засегнатост, оскърбление и яд. Субективно възприема и претърпява държанието на майка си като занемаряване и прочувствено занемаряване. Представата за нея е по едно и също време позитивна и сериозна. Страданието на момчето се трансформира в сериозни умозаключения по отношение на характера на връзката им.

Емоционалната връзка на момчето с татко му може да бъде дефинирана като топла, сигурна, близка, учредена на доверие. Данните от проучването не откриват съществуването на родителско отчуждение в подтекста на СРО, само че ориентират за значими проблеми в връзките «дете - майка», които крият риск от прочувствено отдалечаване (отчуждаване) сред тях, на фона на нарастващ наставнически спор, в който момчето е въвлечено. "

По делото е изслушано детето, което споделя, че майка му идва рядко в общия им дом - един, два, три пъти в месеца, за по един ден, ден и половина. Започнала да не се прибира от към една, две години. През предходната година отсъствала половин година. Първите няколко седмици не знаели къде е. После споделила, че е била в болница и се е оперирала. Останал с усещането, че се пробва да го излъже. Казва, че майка му отивала при баба му, тъй като тя е по-важна за нея от него. Сочи още, че когато са дружно в общия им дом, се нервира когато му задава въпроси като на малко дете и му досажда, както и че му подрежда стаята, което той я моли да не прави, само че тя продължава. Казва, че родителите му са имали единствено битови пререкания, нямали са съществени кавги и да са си крещели и обиждали или удряли. Споделя желанието си да остане да живее при баща си. Сочи, че той го схваща, че нуждая се от пространство и му го дава, че имат  общи ползи, че го учи да следва фантазиите си, че когато има проблем, той му спомага, учи го, поддържа го в избора му и в проектите за бъдещето му.

В умозаключение съдът намира, че фамилната общественост е раздрана по необратим и неизпълним метод, като никой от съпрузите не желае запазването й. 

Съдът намира, че никой от съпрузите не носи изключителната виновност за разстройството на брачните връзки, а всеки от съпрузите следва да поеме част от виновността. Никой от двамата не е съумял да откри път към другия, а е предпочел бягство /от едната страна/ или обвинявания /от другата/ като опит за справяне със обстановката на разпад на брачната връзка. Поради това съдът намира, че следва да разгласи, че виновност за разстройството на брачните връзки носят и двамата съпрузи.

По отношение на родителските права съдът намира, че същите следва да бъдат предоставени на бащата, както и фамилното жилище. Освен това майката трябва да заплаща прехрана от 150 лева месечно, като при избран режим може да вижда синът си.